Постинг
27.07.2007 09:49 -
ЗА МИЛИОНИТЕ НА ТАТКО И НА ВЛАДКО [27.07.2007]
Пак се връщам във времето на митингите. Лозунги имаше всякакви, но на най-впечатляващ беше “Искаме обратно милионите на Татко и на Владко”. За по-младите – ставаше дума за семейство Живкови и за кражбата на милиони от българския милион, в което всички бяха сигурни.
Скоро обаче дойде най-голямото разочарование на Прехода. Милионите ги нямаше. А докато целият народ ги търсеше, едни други хора си прехвърляха едни други милиони.
В Пловдив също не се намериха милиони. Затова тълпата се захвана с апартамента на тогавашния първи секретар на ОК на БКП Панталей Пачов. В един от тихите пловдивски квартали той си беше купил етаж от малка кокетна коооперация. Целият град знаеше за нея.
Един зимен ден Партията реши да отвърне на удара и да организира контрамитинг. Направена бе нужната организация – Партията ги разбираше тия работи, събрани бяха подходящи хора, теглиха се две-три речи и митингът беше закрит. Осветлението изгасна, озвучаването си тръгна.
Хората обаче не си тръгваха. Прииждаха нови и нови. Искаха осветление и микрофони.
Чест прави на Панталей Пачов, че не се скри. Митингът продължи вече като дебат. Не на последно място дебат за правото на властта да живее по по-различен начин.
Тогава Пачов загуби дебата, но не след дълго новите властници го спечелиха. По един категоричен и безспорен начин. Доказателствата са навсякъде.
Някъде по това време се включих в опитите да се реформира Партията. Имаше едно движение “Път към Европа”. То не бе много обичано от тогавашните партийни идеолози, но в крайна сметка сегашната политика на БСП до голяма степен повтаря идеите, които в началото на 90-та изглеждаха еретични.
Спомням си една сбирка на симпатизанти на движението в кино “Кочо Честименски”. Не знаехме кой ще дойде, но залата бързо се напълни. Това бяха предимно хора на 30-35 години. Специалисти в различни областти. Членове на БКП. Объркани.
Никога повече не видях събрани на едно място толкова интелигентни и търсещи истината българи. Къде ли ги разпиля преходът?
Дали България не би изглеждала по друг начин днес , ако тогава се бяхме научили да си подаваме ръка, вместо да крещим “долу”?
В това време пловдвските опозиционни групи се събираха в склада на една пицария. Един ден дойде собственикът на заведението, дало подслон на демокрацията, и ме покани да отиде вечерта при него, за да чуя /през дупката на вентилатора/ за какво си говорят хората, които се канеха да управляват.
Какво си говорят? – попитах аз. Човекът само тъжно въздъхна.
Всеки ден при мен идваше някакъв водач на някаква радикална партия и искаше да се изкаже по телевизията. Кои сте вие? – опитах се да разбера нещо повече, а той убедено ми отговаряше, че е водач на партия от 800 000 души. И че има списъци на членовете. Поисках да видя списъците, но се оказа, че те са прехвърлени на микрофилми и заровени тайно в земята. После се оказа, че човекът просто е избягъл от лудницата, но така или иначе се появи на няколко митинга, че даже и по телевизията.
Имаше и други хора, разбира се. Но кой си спомня днес за хората, които не крещяха, а просто работеха, за да превърнат Пловдив в града, който най-категорично се раздели със статуквото?
Революцията закономерно започна да изяжда децата си, но покрай сухото гореше и суровото.
Един ден дойде Петко Симеонов от София, за да изяде каквото е останало.
В една от залите на Дома на техниката се бяха сбърали всички водачи на опозицията. Един по един заставаха пред именития син лидер и като на изпит представяха програми и организация.
Всеки казваше колко члена има неговата партия, като ги събрахме накрая се оказа, че Пловдив е голям като Ню Йорк.
Други пък по-реалистично обявяваха, че са партии от англосаксонски тип и не разчитали на постоянна членска маса…
Петко Симеонов нямаше време да проверява казаното и се опитваше до очите да разбере кой лъже и кой е искрен. Накрая каза – ти минаваш, ти оставаш!
Така се роди СДС в Пловдив.
Постепенно започна да се променя градът.
От програмата на кината изчезнаха съветските филми и като вихрушка нахлуха американски. Малко по-късно вихрушката отнесе и самите кина.
Дребният бизнес изпълзяваше от зоната на здрача и завладяваше улиците.
Първите пирамиди, наречени “пловдивски игри”, направиха няколко по-смели пловдивчани милионери.
Емигрантите вече свободно се връщаха от Америка и Европа.
Нови емигранти тръгваха за Америка – за по-напряко минаваха през Куба.
Един прител се върна от САЩ след 15 годишно отсъствие и започна разказа си така:
“Щом стигнах в Пловдив и първата ми работа беше да отида на Главната. Застанах пред кино Балкан и какво да видя - там, където очаквах да видя интелигентните лица на моите стари приятели, сега се разхождаха ченчаджии и семкаджии…Гледах, гледах и се разплаках…”
За утешение – български ченчаджии и семкаджии бяха завладели и берлинския “Александър плац”. За тях ще пиша утре.
Anna Nicole Smith наследи част от милион...
ЗА КОКОШКАТА, ЗА МИЛИОНИТЕ И ЗА БЪЛГАРСК...
Най сетне да открият милионите на тато, ...
ЗА КОКОШКАТА, ЗА МИЛИОНИТЕ И ЗА БЪЛГАРСК...
Най сетне да открият милионите на тато, ...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
