След турските и гръцки стоки – дойде време за вноса от братската съветска страна, прекръстила се отново на Русия. Това беше най-странната търговия. Директори и заместни директори на държавни предприятия, които изнасяха на изток, бързо правеха свои фирми и приватиризираха българския износ. Проблемът беше обаче, че руснаците трудно плащаха по нормален начин – с банкови преводи. Обикновено се вървеше на бартер. Българите изпращаха паста за зъби или лютеница, но не знаеха какво ще получат. Така един приятел, който се занимаваше с метали, получи цял тир с руски дървени щипки и като не знаеше какво да ги правиы ми ги даде да се мъча аз. Продавахме ги по 20 стотинки, малко по-късно ги видях в Америка същите по 1 долар парчето. Макар и толкова евтини, вървяха трудно. Докато започна търговията с Македония. Мисля, че от нашите щипки има във всяко македонско семейство. Друг български търговец пък получи контейнер с руски галоши. Бяха по-лъскави от българските. Открихме в едни държавни складове сандъци с руски часовници. Кутийките бяха наредени наистина в дървени сандъци – като снаряди. Такава беше опаковката и на прочутите навремето руски електронни игри с вълка, който гони заяка, и кокошката, която снася яйца. Изглежда ги правеха във военни заводи. Един износител на вина пък бе открил мотоциклети “Иж” по сто долара парчето. Тук ги продаде по хиляда долара. Към Москва тръгваха предприемчиви българи – наслуки, с надеждата, че ще попаднат на нещо много ценно и евтино в объркания руски пазар, където първото условие беше да имаш долари. Фиката тръгна с пълни джобове долари, но го обраха още в хотела и се върна на другия ден. Един начинаещ бизнесмен от Стамболийски тръгна барабар Петко с мъжете за Москва, там седнал да се черпи с някакви руснаци, които му казали, че могат да намерят всичко, за което имат заявка. Нашият човек първо изпил бутилка водка, след което за да покаже, че е печен, си поръчал танк. Докато изтрезнее, танкът бил доставен. А нашият човек побягнал към границата, преследван от руски ловци на глави. Една сутрин пред склада заварихме руски тир, пълен догоре с кибрит. Руският шофьор само дето не ни падна на колене – молейки се да му купим кибрита. Даваше го по 1 стотинка парчето – само и само да се отърве от него, защото на обед трябвало да бъде вече празен и да товари стока от “Ален мак”. Колкото можахме – взехме. Много добре вървяха руските играчки –особено елховите. Вървяха, докато не се появиха китайските. Руският пазар пък поемаше неограничени обеми алкохол. Само че – радзправяха износителите, - от руската граница навътре трябва да имаш кортеж от охранители с автомати. За далаверите с износа на продукция на “Ален мак” пък се носеха легенди. Синът на едни приятели, върнал се след завършване на бизнесучилище във Франция, тръгна да търгува с Русия. “Първо реших да изнасям минерална вода – разказваше ми той.- Натоварих няколко тира, но ми ги върнаха от границата – не им били в ред документите. След това пробвах с консерви – върнаха и тях, защото не отговаряли на стандартите. Така разбрах, че без човек от Москва няма да се оправя. Запознах се с един генерал от запаса и сега внасям руски патрони. Фасулска работа – звъня по телефона на генерала и само казвам “Стьопа, давай!” И сделката става като с магическа пръчка”. Онзи мой приятел с дървените щипки също си имаше свои хора в Москва. Тръгнал да открива офис и в Санкт Петербург, но московските му приятели го предупредили, че го чакат изпитания. И сигурно при него ще дойдат едни момчета. Тях ще ги праща или Коля Япончик, или Миша Китайчик/имената импровизирам/. И трябва веднага да им каже, че е човек на “онзи приятел от Москва, който им е подарил белия Мерцедес”. Открил офиса моят приятел и легнал да спи в него – за да икономиса разходите за хотел. “Към 5 сутринта – разказваше ми по-късно той.- на вратата започна да се тропа. Станах, отворих – бяха дошли момчетата. Поканиха ме с тон нетърпящ възражение да вляза в колата, която е спряла долу. Като видях, че е това е бял мерцедес, си отдъхнах. И станахме приятели.” В нашия склад няколко пъти идваха руснаци да купуват стока – имаха магазини край бензиностанции и търсеха откъде да купят от всичко по малко. Сваляха от рафтовете всичко западно, а българските стоки, колкото и добре да изглеждаха, просто ги подритваха с адско пренебрежение. Оттогава, когато някой започне да се вайка:”Ах, как така загубихме необятните руски пазари?” се сещам за руските търговци –братя славяни, които подритват всичко, на което надписите са на кирилица...

Да прав си, много са сърбали попарата от бизнес с руснаци. Това е груба игра като влизане клинч в бой. Беше точно така . И нашия бизнес се обърна на запад, където пак същото ,но по ювелирно изпълнение. С перфектните изкуствени фалити, открити акредитиви усвоими в чужди банки, офшорни омотавания и тн. И цъфнахме.

















птдолу: анонимен идиот

voi ti koi?

Хубаво,че сте го написали да си излея яда на СССР
За Русия-не е тактично.Не го прави Европа.Да не ставам маша на чужди амбиции.
Мошениците нямат националност.Така е удобно
че иначе от български"бизнесмени" добре облеченисветът пропищя
един фен на Русия