Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.11.2007 14:06 - ЖИВОТ НА “ОБОРИЩЕ” 1
Автор: zaprehoda Категория: Бизнес   
Прочетен: 13083 Коментари: 20 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

С Драган вече бяхме преполовили филологическото си образование, когато се наложи да си сменим студентската квартира. И така – от обява на обява, стигнахме до “Оборище”1.

По онова време – може би беше 1971 година, тази улица беше най-престижното място за живеене в София. А номер 1 според нас беше върхът на черешката.

Поехме финансовият риск да плащаме не по 25 лева месечен наем, както беше нормално, а фантастичните 32 лева и то при трима в една стая.

Изкушихме се, защото университетът беше на една крачка и когато лекциите ни бяха от 7.30 сутринта, навивахме будилника за 7.15.

Освен това се изкушавахме да видим как живее софийският елит. Учехме литература, а сега щяхме да живеем в един вход със семействата на Павел Вежинов и Димитър Димов. Да не говорим за министрите и дипломатите.

Стаята ни – противно на очакванията, приличаше на студентска квартира от “Коньовица”. Но затова пък имаше великолепен изглед към задната част на хотел “Берлин” и тъй като новият ни съквартирант Иван имаше мощен бинокъл, можехме да гледаме на живо  незабравими сцени.

Иван имаше не само бинокъл. Той имаше почти всичко, за което може да си мечтае един студент в онова време – магнетофон, грамофон, фотоапарат, диапроектор и какво ли още не. Майка му го гледаше като писано яйце и даже по време на изпити му носеше храна вкъщи – да не си губи времето по столове.

Щом дойдеше храната, ние с Драган дипломатично напускахме. Семейството беше от Правец и имаше много връзки с големи хора. То по онова време да си от родното място на Тодор Живков беше повече от диплома за завършено висше образование в Сорбоната.

Момчето от Правец учеше МЕИ и са канеше също да става началник. След време го срещнах на Панаира – беше станал търговски представител на страната в Будапеща. Познавах търговския му потенциал и съм сигурен, че едва ли страната ни е спечелила много от неговото представителство.

С Драган уж живеехме задружно, но имахме сериозни конфликти, когато трябваше да решим кой да изтупа единствената черга в стаята. Тогава сядахме да играем карти и победеният се заемаше с тупането. Някой път играта продължаваше по цял ден.

С игра на карти определяхме и кой ще ходи до денонощния магазин на Подуене, за да купи парче салам кучешка радост и газирано вино от 1.52, което ни изглеждаше като шампанско.

Такива пирове се случваха максимум 2 пъти в месеца – когато идваха мизерните ни записи. Ако парите закъсняваха, ходехме до пощата да питаме какво става. Един ден някаква млада служителка като чу адреса “Оборище”1, вдигна поглед, изгледа ни с огромно любопитство и ни каза, че според нея трябва да отидем до Дипломатическия отдел в Централна поща.

На улицата наистина имаше разни посолства, имаше и едни тайнствени резиденции – с бинокъла се опитвахме да надникнем зад прозорците, но нищо не постигнахме.

В шведския асансьор се разминавахме с разни хора, поздравявахме се с нашите връстници, но никой никога не ни покани.А когато имаше някакъв проблем – да спре асаньсорът или на стълбите да се появят фасове, обикновено обвинявани бяха “студентите”.

Ние не бяхме от техния свят. Не ни даваха даже да си сложим имената на пощенската кутия.

Един ден не можахме да съберем 30 стотинки, за да си купим заедно купон за студентския стол. И тръгнахме по улиците с поглед, вперен надолу – белким намерим някоя изпусната стотинка.

Господ се смили – за по-малко от час събрахме 20 стотинки. Не стигаха за купон, но бяха достатъчни за половин килограм боб с кисело зеле.

А в това време пред кооперацията всеки обед спираше бял микробус “Фолксваген” – нещо много рядко в онези времена,от него слизаха мъже с бели манти и алуминиеви контейнерчета в ръка. Носеха храна от кухнята на властта – хотел “Рила”.

Някой път пътувахме в асансьора заедно с мъжете в бели манти и се опитвахме да подушим какво е днес менюто. Нищо обаче не пробиваше през контейнера – единствено миризмата на банани. Банани им носеха почти всеки ден – докато ние ги опитвахме единствено по Нова година.

Бусчето с бананите и тайнствените вкусни манджи спираше и пред номер 3 – там живееха също големци.

А на номер 5 беше музикалното училище. В избата под него беше студентският ни стол.

Един ден на излизане от стола видяхме бусчето – то беше спряло отпред, защото обичайното му място пред скъпарските кооперации беше заето.

И тогава един от студентите, който излизаше заедно с нас, се провикна:

- Аз се чудех откъде зареждат храната на баровците, а то било от нашия стол.

Последва най-мощният студентски смях, който съм чувал през живота си…

По онова време не играехме само карти. Искахме да станем творци. Всъщност Драган беше човекът, който пишеше по вестниците още като ученик, и който ми помогна да вляза в професията.И по времето, което описвам сега,  вече пишех отзиви за филми за пловдивския вестник “Отечествен глас”. Трябваше да гледам всички нови филми, ходех и на кинолектории, за да наваксам с класиката. Някой път просто нямах физическата възможност да гледам всичко. Тогава давах  20 стотинки на Драган – да гледа поредния виетнамски или севернокорейски филм, после той ми го разказваше и аз пишех няколко реда.

Пътищата ни с Драган се разделиха след като се оженихме, събрахме се отново в годините на Прехода.

Само че вече аз бях началник, той работник, от когото чаках много работа.

Все се канех някоя вечер да седнем отново – както в доброто студентско време, и да си спомним за “Оборище”1.

Драган не дочака този ден и просто ни напусна. Завинаги.

Скоро след това при едно отиване до София минах по онези улици, по които двамата търсехме жълти стотинки, за да се нахраним.

Този път Господ не се смили. Може би защото джобът ми беше пълен с пари.

Можех да купя веднага един камион шампанско.

Само че вече нямаше с кого да го пия…



Тагове:   оборище,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. viovioi - днес историята звучи тъжно....
21.11.2007 14:28
Като тръгнат ония погребения съпровождани от другари,другари...с кожени якета и тъмни очила сърцето ми се къса...

ТОЗИ ОТДОЛУ С "ХУБАВОТО" ГО РЕЗНАХ ЗА СЕКУНДИ!!
СЕГА НАЛИ ВИЖДАТЕ ХЕМ ТЪП, ХЕМ БАВЕН:)))
анонимния е една и съща линост, вече разбрах кой е! Голям смешко:)))
цитирай
2. анонимен - Хубаво е
21.11.2007 14:29
Но нека почакаме коментара на тъпата кучка. Сещате се коя нали?
цитирай
3. анонимен - А тя ме изпреварила
21.11.2007 14:30
О, на нея сърцето и се късало. Де да имаше кой да ти скъса и химена.
цитирай
4. анонимен - явно не само мен ме дразни
21.11.2007 14:43
наличието на коментари от страна на viovioi. за мен лично беше много странно на колко много места пише и хвърля тъпотии. не бих с изказал така вулгарно като колегата отгоре ама .... верно си тъпа.
цитирай
5. анонимен - е,нема що...
21.11.2007 14:55
Ега ти коментарите...Ако съм на мястото на автора-да ви сера в устите!
цитирай
6. анонимен - Както винаги - хубаво
21.11.2007 15:11
Абе вие четете ли изобщо или само се псувате? Айде стига, не е тук мястото!
цитирай
7. анонимен - X
21.11.2007 15:41
Абе анонимния, хайде не цапай поста на човека, а? На кой му пука какво мислиш за viovoi?!
цитирай
8. анонимен - Айде
21.11.2007 15:44
от мене да мине и аз ще пусна един коментар.
цитирай
9. анонимен - Айде
21.11.2007 15:44
от мене да мине и аз ще пусна един коментар.
цитирай
10. анонимен - Айде
21.11.2007 15:44
от мене да мине и аз ще пусна един коментар.
цитирай
11. bovari - Не-носталгично.
21.11.2007 15:55
Не мога да повярвам, че няма поне един Драган до Вас, с когото да изпиете едно. Тъжно. Не е за вярване. Вие също сигурно сте много променен?
цитирай
12. анонимен - vasilis qnis
21.11.2007 17:08
dobre che ima prostaci za da izpaknat stoinostnite lüde!!!
mnogo hubavo i tochno opisvate sabitiqta otpredi prevrata....qvno tezi spomeni sa vi mili.....vaschite pisaniq
sa parvite koito tarsq v interneta!!!!!
цитирай
13. thomas - Днес беше с неочакван финал...
21.11.2007 17:33
Но пък много философски. Без да съм преживял толкова години, понякога имам подобни мисли - за това колко невъзможно и важно за постигане ми се е струвало нещо, което днес е въпрос на щракване с пръсти, но не носи същата радост...
цитирай
14. sever - хм, времената се менят, а?? ))
21.11.2007 19:12
и тъжното все преобладава или просто днес ти е нюанс??
цитирай
15. анонимен - Ми няма с кой
21.11.2007 20:01
Ми няма с кой, с оня който има цяла вечер ще ти надува ушите с новата си къща, любовница и кола.
И с гладния не става, сития на гладния не вярва.
Времена на алчност.
цитирай
16. boyoto - Наистина неочакван за твоя стил финал,
21.11.2007 22:53
но пък интересен. Превратностите на съдбата в твоя блог звучат като основа за роман. :)
цитирай
17. анонимен - Ако някой ден съберете текстовете в ...
22.11.2007 01:09
Ако някой ден съберете текстовете в книга, с удоволствие ще си я купя.
цитирай
18. vagemit - Дружка, действително
22.11.2007 02:45
в този епизод си осезаемо по-драматичен в повествованието си, както вярно го е уловила и трепетно четящата те аудитория, но лично на мен като ценител ми хареса цялостното изпълнение.
Напоследък из съвременните родни литературни среди се навъртат разни завистници, които като прочетат нещо завладяващо, като твоето тукашно писание, и веднага рипкат да си произнесат "присъдата": "О, прекалено е "патетично"...в американския смисъл на понятието..." и други подобни словесни чупенета на китки във фОрмата на 12 без 10... :))
Знам че на такЪви нефелници не обръщаш внимание, ама...имай предвид, че почват да се размножават като тахтаби в долния край на "Кичука"...:))
цитирай
19. анонимен - E dobre de na
22.11.2007 09:32
http://emotewar.com/users.php?user=triping
цитирай
20. анонимен - Чудесни текстове
25.11.2007 06:10
Да, текстовете си ги бива. Още повече, че и аз съм преживял тези неща (с автора сме набори). Съжалявам, че пътищата ни не са се пресичали, иначе днес със сигурност щяхме да изпием по едно.

Апостол Апостолов
http://Pisaneto.Wordpress.com
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zaprehoda
Категория: Бизнес
Прочетен: 9455846
Постинги: 999
Коментари: 6456
Гласове: 8615
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031