Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.11.2007 14:18 - Уроците на Чап
Автор: zaprehoda Категория: Бизнес   
Прочетен: 5327 Коментари: 4 Гласове:
0

Последна промяна: 26.11.2007 12:03

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

  Та попитах аз Чап, защо не следи само входа и изхода на своя бизнес, ами си губи времето за глупости.

А той ми каза буквално:

- Не съм ли навсякъде, загубен съм.

Аз обаче реших, че той просто е един бизнесмен от стар тип.

Последните дни на първенството Чап ни заведе в Ню Йорк. Там беше мачът ни с Италия.

Този ден реших да мина през целия Манхатън открай докрай, изходих почти целия Бродуей – докато стане тясна квартална уличка, после тръгнах към Гринич Вилидж, да видя какво е останало от американската бохема, и докато се усетя, дойде време за мача. Забързах се към хотела, но се оказа, че имам сигурно един час път. А за такси пари не ми се даваха.

Мачът беше почнал, но улиците бяха пълни с хора. Не си личеше да бързат да подкрепят нашите момчета, нито че въобще ги интересува световното първенство.

И точно си бях направил извода, че на Америка не й пука за нищо, до мен достигна ехото от всеобща народна радост. Изглежда някой беше вкарал гол.

Ориентирах се по посоката на ехото, извадих картата и  - о, ужас, възторженият рев идваше от „Литъл Итали” –италианския квартал.

Краката им се подкосиха и реших, че вече няма за какво да бързам. В хотела стигнах, чак когато всичко беше свършило.

Оставаше още един мач в Лос Анджелис, Чап реши да подари на всеки футболист по 1000 долара, поръча по една кожена борсетка, в която да бъдат сложени парите и се засили да лети за другия край на Америка. Ние обаче го убедихме, че работата може да бъде свършена и по телефона и че контролът в случая е излишен.

Месец след първенството Чап дойде в Пловдив.

Тогавашният шеф на футболния съюз, пловдивчанинът Христо Данов, покани Чап, а покрай него и нас, на вечеря.

По едно време Чап попита свенливо дали подаръците са стигнали до предназначението си, но Данов очевидно не разбра за какво става дума. Трябваше да му се обясни в прав текст, че става дума за едни чантички с по 1000 долара за всеки.

Тук Данов мисли дълго и каза, че се сеща за тези чантички, но в тях имало само по 600 долара, освен това били връчени от един български арменец от Лос Анджелис, който ясно казал, че това е негов подарък.

Тук Чап ме погледна многозначително.

Прочетох в очите му потвърждение на урока, че и в Америка човек трябва да следи бизнеса си от началото до края. Иначе стават фалове като този. Особено когато са замесени нашенци.

Аз обаче също научих на нещо Чап.

В разговорника, който се налагаше да ползвам, имаше интересен предговор с напътствия за живота в Америка. Та там пишеше, че във всеки хипермаркет има стоки от три ценови класа.

Например можем да купим оригинална дижонска горчица, произведена в самия Дижон за 10 долара.

Можем да купим горчица “а ла Дижон”, произведена в Тенеси, за 4 долара.

На най-ниските рафтове обаче можем да открием едни по-невзрачни като опаковка горчици с марката на съответния магазин само за 1 долар.

В повечето случаи разликата във вкуса се оказва незабележима.

Сега вече знаем, че Метро си има своята марка “Аро”, БИЛА също си има “Клевер”, ако не се лъжа, но тогава това откритие се оказа много полезно.

Чап ни беше настанил в апартамента си за гости на 57 –ия етаж на небостъргача “Джон Хенкок”, който всеки българин е виждал по филмите, но не знае името му. Като млад емигрант Чап е обикалял околните улици с количка с олио, гледал е нагоре и се е заканвал един ден и той да живее тук.

Тази пролет Чап си купи още два апартамента в небостъргача – впрочем там не всеки може да става собственик, трябва да го одобри домсъветът.

Та гледахме ние отвисоко Чикаго, плувахме в басейна на 44-ия етаж, пазарувахме от супера на същия етаж.

Но след разкритията от разговорника, тръгнахме с дъщеря ми по околните магазини да търсим “тяхната марка”.

Така намалихме разходите за храна с около 30 процента.

Похвалих се на Чап за удара, а той се плесна по челото. След 35 години живот тук, той не знаел за този номер. А пестеливостта, както вече казах, той беше наследил от България.

“Когато идваше панаир в Мадан – разказваше ми той, баща ми даваше за харчлък по един лев. Вечерта ме караше да му правя отчет как съм изхарчил парите. И заедно обсъждахме кое е било необходимо и кое излишно.”

Чап идва всяка година в България. Тук той може да върши няколко неща, които ги няма в Америка – да играе белот с приятели, да яде шкембе чорба и да пуши, без да го е срам от околните.

Пуши обикновено “Марлборо”.

При едно минаване през Пловдив на връщане от Мадан седнахме на традиционното шкембе. И Чап запали “Средец.”

Попитах го откога е минал на български цигари, а той ми обясни, че само такива намерил в Мадан.

Обещах му, че като хапнем ще минем през едно близко магазинче, където има със сигурност “Марлборо”.

След обеда тръгнах да го водя за цигари, но по едно време Чап се спря и попита къде отиваме.

-          За цигари – казах аз.- Да купим Боро.

-          А не – направи кръгом Чап.- Имам още четири кутии “Средец”, няма да ги хвърлям, я?

Та като гледам българските политици и бизнесмени-парвенюта как пафкат скъпи пури и ходят по казина, се сещам за цигарите и белота с приятели от детинство на Чап.

И си мисля кой ли е правилният начин на живот.

И защо на Америка се падат такива бизнесмени, а на нас онакива...




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Ако искаш
23.11.2007 16:50
го чети като занимателна приказка или историйка на която не трябва да се връзваш ама защо постоянно хвърляш злоба и тъпи коментари. Кво е удоволствието да се видиш че си писал някъде (навсякъде). Аман от пубери....
цитирай
2. viovioi - добре!!
23.11.2007 17:08
Съгласна съм:))
цитирай
3. анонимен - vasilis qnis
23.11.2007 18:07
daaaa,mnogo pouchitelno i tochno napisano......jalko che vinagi ima individi koito naistina samo stalin opravqsche ,

kato dobar baschta!!
цитирай
4. vmitkov - Уважаеми г-н Тодоров,
04.12.2007 01:27
Цитат:
"И защо на Америка се падат такива бизнесмени, а на нас онакива..."

Хайде да обърнем нещата така:
В България законите и управниците са американски, а в САЩ - законите и управниците са комунистически/посткомунистически.

Представяте ли си какво ще стане с двете страни? Ще Ви улесня - България ще цъфне и върже за нула време, но това ще остане незабележимо за света, докато в САЩ ще настане такава бъркотия, че в целия свят ще настъпи хаос. (За доказателство вижте резултатите от обърканата икономическа политика на САЩ в края на 20-те години на миналия век - нещо, което сега хората там знаят как да избегнат).

Та поради световното влияние, което САЩ имат, хората там не могат да си позволят да правят комунистически експерименти. За това има и тази разлика между бизнесмените.

А що се отнася до Чапа, явно е, че в него има съчетание между най-добрите черти на българина - трудолюбие, почтеност и находчивост и практичността на американците и бизнес ориентираното им мислене.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zaprehoda
Категория: Бизнес
Прочетен: 9456014
Постинги: 999
Коментари: 6456
Гласове: 8615
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031