Тези дни – покрай Путин се сетих отново и за бай Путик.

Става дума да сина на прочутия в  30-те години пловдивски колбасар от чешки произход Путик.

През 98-а вече му бяха върнали цеха, в който баща му беше правил прочутите си кренвирши.

Още бяха живи пловдивчаните, които си спомняха за фирмения магазин на фамилията пред кино “Капитол” и транспаранта срещу Централна гара, който е призовавал гостите на града да си купят за спомен един “Путиков кренвирш”.

Седнах аз срещу човека, от който се очакваше да продължи славната традиция. И го попитах в прав текст кога да чакаме първите путикови кренвирши.

А човекът въздъхна тъжно и каза буквално:

- Не мога да опетнявам паметта на тате.

И се оказа, че Путик – син изобщо няма намерение да подхваща колбасарството. Не защото бяха изчезнали рецептите. Той ги знаеше наизуст, но не искаше да разруши една легенда. При днешните условия просто не  излизаше хесапа – както казват старите майстори.

Ако се спазеше традиционната технология – със специално подбрано месо и само с месо, с естествени черва и т.н., цената излизала тройна. И нямало кой да даде тия пари.

Имало още тънкости в занаята, които днес не можело да се възстановят. Животните, които се карали в кланицата, трябвало първо да отпочинат няколко дни и да се избавят от стреса, получен при пътуването. Защото стресът развалял вкуса на месото.

В сегашно време животните се сваляли от камионите и направо минавали през ножа…

  

Така путиковите кренвирши умряха за втори път. Много скоро никой вече няма да си спомня за тях.

В годините на прехода попадах често на някакви майстори, които бяха наследили семейни тайни или просто ги бяха открили сами и искаха да ги приложат в някакво производство, но рано или късно бяха изхвърляни от пазара.

Тези хора не искаха да правят голям бизнес, нито имаха парите и куража за това. Но можеше да им се помогне поне да продават труда на двете си ръце.

Преди време опитах баклавата на една арменка – и трябва да ви кажа, че прочутите истанбулски баклави ряпа да ядат.

Мъчи се жената известно време – минах известно време и видях сладкарничката затворена.

Една позната, която имаше кулинарен талант, нае малко кафене и ми обясняваше как ще го превърне в гостилничка. В която ще предлага манджите, научени от майка си и баба си.

Аз – като печен в този занаят, се изсмях на идеята. Най-малкото -  в кафенето нямаше задължителните десетина мивки, два изхода, високи 2,80 тавани и т.н. И се оказа, че съм познал. Минало ХЕИ-то и забранило всякакво готвене.

Все пак – трябва да признаем, днес има някакво поле поне за кулинарно творчество. До 10 ноември и в първите години след това – мисля, че в началото писах за тези неща, имаше една дебела книга, озаглавена РЕЦЕПТУРНИК и никой не можеше да се отклони и на милиметър от тази библия на социалистическата кухня.

Спомням си навремето пръв писателят-хуморист Васил Цонев поде кампания за изваждането от забрава поне на традиционните български ястия.

В началото на 80-те години Румен Сербезов – тогава първи секретар на Окръжния комитет на БКП в Хасково, се беше разпоредил да се възстанови погубеното от инвазията на “Балкантурист”. И в продължение на години любимата “дестинация” на всички телевизионни екипи беше Хасково, защото там можеше да се намери шкембе чорба и толумбички.

Всъщност проблемът не е само в малките кулинарни тайни.

Проблемът е в това как в днешния век на глобализация на всички нива да се запазят и малките таланти, които не се вписват в икономическите стратегии и в европейските директиви за сертифициране.

Не отхвърлям налагането на европейски правила – ползата от тяхното въвеждане е очевидна. Няма ги путиковите  кренвирши, но изчезнаха и разните самодейно произведени колбаси, от които се носеха зловония.

Въпросът е как да дадем ръка на малките таланти във всяка област?

Как те да печелят добре – без да са принудени да стават началници или да бягат в чужбина.

Впрочем в началото на 80-те години Тодор Живков се беше сетил, че трябва да ценим и обикновения майстор и да му осигурим възнаграждение пропорционално на майсторлъка му. И че няма нищо страшно ако той получава по-висока заплата от директора.

На това тогава му викаха “растеж на място”. Директивата бе дадена, но нищо не последва.

Въпросът обаче не е само в заплатата.

Задавали ли сте си въпроса кои са почетните граждани във вашия град?

Поне в Пловдив половината отличени през последните години са спортисти. Печелиш медал от олимпийски игри или от световно първенство – и автоматично влизаш в почетната книга на града. На 20 и няколко години.

А може един обикновен лекар половин век да се раздава денонощно – и да не бъде забелязан.

В официалната почетна книга  никога няма да видим и фамилията Путик – нищо, че повече от 50 години тя не е забравена от обикновените хора. Нито много други имена на хора с негероични професии  - макар и останали в паметта на своите съграждани.

Доколкото си спомням още през 30-те години на миналия век големият чешки писател Карел Чапек започва полемика за ролята на хората от “обикновения живот” - истинските герои на историята.

За нас все още героите са на кон, с шашка в ръка или  на почетната стълбица на медалистите.

Преходът създаде и други герои – героите от черните хроники, но в тази област нямам лични впечатления.

Дълги години се занимавам с ненаписаната градска история на Пловдив – онази, която се предава от уста на уста и от поколение на поколение.

Тази история е много по-различна от онази, която историците биха написали някога.

С още от героите ще ви запозная утре…

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Започвате да повтаряте историите от началото на блога. И вчерашната за Чарлз, и тази за Путик вече сте ги пускали.

а не историята. А и контекстът е съвсем различен...
Още един много интересен текст! :)

могат да се направят множество изводи. Не пречи автора да разказва по няколко пъти една и съща история, важен е контекстът, в който го прави. Например за принц Чарлз. Първия път този детайл послужи, за да доукраси разказа за създаването на обществената телевизия в Пловдив и по-конкретно нейното предаване, насочено към толерантността между етносите. Вчера четохме за Чарлз по друг повод. Всъщност Чарл е основния герой във вчерашния постинг. Авторът се е спрял на няколко подробности от неговото посещение в Пловдив.

Както и да е, това моето си е напълно ненужен коментар. От днешния постинг аз за друго се замислих. Пак за една от емблемите на града, ама този път национално известна - бирата "Каменица". Фабриката е на същото място, където е била винаги. Запазени са дори и старите помещения (например басейните за ферментация, които не се използват вече, тъй като има нова технология). Чудя се за наследниците на основателите швейцарци (или май бяха австрийци?), които биха могли да поискат да произвеждат бира по рецептата на дядовците си... Хмелът вече е на гранули, съдовете за ферментация са метални, самата ферментация е ускорена, дори и още един удар - държавата е продала фабриката на белгийци. А колко ли би струвала една бутилка бира, направена по стария начин? И дали путиковите кремвирши биха вървяли с нея? :)

Поклон пред човека споделил спомени на поколения Пловдивчани .Чета ти думите и преглъщам на сухо, защото зная че не може да се върне... после махам с ръка и си казвам "като не знае за какво става въпрос и не го е приживяла, за какво да се ядосвам".

Казваше, че кренвиршите се правели от кравешки путки ха ха ха.....

ах,герои-в борбите с хеи за мивки.

Глупости,колкото искаш...

Писанията Ви имат известен чар, но всичко е някак "хубавко", симпатичничко","интересничко", "увлекателничко", точно като приказките и коментариите на онези провинциални всезнайковци, които се събираха /може би и сега/ в парка пред пощата в Пловдив, които по всичко са компетентни.Аз отдавна не Ви чета излиянията, от които лъха огромна досада,измъчени напъни на посредствена провинциална журналистика.Недоумявам защо блогът Ви се пробутва непрекъснато в старт.бг.Има неизброимо много интересни, талантливи пера в блог.бг.

до анонимен 8:
Да Го Духаш! Бездарно заядлива мишка.

Не съм на кеф и съм безпощадно откровен.

Извинявай Евгений. Продължавай. Дръж паметта жива!

Парадоксално е как само в две последователни изречения успявате да изкажете две коренно противоположни мнения - едното, че писанията, обект на Вашия коментар, са хем имащи" известен чар, но всичко е някак "хубавко", симпатичничко","интересничко", "увлекателничко", точно като приказките " и в същото време от тях да "лъха огромна досада, измъчени напъни на посредствена провинциална журналистика.

Интересно ще бъде за четящите в този блог да разберем с кой велик анонимен столичен (НЕПРОВИНЦИАЛЕН, ЕЛИТЕН,) литературен критик си имаме работа.

Не би било лошо, анонимни критикарю, да пуснете един линк към някое Ваше писание, та да можем и ние тук в тази дълбока провинция или да замълчим засрамено пред огромния Ви литературен талант или просто да Ви подминем като "бърз влак - малка гара". Както подминаваме завистниците и недоброжелателите си.

Този блог издържа коментарите на viovioi, ще издържи и на анонимните :)

преди няколко дни разбрах за един наистина виден пловдивчани - Недко Каблешков, и реши да се поинтересувам за хората които са живяли и дали нещо на този град (а този човек е дал много). С голяма радост видях че в интернет има много информация и то систематизирана и добре описана. хубаво е когато човек продължава да научава нещо ново и хубаво за града който обича, нищо, че е провинциален и не се ползва с обичта на някой критици тук.

nai vkusnite i kachestvini salami v Severna Balgariq
pravesche maistor Ioto Dikov ......vav bivscheto
"Rodopa"-Pleven!!!

Мхм журналист бил все пак. Не прочитам всичките текстове, обаче все ги пробутват на първа страница и аха се за чета и след 2рото изречение се питам - а бе това да не го е писал онзи . . . да същия дето все ми го побутват да му чета глупостите. И не могада разбера тоя човечец комуняга ли е , не е ли. Бе комуняга ще е . Глей ти кви връзки има.

От анонимния номер 8:Защо е този вой бе ,майна?Авторът има право да си пише , аз имам право да го чета или да не го чета, да коментирам.Мнението ми е -това са посредствени провинциални писания.Толкоз.Няма никаква драма в това, драскачи дал господ. Ами нека си драскат, нека има коментарии, различни мнения.Примитивнаната простовата реакция по-скоро доказва , че съм прав.Като мислите, че по-високо от пловдивските тепета няма-о.к.Това си е ваше мнение и право , аз не ви ругая за това.Със здраве да си четете автора и за напред, радвайте се , кефете се , не изпростявайте,бе майни!Между другото провнциализмът е манталитет и няма нищо общо с мястото, където живee някой.Толкоз от мене.Бъдете живи и здрави!

Продължавайте да пишете Евгени. Блогът е страхотен. Единствения, който е интересен и аз лично чета с удоволствие. Дръжте жива паметта, пък нека хората като анонимния мислят, че е "хубавко", симпатичничко","интересничко", "увлекателничко". Дерзайте!

Никой не пробутва, подбутва, избутва, набутва този блог. Просто има ИНТЕРЕС към това, което се пише затова излиза на първа страница. Успех на автора!

Последно от мен/номер 8/: Kакво означава :Дерзайте! Каква е тази дума в българския език?Вие май още не сте разпуснали българо-съветското дружество и ОФ организациите , бе майна.

Baschta mi besche komunist...veche ne e, zaschtoto
noviqt stroi unischtoji mnogo ot tqh!!!
Sega negovoto pokolenie dava poveche jertvi ot nai tejkite faschistki godini.Migar tova zaslujavat naschite
roditeli,neka ne gi zabravqme i da gi ostavim na spokoistvie.Nikoi ne izbira vremeto na svoq jivot!!
Vinagi i vav vsqka partiq schte ima hora Potchtenni
i Podleci...........................................

Богоизбрания, че ти куца аргументацията за каквото и да пишеш, куца ти (въпреки претенциозното име), ама поне гледай датите. Постингът е отпреди 2 дена - 31.01.