Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.07.2007 10:15 - ЗАПАДЕН БЕРЛИН 10 ГОДИНИ ПО-РАНО [31.07.2007]
Автор: zaprehoda Категория: Бизнес   
Прочетен: 5372 Коментари: 8 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 В предишния постинг разказах за последните дни на източната марка и за това как българите бяха завладели “Александър плац” през юни 1990 г. И тъй като в този разказ българските образи се изчерпиха с едно сливенско циганче, мисля, че е справедливо, а и интересно да разкажа за още няколко българи от Берлин. По –точно от Западен Берлин, тъй като първите ми срещи с тях бяха в годините, когато до падането на Стената оставаха повече от 10 години.   БРАТОВЧЕДКА МИ ДОЧКА Дочка започна работа като психиатър в Западен Берлин още през 60-те години. Разказвам за един човек, роден да помага на хората – една уникална дарба. А може би наказание... Благодарение на нея видях и познах много неща. А какво дадох – май нищо. Не искам да навлизам в семейни спомени – затова само два епизода, които имат някакво отношение към българската съдба въобще. Ккато млад лекар Дочка е разпределена в някакво врачанско село. Една събота заедно с местния агроном тръгнали на екскурзия из близкия балкан. Влезли в една хижа да пият чай – и не щеш ли в същата хижа влиза Тодор Живков с ловната си дружинка. Поканил другарят Живков Дочка и агронома на тяхната маса и започнали разговор. Дочка обаче много не си мери приказки и започнала да критикува партийната политика. И за капак на всичко попитала накрая защо председател на ТКЗС-то е някакъв изветрял партизанин, на който младият специалист до нея трябва да слугува. Позасмял се бай Тошо и рекъл накрая “Абе докторке, много ти знае устата, ако някой ден закъсаш, обади ми се.” След една седмица като с магическа пръчка партизанинът бил пенсиониран, а председател на ТКЗС-то станал младият агроном. След няколко години обаче братовчедка ми наистина закъсала. Опитвала се да осигури лечение на тежко болната си дъщеря в чужбина. Къде ли не ходила, на какви ли врати не тропала и най-накрая позвънила на номератора на Партийния дом. Разаказала на телефонистката какво й бил обещал другарят Живков преди години, оставила си номера и не знаела дали трябва да се надява на нещо. След час телефонът звъннал и някаква секретарка казала, че другарят Живков я чака. Влиза Дочка в уречения час разтреперана, другарят Живков е усмихнат и добронамерен и на всичкото отгоре предлага да продължат разговора от хижата. “ И той продължи точно от там, където свършихме - разказваше ми Дочка през една нощ в Западен Берлин, - аз се опитах да променя някои мои думи, но той ме цитираше буквално. А бяха минали години...” Историята с Тодор Живков има продължение, но аз спирам тук. Защото най-силно ме впечатли последният епизод. Като са замисля защо толкова дълго ни управляваше този човек, какви качества е имал и какви е нямал... И все се сещам за разказа на Дочка. И сега – втори епизод с Дочка. Когато пристигнах за пръв път в Западен Берлин през 1979 година, очаквах веднага някой да ме вербува. И да ми предлага да мина на работа в Свободна Европа. Нищо подобно не се случи. След това започнах да се тревожа като се върна как ще отговарям на въпроса “Какви са впечатленията ти от запада?”. Един ден измислих отговора на този труден въпрос. Той беше “Противоречиви.” Братовчедка ми ме заведе един следобед в праксиса си и започна пред мен да приема пациентите си, които имаха психиатрични проблеми. Влезе една българка – отдавна женена за немец. Запознахме се, тя разбра, че за пръв път съм на Запад и ме попита съвсем сърдечно: - Ходите ли по-магазините? Ходите, ходите, и аз като дойдох – по-цял ден по магазините...А сега –като тръгна към магазина и се върна по средата на пътя. Забравям къде отивам и защо отивам ..И защо изобщо трябва да ходя...  “Почти всички българи тук имат психиатрични проблеми – обясни ми Дочка.- Носталгията ги убива. Макар тук да имат всичко.” “Е, нямат луканка и шкембе чорба” – пошегувах се аз. Оказа се, че имат и шкембе чорба. Още за българите, носталгията и шкембе чорбата – утре



Гласувай:
0



1. outfaced - много интересни наблюдения и спомени ...
31.07.2007 10:44
чакам продължението :)
цитирай
2. woozy - :)
31.07.2007 10:53
Рапорт приет. Очаквам продължението :)
цитирай
3. анонимен - to6o si imashe svoite darbi
31.07.2007 12:21
za razlika ot dneshnite....
цитирай
4. viovioi - ^^^
31.07.2007 12:23
Интересно!Само недейте да обожествявате простака.Бях твърде млада и в танцовия състав дето играех ни накараха 2 момичета с носиите да отидем на посрещането на Живков в един завод.Аз държах хляба и солта, тя бъклица с вино.2 часа,3 часа чакане....Най после дойде и каза следното: "Абе убав край! И пиенето и сичкото! хе,хе,хе.Как разбрахте че съм пианде?"Партийните трябваше да се смеят....А аз горката в този момент препрочитах за 2-ри път "Фермата" на Дж. Оруел....И не ми беше до смях.Поздрави))))
цитирай
5. анонимен - i tva e 4ast ot darbite, viovio
31.07.2007 14:58
ama si bila malka,ta ne si go razbrala...
цитирай
6. анонимен - KBbuSvNQ
20.06.2011 00:11
I'm impressed! You've manaegd the almost impossible.
цитирай
7. анонимен - NsrxEzrbwnH
21.06.2011 10:09
hppHT9 , [url=http://ekecqiucyctt.com/]ekecqiucyctt[/url], [link=http://agsjlyqdphio.com/]agsjlyqdphio[/link], http://neunhrgtqbbi.com/
цитирай
8. анонимен - LFMtbIUgsvLjFrEtN
23.06.2011 19:19
1fYjDy , [url=http://cxwesyzlfthw.com/]cxwesyzlfthw[/url], [link=http://qsncfhaudpqp.com/]qsncfhaudpqp[/link], http://qkzryumparsd.com/
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zaprehoda
Категория: Бизнес
Прочетен: 9455778
Постинги: 999
Коментари: 6456
Гласове: 8615
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031