Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.10.2007 09:43 - БОТУШКИТЕ НА НЕНЧО ХРИСТОВ [10.10.2007]
Автор: zaprehoda Категория: Бизнес   
Прочетен: 5341 Коментари: 4 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
За да има някакъв ред в разказа за стоките от 93 година – а може би малко преди това и малко след това, реших да ги разделям по произход. И така – днес започвам с ТУРСКИТЕ СТОКИ. Куфарната търговия – до Истанбул и обратно, първа започна да обръща пазара. Влачеше се какво ли не – блузки, пуловерчета, маратонки, дънки... Ние обаче се интересувахме от захарните изделия. Бях чел някъде, че в Полша най-много се търсели стоките с малък грамаж – захар в пакети по половинка, шоколади по 25 грама... Един ден видях в един павилион малки красиви турски шоколадчета. Казваха се “Кан –Кан”. А може би “Джан-Джан”. Започнахме да търсим вносителя, но никой не си казваше откъде ги купува. Веднъж дойде един циганин, напълнил пазвата си с шоколадчета, продаде ни ги на сносна цена, но не каза откъде ги е взел. Един ден бях в София по някаква работа, заговорих се с една приятелка на жена ми, която като разбра, че се занимавам с търговия не ме погледна презрително, а делово попита трябва ли ми нещо. -         Малки турски шоколадчета – признах си аз.- Но не мога да намеря вносител. -         Това е най-лесното нещо – засмя се приятелката.- Внася ги моят приятел Ненчо Христов. Става дума за същия Ненчо Христов – легендата на българското колоездене. Заведоха ме до склада на Ненчо Христов – и какво да видя: всичко което търсех тук го имаше на половин цена. С фактура и отстъпка. Само че нямах в себе си пари. -         Товари колата – потупа ме по рамото Ненчо, - пък ще донесеш парите следващия път. И така започнахме търговията с прочутия спортист. Доколкото разбрах, известно време той е бил треньор в Турция и имал там много приятели, които сега му помагали в търговията. Един ден обаче Ненчо ме посъветва – я остави вече шоколадите, а вземи малко ботушки. Влязохме в склада – беше пълен с шарени детски бутушки. Бяха пластмасови, с някакви весели картинки налепени по тях. Такова нещо нашите деца още не бяха виждали. Напълних колата, продадохме бутушките за няколко часа и тръгнах на другия ден отново за София. Само че складът беше вече празен. Надеждата беше, че бусът на Ненчо Христов пътувал пълне за София. Трябваше само да се изчака, но пред склада имаше опашка от коли. Беше се разчуло, че стоката върви. Чакахме почти до тъмно, Ненчо даде на всеки по малко, след два дни отново се наредихме на опашката и така направихме незнам си колко курса. След известно време обаче се оказа, че ботушките бързо се пукат, че картинките се изтриват и търсенето спря. Появиха се нови вносители – караха стока вече с тирове, а не с бус като Ненчо и бързо забравихме стария колоездач. Един ден прочетохме, че е починал... Новият шлагер бяха продуктите на “Юлкер” – симпатични, евтини, в малки кашончета – така и най-малката лавка можеше да купи на едро кутия –две. От Бургас идваше един тир отвреме навреме и минаваше от търговец на търговец, докато разтовари всичко. Най-много караше разни бисквитки с крем. Попитах бургазлията защо не кара малко по-качествена стока – шоколади, бонбониери. А той ми отговори: -         Не ни позволяват. Бият през ръцете. Заразпитвах го, опитвах се да разбера кои са тези тъмни сили, които разпределят бизнеса в България – този има право да продава бисквити, а онзи – вафли. Така и не разбрах... Появиха се и турските ядки. Оказа се, че освен фастъци и ядки от кайсии на света имало и други вкусни неща. Един познат започна да купува турски ядки на чувал, после с помощта на семейството ги пълнеше в пликчета и с един скапан трабант разкарваше стоката по магазините. Един ден се появи с бял бус – беше разширил бизнеса. Не след дълго изчезна. Срещнах го случайно и го попитах дали не е фалирал. Оказа се, че не само не е фалирал, но получил големи поръчки за Македония и българският пазар вече не го интересувал. След няколко години видях, че е построил нов цех край града. А беше започнал с един чувал турски шам фастък... По онова време хиляди българи пътуваха денонощно до Истанбул, не им оставаше време да се наспят като хората, но бързо трупаха първия си капитал. В циганската махала през нощта се разтоварваха тирове със стока – полицаите ги пазеха, на сутринта си вземаха по няколко чифта дънки и операцията завършваше. На другия ден стотици мургави търговци плъзваха из града. Масовото нашествие на турските стоки създаде и една група претенциозни клиенти, които се отдръпваха с отврашение от всяка стока, която се оказваше турска. Аз например си купих жилетка чак от Естония и бях горд, че нося нещо, което със сигурност не е турско. Като се върнах обаче видях същата жилетка на Руския пазар – заедно с камари друга турска стока. От онези години в мен остана един въпрос – защо се стигна дотам, че половин България да се облича в турски дрехи.И да носим турски обувки. Не можеше ли ние да произведем същото – не е кой знае каква философия са ушиеш една басмяна пола. Какво не ни достига – предприемчивост, трудолюбие, организация? Още търся отговора.


Тагове:   Ненчо,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. monologa - да странно
10.10.2007 10:20
Наистина е странно, че нашите неща излизат по-скъпи. Имам маллко наблюдения - разхождах се с един чуждестранен бизнесмен като преводачка. Искаше да вложи пари тук в производство. Липсва обаче и качество. истината е, че бълваме "шивачки", които са се научили да шият или на курсове за шев и кройка, или сами. Това не са професионалисти. Та може би и за друго е така...
цитирай
2. анонимен - Капитали
10.10.2007 10:20
Интересно ми е дали и в наши дни има все още хора, които трупат капитали с темпото на търговеца на ядки. Визирам малкия бизнес
цитирай
3. viovioi - ето един възможен отговор
10.10.2007 10:26
Евтината суровина това са изкуствени коприни ,кашмир и менте памук все материи които се произвеждат в Анадола . Тези пък тъкани се добиват от суровини контрабанден внос от Китай( пътя на коприната знаем откъде минава) .След това невръстни кюрди на по 10-12 г шият та им пукат ушите. А аз например съм предприемчива - и какво? Трябва да внеса текстила,( защото бг суровината е скъпа) да платя мито и ДДС. Да купя скъпи машини, да наема цех, да назнача работници и да им плащам заплата и осигуровка съгласно прага, и накрая да ме натиснат данъчни, НОИ, трудова медицина и т.н.
цитирай
4. анонимен - защото
10.10.2007 16:14
решихме, че не ни трябва индустрия. Щяхме да ставаме туристическа страна. Е, вижда се сега на Слънчев бряг до какво я докарахме. Коя държава просперира без индустрия?
А държави, които се прехранват от само от туризъм има само в Африка.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zaprehoda
Категория: Бизнес
Прочетен: 9458263
Постинги: 1000
Коментари: 6456
Гласове: 8615
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031