Лично съм благодарен на Владимир Владимирович Путин. Неговото днешно / 18.01.2007 / посещение в София вдъхнови и върна към нов живот много българи,  които страдаха от години. Страдаха през цялото време на Прехода – независимо от това, че повечето от тях съвсем не бяха останали без хляб. Тъкмо напротив.

Аз чак сега усетих къде са корените на Путин – след като видях с каква страст неговите български фенове използваха всяка възможност да оплюят Горбачов.

Ако ги нямаше Горбачов и Елцин, сега Путин щеше да бъде Генерален секретар, а не Президент. И щеше може би още да има велик Съветски съюз.

Откакто се заговори, че руският президент ще благоволи да ни посети, не съм чул една добра дума за човека – символ на Перестройката.

По всякакъв повод се правеха сравнения между славната Путинова епоха и времето на “предателя”, “агента”, “белязания”, “разрушителя”…

А всъщност времето на Горбачов беше едно страшно интересно време. Ще бъде несправедливо, ако го забравим.

И така - изоставям за известно време Прехода и се захващам с Перестройката.

Някой ще каже – че то едното продължи в другото. Само дето по средата между двете свалиха Тодор Живков.

Времето на Перестройката приличаше на последните ми казармени дни. Пристъпвахме нетърпеливо от крак на крак край телените мрежи и чакахме да дойде Уволнението.

Най-хубавото на Перестройката беше объркването в партията и държавата. “Съветският пример” по-рано беше тоягата, с която ни биеха, сега човек можеше да си го върне за боя, използвайки същата тояга.

Домораслите идеолози бяха ошашавени. Сърцата им бяха разбити на парчета – и то не от империалистите, реваншистите, дисидентите и ревизионистите, а от самия Генерален секретар на КПСС.

Объркването прерасна в омраза и чак сега – в дните на Путин, омразата бе изплюта. Бяха доживели да видят начело на любимата братска държава най-после близък човек. Почти брат. За разлика от омразните му предшественици.

Не надценявам Горбачов – той просто наследи една изпаднала в криза система и се опита поне да я очовечи. Преди фалита.

Друг на негово място би могъл да потърси по-различен изход.

Както казваше един приятел – страшно е една гладна държава да е толкова добре въоръжена.

Спирам с философстването. Нека историята да съди и Горбачов, и Путин. Аз ще се опитам да ви разкажа няколко случки от края на 80-те години.

Всичко започна със списанието  “Огоньок”.

Запомнил съм миризмата на хартията му още от детството.

Едни близки, които живеех в къща и тоалетната им беше в двора, през зимата използваха нощно време гърне. И гърнето покриваха с “Огоньок”.

А в казармата ротният художник прерисуваше от “Огоньок” пейзажи за новите апартаменти на офицерите. Плащаха му с отпуска.

И когато през 80 и някоя година ми казаха, че в това списание пишело разни страшни неща, не можех да повярвам. Взех един брой,

разлистих го и онемях. За далеч по-невинни неща в България уволняваха. Даже Белене би било леко наказание за съветските колеги.

И като започна едно четене…Само че списанието стана дефицитно. По-рано така си стоеше на камари и никой не го купуваше, сега се намираше само с връзки. В Пловдив вече стигаха само три броя.

Продавачката в РЕП-а до кино “Република” ни даваше единия брой – надяваше се, че го дава в добри ръце, а не в ръцете на “гнилите интелигенти”. От ръководството я предупредили , че точно такива хора ще го търсят.

Точно по това време имах проблеми с една малка дискова херния и се наложи да полежа в болница. Попаднах в една стая с легендарния за онова време изобретател Дженю Караколев.

Дженю беше невероятно интересен човек, току-що беше сглобил първия български доматокомбайн. А няколко години преди това беше измислил някаква друга машинка, която беше ходил да внедрява в Куба. И там един ден, докато бил на полето, видял да се приближава обикновен руски джип. От джипа слязал самият Фидел Кастро.

“При мен на полето –разказваше Дженю, - са идвали много началници. А началниците аз ги преценявам по това докъде навлизат в нивата. Повечето ги е страх да не си изцапат обувките. Иван Панев /тогава първи секретар на Окръжния комитет на БКП в Пловдив/ влизаше най-навътре. Някой път на цели 10 метра. А Фидел прекоси цялата нива, без да се замисли. Дойде при мен и ме попита дали знам испански. А аз му казах, че знам само чирпански/Дженю е от Чирпан/. Тогава Фидел се засмя и каза:

-         О, Чирпан. Шампанско, шампанско…

Оказа се, че Кастро е бил на откриването на цеха за шампанско в Чирпан…”

Малко се отплеснах. Като чирпанец Дженю имаше революционен характер. Една вечер след като изгледа в столовата, където беше единственият телевизор на етажа, поредната серия от “филмовата епопея”, озаглавена “Освобождение”, се върна в болничната стая странно озарен. Във филма имаше няколко симпатични епизода със Сталин.

-         Реабилитират вече Сталин напълно – съобщи ми радостно Дженю. – Личи си от филма.

     - Напротив. Изхвърлят го от историята –полях го аз със студена вода.

И започнах да му чета някаква статия от “Огоньок” . В нея имаше и статистика на жертвите от Сталиновия терор.

Сутринта се събудих и погледнах към съседното легло. Дженю лежеше като умрял – с широко отворени безжизнени очи. Попитах го какво му е. И той пророни:

-         Цяла нощ съм плакал. Кажи ми, че не е истина…

До такива драми водеше тайното четене на едно съветско списание.

След болницата ме пратиха на санаториум в Павел баня. Там лежах като труп 20 дена и най-после събрах сили да се разходя. Куцукайки, стигнах до центъра. Намерих павилиона за вестници, погледнах през стъклото и видях едно истинско чудо. Старателно подредени лежаха на купчинки цели 14 поредни броя “Огоньок”. Само че беше затворено.

На другия ден – въпреки че болките ми се бяха увеличили, почти на четири крака се добрах до местната обител на свободното слово. След това вече не ми се и оздравяваше – какво по-хубаво от това да лежиш по цял ден и да имаш цели 14 броя “Огоньок” за четене.

Съседът ми по легло беше началник на пощата в Белово. Колегата му от Павел Баня разбрал за него и дошъл – без да го познава, колегиално да го посети. При това посещение се разговорихме.

-         Как успяхте да се снабдите с толкова “Огоньок”? –попитах началника.

-         Ами пращат ми го зорлен – невинно отговори той. – Не мога да разбера защо.

Имах неблагоразумието да му обясня, че става дума за флагмана на Перестройката.

След три дни се добрах отново със сетни сили до центъра да видя дали е дошъл новият брой. Не само че не беше дошъл, но и помен нямаше от купищата стари броеве. Началникът на пощата беше решил да унищожи заразата на перестройката, която можеше да плъзне из Павел баня.

Есента се абонирах не само за “Огоньок”, но и за “Аргументи и факти”, “Век ХХ мир”, “Новый мир”, “Звезда”, “Известия”…Имаше дни, когато  пощенската ми кутия просто преливаше. Голямо четене падаше.

Лятото бях на море в Международния дом на журналистите. И един ден там се появи като от небето самият главен редактор на “Огоньок” Виталий Коротич. По онова време това име за нас беше по-велико от Толстой и Достоевски.

Слава богу тези дни наблизо имаше пловдивски телевизионен екип и успях да взема може би единственото телевизионно интервю. Говореше се, че самият Тодор Живков бил казал Коротич да си ходи по-бързо и да не се връща повече в България.

Измислих някакъв повод и вкарах интервюто в “Адрес 4000”. Излъчи се и никой не се усети.

Впрочем същите тези дисидентски издания се четяха тайно и в коридорите на властта. Виждал съм “Архипелагът Гулаг” на бюрото на Председателя на Комитета за Телевизия и Радио, който минаваше за номенклатурчик.

Никога не съм чел повече – като по онова време. Никога не съм размишлявал повече. Никога не съм се надявал повече.

Ставаше нещо парадоксално – стояхме прави до телените мрежи, ограждащи съветския блок,  със съветска преса в ръка. След толкова четене даже вече мислехме на руски.

Гледахме през пролуките с надежда – точно както чакахме Уволнението като войници. Тоест чакахме Свободата.

Представяхме си тази свобода като човешкия рай.

В този Рай всички хора щяха да се обичат. Щяхме да можем да говорим най-после това, което мислим. Словото на омразата щеше да бъде забравено завинаги.Начело на държавата щяхме да изберем най-умните и най-добрите хора.

Усещането след разминаването с Рая и в двата случая си приличаше.

Не се получи това, което си представяхме. Но за това най-малкото вината е на Горбачов.

Остана само споменът от Очакването. Много красив спомен, уверявам ви.

 

 

Когато падна строя бях едва 11 годишен, но още помня отпечатъка му в съзнанието си. Мисля, че е оставил много ярки спомени в мен. За съжаление от дистанцията на времето незнам дали последвалите събития ще оставят такава диря. За мен в един момент света се промени. Още помня деня когато казаха по радиото, че Тодор Живков е свален. Тогава трябваше да отивам на училище и си си мислех по пътя : Как така са го свалили, та той нали си му е мястото там. И не можех да осъзная какво значи това, за мен той беше едва ли не вечен. Дори незнам от къде ми е хрумнала тази идея, може би са ми я насадили подсъзнателно незнам. От тогава насам си спомням как всяка вечер палихме свещи заради режима на тока. Озлобените хора и празните магазини, пред които чакахме след училище с купони за храна. Сега това ми изглежда страшно, но тогава на тази възраст не съм го усещал така.

На Десети ноември 1989 година наследниците на същите комунисти изпълниха по един перфектен начин старателно замислян от едно десетилетие по-рано друг преврат – този път безкръвен. Но не по-малко жесток и перфиден. Смяната на режима на Тодор Живков дойде уж в името на демокрацията. На сценаристите им бе необходима опозиция. Но тъй като в тоталитарното ни общество дисидентите бяха кът, да не кажа никакви ги нямаше, те си ги ашладисаха. И ги внедриха заедно с цялата кохорта ченгета и сътрудници на ДС сред мечтателите за промяна и останалите живи през годините на комунистическия режим бивши опозиционери. После енергията се отприщи, огромната енергия на хора, живели в робство и копнели свобода. Вместо в метежи, тя се изля в митинги, бдения, шествия. Боже, кой не ги помни? – не само на Орлов мост и пред църквата “Александър Невски”в столицата, в цялата страна още оттеква ехото от площадното заклеймяване на режима и неговите палачи. И възгласите: “Времето е наше!” И така, докато ние си викахме и скачахме в студ и жега, хората от списъка на Луканов си регистрираха фирми – основно задгранични и започнаха да препират парите. Като изтече гратисния период от раздаването на куфарчетата, дойде и падежа на първите лихви. А после и показните разстрели и взривове. Държавата остана в зоната на здрача и под властта на мафията. Днес – 18 години по-късно мечтата ни да бъдем европейска държава се сбъдна. Само че на прага на Европа се озовахме като бананова република, в която странно съжителстват няколко различни по манталитет и ценности Българии. Едната – просперираща и самодоволна, България на бившите комунисти, ченгета и мутри. Другата – на наивниците демократи, посочвани с пръст като сектанти, за които честта и истината, са по-важни от парите и властта. Има и една трета България – на хората, които съществуват в гърч: пенсионери, маргинали, инвалиди, самотници, захвърлени в домове и другите от ъндърграунда

си жив Огоньок :)
страхотно и го казал, върна ме в онова време...в Очакването. Знаеш ли - голямата разлика между тогава и сега е че тогава мечтаехме - май повечето. А сега май повечето си бетонират хоризонта ...

ей,хора не ви ли прави впечетление бе!

имали сме едни и същи спомени..една и съща преживелческа платформа,даже топлогически и веществено света ни е бил сходен..и впечетленията ни са сходни!
и сега!
и местата където сме натикани са сходни!
сигурно има такова природно дебствие-вагината на миглена ангелова..странно вместо да я разглеждат
като музеен експонат тя си е напълно актуално природно бедствие.
едни и същи персони се пренадупват по различните места,които наричат медии..а на нас са оставили по една страничка в блогбг,елмаз,лафче,кефче,флитрче,амурче,ах!голо пъпче.бг,голо дупенце.бг..
и дори не ни пускат навсякъде Html -а ..имаш страница,но моля покажи малко плът!малко емоция покажи!
-скайп? [ в скайп съм littleToshkoJivkov87 ]
със същите журналистчески,медийни усилия Гергов,кеворкян,и други генерали родни печелят
милиони.и екс шефа на дс има нещо като блог за пенсионери и съсътрудници и съслужбари но и той прави пари от това!
какво преобръщане..ония хора ,които са напълно маргинални имат властта да ни изтикат в полетата
на държавата и публичността.
скапаната[!!!!] 1988 беше далеч по -красива от 2007-ма.

ще разкажа за две събития..едното е от януари 2008 ,а другото от декември 1988 или януари 1989.

през януари 1988 научих че в СССр е излязъл филма АССА.
Александър Цветковски,който имаше невероятните за 1987 двеста триста 90 минутни златни максела
пълни с пост пънк и ню уейв ,който бе роден от майка рускиня и бе прекарал две години в
московския универстет да учи руска филология ми разказа филма.той дори знаеше ,че е трилогия!
през лятото един тип,който учеше в СССр ми даде да запиша винила със саундтрака от филма!
Браво,наутилус помпилиус,кино,имаше и поне още 3-4 групи с доста добро звучене..тогава по канала
на съвъетската бях видял как изглежда група Браво и много ми допадна.
и така някъде през зимата се чу,че от руския култ центуър щели да минават да пускат полугласно в
Гласността Асса.
и така аз разбрах месец преди това,че в един вторник или сряда от 19ч 30м филма ще бъде в
сливенския Кино видео клуб...тези,които са родени до 1972 знаят какво беше КВК.
на една видео стена се пускаха филми,които не бяха в афиша на кинефикация.Предполагам властта е
дала зор на този формат за да се противопостави на филмите с тереза орловска ,безкрайните джеймз бондове и филмите на брус лий.в КВК гледах например мад макс-1.мисля,че венецианска нощ го въртяха 20 седмици..имаше боища за билети..защото това беше първия филм с еротика..едва ли италианската продукция е разбрала,че филма й е бил изгледан от милиони възпитани в марксизъм и социалистически идеал нови човеци (колко Ничщеанско!!!),едва ли са узнали за манифестации на пролетариата пред залите на КВК.(някой ден може да се разкаже за този филм..той беше първата лястовица и оповести навлезлия с капитализма и буржуазния морал (адорно) анален секс//не филма не
показваше [това anal penetration] ..а споменаваше аналното задоволяване като ултимативно изживяване и най-скъпа разменна монета у женската куртеса от венеция..предполога се ,навсякъде в буржуазния свят!и в неолибералния,ктоже!

и така дойде споменатия ден.АССА в Сливен.
работническо селската провинция не предвиждаше между два съседни града да има транспортна връзка след 19ч30м..тогава беше последния автобус съответно от ямб за сл и от сл за ямб.трябваше да се реши някак този въпрос.
в центъра на сливен имаше два хотела и двата познавах отлично..ама като казвам отлично,значи
наистина добре..имаше едно кино -до него беше този порутен хотел,който приличаше на туб диспансер .ех как съм му забравил името.срещу него беше хотел сливен ..кафето на 1 етаж се
наричаше "епруветката" и там през 1984 контравъзродителния процес взриви своя бомба..моя позната пострада-имаше стъкло,което отхърчало(нали е Епруветка) и беше разрязало бузата й.

тъкмо правех изчисления за това как да се пренущува в сливен,това беше седмица преди да излъчат

еднократно филма и срещам да се мота един тип,който много искаше от металист да се трансформира в

пънкар!
грамадно момче ,с дълга руса коса.
казах му-искаш ли да гледаме АССА..
няма да има "руски китари",което донякъде е хубаво..групата черно кафе или май се казваше инак

беше минала през 1987 през българия и падна голям смях.
Това момче мен лично малко ме плашеше понеже непркъснато искаше да сбие някой!ама не ми се
връзваше никак с асса.а и след като ми предложи да остана у тях ,това щеше да бъде много дълъг
период наедине с него!
но реших че ще е добре да покълне и в сливен малко нюуеъгско-пънкарска младеж.

в деня аз се издокарах както си трябва..черни потури,обувки,които са като док мартинс-
колани с пирамидки,колан с капси..плетен пуловер на парчета-виолетово,оранжево,кафяво..
кой ли не го носи тоз пуловер..бх го дал на брата на ромил (един първите пънове в софия) а тони
беше сценичен работник в сълзата(сценичен работник за тази работа се рекрутираха изключително пънкчета и уейвчета от Кравай) та тони за малко да не ми го върне..една актриса от сълзата го заврънкала за пуловера..дай ми го!колко исаш за него.тони(имам снимки на тони някой ден може да ги пусна) казал-не е мой и даже ме срещна с тази дама чийто декорум от едната страна спираше в СБХ а от другата в кореком!(кофти ком селсвобода)
удържах пуловера!под него слагах една черна памучна планела на бенетон и отгоре много вталено "рокерско яке"

Видяхме ce с това момче той беше с ученически тъмно син балтон и под него с дънково много светъл деним яке с нашивки,дънки и ромика бели кецове.
в 19ч 30 бяхме в салона..имаше не повече от 50 места.Hямаше хора на моята възраст! ние бяхме най-младите там..аз на 21 ,а моят хостилиант -на 19г.останалите бяха местната художествено творческа интелигенция.една две приятно изглеждащи актриси
от театъра,предполагам софиянки разпределени в сливенския драм театър.
имаше и много номенклатура.Комсомолските секретари на големите предприятия,както и хора от Окръжния Комитет на Комсомола!
младите тогава,както казва домакиHът в този блог не знаеха,че е хубаво да си купят Огонек!..и аз
бях абониран-ха-ха-ха!А В НОВИИ МИР ИЗЛИХА XАРМС И BВЕДЕНСКИ..ЧЕТЕШЕ СЕ
цВЕТАЕВА,гУМИЛЬОВ,хЛЕБНИКОВ,оСИП мЕНДЕЛЩАМ,МАЯКОВСКИ лИЛИЯ И ОСИП БРИК МИ БЯХА ЛЮБИМАТА ФОTОГРАФИЯ НА ЕДИН от най-великите фотографи-Родченко!е,да бе..и Булгаков'ския Майстор и Маргарита..точно тогава Добчев направи блестящо кучешко Сърдце" в Сатиричния..е аз четях и други неща,ное прав домакина..много се четеше..не че сега не се чете..просто имаше един хъс да се

чете..и да се говори за приятни неща!
значи ,представете си как е изглеждала България тогава,щом в провинциалния Сливен
никой не ме погледна отровно за потурите и боядисаната коса.
хайде сега си представете събирачка на какъвто и да е партиен елит бил той Борисовиански,син

,жълт или червен..и някакви хлапета с "хеформални дрехи" да вкусват хапки с парме/азан на клечка

от партийното блюдо!
въпреки че бях много подозрителен ,не си помислих,че от комсомола са засилили актива на филма за да запълни седалките..вече имахме по кината "Покаяние",така че едва ли някой очакваше АССА да да стане притегателно място за някакви неформали и тази прожекция да прерастне в демонстрация на "младата пънкаро-уевърска кров и огонек"щото пънка ,както всеки авангард си е нещо,което се третира като лява патология..а не като персонално страдание и благотворна болестотворност!
като казах за болестотворност с благодатен изход след малката и голямата премиса,няма да е пълна
картината без да опиша подплатата ,хастара на духа в онази вечер..
топлината беше пълна..понеже сгрях кожата на своето тяло,естествената кожа на якето и

изкуствената на седалките с една scatula originali Cod phos 0,20
това си бе направо ракетна площадка,защото на 20 тата минута следваше излитане към което си исках

небе!
филма не започваше!
появи се дна дама на около 30г,с прибрана назад черна коса на плитка или на псевдо-кок и с тясна

черна пола с тъмна кожа ,черни очи и много страстен поглед ..тя изживяваше някакъв възторг!
-докато разказваше за това ,кой е този филм,защо се е появил..какво е неговото значение ,тя
непрекъснато се усмихваше!

после даде думата на представителя на съв посолство,,който разказа,как се е решило този филм да се покаже,а той пък даде думата на представител от Москва,който съпровождаше филма!всичко -навсичко един час!Моят френд така се изнерви,че се успокои напълно!
изчезна му възбудата от неизвестността..как така пънкарски филм..как така пък той да е и
съветски!

ей,само да си ме довел на някоя тъпотия,ме плашеше той и аз му казвах:
-абе спокойно бе,само музиката да чуеш пак си струва.
филма започна..няма да ви го разказвам.
само ще ви кажа,че на места в него ми идваше да крещя като на мач!първо ме изненада,как в СССр знаеха кой е ник кейв Nick CAve .
Малчик Бананан каза на момичето,което беше метреса на руски мафиозо,с връзки с партията и държавата.
той организираше,чрез едно джудже кражбата на изключително ценен лютирски продукт ..музиката към филма на места правеше филма да пее.

сякаш късаше и отронваше големи парчета плът,падаха цели масиви-културни,чувствени,идеологически..(айнщурценде нойбаутен!)особено финала с виктор цой(група"кино")..за фон на действието-любовта ,властта,терора,гниенето имаше постмодернистки двоен сеанс,двойно {Double session,seance}протичане..историята на иван грозни и сина му!
имаше един момент,който го имах живян!(банана и момичето си направиха снимка в кабинка за моментална фотография(освен музиката в този филм имаше вплетен още един жанр-фотографията,дори можем да кажем,че и живопистта,ако допуснем да мислим подплънката на наратива-сюжета с иван Грозни (ако не се лъжа),който бе изцяло живописен и мисля,че има своето начало като художествена

творба в картина , на която е изобразено същото,което ние виждахме на екрана с други средства да

се изобразява,но цветово,картинността,пикторескността си сочеше към живописна творба -масло върху

канава..-кое беше канавата в сюжетите ние никога не сме в състояние да кажем!)

друг пък преживях през 1990..дори ,мога да твърдя,доста по-интензивно,на ръба да претендирам за

религиозен аспект в преживяното,причината му и същността му!
филма свърши,всичко беше много тихо! много от хората в салона не разбираха тънкостта на бунта във

този филм,но разбираха друго,че в бунта има много любов...винаги има много нежно чувство(дори не

е нуждно да се годи във франция,вижте ботев,с каква сладост ,какво долче говорене за свободата и

битката..не това не е формалния сантиментализъм на поетическото..просто тази буря така кърши

клоновете!"ако този филм го гледа примерно един австралиец,той няма да разбере,защо и до днес

натръхвам и ентусиазма който е в мен в този момент е толкова силен,че избива ,надвишава самия мен

и това надвишаване обикновено потича като малка долче сълза,в ъгъла на окото!

след филма отидохме в някакъв комплекс,по този същия път се излиза от сливен в посока

карандила,ичера.

беше станало 23ч..носех няколко касети-The Clash,Bauhaus,и една югославска компилация с

пънковци-ДОБРИ ИСАК,OTROCI SOCIALIZMA,CAO PICKE,VIA OFFENZIVA,BORGHEZIA...

ЗАТРИХ ТАЗИ КАСЕТКА ПРЕЗ 1995 ..МНОГО СЪЖЕЛЯВАМ!
правехме записи...и към полунощ се случи нещо ,което нкога няма да забравя!

това момче живееше с баща си!


след като вече стана ясно какво ще се записва ,това момче ми каза:
хайде да вечеряме!

този 190 висок металист,с голямо желание да бъде фен на експлойтед и да схване пънка ,този

тип,който аз знаех като момче,което не чакаше дълго за да влезе в битка (имаше един период когато

воленсидеровците само че металисти ,навсякъде из българия ходеха да бият цигани..30-40 члена

металистка "дружина" с дружинен сина на много важен полковник причакваше малките циганчета пред

киното и ги биеше ..поне така беше в моя град.
от милицията ги остригаха нула нмер и така им дадаха зорлем в ръцете скинаджийска формална

рамка..
на някои много им отиваше дори!

за този тип знаех,че е изнесъл не една и две битки с циганите..а в сливен не е като в

ямбол..сливен си място,което тогава си имаше сериозен цигански анклав .

и така той стана и ме попита,какво искам да ям и дали ще пия вино!

стана и след малко се върна с бяла покривка ,която сложи с доста елегантно движение!
аз онемях!толкова нехарактерно умение за сцоиалистческата младеж израстнала по столови и

бригади-където се яде в съдове от алпака.

сложи бялата покривка..и се отнасяше с мен като с много важен гост!
под чиниите сложи дори от онези салфеткиот тънък папур.аз му признах,че ако той би бил мой

гост,всичко щеше да се изчерпи с това:
ела,ето виж какво има в хладилника..тука е хляба,а това е печката.отатък имам една щайга с

ябълки!"


доста градски маниери имаше това момче..живееше в затънтен жилищен комплекс,а аз бях израстнал в

центъра на центъра,но нехаех за тези неща.

слушахме пънк,ядяхме печено пиле на бяла покривка и имаше вино на масата,от което никой не пи!
но никой не посмя да говори за филма..този филм е тези,които се гледати след тях не се

коментира..не може да изкоментираш..много е трудно да коментираш двойното протичане на едно

преживяване.

разказвам това,защото тожава имахме год към приобщаване..искахме да разобщим за да се приютим в

новосъздадено ,новопоявило се място..
а днес сме така разобщени..приятелства не се случват въз основата на музиката,фотографията..има

само някакви професионални познанства,на които човек дали може да разчита така както аз можех да

разчитам,че ще получа подслон,а вместо това получих бяла покривка и чиста пижама от

хейвиметалист(тежкия метализъм) с тежнения към по-софистицирани форми,каквито пънка,пост пънка и

тогава и сега и винаги ще предлага.

следващия разказ ще сложа в моя блог!
той показва как в условия на пълна разобщеност ,всякакво усърдие,желание,всеки ход по приобщаване

се разпада в още по-окончателна и безнадеждна разобщеност!
уж сме в общество,а дори само с влизането ,само с прекрачването,със стъпването,със встъпването в

него в нас остава усещането за опразване на места,които само ние можем да запълним,то ест

усещане,че самите нас ни няма там където сме..заели сме местата си в един руски сторй(има такава

на-СТРОЙКА stimmung на китрата ),но те са празни!!!
дълбо проточила се ПЕРЕ-строй -КА..Раз -строй-ка!..раз-строй-ство..
аз никак не харесвам да се готви (готвят"манджи") със за-стройка!

А помните ли, че имаше един период когато гледехме повече руска телевизия отколкото българска.

Даа, особено време беше. А после... умря всичко детско в повечето от нас... Толкова много явна и скрита мръсотия изплува отвсякъде, че направо не е истина! И не защото е имало някакъв заговор. Сигурно е имало, и не само един. Но всички ние бяхме (и сме) повредени в някаква степен, и това беше решаващото, не заговорите.

Имаше много готини политически вицове по време на перестройката, някой да си ги спомня? Аз не помня нито един, а би било добре да се запишат някъде.

Гео със забрадка и надъвкания лаптоп вижте тук:

http://www.248am.com/category/geo/

Спомням си времето, май началото на 1980те, когато по кината пуснаха страхотни филми идващи отвъд "завесата" - коса, полет над кукувиче гнездо, параграф 22, ...

Струва ми се това нямаше нищо общо с перестройката на Горбачов?!

Любопитно е дали сега слушате, със същата страст, "Ехото на Москва" и четете опозиционната преса. Ще бъде споделено настояще. Имайки предвид от кого се поддържат тези медии, се питаме доколко са опозиционни. Очакваме продължение.........

Горе-долу съм връстник на Евгени. Треската със съветската преса я изживяхме по подобен начин, само ще прибавя "Московские новости" към изредените от него издания.
Беше шокираща цялата тази информация. Помня как пуснаха в "Огоньок" непубликуван (естествено) досега разказ на Хемингуей, в който се описваха гадостите, които са правили руснаците в Испания. За малко не се сбихме с мой братовчед, който се оказа хроничен комунист (по-късните събития потвьрдиха диагнозата).
За мен върха беше една команировка в една от европейските ССР. Бях ошашавен от неприязненото отношение на хората кьм Горби още тогава. Обясненията са много, но най-паче беше заради кървавата истина за комунизма, която се видя по негово време. А те си харесваха животеца - бедни, в комуналки, за всяко неще - очередь (опашка) или връзки, но животец в НАЙ-МОЩНАТА държава, а сега се оказваше, че им са мощни само оръжията, даже без армията, която ядеше пердах в Афганистан. Истината боли...
Престанах да се интересувам от всичко тамошно малко след 10.11.'89. Причината беше отвратителният начин, по-който се описваха събитията в Източна Европа. Пролича си великоруският манталитет, омразата към инакомислещите "народцьi" както презрително наричаха народите от сателитните си държави. За да бъда обективен - в любимия ми тогава "Московские новости" статите се пишеха от Венцел Райчев, бащата на небеизвестния Андрей Райчев. Още храна за размиськл относно хроничния комунизьм...

За жалост миризливат мечка отново е тук. Факт е, че съм изненадан. Смятах, не, сигурен бях, че с преврата си от 10.11. комуноидите са изпуснали лостовете, че Кутията на Пандора (за тях) не може да бьде затворена...

Е, явно аз съм глупакът, защото не исках да приема редица жалониращи събития от последните месеци. Трепнах чак при типичното-за-седемдесетте-години помпозно, бутафорно празнуване на юбилея на The Fool On The Hill, по известен като альоша... Никъде, ама никъде не се появи ни дума, ни вопъл, ни Стоунс за или против това юбилействане... Напротив, жьлтият ни всекидневник отново се понесе от червения вятър и витиевато търсеше прототипа на Глупака...
Малко по-късно, по подобен начин се оказа, че 2008 е годината на Русия...
И капакът, венецът беше срещата на Путин с Путкин(овците) ни.

С което започва началото на края...