Едно време нямаше такива глупости като „Пушенето вреди на вашето здраве”, „Пушенето убива” и т.н.
Опаковките на цигарите бяха семпли и стилни.

Имах една мечта. Да бъда кръжочник в Двореца на пионерите.
Такъв дворец обаче имаше само в София.
В Пловдив имахме само Дом на пионерите.

Първият ми телефон беше дървен.
Следващият – металик.
Подробностите:

За дуплексите не бях се сетил – прочетете коментарите към предишния постинг, за да разберете какво означава това.
Май имаше нещо като поговорка: „Дуплекс оправя, дуплекс разваля”.
Става дума за приятелството.

Телефоните бяха телефони, когато бяха с шайби.
По въртенето на шайбата можеше да се прецени какво представлява човекът, посегнал към телефона.
Едни въртяха силово и като че ли искаха да докажат на апарата, че са нещо повече от него. Ник...

Голямо пързаляне падаше едно време.
Задължително още през декември валеше поне по един голям сняг и започваха дни на неописуемо удоволствие.

Много ми липсват новогодишните поздрави на другаря Живков.
С тях бях закърмен от дете.

Едно време през зимата навън беше студено, а вътре – топло.
Сега все по-често става обратното.

Може би сте забелязали, любезни ми читатели, че колкото и да ме е пленила носталгията, от време на време демонстрирам необяснимо някой път и за самия мен озлобление към прекрасния тогава живот.
Дълги мислих, връщах се назад в годините, а...

Много обичах събранията - комсомолски, партийни, профсъюзни, на ОФ-то, на творческия съюз и т.н.
Става дума за обикновените събрания. Отчетно-изборните бяха уморителни, защото идваха разни шефове от районни, г...

Когато научих думичката „моля”, в главата ми вече щъкаха други много по-важни думички.
Може би в „моля” имаше нещо дребнобуржоазно и негероично, което не се връзваше с думите и делата на любими...

Кой като нас -по-старите: построихме две Българии и живяхме два живота!
Някъде към 76-а нашият директор се върна от София, събра колектива и ни сведе задачите. Точно щяхме да си ходим, когато той ни спря – по лицето му се и...