Постинг
30.07.2007 10:41 -
КАК БЪЛГАРИТЕ ЗАВЛАДЯХА “АЛЕКСАНДЪР ПЛАЦ” [30.07.2007]
Падна Берлинската стена и повлече всичко след себе си.
7 месеца по-късно видях полуразрушената стена. Граничарите още стояха на пост, но бариерите бяха вдигнати и хората преминаваха спокойно.
Ако някой се престараваше и подаваше някакъв документ, униформените с досада се обръщаха на другата страна.
Единствено руските туристи не рискуваха да минават “оттатък”.
Двете части на града все още принадлежаха реално към два различни свята.
Света на западната марка и света на източната марка.
Двете марки се сменяха приблизително в сътношението едно към три.
Има ли “съотношение” и има ли “приблизително” – значи има и далавера.
За втори път бях в Западен Берлин – там от години живее първата ми братовчедка Дочка, със стотина западни марки, които намерих с голям зор. И още стотина източни, които купих от банката.
През пролетта на 1990 започна голямото преселение на старите европейски коли към Европа. Носеха се легенди – че за стотина марки можеш да си докараш почти нова Лада или Вартбург, а за малко повече – Фолксваген.
Пристигнах в средата на юни в Западен Берлин и видях как прииждаха от изток все повече и повече мераклии за евтини западни коли и как с всеки час цените се вдигаха.
Големият парадокс се оказа обаче, че проблемът не е как да си обърнем източните марки в западни, а обратното.
Магазините в Източен Берлин бързаха да се освободят от стоките си на безценица.
Прочутият универсален магазин “Центрум” с немска методичност се преобразяваше по план – всеки ден по половин етаж стока заминаваше нанякъде и на нейно място идваше друга – на нови стелажи и с нови цени.
Търсех принтер “Роботрон” – носеха се слухове, че ги продавали едва ли не по два за марка, но закъснях с един ден. На етажа “Електроника” стоката вече беше “Бош” и “Сименс”.
Казаха ми къде е фирменият магазин, затичах се, но се оказа че той буквално преди час е бил изпразнен.
Върнах се на “Александър плац”.
Тук се търгуваше още с източни марки като за последно – след няколко дни, на 1 юли, щеще да остане само западната марка.
Направо от камиони се продаваха стари броеве порно списания, български вина с мръсни етикети и каква ли още не залежала стока.
Площадът беше станал една голяма ориенталска чаршия, по сергиите се продаваше всичко, което досега бяхме виждали само в Корекомите, а продавачите говореха на всички световни езици.
Отнякъде до мен долетя и българска реч. Поогледох се и установих, че нашето присъствие тук, на границата между двете икономически системи, съвсем е е символично.
Запознах с няколко нашенци и те ми разказаха какъв е бизнесът.
Тръгнали още в ранна пролет със скрити левове и с митнически декларации с фалшиви печати. За сведение на по-младите всеки българин тогава имаше право срещу така наречената митническа декларация да обърне цели 27 лева в някаква социалистическа валута.
Та сменили момчетата сигурно по 500-600 лева в източни марки, обърнали ги тутакси в западни и тръгнали да търсят складовете на едро в Западен Берлин. Купували оттам с отстъпка уокмени, касети, касетофони, телефони и разни други западни евтини боклуци и ги пренасяли на “Александър плац”. И там – това вече го видях, ги продаваха успешно най-вече на руснаците, които още ги беше страх да минат “на западе”.
Спели по пейките – признаха си нашите търговци, отначало било студено, на сега нямало проблеми. Като се затоплило се появили и наши момичета – пускали им с намаление, така че и със секса нямали проблеми.
Спечелените източни марки веднага превръщали на ченча в западни – и отново на пазар от другата страна на Берлинската стена.
“По три курса на ден някой път правим, толкова голям е оборотът” – похвали се едно циганче от Сливенско.
“А кой прави ченча, виатнамците ли?”- позантересувах се аз, тъй като ми се мярнаха из тълпата и азиатски физиономии.
“Кви виетнамци, бе? Я ги виж как се крият зад храстите, изгонихме ги и им взехме бизнеса!” –похвали се циганчето.
Огледах се и ги видях - прочутите световни ченчаджии, които създадоха този бизнес в България, сега позорно се криеха в храстите и се надяваха на някой заблуден грузинец.
И като ме обзе една патриотична гордост...
Още през нощта срещу първи юли започна голямото връщане на източните марки в банките – с тях вече нямаше какво да се купи.
На “Александър плац” нямаше и помен от сергиите и ориенталската търговия. Всичко беше изчистено и измито. Хората си бяха сложили новите дрехи и се разхождаха важно като западняци. Още не знаеха, че животът е малко по-сложен от това, което си представяха в момента.
Вече имаше истинска кока-кола навсякъде, но тя струваше пет пъти по-скъпи от източните си имитации. Няколко пъти беше скочила и цената на сандвичите с вурст. А фотолентите ОРВО вече се продаваха като сувенири – един спомен от несъществуващата Източна Германия.
Срещнах нашите мургави бизнесмени.
Те се бяха пременили и обръснали.
“Купихме си по един Мерцедес и по обед тръгваме обратно” – гордо съобщи моят приятел.
На площада един германец беше измислил нов бизнес.
Беше направил от стиропор една източна марка с диаметър сигурно два метра, обвил я беше със станиол и срещу няколко марки всеки можеше да се снима пред нея за спомен. Имаше опашка.
Поне 10 телевизонни екипа предаваха на живо от “Александър плац” началото на новата епоха.
Единствено кореспондентът на БНТ го нямаше – точно тогава излязъл в отпуск.
Следващ постинг
Предишен постинг
Търсене
