Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.10.2007 13:13 - СИЛАТА НА ЧЕКМЕДЖЕТО [04.10.2007]
Автор: zaprehoda Категория: Бизнес   
Прочетен: 3016 Коментари: 3 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Сега ще разкрия тайни, които съм пазил 35 години. Като лавкаджия в поделение 95550 печелих 60-70 лева на седмица. При заплата 1 и 50 месечно. Дълго време не можех да разбера как става тази работа. Бяха ме предупредили, че чекмеджето “дава”. Започнах анализ. Най-напред реших да проверя лукчетата. В онези времена масова практика беше вместо 1 стотинка да се връща лукче. Хората с чекмеджетата никога нямаха по 1 и 2 стотинки за връщане. Пък и да имаха, лукчето беше по-удобно за вземане. Лукчетата се продаваха на едро в щперплатови сандъци. В тях имаше по пет чувалчета по 5 килограма. Една нощ отворих един чувал и започнах броенето. После разделих стойността по фактура на броя на лукчетата и направих откритието. Разбрах защо в цяла България в продължение на години се връщаха лукчета вместо стотинки. Едно бонбонче се оказа че струва само 1/3 стотинка. От три лукчета се печелиха 2 стотинки. Уж нищо, но се събираха. Но очевидно това не беше всичко. Започнах да броя детските закуски. На дребно те вървяха по 5 стотинки. Една кутия струваше 60 стотинки и вътре би трябвало да има 12 бройки. Обаче имаше по 13, 14 и даже 15. След време във всички кутии имаше по 15, но никой не сваляше цената. Същото беше положението при домашните бисквити. Разните сухи пасти или “жокейчета”, както им викаха в казармата, струваха от 6 до 10 стотинки. Но колко му беше цената да се уеднакви. И т.н. Отвреме навреме в лавката идваше един старшина, който беше минал през този занаят, и ми даваше акъл да почна да правя сандвичи с парени кренвирши. “Знаеш ли колко вода поемат, ще печелиш по 10 лева на ден!” – агитираше ме той, но аз не се навивах. За мен важното беше не да печеля, а да си запазя службата до края, за да мога да ходя из София, когато си искам. Само че след известно време се наситих на цивилизацията и се чудех как да си убия времето. През целя ден наборите бяха по обектите и аз оставах сам и без работа. Всъщност работата беше сутрин рано и вечер. И започнах следобед да си поспивам. Сутрин оставях един от прозорците в бараката, където спяхме, незатворен, по някое време крадешком го натисках отвън, влизах и си лягах спокойно. Един следобед обаче някакъв шум в помещението ме събуди. Отворих очи и – о, ужас. Пред мен стоеше лошият старшина Костов. Той ме мразеше и постоянно търсеше повод да ме накаже. -         Леж си, леж си – каза той с неочаквано благ глас- вместо да ревне, както праваше обикновено. Аз обаче скочих и застанах мирно –готов на всичко. Старшината обаче настояваше да си легна обратно. Какво ли не мина през главата ми. Дали този човек не беше някакъв извратен тип, който настоява да си легна, за да ми се нахвърли и да ме озлочести? Затова упорито отказвах да се върна в леглото, стоях като бастун мирно и чаках развитието на нещата. Старшина Костов обаче си тръгна мирно и ме остава. На прага обаче се спря, обърна се и с поглед, вперен в земята, отрони срамежливо: -         А бе, нали знаеш, че до заплатата има цяла седмица...Не би ли могъл да ми дадеш от касата 20 лева назаем... На бегом отидох до лавката, отворих чекмеджето и записах първите 20 лева заем. В събота нямах никакви проблеми с отпуската. С лошия старшина започнахме да ходим да пием бира като първи приятели. После приятел ми стана ротният майор. След него и други старшини и офицери. Никой не смееше да ми се кара. Станах глезеното дете на ротата. Започнах да усещам силата си – аз държах касата. В мен бяха парите. Като се уволнявах повечето си върнаха заемите. Е, загубих някой и друг лев, но бълха ме ухапала. Години по-късно забелязах, че микромоделът от нашата рота се повтаря в живота. Някои имаха звезди по пагоните – образно казано, но някой друг някъде държеше чекмеджето. Важното беше веднъж да ги научиш да вземат. След това са ти в ръцете. Тръгнах да се уволнявам, но трябваше сам да намеря нов лавкаджия. Тръгнах по висшистите от новия набор, но никой не се навиваше. Струваше им се унизително. Искаха да станат писари. Времето течеше, не знаех какво да правя. Една вечер дойде едно момче, Огнян от Сандански, който бил телевизионен техник в цивилизацията, и сам поиска службата. И въпреки че не беше висшист, му дадоха лавката. Като ми разписваха уволнението, ми предложиха да ми издадат и документ, че съм бил една година търговски работник. Можело да ми помогне някога. Изсмях се презрително – вече ми бяха предложили работа като журналист. Едва ли можех да предположа, че ще дойде време и отново чекмеджето ще започне да ме удря по корема. Та напуснах поделението и на следващата вечер бях на коктейл в Златни пясъци с една от най-сексапилните полски филмови актриси. Продължението следва...



Гласувай:
0



1. viovioi - къде реалити, къде фантастико...
04.10.2007 13:55
И днес ни пошашави малко. И казваш с никой не си делил? Беги мани не думай, нема такава убавиня:)))
цитирай
2. sunyto - Дали пък няма да издадете книга?
04.10.2007 19:24
Мисля,че ще се чете....
цитирай
3. анонимен - Той, моделът, си е универсален - било
05.10.2007 03:43
в казармата, било в цивилния живот. Който плаща, той поръчва музиката. Така е и с корумпирането, така е и със сваленето на мацки - номерът е веднъж да ги научиш да взимат, т.е. да им се вмени чувство на задълженост. Оттам нататък е гълва работа, както казваше баба ми:))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zaprehoda
Категория: Бизнес
Прочетен: 9456440
Постинги: 999
Коментари: 6456
Гласове: 8615
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031