В Талин ни настаниха в някакъв комплекс на брега на Балтийско море, който е бил построен за прочутата Московска олимпиада. Естония вече беше самостоятелна държава и бързаше да се раздели със съветското минало. С естонците говорех на руски, но винаги предупреждавах в началото, че не съм руснак, ползвам само езика. Иначе се правеха, че не разбират. Най-различни революции се раждаха по онова време, естонската беше “пееща”. Видях мястото, където са се събирали десетки хиляди граждани и са пеели на своя език. Напук на “окупатора”. Колко ли са с чудели съветските служби как да им запушат устите. Времето на песните беше свършило. Естонците просто си го връщаха. Човек, който не знае добре естонски, не можеше да получи държавна работа. А руснаците, които се бяха установили в тази страна, естествено ги беше мързяло да научат местния език. Лектори от цял свят ни даваха акъл – къде на място, къде безсмислено. Хранеха ни добре – сьомгата и хайверите на свършваха никога. Заинтересувах се кой в крайна сметка ни храни, плаща хотела, поема командировъчни на лектори да дойдат от другия край на света. Разбрах, че основната част от парите на фондацията “Крал Бодуен” идват от отчисления от белгийската държавна лотария. Пари додава и Джордж Сорос. Българинът винаги търси зад жеста отговор на въпроса кой има кяр от цялата работа. Та и аз от сутрин и вечер се питах: чий е кярът? Какво им дреме на белгийците и на Сорос за това как живеят ромите в пловдивския квартал Столипиново – примерно? И в крайна сметка не открих никакви скрити помисли. Хората имаха най-благородни намерения и никой не се е опитвал да ни внуши нищо друго освен това, че хората не трябва да се мразят. Дълги години и ние се опитвахме да направим нещо за преодоляването на предразсъдъците. Мисля, че все нещо постигнахме  – колкото и да е малко. Но как не се намери една българска институция да попита какво правим, имаме ли нужда от някаква помощ. И най-страшното – никой не ни попита как може да се използва опитът, който постепенно натрупахме,  дали след толкова години работа не сме стигнали до някаква полезна за България идея? В това време българската държавна лотария – за разлика от белгийската, се разграбваше. Ако не забравя, ще разкажа и за това. Макар да е само дребен епизод в голямото разграбване. На никой в България не му дремеше за онова нещо, което отдавна беше заспало, но май беше започнало да се размърдва. В Югославия вече се беше събудило. И проляло кръв. Но онези кървави събития ни се струваха безкрайно далече – като че ли не  бяха от другата страна на границата. Нашият български проблем беше как да си делнем парите на Сорос. Който взе – си траеше. Който не се вреди, започна да лае срещу “евреина –спекулант”. А най-смешни са тези, които като папагали пригласят в лаенето. За тях това е принос към запазването на българщината. Лично мнение. Въпрос на гледна точка. Впрочем една от темите на дебатите в Талин беше дали по един и същ проблем може да има различни гледни точки. Пуснаха ни един репортаж за съдбата на емигрантите в Испания. Самите емигранти се жалваха от дискриминацията, местните жители пък се оплакваха от дъмпинга на пазара на работна ръка, който установяват емигрантите. И лекторът – някакъв къдрав американец, ни питаше дали може да има две гледни точки към истината. Той беше открил топлата вода. Едва ли подозираше, че недалеч оттук се намира университетът на Тарту. И че в този университет са издадени трудовете на Бахтин, на Успенски, на учени, които са сложили основите на цялата световна наука за гледните точки и полифонията. За американеца ние бяхме сигурно някакви източни аборигени. Сега за предателството. Беше времето, когато Югославия се разпадаше, но Милошевич не се отказваше от властта. Той беше събудил в душите на сърбите онова спящо нещо и възседнал вълната на оскърбеното достойнство се разправяше успешно с всяка опозиция. По образование съм сърбо-хърватист и помня как през годините на комунистическо управление Югославия беше една много отворена страна. Там човек можеше да си купи книги, които тук бяха забранени, да гледа всякакви филми, да ходи свободно по света. В Талин се запознах с една сръбкиня и я попитах защо така се случва. Защо тяхната интелигенция, която винаги е била по-свободна и по-силна, сега не може да се пребори? -         Всичко е заради предателството – отговори ми съвсем кратко сръбкинята. Според нейната теория още от времето на войната срещу немците в ценностната система на сърбите се загнездил епитетът “издайца ” – предател. Днес на всички, които мислят по-различно от патриота Милошевич, се лепи етикетът “предатели”. И системата сработва. Които искат равни права, са предатели. Тези, които ходят на сбирки на Сорос, са предатели. Тези, които не искат да стрелят срещу предателите, също са предатели. И т.н. Темата за предателството винаги ме е интересувала. Този комплекс не може да не тормози всеки мислещ българин – достатъчно е да е прочел поне “Записки по българските въстания”. В годината на 100 годишнината от Априлското въстание снимах едночасов документален филм за събитията от 1876. Бях отделил две минути за предателството, отрязаха ги. 10 години по-късно реших да екранизирам последното от “Записките…”, което не беше видяло още екран – главата за срещата с предателя дядо Вълю. Стоян Стоев – лека му пръст, актьорът, който вече беше участвал в известния сериал, се съгласи да участва. Намерихме подходящо място в Калоферския балкан, всяка сутрин екипът се изтегляше на площадката и щом пуснехме камерата от небето се изсипваше проливен дъжд. И така – цяла седмица – докато се откажем. След което изгря слънце. Изглежда някой отгоре не искаше да бъркаме с пръст в тази българска рана. Впрочем ако историята на Априлското въстание се напише по малко по-различен начин, което не е толкова страшно и абсурдно, ще намерим обяснение за част от т.н. предателства. Но ние предпочитаме версията с масовия всенароден героизъм и с шепата предатели, за които може и да се премълчи. Да оставим Априлското въстание. Днес имаме по-важен проблем. През последните две години етикетът “предател” отново влезе в употреба. Всеки, който е против измислената и употребена в своя частна полза “права вяра”, може да бъде наречен предател. Предател на род и родина, разбира се. Ако има друга гледна точка – трябва да се анатемоса. Дали не сме тръгнали по пътя на Милошевич - макар и с малко закъснение? То и Ориент експрес е закъснявал навремето – когато е минавал през Балканите. Първо е прекосявал Сърбия, после е влизал при нас. Да си пожелаем все пак една мирна Нова година...

Ще продължа да ви чета.
Късмет през Новата Година!:)

ей .......

sledia s interes vsichko napisano ot Vas.Uspehi i prez novata godina.

Мисля, че пожеланието е добро и с него можем да изпратим старата и да посрещнем Новата година.

който може да чете лекции и да дава съвети по този въпрос. За права и свободи само те - американците, никой друг!! А патриотизма отдавна е модно да бъде смятан за упадъчно, недемократично и лошо нещо! Колко жалко, наистина колко жалко! Е кой има кяр? Ето кой. Предателите на национални каузи, родостъпниците и всички слуги на световния империализъм, зароден и превърнал се в мощна машина в САЩ - държавата на хора без Родина. Испанци,англичани,французи,италянци ,китайци бе паплач многоцветна. Мелези.

И въобще защо приказвате за Северна Америка все едно всичко сте видели там. А съм сигурен че баба ви вововйо или там квото беше бъобще не е и помирисвала американска земя... Ама идеали... оправете се, докато е време, с такъв ръждясал акъл сте за никъде.

Поздрави на автора, този пост ми навява много красиви спомени.

Не зная кой на кого е баба?? Познавам лично въпросната госпожа Виолета Петкова.Лично! И мога да ви уверя че е една изключително умна,интилигентна и уважавана жена, както в бизнеса си, така и в приятелския си кръг.Защо Вашия коментар е първо анонимен, второ анализ на чуждо мнение. Споделете Вашето...

Браво на автора. Който може да мисли ще го разбере. За мен въпроса е как може човек да оцелее между предатели? Винаги ги е имало, днес е пълно с такива от най-високото до най-ниското ниво. Ние не можем да променим никого, освен това отговаряме само за нашите действия и постъпки . Отговаряме пред собствената си съвест. Да не забравяме това.

Чета и си мисля ,че мога да продължа "За прехода".Но не за кюфтета,изядини в името на малцинствата, а като опиша как хора ,които не знаят методика ,пишат учебници и други дето пак нищо не знаят ги ползват ,а отгоре на всичко и издават книги с тестове да учат на глупости непросветените.Бих го описала свежо и подробно, но не знам къде и има ли смисъл...

е на американците, на които поради упоритата тъпота на някакви европейци все още им викат индианци.
може да не знаем всичко за американската земя или да не сме били там, но знаем че вече 3 седмици след като "индианското" племе Дакота направи постъпки за обявяване на независимост в нито една медия това не е отразено с повече от 5 изречения, като в повечето от тях дори има правописни грешки дори и в името на племето.

Мен лично не ме напуска мисълта за дъжда, който е бил режисьор на вашите намерения. Какво говори? Дали го чуваме? Дали ще го разберем? Вие отговорихте ли си?