Пропуснах един много важен момент в историята на българската търговия. И в световната – идването на китайците. До този момент знаехме, че в Китай правят кецове. Даже на панаирите до средата на 80-те години, те не показваха нищо съществено – сувенири от слонова кост и някакви измислени лимузини. Някъде около средата на 91-ва започнаха да проникват първите китайски стоки, най-напред играчки: барбита, чичо доктор, несесерчета. Предимно розови. Занимавахме се и с играчки и знаехме колко е беден пазарът. Ходехме до Сливен за някакви рошави животинчета и за плюшен Пинко, на когото модата беше вече минала. От Русия идваха инцидентно някакви играчки, но никой не се занимаваше с този сегмент в търговията сериозно. 92-ра ли беше, точно преди Коледа се разчу, че една софийска фирма ще внесе много китайска стока. Събрахме две куфарчета с пари и тръгнахме с един баркас за София. Офисът на фирмата беше на паметника Левски и вътре си личеше, че тук играят много пари. Откъде ли ги имаха? Имаше цяла тълпа клиенти с куфарчета, колегите оглеждаха мострите и цъкаха с език – стоката беше много шарена и много евтина – щяхме по празниците да ги разбием. Редът ми беше още далеч, когато спря токът и броячните машини изключиха. И като почна едно броене на ръка... Докато чаках, започнах да оглеждам обстановката. И открих, че на всичките пепелници пишеше ТНТМ – за по-младите: това беше подразделение на Комсомола, където се въртяха сериозни пари. Дали всъщност хората, които направиха първата китайска връзка не бяха бивши изтъкнати комсомолци – нищо чудно.  Дойде и нашият ред. Броихме дълго парите, имам чувството, че в суматохата ни отмъкнаха една пачка, но карай – тогава пачките бяха евтини. След това ни написаха бележка и тръгнахме с баркаса, до другия край на София, да товарим. Оказа се обаче, че кашоните са много обемисти. Тъпкахме, тъпкахме – не можехме да съберем поръчката. Започнахме да отваряме последните кашони и да тъпчем отделните бройки в пролуките. Накрая аз седнах на предната седалка и шофьорът започна да ме засипва с играчки от всички страни. Слава-богу, играчките стигнаха точно до очите ми и свършиха. Така победоносно стигнахме до Пловдив.  През цялото време си мислех за вуйчо Данчо – лека му пръст. Той беше ходил лекар в Корейската война в началото на 50-те години. На  връщане беше останал един месец в Китай. Беше ни донесъл подарък глинени биволчета. И все разказваше, че бъдещето е на китайците. Аз гледах глиненото биволче и си мислех, че с глинени играчки едва ли ще се завладее светът. Продадохме китайските играчки за два дни.  След това те завладяха пазара. След тях дойдоха инструментите за един лев. Китайските ресторанти започнаха да изникват като гъби. Чакаше се на опашка за мръвки с кисело-сладък сос. Краси – лека му пръст, направи първия магазин “За 1 долар” – беше пълен с китайска стока. Постепенно се появи и първата електроника, китайските климатици – гледахме на тях с недоверие, но постепенно им свикнахме. А то и друга стока вече няма.
 94-а за пръв път прекосих океана и влязох в един американски магазин “За 1 долар”. Ами то все едно, че бях в магазина на Краси. Тръгнах и по другите магазини. И се успокоих – китайците бяха завладели и Америка. Значи нямаше къде да бягаме. Тези дни от Китай се върна един познат и каза, че и там нещата се променят. Заплатите станали по 200 евро. Така че, идвало краят на евтината китайска стока. Или както се казва – най-после китайците откриха, че оризът е гарнитура, а не основно ястие. Така и така стана дума за Америка – време е и за този епизод. Но преди това – да завършим с 1993-а.

китайците си отиват, но все още има пазари, на които работната ръка е повече от евтина.

защото винаги когато видя "хиликал-фенерче-с епруветка в която плува кораб" съм се питала : Как китайчето на това странно нещо е достигнало до цена 0.10 $ ? Как? И защо потребителя го купува, като добре знае че пълнителя е капсулован и несменяем, фенерчето ще светне 2-3 пъти и ще угасне завинаги, а плуващото корабче е ...нищо????

Ха-хахахах
Това материалче ме кефи брутално.
Спомнете си стария лаф : " Не пипайте китайския дракон, защото ако се събуди -ще завладее света". Ако не се лъжа Наполеон го беше казал това !?!
Аз съм анализатор и ви уверявам, че за съжаление това е верно. Няма да отгчавам със статистики, но истината е бжезмилостна - показателите им растат със скорост немислима за ЕС и дори САЩ. ЕК се опитва да защити някои отрасли ( може би не знаете но 2000 контейнера с пуловери бяха запорирани на пристанището в Ротердам ), но в общи линии няма голям избор... Абе китайския дракон може и да не промени света, ама китайското карго със сигурност ще го направи :-)

Велев
http://www.bulinvesta.com/

наред