През 97-а ми поръчаха от София да направя поредица филми за “медийните нагласи на малцинствата”. Тоест кой каква телевизия гледа и каква иска да гледа.
Помолих колеги от Кърджали и Шумен да снимат анкети в техните райони, в Пловдив Мариана Великова се срещна с много хора, на чиито къщи имаше по две антени. В много от случаите даже само една – сателитна, насочена към спътника с най-много турски програми.
Получи се един поучителен филм. Гледаха го доста специалисти, единствено от БНТ никой на прояви интерес. А точно една обществена телевизия трябва да знае какво очакват от нея хич да не е половин милион зрители.
Всъщност дебатът за новините на турски език, който избухва от време навреме, е предизвикван до голяма степен точно от сбъркания модел на БНТ. Истерията около 5-те минути новини, които едва ли някой гледа, бе провокирана от политици, които нямат други печеливши идеи, освен да търсят поводи за подхранване на омразата към всичко, към което върви определението “турско”. В същото време обаче тази евтина политика намира отглас в част от хората, защото те гледат на БНТ не като на обществена, а като на НАЦИОНАЛНА телевизия. В техните очи тя е нещо като трикольора, химна, Народното събрание или паметника на Шипка. Нещо, което не може да бъде опетнявано с чужда реч. А по закон е точно обратното – БНТ просто трябва да служи на всички данъкоплатци.
Героите от филма “Дом с две антени” всъщност най-малко искаха новини на турски – те си ги гледаха по сателита. И то много по-интересно направени – изтъкваха всички. Желанието им беше друго – да видят себе си и малкия свят, в който живеят, като равностойни на света на жълтите павета.
Впрочем този проблем не е етнически. По онова време много светове оставаха забравени за журналистите. Освен БНТ имаше още няколко “кабеларки”, както се казва и днес с немалка доза пренебрежение, които имаха сила да излъчват по-далеч от София.
Още нямаше излъчвания през спътник, по-оправни момчета успяваха да пренесат телевизионния сигнал с релейки –кога законно, кога незаконно.
Ние – да припомня, все още правехме по две предавания седмично и разнасяхме касетите по кабелните телевизии.
Един ден срещнах Теодор – заедно работихме над игралния филм “Дефицит”, за който съм разказвал в началото. Теодор беше оператор, сега беше станал нещо като програмен директор на телевизията ЮТВ.
ЮТВ имаше програма в няколко града, но предаванията се тиражираха в София и се разпращаха на касети. Разбрахме се с Теодор и нашата програма “Добър вечер, Пловдив” доби още няколко модификации “Добър вечер, Кърджали”, “Добър вечер, Стара Загора” и т.н. След това пуснахме и “Добър вечер, Варна”.
Един ден Теодор го смениха и в поредната пратка с върнати касети намерих едно накриво скъсано листче, на което новата програмна директорка беше написала небрежно да не й пращам повече предавания, защото имали нова концепция.
В резултат на тази нова концепция може би ЮТВ прерасна в национална телевизия “ДЕН”. След време СЕМ я спря заради провокиране на етническа нетърпимост, макар това, което се излъчваше тогава, приличаше на детски песнички в сравнение с това, което върви днес по други телевизии. Всъщност “ДЕН” искаше не да фалира безславно, тъй като губеше по 100 000 лева месечно, а да умре геройски в борбата за българщината.
И все пак благодарение на ЮТВ много наши програми дълго време стигнаха до повече зрители. Един от хитовете ни бе първото телевизионно интервю с бай Хасан.
Бай Хасан всъщност се казва Ал Уилсън и сигурно вече всичко го знаят като тъста на големия холивудски актьор Том Ханкс. Само че тогава, когато той се качи на нашия таван, не го знаеше почти никой, и сигурно най-големите журналисти си мечтаеха той да застане пред камерата им.
Бай Хасан всъщност ни дойде на крака – доведе го Чап. Седнахме с Веса Божилова от двете му страни и го разприказвахме –пред камерата, разбира се.
Оказа се, че той е тръгнал да бяга от България още в края на 40-те години, първия път са го хванали и е трябвало да си плати за гяволука в лагера Куциян, но на втория е успял и през Турция стигнал до Америка.
Чап обичаше да се хвали, че е стъпил на американския бряг с 80 цента. Бай Хасан обаче не само е стигнал до Ню Йорк без пукната пара, но и почти без дрехи, защото предишния ден му откраднали костюма.
Намерил си работа, оженил се за една гъркиня, родили му се три деца – дъщерята Рита станала актриса и на снимачната площадка се залюбила с Том.
Междувременно бай Хасан се нанесал в нова къща на улица “Уудроу Уилсън”. Но все забравял адреса си. Един ден решил да си смени името и си избрал фамилията Уилсън – за да се сеща за адреса си. Синът му обаче си беше запазил помашката фамилия – Ибрахимов.
Сега къщата му беше между къщите на холивудските величия – не беше в Бевърли Хилз, а в Санта Барбара, Санта Моника или нещо подобно. Наблизо била къщата на Том и Рита – така можели с бабата по-добре да се грижат за внучетата. А когато на внучетата им омръзвали другите играчки, си играели с Оскарите на тате.
Вечер се събирали с комшиите – ето, миналата седмица дошъл Стивън с жена си/оказа се, че това е Стивън Спилбърг/, на другата вечер Мария Шрайвър с мъжа си, “онзи с големите мускули”/Шварценегер, разбира се/.
За Коледа дошла Фърги /английската принцеса/, а след това били на гости на Клинтънови в Белия дом. Там Том го представил на президента като “май дедоу”.
Следи от българския дядо на Том Ханкс откриваме и във филмите му, но за това се е писало доста.
След година бай Хасан ми прати една фланелка с надпис “Номиниран за Оскар”. Дойде и моментът, когато трябваше да защитавам първия си телевизионен лиценз.
Седнах зад огромната овална маса, където е заседавало Политбюро, и най-напред обясних на комисията защо не съм с костюм. Даже украсих историята, като казах, че това е личната фланелка на Том Ханкс, която той обличал преди обявяването на Оскарите и винаги печелил.
На това място Тук Георги Лозанов вдигна ръце и каза, че казаното дотук е достатъчно и няма смисъл да ме разпитват повече.
Така спечелих нещо като мъничко оскарче.
Някой път си мисля какво би станало, ако граничарите бяха хванали бай Хасан и при второто му бягство.
Сега сигурно щеше да доизживява живота си в някаква къщичка в Смолян и може би щеше да има две антени на покрива си.
05.01.2008 12:03
05.01.2008 13:09
05.01.2008 13:59
Виувиу виувиу вика и лети със бясна скорост оная ми ти линейка към карлуковската психиатрия.
знам и друга подобна случка. Навремето, когато още учех в бившето СОУ "Васил Танев" в прекрасния ЖЕКА "Тракия", заместник-директорът ни се казваше Василевски. Малко хора, обаче, бяха написали в бележниците си нещо, различно от ВАСИЛ ЛЕВСКИ. :-)))))
05.01.2008 17:38
Поздрави,
Дамян
05.01.2008 18:57
Дали ще има антена насочена към БНТ или ще има към турски спътник е без особено значение.Предпочитам първото,щото поне информацията който ще се поднася ще е наша,вместо да е гарнирана според интересите на Турция.
От тая гледна точка нямам нищо впротив новините на турски-нека си ги има.
Имам против етническите партии-според мене и ДПС и Атака и другите етнически партии трябва да изчезнат.Не да бъдат забранени-просто да изчезнат.
И хората да гласуват съгласно политическите си разбирания-дали са леви,дали са десни,дали са социал-демократи,дали са либерали или консерватори...
Само да вметна обаче-
Въпреки че и това няма да спре лумпените като виувиу да бучат и да плюят коя раса е по-висша и коя е по-нисша(справки долната тема)-те са си просто болни хора,за които лечение още няма открито.
А блога,блога наистина е невероятен-става ми фаворит.
И по-интересното е че не доскучава и не омръзва г-н Тодоров.
05.01.2008 19:40
06.01.2008 01:47
Този фарс с ДПС го има само у нас. Питам аз има ли във Франция Алжирска партия в парламента или не дай си Боже Турска партия в Бундестага? А може би Албанска партия вИталианския парламент?
Това е въпрос на политика. Не сам расист, но не сам чувал някойтурчин да иска да е турчин в Германия - иска да е германец!
И сега следва да попитаме защо същия този турчин иска да е турчин в България? защото му се позволява.....
06.01.2008 08:32
Относно това какви са депутатите в парламента то е ясно - който плати. А дали ще има новини на турски език - аве кой гледа днес БНТ??? Аз не съм гледал от сума месеци този канал камо ли тия 5-10 минути в 5 и нещо. Съвсем скоро тази телевизия ще последва БНР - ще се гледа само там където абсолютно нищо друго не се хваща.
10.01.2008 14:18
15.04.2009 10:14