Казах вече, че зад телевизионното шоу  “За един милиард” стоeше екип от  107 души. И сигурно поне още толкова работеха извън екипа. Георги Караманев – министър, някъде по това време и заместник министър-председател, гледаше да ни помага с каквото може. От него научих, че и търговците са хора като всички други. Уважаваха го не само работещите в системата на министерството, но и много хора на изкуството. Не знам дали защото имаше единствен правото да дава бележки за леки коли без ред. Караманев  искрено желаеше магазините ни да се напълнят със стока, но не знам дали осъзна, че в рамките на системата това не можеше да стане. Скоро четох мемоарната му книга – тя е толкова искрено написана, че и най-големият отрицател на онова време не може да не изпита поне мъничко носталгия. Бързо се сетих обаче за някои идиотщини и носталгията бързо ми мина.   Беше ни забранено например  да коментираме в предаването цените на стоките, даже да ги споменаваме. Все едно че комунизмът беше построен и всичко се раздаваше безплатно. Когато обсъждахме маратонките “Ромика”, по телефона се обадиха поне  200 души с един и същ въпрос – как със заплата от 150 лева човек ще си купи “гуменки” за 52 лева. Единственият различен въпрос беше защо се късат толкова бързо връзките. Тогава си позволих да кажа /аз коментирах телефонните обаждания/, че 200 души питат за цените, но ние ще попитаме за връзките. След което ме наказаха с “отстраняване от кадър” за известно време. След два дни обаче в “Работническо дело” излезе статия от заместник-главния редактор Кольо Колев, който беше и председател на нашето жури. Като че ли беше чул за моето наказание и в статията призоваваше честно да говорим с народа за цените. Скоро след това бях реабилитиран. Толкова кратко време бях наказан, че ми е неудобно сега да се пиша репресиран. В годините, когато обикаляхме от града на град, вечерта след предаването по традиция имаше банкет, организиран от местното ръководство. Най-напред имаше тост от кмета или от първия секретар, след което Кольо Колев отговаряше. Обикновено започваше по един и същ начин: ”В много градове сме били, на много места са ни посрещали, но град като този и такива хубави хора като вас никъде не сме виждали…”. След няколко години с екипа на “Адрес 4000” за пръв път бяхме поканени на банкет в наша чест. След приветствието на домакините някой трябваше да отговори. Колегите започнаха да ме побутват. Не знаех какво да кажа, но се сетих за думите на Кольо Колев и ги изрецитирах: “На много места сме били…” Домакините останаха поласкани от тоста, колегите се кискаха в шепи… В онези години срещнах много интересни хора – бизнесмени. Макар че от днешна гледна точка си бяха директори - номенклатурчици. Във всеки случаи мислеха още тогава много по-пазарно от техни по-късни колеги. Спомням си директорът на димитровградската фабрика за чанти “Пролет”, който не разбираше нищо от дизайн, но се беше разбрал с местния началник на милицията – всеки, който иска паспорт за западна страна да носи обратно по една чанта. Кроячите в “Пролет” я разпорваха и копираха. Сега на въпроса какво стана с екипа. Директорът Петър Кольовски, без когото нямаше да го има това предаване, беше изпратен “на друга работа”, трудно преживя обидата и почина сравнително млад. От лицата на “Милиарда”само Пепа Славчева и Иван Кайдъмов останаха в Телевизионния център. Наско Начев се отдаде на ротарианството и преди няколко месеца стана ротарианец номер 1 на България, оглавявайки първия изцяло български Дистрикт 2482. Нери Терзиева след 10 ноември бе командирована в София да прави новини и повече не се завърна. Живко Желев – звездата на предаването, се опитваше да прави частно радио още тогава, когато това се наказваше със затвор. В крайна сметка основа “Канал Ком” – една от първите частни радиостанции в страната. Тя бе и първата, която бе спряна, поради неизпълнение на някакви формалности. Живко смяташе, че името му е по-силно от формалностите, но се оказа, че е обратното. Което си беше и доказателство, че времето на “Милиарда” вече е отминало безвъзвратно. С режисьора Петър Алексиев, с когото по-паметливите читатели помнят, че работим заедно от началото, се опитахме да възстановим нещо подобно –поне на външен вид, но спонсорите, които бяха обещали да помагат, се оказа, че не са на висотата на Георги Караманев. Не говоря за финансови възможности… Сега се връщам в 96-а година, където бях спрял. Някъде тогава няколко души от стария екип бяхме на гости у оператора Румен Немски, който беше запазил на касети много предавания. Пуснахме едно от тях и се загледахме – ах, колко сме били млади, колко сме били хубави, хайде наздраве… По едно време през кадъра мина някаква фигура, облечена в черно и с табла в ръка. Кой пък беше той? Върнахме отново кадъра и разпознахме човека – това беше Митко Полския, сервитьор в ресторант “Стадиона”, приятел, при когото можеше да се пие и на вересия. Викахме го да сервира кафе на гостите и на журито. Един ден го попитах:”Мите, колко ти плащаме, че си губиш цялата вечер?” “8 лева – отговори той.- Но не го правя заради парите. Искам да се отъркам о вас – щото не се знае колко големи ще станете.” Припомних този разговор и започнахме да коментираме кой колко голям е станал. Най-интересното беше, че Митко беше станал най-големият. Или поне най-богатият. И сега всеки искаше да се отърка о него. Не знаехме колко пари има. Веднъж той сам си призна:”Имам толкова пари, че в този живот няма да мога да ги изхарча”. А то животът му се оказа не чак толкова дълъг, нито парите толкова, че да не могат да свършат. Продължението – утре.  

Чакаме включване от Монтана!!!!!

Следя всичките постове за бизнеса и прехода...
Въпросното предаване не помня. Дали няма шанс да качите откъс или един брой в youtube и да пуснете видеото тук. Това би било приятно да се види. :)

че с остатъка от заплатата 98 лв, все накак щеше да се преживее. Мога само да спомена някои актуални цени по онова време: Хляб(бял) 45 ст., баничка 10 ст, боза 6 ст,. кренвирш 1.2 лв/кг, сирене краве 2.3 лв., захар 0.60 ст., сол 15 ст., олио 1 лв., ел.0.02/кв,бензин 0.23 лв, бира 0.26 бут. и тн..

за бирата съм съгласна, но за бензина - не

Моля, разяснете повече какво е било това предаване! Вече трети пост се върти всичко около него, а си нямам и представа за какво е ставало въпрос?

повечето може би няма да познаят кой е митьо полския,но утре като има кажеш с какво се е занимавал и ще се разбере че доста хора са чували за него.разкажи ако знаеш някоя интересна история за или около него.поздрави

Най-евтината бира струваше 32 стотинки (без бутилката, ама те без празна бутилка и не продаваха). Разбира се, това бяха изкуствено поддържани ниски цени, заради които комунистическата икономика все пак рухна.

А какво беше предаването ли? В блога на един от авторите му ще ми е неудобно да обяснявам. Смятам, че той ще се справи по-добре. Само няколко думи, за да задоволя любопитството: живо предаване, в което се говореше за вълнуващите всички, в условията на постоянен дефицит, теми - стоки, магазини, зареждане, производство, пласмент, технологии. В предаването гостуваха различни изпълнители, актуални по онова време (български). За първи път там (ако не се лъжа) се заговори и за реклама. Факт е, че първите реклами се появиха в средата на осемдесетте. Какво се рекламираше ли? Няма да повярвате - винкели и български прах за пране :)))

BENZINA OKOLO 63-65 W ZAWISIMOST OT OKTANA

Само малко смесва епохите. Хлябът (1 килограм) по времето на "вафлите от 6" беше 36 стотинки за бял и 30 стотинки за Добруджа. При това тогава беше точно 1 килограм.

Бензинът (нищо че нямахме кола тогава) също помня, че имаше период, в който беше под 30 стотинки, защото децата си говореха и такива неща. Имаше и виц по онова време: "И 5 лева да стане бензина, пак ще карам. И 5 стотинки да стане, пак ще го крада".

Разби ме 100jan с тази икономика, дето я е съборила изкуствено поддържаната ниска цена на бирата. Може по-скоро да я разби ниската цена на ракията, защото работниците тогава типично пиеха по-здраво и от днешните тийнейджъри...

Спомням си и аз някакви реклами от началото и средата на 80-те. Спомням си рекламите на Швепс - в най-гениалната лирическата героиня се колебаеше дали да се омъжи за някого. Нейна приятелка не беше много "за" него, но тя я контрираше с "обаче той пие швепс". Имаше и една невероятна реклама, на която и днес не мога да си обясня кой й беше таргета - рекламата беше на АтомЕнергоРемонт. По националната телевизия. Да я видиш и да ти хрумне "ето кой ще извикам другия път да ми поправи атомното реакторче в гаража"...

вярно е, имаше предимно реклами на големи български заводи. Явно е било въпрос на престиж. Не ми е известно само дали заводите са плащали нещо на телевизията (Евгени може би знае?). Естествено, при липса на конкуренция тези реклами не са имали точно "рекламен" характер, а по-скоро пропаганден. Даже помня, че въпросните реклами бяха събрани в един блок от 15 минути (никой не прекъсваше филма за реклами, или пази Боже речите на Тато, излъчвани с часове по телевизията). Въпросният блок се казваше "Телеобектив" (ама това ли беше първото му име - не помня вече). Просъществува дори до по-нови времена, вече в условията на демокрация. Сигурно се сещате, говоря за онази тъпотия преди Сънчо, в която се пускаха нескопосани клипове за авто-монтьори, авто-мивки, алуминиеви дограми и всякаква друга "гаражна" икономика :)))

В предаването участавах 10 нови стоки, които се оценяваха от експерти, публика и жури. Голямата награда беше цветен телевизор. Предаването небеше рекламно, някои стоки направо загиваха пред своеборазния съд. Но затова пък ефектът от победата беше многократно по-силен от всяка реклама. Иначе предаването беше като форма от типа на сегашните "Шоу-та" - с музикален състав, водещи, но с много по-активна публика.
За сведение - белият хляб беше 34 стотинки, а Добруджата - 26. Имаше и типов по 15 стотинки.Олиото 1 и 20. Кока-колата - доколкото я имаше по магазините, беше 15 стотинки.
А предаването с реклами се наричаше "ТВ обектив". В него рекламата беше няколко пъти по евтина от тази в другите времена...

Сервитьори, спортисти и други със средно специално образование се подвизават вече като бизнесмени. А инженери и други висшисти трябва да се отъркват о тях... Така е в Опак свят..