Един ден, както пренасях каси с оцет, звънна телефонът в склада – обаждаше се Асен Агов.”Смятаме да те правим Генерален директор на БНТ – съобщи ми той.- Напиши 2 странички концепция за развитието на телевизията и вдруги ден в 2 часа да си пред Народното събрание.” Тук някой ще каже – този какви си ги измисля, сигурно съвсем е изкукуригал. Затова започвам с малко обяснение – особено за читателите, които не са чели от самото начало. Преди да стана бакалин 20 години бях журналист в Пловдив. Повечете време телевизионен. В края на 80-те години известно време бях главен редактор на телевизионния център в града и трябваше да присъствам на някакви съвети всеки понеделник в БНТ. Тогава се събираше ръководството и обсъждаше програмата за седмицата. Така имах възможността да присъствам на редица скандали. Много добре помня какво се случи след прочутото интервю на Кеворк с академик Амосов, в края на което съветският учен се извини на пролетариата. Колегията търсеше начин да си го върне на станалия прекалено популярен арменец и питаше гневно – кой чете сценариите на “Всяка неделя”, кой ги одобравя. След 10 ноември присъствах пък на заклеймяването на нашумялато предаване на кукувците за атомната електроцентрала в Козлодуй. Тогава стана Кеворк и попита кой им чете сценариите и кой ги одобрява. Та на тези съвети отвреме навреме вземах и аз думата и на няколко пъти подхвърлих еретичната мисъл, че не би било лошо да се разделят първа и втора програма. Втора програма тогава беше нещо като кошче за боклук – каквото е слабо или съмнително, отиваше там. А можеше да се превърне в нещо като оазис на по-свободно мислене и по-атрактивни форми. Никой не обръщаше внимание на тези мои идеи и реших, че те никога няма да видят бял свят. Пролетта на 1989 се проведе последният преди промените конгрес на Съюза на българските журналисти. В една от почивките неочаквано ме намери тогавашният председател на Комитета за радио и телевизия Любомир Павлов и ме извика в една от стаите за почивка на официалните лица. “Много внимателно те слушам на съветите – каза ми той, - но още е рано да разделяме програмите. Ще дойде и това време, но засега си избери някаква друга работа.” Започнах да мисля каква работа да си избера. “Ще те направя директор на програмата –прекъсна размислите ми Председателят, - но първо трябва да ви намеря апартамент”. Докато ни намерят апартамент обаче, дойде 10 ноември. А може би и идеята беше умряла някъде из коридорите на властта. Сега се връщам на касите с оцет, които носех, когато ми се обади Асен Агов. Оцетът беше поредното ни откритие. На никой не му се търгуваше с такива глупости и в града просто оцет нямаше. Обадихме се във “Винпром Перущица” и са оказа, че там само нас чакат. Докарахме един камионо оцет, продадохме го за един ден. На следващия курс натоварихме и десетина каси ПГР. ПГР е съкратеното наименование на прочутата Пловдивска Гроздова Ракия – може би най-добрата масова ракия, правена преди 10 ноември. ПГР – то, както му викаха всички, също се грабеше като топъл хляб. Пред магазина беше забранено да се спира и трябваше да разтоварваме камионите с оцет и ракия, колкото се може по-бързо. Носехме всички – тогава бяхме всичко на всичко 6-7 души, естествено не можехме да си позволим да плащаме на хора за разтоварване. Пренасяхме стоките през пълния с хора магазин и чувах зад гърба си всякакви коментари:  “Това онзи от телевизията ли е или само си приличат?” “Виж как е западнал горкичият.” “Как няма да западне, нали жена му го заряза.” И т.н. Жена ми не беше ме зарязала, но разликата в социалния ни статус – както се казва, беше твърде сериозна. Та не помня оцет ли носех или ПГР, когато се обади Асен Агов. Довършихме камиона и се прибрах да пишa концепция за развитието на БНТ. В нея, разбира се, сериозно място отделих на отделянето на първа от втора програма. Между другото професор Чирков няколко години преди това усилено пропагандираше идеята за създаване на втора сърдечна хирургия. Опонентите му предлагаха просто да се модернизира сегашната, но Чирков се дърпаше. И обясняваше, че със сегашните кадри ново нещо не може да се прави. Трябва да се почне отначало. До същия извод бях стигнал и аз. В БНТ винаги са работили повече от 2000 души. Тях пазарът никога не ги е интересувал – след като имат осигурени заплати. Пишех аз какво още трябва да се направи – едвам го събрах на три странички. До избора ми от Народното събрание имах цял ден. Така че – да не пришпорваме събитията.

Значи си бил много вътре в нещата "когато се наливаха основите" на демократичните промени. Впечатлена и респектирана съм.Дали от тук на сетне да очакваме да ни разкажеш нещо по-подробно как националните медии са били обективни и независими от политически натиск , тогава по времето на прехода ?

защо се изгуби и не те видяхме повече в Тв, с идеите си изпреварвал времето..