ЕФЕКТЪТ НА КОДЖАК Беше началото на 1992 година. Имах дом,семейство, майка ми и баща ми бяха живи, заплатата ми беше далеч над средната, имах още кола, кабинет с мека мебел, компютър, видео и три телефона – по онова време това беше върхът на офислукса . Бях преживял успешно социализма, бъдещето ми изглеждаше оптимистично. Като повечето интелигенти, интересуващи се от народопсихология, бях прегърнал философията, че българинът е гений на оцеляването. Даже се чувствах горд, че и аз оцелявам успешно. Някъде по това време по все още единствената национална телевизия излъчваха поовехтелия американски сериал за Коджак Прочутият детектив със запомнящата се бръсната глава най-накрая откри престъпникът, който се оказа уважаван бизнесмен, че даже и негов приятел.. На финала Коджак попита състрадателно приятеля си – “Защо ицвърши всичко това?”  Бизнесменът въздъхна и отрони –“За да оцелея.”. Тогава Коджак въздъхна още по-тъжно и произнесе присъдата: -         НЯМА ПО-СКАПАН НАЧИН НА ЖИВОТ ОТ ОЦЕЛЯВАНЕТО!  На другия ден си взех шапката и напуснах кабинетчето. Започнах всичко отначало-без един лев в джоба. За да проверя поне дали има и друг начин на живот. Опитахме какво ли не –заедно с верни приятели, решили и те да се пробват в новото време. Съчинявахме и печатахме компютърни хороскопи, снимахме реклами, продавахме на сергия, търгувахме с книги, кафе, детски кюлотки и контрабандни цигари, открихме чеиндж бюро и изучихме тайните на ментетата, произвеждахме горчица и шоколадови вафли, “продуцирахме” билярд клуб, фаст-фуд заведение и бирария, накрая кой знае защо отново се върнахме към телевизионния занаят. Случваше се нещо много странно – точно когато се чувствахме богати и изплувал от водата, която все стигаше до брадичката, някой разбиваше през нощта склада, обираше всичко и ни връщаше две години назад. Често положението ставаше направо трагично, водата се качваше, минаваше брадичката, усещах я до горната устна и таман да се удавя и някой ме хващаше за косата и ме издърпваше на сухо. Отнякъде идваха нечакани пари и си плащахме наемите минути преди да ни изхвърлят, и тока в момента когато инкасаторът вече отвърташе бушоните. В такива момента си мислех кой ли е господът, който бдеше над мен. Най-накрая прозрях – над мен отново бдеше Българският бог на оцеляването. БЕЗМЕРНА ТЪРПИМОСТ – това е най-характерната черта на българина според историка професор Георги Бакалов . И още – казва той в едно интервю, - “Положителният аспект на това качество е, че независимо от всички изпитания българите оцеляват.Има народи и общества, които при същите обстотелства, не биха издържали” Бедният КОДЖАК. Друг професор - Марко Семов, пък написа цяла книга на тази тема.     Колкото и неочаквано да беше това, което се случваше наоколо, психологически бях напълно подготвен. Подготовката си дължа на великия Алеко Константинов. Да си припомним, че безсмъртният Бай Ганьо живее точно в условията на Преход. Вече бях чел, че в такива периоди се извършва “дислокация на социални пластове”. Димитър Благоев – ако не се лъжа, се беше изразил по-образно – тогава изплува мръсната пяна. Лех Валенса в наше време беше казал почти същото – че демокрацията е като супата – трябва да се обере пяната веднъж, после още веднъж , ако трябва още веднъж и чак тогава ще усетим истинския вкус на демокрацията. Това е мръсната страна на прехода. Спомнях си един израз от някакъв френски исторически роман– авторът коментираше един от героите си така “ако той беше живял по времето на Наполеон, сигурно щеше да стане генерал”. Времената на преход изтласкват на повърхността не само мръсната пяна, но и на талантливи хора, които малко преди това и малко след това не биха имали никакъв шанс. Очаквах да видя и едното, и другото. Видях го. Видях и изпитах на гърба си хиперинфлацията. Познах как ще бъде фискиран левът. Е, имаше и някои изненади. Бях така възпитан, че за мен – както и за целия български народ, продавачите в магазините са най-омразните хора – крадливи, мързеливи и груби. Отвреме-навреме ми се налагаше да се трудя и като бакалин и установих с огромна изненада, че и българите от другата страна на щанда са в същата степен крадливи, мързеливи и груби. В същото време мои стари приятели, интелектуалци, рицари на духовността, правеха бакалски сметки по-добре от презираните бакали… В условията на Преход шареният свят става още по-шарен. Вече се опасявам да не ми се случи нещо неочаквано и да не мога да опиша какво видях. Може пък да бъде полезно. Може пък ще се намерят съмишленици и към отделните глави ще добавят своите истории – и така заедно да напишем ИСТОРИЯТА НА ПРЕХОДА. Аз ще я пише като история на оцеляването, друг ще я пише по друг начин, трети по трети… Ако пишем искрено, ще бъде от полза за тези след нас. Не дай се боже през този век да ни се случи още един преход…

Още от същия автор на: http://www.evgenitodorov.blog.bg

И аз оцелях през прехода подхвърляна към небето и свличана на земята, но не за това ми се пише. Преди няколко дена се сблъсках с отношение на млади хора към поколенията живяли през социализма - ние сме идиоти с пионерски връзки, на които всичко е забранено. Далече от истината и жалко, че такъв образ се възприема еднозначно и без съмнения.

Проблема е обаче , че за да оцелееш се иска тънък усет и да не влизаш в полезрението на един или друг който от самото начало е отгоре...От горе ако разберат за тебе и преценят , че в твоя бизнес има "хляб" винаги идват по един или друг начин и накрая работиш или за тях или продаваш бизнеса , познайте на кой - да , пак на тях !!! Не напразно казват "които направи първия милион без да го разберат как , става най-големия поборник на закона" !!! Да не е луд да остави конкуренцията да го измести...

Хаос, безредие,данъчна неадекватност.Дето казват хората"в мътната вода се лови най много риба".И е вярно.Жалко че аз когата се включих вече се затягаше положението.А оцеляването е начин на живот за доста хора, не само тогава но и днес.Поздрави за темата))

Големият шум ,който се вдигна -какво ни донесе?
От най - тъмните дупки на озлобеното и скапано "общество" изпълзяха влечугите на новото време.

..мда, даже бих обобщил: българинът може много добре да оцелява, но не може да побеждава!!Дано почувствате тънката разлика, която влагам.Там е и трагедията на обществото ни, чието следствие е държавата.Неволно се сетих с отвращение за падналата козирка във Варна и затрупаното дете!Отвратен съм от липсата на реакция в самото насление, примирението му и дебилитета!На този фон е излишно да коментирам полицията, гражданска защита, пожарната и общината?!
Не народ, а МЪРША!

Живота не е нито толкова хубав, нито толкова лош, колкото ние си мислиме.
Изглежда е абсолютно вярно. Това което имаше като предимство при социализма го няма сега. Това което го има като предимство сега, го нямаше при социализма. Да живее нашето недоволство. То е двигателят на прогреса.