През 1997-а имаше поне още две важни събития – извънредните парламентарни избори и въвеждането на валутния борд. Още си пазя програмата на СДС, с която бяха спечелени изборите. В нея имаше една фраза, която страшно ме впечатли:” Искаме по-малко държава в държавата”. Този призив бе изпълнен точно толкова, колкото 4 години по-късно Симеон оправи държавата за 800 дни. Държавата в държавата се увеличаваше с всеки изминал ден след изборите. Лицензионните режими растяха и минаха 200 – ако не се лъжа. Хората се уморяваха да вадят лицензи за продажба на цигари, на алкохол, да категоризират гаражните кафенета. И до ден днешен не мога да разбера защо едно кафене трябва да има табела с три звезди – примерно. Да не би някакъв чужденец да мине някой ден случайно и да влезе по погрешка, смятайки, че заведението е луксозно. Заради тази идиотска табела трябваше да се извадят 26 документа – почти всички безсмислени. Иван Костов – вече като министър-председател, даде един ден пресконференция в Пловдив и аз го попитах дали можем да се наречем “Република на лицензите”? Той каза “да” и обеща да работи за либерализация на правилата на пазара, но едва ли това беше въпросът, който най-много го вълнуваше. През лятото истерията около спекулантите утихна, сега беше измислен нов враг – прекупвачите на селскостопанска продукция. Имаше ли ги, нямаше ли ги – никой не разбра. Баща ми – лека му пръст, често цитираше някакъв комунистически идеолог, който бил казал, че най-важното е хората винаги да са под напрежение. Изглежда това беше станало верую и на антикомунистите. Продължавахме да работим над телевизионната програма “Добър вечер, Пловдив”, която снимахме и монтирахме два пъти в седмицата и след това я разнасяхме в 5-6 кабелни мрежи. Естествено, ние бяхме единствените, които защитавахме и спекулантите, и прекупвачите, критикуваха чиновниците и бюрокрацията. Между другото с отмяната на контролираните цени много от стоките, които бяха в “списъка”, поевтиняха. Което доказваше, че всеки контрол довежда да презастраховка. И оттук до излишно оскъпяване. В дните преди изборите дойдоха и първите политици, които искаха да си направят платени предизборни обръщения. Чудехме се колко да им искаме, спряхме се на 30 марки. Жалехме ги, пък то се оказа, че не е трябвало. Приближаваше денят, в който левът щеше да бъде вързан към марката или долара. България се беше разделила на долароимащи и доларонямащи. Първите се бяха набутали със скъпи долари и сега се надяваха да си върнат поне част от загубите. Познавах хора, които по време на хиперинфлацията дълго време се колебаеха дали да си сменят левовете, загубиха много време и чак в края на януари нервите им не издържаха и си купиха долари по 3000 лева. Сега се надяваха да се случи чудо. Ние, които пък се бяхме натъпкали с доларови заеми, искахме обратното. Запомнил съм един икономист – Иван Ангелов, който преди 10 ноември беше написал неща, които ни потресоха със своята смелост. Сега обаче той беше станал – а продължава и до днес, да бъде глашатай на първата група българи. Мине не мине и се появи във вестниците с призива да се девалвира българския лев. Което щяло да направи българският износ конкурентноспособен. А че животът на българина ще стане още по-мизерен – никъде не се споменава. Обявихме тв конкурс - кой зрител ще познае как ще бъде фиксиран лева. Наградата беше 100 долара. Някаква зрителка беше дала удивително точен отговор. Поканихме я – предполагах, че в студиото ще влезе някаква бизнес дама. В уречения час обаче се появи…учителката ми по български, жена може би на 80 години. Тя добре помнеше много неща не само от времето на моето учение, но и умело беше успяла да анализира икономическата ситуация, за да спечели конкурса. В онези времена често попадах на такива хора – те имаха усет за развитието на държавата, за промяна на законодателството, за необходимост от бързи намеса в дадена област. Държавата обаче нямаше и още няма механизми да използва потенциала на редовите експерти – да ги наречем. Много телевизионно време отделихме на проблема със сиренето. Като стар бакалин ми беше ясно, че в края на лятото цената на сиренето расте, а в началото на годината – пада. Въпрос на млеконадой. Само че медиите нито един път не забелязаха ниските цени, а отбелязваха всяко повишение с огромни букви на първа страница. И отново се  тръгваше да се търси врага –спекулант. Трябваше човек да е идиот – ако се занимава с търговия и има пари, да не се запаси със сирене през юли, да го задържи и в края на август да започне да го продава на доста по-висока цена. С такъв бизнес са се препитавали доста пловдивчани по турско време. Купували по няколко чувала ориз есента и ги продавали през зимата. Отново тръгнаха шпицкомандите да проверяват по складовете за скрито сирене. Снимахме ги, а репортажите колежката Веселина Божилова озвучаваше със стари съветски революционни песни. Тогава смятах, че ми са ясни много неща – все пак 7 години бях в бизнеса и можех да видя проблемите отдолу. Докато политиците гледаха само отгоре. Повечето от тях никога не се бяха пробвали в бизнеса и изобщо развитието на онази класа, която хранеше държавата със своите данъци, не ги вълнуваше. Наскоро ми попадна препечатка от един документ, в който се отправя препоръка към властта на по-ниските нива: ”Гледай с разположение на търговците в страната, винаги се грижи за тях, не оставяй никой да ги притиска, никой да се разпорежда с тях, защото чрез тяхната търговия страната процъфтява и чрез стоките им настъпва евтиния в света, чрез тях се разнася славата на държавата в съседните страни и чрез тях богатството на страната расте.” Сега няма да ви кажа кой е написал това послание – чакам предположения до утре. Тогава ще ви разкрия автора.Дали да дам 100 долара награда? Не, свидят ми се. Макар да съм сигурен, че никой няма да познае.

но ми звучи като от преди 100 години...

Поздрави

Не само политиците а и бюрократите на всички нива гледат отгоре и слабо познават истинския водовъртеж в икономиката на държавата ни. И парите от плоския данк няма да се влеят рационално в икономиката нито да повишат БВП. Обществените разходи са безумно високи. Поздрави!
Мислех да кажа Буров на загадката, но така на слука:) И хайде да не величам толкова търговците все пак. Производителя е живия мъченик, търговеца вярно освобождава средствата на производителя и колелото се завърта,ноооо само с алъш-вериш не става, трябва и яка гърбина.

За нещастие на българския народ в България има все повече държава и все по-малко държавност.

и според мен това го е казал Буров :)

e ot vremeto na Osmanskata Imperia.
Anjela

звучи като някой от китайските философи.
някой от меркантилистите :)?
в краен случай дедо Му Фердинад.

Някой комунист, но от по старите.

Това според мен го е казал Жан Виденов или Луканов.

Дамян

а според мен е Алеко Константинов

Wealth of Nations

Adam Smith "Wealth of Nations"/bogatstvata na narodite/

Aleksandar Vasilev

http://emotewar.com/image/miro_metal/1.jpg

Това може да бъде казано само от банкер...и няма друг банкер освен Родшилд

АЗ пък мисля,че надписът е от някоя древна страна,колебая се между Древния Рим,или Атина и Спарта...Написано е на прост език,има много логика и положително отношение към човека!Това ,за съжаление,остава в древността!!!