Постинг
01.10.2007 09:51 -
АРАБСКИТЕ БРАТОВЧЕДИ [01.10.2007]
Като пътувахме с камиона за кафе от “Нова Бразилия”, задължително обикаляхме и другите арабски фирми в района. Те всички бяха в някакви роднински връзки. След като си спечелил доверието на единия братовчед, той те препоръчва на другите.
След като напълвахме камиона две трети от арабите, вече задължително минавахме през “Софияпласт”, за да запушим стоката с кашони с пластмасови чашки за кафе и сок. Защото на Караулката ченгетата ни спираха задължително, караха ни да отворим камиона и гледаха какво има за прибиране. Вече познаваха колата и знаеха , че вътре има кафе и шоколади. От които си изпросваха – без никакъв свян.
Сега обаче се чудеха защо мирише на кафе, а ние им обясняваме, че караме само чашки.
Като нямаше друго, вземаха по 50 чашки – колкото да не останат празни.
Един ден Жозеф –управителят на “Нова Бразилия” ме извика, даде ми един Мерцедес с шофьор и ме изпрати при някакви братовчеди. Каза ми да товаря колкото искам и да не се притеснявам за плащането.
Тръгнахме към Военна рампа – аз в Мерцедеса, камионът - след нас.
Стигнахме до някакво огромно хале, в което по време на социализма е кипяло машиностроене.
Влязох вътре и ахнах – халето беше пълно с поне 20 тира стока – нескафета, бонбониери, шоколади и какво ли още не.
Трудното започна, когато помолих за фактура. Оказа се, че счетоводителката била на море.
Следващата седмица счетоводителката беше болна.
На още по-следващата беше напуснала..
Разбра се, че братовчедите се бяха скарали и спряхме търговията с тази фирма, която се наричаше “Ийгъл”.
Другите братовчеди бяха от “Санитекс”. Там търгуваха с няколко неща – основно с популярния навремето чай “Голдън лайън”. Постепенно захванаха производство – първо със сокчета “Калифорния”. За тях направихме телевизионен клип, който се въртя поне две години. После фирмата продължи с произвоство на тоалетна хартия и разни други книжни изделия, които и днес са на пазара.
Но най-близки станахме с Александър. А може би името му беше Искендер.
Той се настани най-напред в някаква мизерна барачка в двора на “Нова Бразилия”. Беше завършил в Киев и си говорихме на руски.
Първо продаваше някакви шоколадови десертчета от рода на “Марс”. Бяха доста по-евтини от американските си събратя, а с нищо не отстъпваха по вкус и опаковка. Произвеждаха се в някакви много модерни южноафрикански заводи.
Еден ден се опитах да зарибя Александър за телевизионна реклама. Започнах да му хваля стоката и да правя прогнози как ще се увеличат продажбите, ако има реклама.
Тогава Александър извади едно калкулаторче и ми направи една много проста сметка, която запомних за цял живот:
“Моите десерти струват 1 лев, а на “Марс” – два лева. Сега прибавяме 4 хиляди долара за клип, излъчваме го по толкова пъти на ден за еди колко си пари – Александър говореше с точни цифри, които веднага въвеждаше в калкулатора.- Пускаме и радиореклама, и билбордове. Увличаваме продажбата с 50 процента. Сега разделяме приходите на разходите, на бройките и – какво се получи...”
Погледнах калкулатора – цената на една бройка беше станала точно 2 лева.
“Та за какво да се хабя?” – завърши накрая Александър.
Оттогава всеки път като реша да си купя някоя много рекламирана стока, се сещам за калкулатора на Александър и за това колко процента от цената са отишли за реклама.
Не след дълго обаче той стана управител на нова фабрика – за “Пина колада” и разни други ликьори по гръцки лиценз. Имаше и нелошо бренди с марката “Александър”- вероятно го беше кръстил на себе си..
Отначало сладките напитки вървяха добре на пазара. Дребните търговци ги пренасяха с чанти в Турция.
В двора на фабриката чакаха тирове – главно за задкавказките републики.
Един ден седнахме с Александър да си говорим за живота. Той ми разказа, че е работил в авиацията и е обиколил целия свят. Попитах го защо е избрал България за бизнес и изобщо какво мисли за страната ни. Той не ми отговори веднага. Най-напред започна да ме разпитва.
- Женя, ти бил ли се на Пампорово?
- Че как да не съм бил? – отговорих аз.
- А на Златни пясъци бил ли си?
- И там съм бил.
- А в Мелник бил ли си?
След още няколко въпроса дойде обобщението:
- А сега ми кажи, след като сте толкова красива страна, защо не можете да се оправите? А е работа за една седмица.
Отвреме навреме се сещам за Александър, не знам къде е той сега, но си мисля – след като така убедено ми каза, че оправянето ни е работа за една седмица, дали не трябва да го издирим и да му поверим цялата власт. Поне за 7 дни.
А за това кога наистина ще се оправим – утре.
Следващ постинг
Предишен постинг
Така се смята!Всеки път е необходимо да знаеш каква ти е сметката от загубата.
цитирай
2.
анонимен -
mmmdaa
01.10.2007 14:01
01.10.2007 14:01
Alexandrovcite gi ima v Bg i v tozi moment,samo 4e o4evidno nikoga njama da se naemat da opraviat durjavata i si mislia 4e za tova si ima dobra pri4ina...
Kakto i da e ,blagodarsko za blogovete,koito pi6e6-vinagi gi 4eta sas smesica ot po4uda,leko sumnenie i njakakva nostalgia,no pri vsi4ki slu4ai-ima6 darba ne samo za targovec :))
цитирайKakto i da e ,blagodarsko za blogovete,koito pi6e6-vinagi gi 4eta sas smesica ot po4uda,leko sumnenie i njakakva nostalgia,no pri vsi4ki slu4ai-ima6 darba ne samo za targovec :))
Не мога да се съглася за рекламата. Само по този начин може да се наложи една марка или продукт. Може наистина да има еквивалентни стоки, дори по-добри но клиента се насочва първосигнално към нещо което му звучи познато или вече изпитано. И накрая да кажа да ми олекне, че това кафе за което говориш вече неструва. Пакетирано, вакумирано, но не в торби и какви ли не вече уговорки, но не става. Има по добри марки които пълнят на човек душата. А аз обичам да пия кафе, пия по...
цитирайГледай рекламите и пълней ,душо невина
цитирай
5.
rimij -
@voivoi
01.10.2007 19:01
01.10.2007 19:01
Какво ще кажеш за Kazaa и Skype. Стартираха без никаква реклама и залагаха на популяризирането на продуктите си от самите потребители, т.нар. "от уста на уста".
цитирайТази държава се разсипва от 7 милиона, едва ли един човек ще направи нещо за 7 дни.....
цитирайpatilan - e!===Koga 6te poraste6
цитирайТърсене
