Най-напред дойдоха гръцките портокали. Дойдоха като лавина и затрупаха пазарите. Българинът, който в продължение на десетилетия беше виждал портокал само в края на декември, сега купуваше като невидял. Още повече, че цената на гръцкия се оказа почти като тази на картофите. Разказвам за началото на 90-те години. По-късно стана ясно, че гръцкото правителство плащало на фермерите за всеки изнесен портокал, така че нашите търговци ги купували почти без пари. Някъде по това време дойдоха и първите “сокчета в кутийки”. Естествено, най-много се търсеше портокаловия сок. Сприятелихме се с едно софийско семейство – дистрибутори на “Флорина”, които имаха склад на Сточна гара. Едно лято те тръгнаха на море, а по график трябваше да получат един тир със сокове. Помолиха ни да поемем ние доставката. Бяхме много горди, когато пред склада ни спря цял гръцки тир. Разтоварвахме го почти цял ден. Една от нашите продавачки, която беше завършила немска филология, неочаквано бе назначена за представител на някаква австрийска фирма за производство на поточни линии за сокове в тетра-пак кутии. Първо предложи на нас да станем производители. Машините се даваха на лизинг при много добри условия – фирмата бързаше да стъпи на нашия пазар. Поразпитахме вносителите на сокове какви шансове има едно такова начинание и те с половин уста ми признаха, че вкарват стоката си от Гърция почти без мито, подкупвайки митничарите. Така че конкурентната борба ще бъде жестока. Отказахме се. С борбата се зае Гриша Ганчев – мисля, че този спорт му идваше по-отръки, отколкото на нас. По-късно и “Флорина” разкри свой филиал в България. Миналата година една гъркиня от посолството в София започна да ме разпитва какви гръцки марки знаят българите. Започнах с “Флорина.” -         Че това е вече българска марка – засмя се гъркинята.- Заводите в Гърция фалираха, останаха българските. През 93-а, ако не се лъжа, на пазара се появиха гръцките течни шоколади. Добре вървеше марката “Йон”. На пазара бързо се наложиха гръцките спагети. Да не говорим за маслините и зехтина. Гръцката стока беше по-качествена от турската, но новоизлюпените български бизнесмени избягваха да правят алъш-вериш с гърци. Повечето български вносители признаваха, че по-добре се разбират с турците. Гърците се пазаряха прекалено дълго, а някои и се държаха нескрито надменно. Което нежната българска душа трудно понасяше. Появиха се и гръцките кроасани. Пред складовете на един от вносителите се редяха от сутрин до вечер камиони от цяла България. За да си облегчи работата, човекът обяви нещо като конкурс за дистрибутори. Кой продаде за един месец незнам си колко хиляди кашона, става дистрибутор. Който не може, ще купува втора ръка. Написах на вносителя писмо, че се уважавам прекалено много, за да си позволя да участвам в пионерски надпревари... Предприемчивите българи се засилиха да правят собствено производство. Само че първите български кроасани изглеждаха прекалено смачкани. Оказа се, че от всяко брашно кроасан не става... Един ден при нас дойде един мъж с няколко тави сладки. Става дума за така наречените “дребни сладки”, които за няколко месеца завладяха България. Каза ни, че с гръцкия си партньор, който стоеше до него и мълчеше, са отворили малък цех в едно пловдивско село. Дребните сладки станаха хит. Особено в дните около абитуриентските балове, когато майките на абитуриентите посрещаха постоянно гости и трябваше с нещо да ги черпят. Наложи се да записваме поръчки за три дни напред. Производителят от пловдивското село бързо намери и други клиенти, но не пропускаше да признае, че ние първи сме ИМ подали ръка. И посочваше гърка, който все така мълчеше и само се усмихваше глупаво, като разбереше, че говорим за него. Беше дребен човечец и обикновено носеше евтин домашно плетен пуловер. Американците викат на хора с такъв вид “лузъри”. Един ден попитахме българина каква всъщност е ролята на гърка. -         Той доскоро беше най-големият гръцки производител на сладкарски изделия – обясни ни човекът. -         А защо тогава е напуснал Гърция и се е сврял във вашето село? – недоумявахме ние. Обяснението беше кратко и ясно: - Жени и хазарт. Оттогава като ме черпят с дребни сладки, все си спомням за този грък. Представям си как хвърля пачки в лъскаво казино, а около него се усукват лъстиви гъркини в дълги рокли с голи гърбове. Човекът е със смокинг, но под смокинга за всеки случай си е сложил пуловерчето. Което ще го топли през зимата в незнам си кое българско село.

доста образно и вярно. може да се продължи темата за хазарта и жените - само че около петрич и сандански - как гърците разпускат с пари изкарани на гърба на българина