Всъщност тоновете май бяха повече. Продавахме “Нова Бразилия” 4-5 години, в най-добрите времена стигахме 5 тона седмично. Ливанците си гледаха работата така, че човек имаше какво да научи. Нямаше панаир или някакво изложение, където те да не организират безплатна дегустация. Във фабриката имаха специална жена, която от сутрин до вечер разнасяше кафета на клиентите. Ако случайно поръчката не можеше да бъде изпълнена на минутата и трябваше да се чака по обедно време, винаги някой тичаше за пица – да не стои клиентът гладен. Жозеф – вече споменах за него, той беше ливанец - християнин, намираше време да се срещне с всеки дистрибутор, да го разпитаза проблемите, да предложи с нещо да помогне. По едно време се появи някакво ново българско кафе, то излезе на пазара с мощна рекламна кампания и позициите на “Нова Бразилия” започнаха да се разклащат. Споделих страховете си с Жозеф, но той бързо ме успокои. Обясни, че те купуват кафето направо от Лондонската борса, че от 20 години са на пазара и в България няма по-добри от тях. Излезе прав. Всякакви опити за конкуренция – поне в този клас на евтината робуста, бързо умираха. Направихме сами проучване сред кафеджиите и крайните потребители – “Нова Бразилия” беше завладяла над 70% от пазара. Кръгът около “Агробизнесбанк” тръгна с кафето “Риго”, но резултатът беше плачевен. Появиха се ментета. Излязоха обяви, че се дава голяма награда на този, който издаде къде се произвежда ментето. Един приятел ми каза, че като едното нищо може да вземе наградата. “Днес бях там – призна ми той, - но ме е страх да не ми отрежат главата.” Беше времето на силовите групировки и се чудех как ливанците удържат. По едно време в кафето започнаха да се появяват камъчета. Те бяха кафеникави и трудно се откриваха. Чак когато счупеха зъбците на кафемелачката излизаха на бял свят. Във фабриката преди работа започнаха да обискират работничките – имаше подозрения, че някои от тях са купени и пренасят в джобовете си камъчета. Условията за дистрибуция бяха две: 1.     Да не се правят никакви отстъпки на клиентите – каквото и количество да кпуват. 2.     Да не се продава на тази цена по-малко от един кашон – т.е.от 9 килограма. Ние държахме на думата си и спазвахме условията. Печелихме от 6 процентната отстъпка, което правеше доста пари при продажба на стотици килограми дневно. Ако си бяхме размърдали задниците, можеше да завладеем цяла южна България. Но като млади търговци, смятахме, че бизнесът ще си върви така цял живот. А беше близко до мисълта, че сред опашката от клиенти има и такива, които си правят сметката как ни изместят и да вземат в свои ръце този така печеливш бизнес. Един ден на хоризонта се появи Ганди. Той беше арабин, женен за индийка. Въпреки уговорките му позволиха да стане втори дистрибутор. Ние купувахме по 200 кашона, въртяхме парите, после ходихме пак.А той купуваше по 1000 кашона и то със свои пари – докато пробие. Ганди започна да нарушава правилата. Правеше отстъпки на всеки – можеше да слезе под цената на едро само и само да ни открадне клиента. Раздаваше подаръци, ухажваше клиентите – докато ние още се държахме като монополисти. Оплаках се на Жозеф. Той се чудеше какво да ми каже – призна, че ние работим по правилата, а Ганди ги нарушава, но все пак той продавал многократно повече от нас. Тук имаше и още нещо. Докато ние работихме с фактури – колкото и да ни се мусеха счетоводителките на “Нова Бразилия”, Ганди я караше през просото. Което накланяше симпатиите в негова полза. Лека-полека Ганди ни измести от пазара. Опитахме да му подлеем вода, казах на едно - две места, че той икономисва стотици хиляди от данъци, но навсякъде само се усимхваха, когато се сетиха за кого става дума. Изглежда Ганди знаеше и как да се пази. Събра толкова пари, че започна да приватизира разни обекти, но докъде стигна не знам – пътищата ни скоро се разделиха. “Нова Бразилия” бе продадена и новите собственици избраха друг начин на продажби Но за това как бе продадена “Нова Бразилия” – утре.

Нима не знаеш, че Ганди е собственик на голяма част от складовата база на Брезовско шосе?!

Аз мисля, че е било по-просто. Ганди е потърсил Жозеф и са се разбрали. Той не е бил никога втори дистрибутор, а вие сте били автоматично аут от играта.Сега като чета си мисля, че не се сещам за някаква лоша реклама на кафе. Месо развалено, фастъци еди кво си .. и тн. А,че твърде често купуваме кафе(даже и по-добри марки) което е нещо кофти е друг въпрос.Вноса знаем се контролира не само от Митниците ами и от ХЕИ и НСРЗКА.А как се контролира също знаем .. със смазване.

но постингите на zaprehoda ми идват леко самохвални.

ше се побарка от яд

Не ти ли останаха достатъчно парици за една частна телевизийка,
за която имаше мерак, както мисля ?

Тук съм принуден да се съглася с Бале! Евгени,стига се прави на интересен!

Постингите тук наистина са ми интересни, но в главата ми се заражда един неприятно елементарен въпрос. И ще го задам: Уважаеми господине, при цялото ми уважение, ако сте такъв тънък познавач на бизнеса у нас, защо не сте собственик на поне един сайт като този, на радио, телевизия, или каквото ви душа иска, а си запълвате времето с писания колко сте бил успял? Поздрави за интересните постинги, но действително писанията тук на моменти преминават в самохвалство или самоцелно изтъкване на компетентност. Надявам се да не съм обидил някого :)

от автора - на lambo и amage
Сега говорим за времето, когато нямаше частни телевизии. След два месеца - ако имате търпение, ще стигнем и до този въпрос.

...

Мой приятел е първия учител на тройката ливанчета маронити(Жозеф, Пиер и Даниел)- единият син на полковник- артилерист от ливанската армия, сирийчето Ганди и индийката Н., дошлив Пловдив да учат медицина. Ливанчета владеели отлично френски и английски и бързо проговорили на правилен български, те били на българска издръжка - МНО- ВКР. Първия дюкан на Ганди и жена му Н. е бил на "Васил Априлов", срещу ВМИ, малко след хлебарницата. Женя, теб ВКР още като гиназис ли те вербува и по тая линия те свърза с "Нова Бразилия"??

Продавали сме и по 5 тона за няколко часа.Клиентете предплащаха предния ден за да са сигурни, че ще ги огрее. Жозев ни предлагаше 1-2 тира на забавено плащане и ни молеше да поемем дистрибуцията за южна България, но ние се бяхме разпиляли в подържането на над 500-600 вида стоки...стараехме се да има от пиле мляко. Не ни стигаха силите(организацията)от което се възползва Ганди. Тоова беше една от многото златни възможности, които пропиляхме с лека ръка. Всякакви вкр-та,мекерета са плод на нечия болна фантазия. Тази възможност се откри и благодарение на един друг бивш съдружник със способноста си да омайва събеседника...Те това е голата истина.

българите нестават за бизнес твърде много алчнеят и не праввят отстъпки и бонуси и не печелят клиенти ,вземете за пример турция,италия ,германия силно развити страни към износ но не слагат какви големи наценки а малки и продават стотици пъти повече