Някъде през 1985-а в главата ми се загнезди щура идея. Четях обявите на самотните хора, които си търсят другар в живота, и се опитвах да си представя как изглеждат тези мъже и жени. “42 годишна учителка, не пие и не пуши, обича семейния уют, си търси другар в живота...” И нищо повече. Няма образ. И тогава си помислих – че то единствено телевизията може да даде отговор на този въпрос. Такива обяви излизаха единствено в “Поглед” и “Жената днес”. Появяването им беше не само израз на обществена необходимост, но и белег на известно духовно разкрепостяване. В откритото признаване, че човек е самотен и търси по неестествен начин да създаде семейство, се усещаше полъхът на един друг морал, характерен за загниващите западни нрави. Някой хора виждаха в това направо пезевенклък и искаха обявите да се спрат. Аз обаче имах и някои егоистични помисли. Перестройката беше започнала и беше ясно, че краят на този строй е близък. Искаше ми се да се посветя на някаква тема, която ще ми позволи да работя честно – без да ми се налага да пиша и говоря неща, които карат човек да изглежда глупаво. И да си затрива името точно накрая. С колежката Пепа Славчева, с която от първия ден на идеята мислехме заедно, започнахме да опипваме почвата. Най-напред се срещнахме с младия тогава журналист от “Поглед” Пенчо Ковачев – да ни разкаже как се приема рубриката.   Историята на Пенчо Ковачев от 1986 г.
Интресът към рубриката “Запознанства” надмина и най-смелите ми очаквания. Някои хора изпращат цели писма по пощата, други идват лично. Преди няколко месеца на вратата потропа някакъв с нищо незабележим човек на средна възраст и каза, че иска да пусне обява. Започнах да питам за име, възраст, професия – оказа се инженер, който обаче не работи в България, а в Америка. Дошъл замалко и тъй като на всяка цена искал да се ожени за българка, щял да остави адреса на леля си в “Бъкстон” – тя да избере от евентуалните кандидатки, коя е най-подходяща. Пуснах обявата “Инженер, работещ в Америка, материално осигурен и т.н, търси жена с цел брак, за контакти: “Бъкстон”, блок еди кой си...” След няколко дни ме вика главният редактор Любен Генов и вика – ти какво си направил бе? Я отивай в Бъкстон да видиш какво става. Отидох в Бъкстон, посоченият в адреса блок имаше два входа. На единия вход имаше опашка от жени, доведени от надеждата, че могат да се оженят и най-вече да живеят в Америка. Изненадата обаче беше на другия вход. Живущите там, на които им беше писнало да ги безпокоят, бяха сложили огромна саморъчно направена табела, на която пишеше “ЗА АМЕРИКАНЕЦА – В ДРУГИЯ ВХОД”. По-силна реклама на американския начин на живот от тази табела едва ли може да има...” С Пепа Славчева извлякохме поука – ако искаме да ни се вдигне рейтинга, трябва да намерим поне един американец. Пенчо Ковачев пусна обява, че започва ново телевизонно предаване за самотните хора, наречено “Адрес 4000”, и зачакахме кандидати за участие. Трябваше да излязат с лице пред камерата и открито да заявят кои са и какво търсят. И защо са по-различни от другите. За времето си, пък и сега, се иска сериозна смелост за такава постъпка. Предаването беше одобрено в БНТ, имаше вече и първа дата за излъчване, така че ако не се обадеше никой, щяхме да се издъним. На втория ден след излизането на анонса в “Поглед” дойде първото писмо. На следващия ден – пощалюонът, когото чакахме на вратата, ни даде 5-6 писма. На още по-следващия ден имах някаква работа и закъснях. Вратата на редакцията ни беше отворена. Погледнах и видях вълнуваща картина. Бюрата ни бяха затрупани с може би стотина писма, а Пепито ги отваряше едно по едно, четеше ги и плачеше с глас. Известно време живяхме деноношно с историите на самотни, бедни, нещастни, болни, изоставени хора. Пред нас се беше отворил един друг свят – коренно различен от света, в който живеехме. И нямаш нищо общо със света, който ни представяха тогавашните медии. Постепенно сърцата ни закоравяха – иначе нямаше да можем да издържим. В този водовъртеж от човешки съдби изкарах 5 години. Пепито – 20. Писмата мисля, че още се пазят. В тях има хляб за не знам колко си сапунени опери. Пък и за творби от по-сериозни жанрове. Не знам дали някой ще ги разлисти някога. Но гарантирам, че в тези папки са събрани безценни за историците документи за начина на живот, начина на мислене, манталитета на българина от 80-те и 90-те години. С настъпването на Прехода, който е основен повод за този блог, предаването загуби малко от чара си. В медийното пространство започнаха да навлизат най-после живи хора.Колегите се научиха да правят от човешките съдби бизнес. Интернет се превърна в основно средство за връзка между хората. Изкушавам се обаче да разкажа още няколко истории от онова време. Така че – до утре.

Възможно най-точното определение направи."Бизнес от човешките съдби".Аз винаги съм се отнасяла с подозрение към тези обяви,предавания и пр.,и твоя разказ ще докаже, че съм била абсолютно права.Как да кажа, има нещо ненормално да се изтъпани човек пред зала пълна с хора и три камери и да разказва ала-бала, дрън-брън, щтрака-мрака. Личния живот е личен все пак. С кой акъл го правят не спирам да е чудя???

ps. Моля ако някой специалист чете блога, да се произнесе какъв тип хора го правят, и нормално ли е, или не е?Искам психоанализа на образа ако може моля.

Чешем си езиците, а хората пари направиха.

макар, че тогава все още бях млада и дал;ече от подобни съдби, ме разтърсваше до болка.
Много смелостбе ше необходима и за вас и за тези които застваха пред камерата.Искрено се радвах на тези , които успяваха чрез вас да намерят другар в живота си. Много по-добро от "искрено и лично и т.н.

погледнете сега обявите за запознанства в пресата и нета...погледнете един от постингите на furiika за да видите как се четат обяви за запознанства...:))) Малко уточнение...не се препоръчва на дами без чувство за хумор :)

Такива бяха годините,какво на Вашите обяви е било неистинско и лошо?Ако погледнем сегашните,те по-добри ли са?Едва ли.
"Искаше ми се да се посветя на някаква тема, която ще ми позволи да работя честно – без да ми се налага да пиша и говоря неща, които карат човек да изглежда глупаво. " Ето това е едно добро начинание.

Такива бяха годините,какво на Вашите обяви е било неистинско и лошо?Ако погледнем сегашните,те по-добри ли са?Едва ли.
"Искаше ми се да се посветя на някаква тема, която ще ми позволи да работя честно – без да ми се налага да пиша и говоря неща, които карат човек да изглежда глупаво. " Ето това е едно добро начинание.

Такива бяха годините,какво на Вашите обяви е било неистинско и лошо?Ако погледнем сегашните,те по-добри ли са?Едва ли.
"Искаше ми се да се посветя на някаква тема, която ще ми позволи да работя честно – без да ми се налага да пиша и говоря неща, които карат човек да изглежда глупаво. " Ето това е едно добро начинание.

което си спомням с добри чувства и носталгия.

Molia, chitatelite na bloka da me izviniat , che niamam kiriliza kachena na komputara.
Ne se ugudvaite, che niakoi si razkazva jivota pred kameri.Ako, po- rano sa go praveli s nadejda da im pomognat..to sega go praviat SAMO ZA PARI. Zapadnite televizii garmiat s predavania , v kkoito horata placheiki razkazvat nai-santimentalnite momenti ot minaloto si..I taka, prehodat prevarna choveshkite sadbi v biznes, no pak i horata se nauchiha da dogovariat zenata na shouto, v koeto shte badat uchasnizi.Razbira se..takiva programi gi gledat samo jeni ot tipa :domakina..no te v ispania mnogo