Преди много години започнах трудовата си кариера като "литературен сътрудник шеста степен" в Радио Пловдив. Със заплата 104 лв.
Всеки понеделник колективът на радиото се събираше и изслушваше доклада на Дежурния редактор за случилото се п...

       Някъде към 1958 година на гости ни дойде един полски професор. За пръв път чужденец прекрачваше прага на двустайното ни апартаментче.
На някакъв лекарски конгрес се бяха запознали с баща ми, който го беше поканил и така нататък.
...

                     
                         
Някъде във втори клас – нямахме още 10 години, си направихме банда. Момчетата от всеки клас си имаха банда, нямаше как и ние да не се организираме.

В пловдивска болница издъхна Атанас Славов. Не можем с една дума да определим мястото му в живота - писател, етнограф, фантаст, изследовател, сценарист, преводач...
Определяха го като енциклопедична личност, духът му беше възрожденски, ез...

     
Един от първите въпроси, които си зададох като млад телевизионен журналист някъде в средата на 70-те години, беше защо хората на екрана не изглеждат така, както мислех, че ще изглеждат.
Снимаме някакъв герой на труда, човек вдъхв...

                                
Обичам американските филми, но от епизодите, в които бащата възпитава у малкото си момченце любов към бейзбола или обещава да го заведе за риба, ми се повръща.
И в България стават подобни неща, макар бъ...

                                       
 През изтичащата седмица освен на АБВ и на Путин известно внимание беше обърнато на онова събитие отпреди 21 години, за което все по-трудно намираме точното име.
Пуснах една анкета, която до тоз...

 
 
                         Много пропагандни клишета от времето на социализма осъзнах навреме и ги изхвърлих от главата си, но все пак остават две-три неща, от които не мога да се отърва.

                                
Снощи отидохме с внук ми до кварталния хипермаркет и на излизане мярнах табела „Оставяйте празния амбалаж тук”.
Загледах се и видях изложени десетина мостри на бутилки, които се изкупуват.

                    
Все отлагам да завърша поредицата за Пловдивския панаир.
Стигнах дотам, че трябва да напиша нещо за неговата приватизация.

  Кучето ми умря.
Беше най-доброто куче на света.
Живяхме 17 години в една стая. В някакъв период и на едно легло.

                               
От 20 дни се каня да продължа със спомените за Панаира. Като гледам – май стигнахме до приватизацията. Пардон, до преструктурирането.
На бюрото ми лежат две дебели папки – документи, сигнали,...