Тъй като отговорът на въпроса “Кога ще се оправим? е очакван от целия български народ, ще пристъпя към него, прескачайки няколко години. За да не чакат читателите. Значи годината е към 1999-а. Вече имаме телевизия и под дърво и камък търсим рекламодатели. Имаше един пловдивчанин, който сглобяваше от полски части телефони. Цената беше добра, качеството – също. Китайските телефони още не бяха завладели пазара. Човекът рекламираше месец-два, после почиваше, след известно време ние го подсещахме да продължи. Някой път вместо пари ни даваше телефони – за офиса или за награда на участниците в някои телевизионни игри. Един човекът сам ми се обажда по телефона и поиска среща. Веднага си направих сметката, че за да иска сам среща, сигурно е наумил да прави голяма рекламна кампания. Седнахме в една кръчма и започнвахме отдалеч разговор за бизнеса. Само че бизнесът не вървеше. -         Виж какво – каза ми производителят на телефони, - при мен нещата не вървят. Ти имаш повече информация за живота и политика, дали знаеш кога ще се оправим и дали изобщо някога ще се оправим? Обещах, че ще проуча въпроса и щом разбера нещо, веднага ще му се обадя. Впрочем този въпрос интересуваше и мен, разбира се. Месеци след тази среща пътувах с един разнебитен междуселски автобус из Софийско. Освен мен пътуваха още няколко пенсионери – виладжии, с работни дрехи и с кофи пълни с домати. И тогава подслушах следния разговор между двама пътници. -         Ех, кога ли ще оправим? – започна единият пенсионер. – Кой да ти каже? -         Аз ще ти кажа – отговори неочаквано другият. -         Че откъде знаеш? -         От сигурно място. -         Че кое ти е това сигурно място?   Аз наострих уши, разговорът ставаше сериозен. -         Нали знаеш, че министър Жотев ми е селски? – каза вторият. -         И? -         Вдигнах се един ден и отидах у тях. -         И какво?

-         И го попитах: абе, бай Жотев, кажи кога ще се оправим?

-         И какво каза той? На това място автобусът млъкна в очакване на най-важния в българската история отговор. Жотев бе министър на икономиката и сигурно най-добре от всички знаеше какво става в тази държава. Имах чувството, че даже шофьорът е изгасил мотора. Тогава селският на министър Жотев стана прав – като актьор пред монолог-катарзис, размаха отрицателно с показалец и почти истерично извика: -         НИКОГА! НИКОГА! Всички бяхме покрусени. Финалът на пиесата излезе безнадежден. Върнах се в Пловдив и извиках производителят на телефони. Изиграх му сцената. После се почерпихме – за бог да прости България.

Бог да я прости!
А ние ще и простим ли?-говоря за държавата

Добре написано ..

че кво ни е на държавата?
Кое е добре, кое е оправено или разхвърляно, кое е в ред или не в ред? Това са субективни неща и се определят само от сравненията ни с другите държави.

Ако се сравнява нашата държава с някой други /източни и южни/ страни ще видим, че почти всичко ни е оправено.

:):):):):):):)

Наистина добре написано и за съжаление вярно.Бог да прости всички ни приживе

Този негативизъм който ни е обсебил започва да ми прилича на самоубийствен акт. Нещо като сам да си вържеш с въже камък на врата и а-ха да скочиш във водата. Но не скачаш, само плашиш. Плашиш кой? Защото все пак има хора, които още вярват, че финала може да е друг.

мрачна перспектива очерта... Хубавото е, че я поднесе така, че читателя да се усмихне. За съжаление има голяма доза истина в това "НИКОГА! НИКОГА!".

Хубаво е ,че има такива като тебе На тях разчитати тези който са ни яхнали!
Памет човешка ,много си къса !

толкова са яхнати, че се чудят от кое завадение в кое друго да си преместят дупетата.
И толкова са се прегърбили, че не им се работи, да не говорим - да почетат малко."

Написах това преди малко. Грубо е. Не искам да съм груба в този хубав слънчев ден. Поздрави на всички. Усмивки. И късмет. :):):):)

Тази тема съм я хващала на няколко пъти, че чак не ми се занимава вече. Всеки си има своята истина.

Благодаря на автора, за информацията.

:):):):)

Баси песимистите ! Вън ! :))))))))))

Не виждам някой да е виновен ,за това ,че се движиш в определини среди.
Мислиш ли че можеш да си обективен при такъв изолиран начин на живот-по заведенията
Битието ти определя съзнанието.Явно ти не си мърдаш много задните части!

Броят на оптимистите го съобщиха около 12000 човекоподобни !

знам че е безсмислено да споря с теб. Ти вече си направил определение за моята личност. Проблема си е твой.
:):):)

Че аз изобщо не споря То е ясно как е при тебе и без моят коментар

След като този негативизъм толкова те дразни, защо не вземеш за напишеш нещо позитивни в ТВОЯТ блог, вместо винаиг да критикувап чуждите? Въпроса е риторичен, не се нуждая от отговора ти.

Като гледам ти колко си се узорил защо пък аз да си давам зор?

Никога, защото според 90% от хората оправяне означава да се върне състоянието на нещата отпреди 89г.
Другите 10% се оправиха.
Жалкото е, че много малко от първите имат възможност и желание да предприемат нещо, за да се оправят.

Що бе Гоцевисте?Против демокрацията ли си !
Упокой топката-само избитите баровци ще са кръвни жертви Другите ще са безкръвни!
А кръвнината ще се връща по късно -няма да сме между живите

Беше през далечната 90-та, когато магазините бяха празни, а "По света и у нас" продължаваше до изчерпване на декларациите, понякога по два часа и половина. Един ден моят второкласник въздъхна :"Мамо, кога най-сетне ще свърши демокрацията?". "Защо?" -изненадах се аз. "Ами защото много обичам пържени яйца"... Като си помисля, че 17 години след тоя разговор яйцата нещо пак пораснаха в цена...

Всичко е ясно!Грабят ни посред бял ден!
Не е възможно да сме подписали правата на човека ,а да не ги спазваме
Не е възможно храните и стоките от първа необходимост ,лекарствата да са по ефтини в съседните страни и ЕС.
Не може нашият живот да е по малко ценен от този на "белите " хора у нас и посвета.
Не може!
С пръдня боя не става !Аман от миризливи правителства ,парламенти и президенти.
Шефа на народното събрание /американец/каза ,че не смятал за свое задължение да се намесва в конфликта -в който зависи нашата и на децата ни съдба.Правилно !Благодаря му за откровенността!
Стоките през 90 год изчезнаха съвсем запланирано.Както и изхвърчаването на гущерите преди Костов
Ако кризите бяха реални стоки изобщо нямаше да има много по -дълго време.
Номера бе -повече печалбица за тези който бяха въоражени от партията и ДС с пари!