Онзи ден бях обвинен в местен шовинизъм.

И правилно.

От години продавам тази стока. Не вярвам много в нея, но няма какво друго да продавам?

Мисля, че тя е невинна. Ражда някакви емоции, без които изглежда хората не могат.

Дали местният шовинизъм не е някакъв заместител на онзи, големия шовинизъм?

Нещо като безалкохолна бира, като метадон или БЦЖ.

Да припомня – едно време ни слагаха БЦЖ. Това беше ваксина, направена от омаломощени туберколозни бацили. Организмът леко се разклащаше, но ставаше устойчив на истинските бацили.

Заразяваш се, но ти минава. И забравяш.

Да обичаш “мястото”, в което си роден или с което си свързан цял живот, означава да обичаш всички хора в него. Даже и различните.

Въпреки че местният шовинизъм някой път не е съвсем единен. И че зад границите на любимия град се крие раздирана от вътрешни вражди федерация.

По-възрастните от 50 години пловдивчани се спомнят боевете между Кършияка и Мараша. Тогава шовинизмът на младите хора се е изчерпвал с границите на една махала – а не на целия град.

Други обичат града като цяло, но в един по-тесни граници. Това са старите пловдивчани, за които в крайните квартали живеят “кюллии” – тоест селяни.

Днес границите между вътрешноградските общности се размиват, но се явява друга омраза – между феновете.

Но да се върнем към онзи местен шовинизъм, който има един точен адрес на омразата – София.

Наскоро участвах в правенето на един филм за Пловдив и трябва да призная, че отново заложих на верната карта – “докато над Пловдив кръжи балонът на Йожен Годар /става дума за Пловдивското Изложение от 1892 година/ и пловдивчани гледат към Европа, в София още скърцат волски коли…” И т.н. Цитирам част от дикторския текст.

Номерът продължава да върви. Не знам – за дребни провинциални комплекси ли става дума или все пак има наистина нещо, което не е в ред?

Замислям се защо не изпитвам угризение на съвестта, когато играя на тази струна?

Първото нещо, за което се сещам за собствено оправдание, е “оранжевият” перон на пловдивската гара.

Става дума за някаква есен през 80-те години. Към 7 часа вечерта пристигаше експресът от София и перонът наистина ставаше оранжев – хората носеха от столицата  торбички с портокали за децата си.

За децата в Пловдив вносни плодове се полагаха еднократно за Нова година.В София можеха да ги ядат всеки ден.

Аз носех и шоколад за дъщеря ми. До София се ходеше и за шишенце с биберон “ЧИКО”. И за лекарства.

В края на “Младост” имаше един супер, наричаха го “пловдивския”. Пловдивчани, които ходеха до София с кола, спираха задължително там. И си купуваха овче сирене – например.

Тодор Живков беше казал, че България има много градове, но има само една столица. И тази столица се снабдяваше приоритетно.

Отделно дето работех в такава система, в която всичко зависеше от София.

В София одобряваха темите за сценариите, после филмовият материал минаваше през ОТК пак там, накрая някаква дама с огромно кожено палто –примерно, приемаше готовия филм.

Мислех, че със залеза на т.н. “командно-административна система”, ще настъпи времето на така чаканата “децентрализация”. Не виждам  обаче нещо да се е променило.

Е, на мен лично вече твърде рядко ми се случва да хода в София и “да целувам ръка”, както казвахме. Когато ми се налага обаче, пътувам с автобус – страх ме е да не би да не съм разбрал, че вече е приета идеята колите на провинциалистите да ги спират още на входа на града – да не пречат на столичани…

Та с такива аргументи си подхранвам местния шовинизъм. И го ползвам – когато нямам по-добра идея.

Като политик, който не мрази циганите и турците, но си играе с големия шовинизъм, тъй като това върви пред електората.

И още нещо – едно от концепциите за историята е, че тя трябва да ражда гордост и любов към родината. Тази концепция създаде исторически митологии и икони, които трябва да целуваме, ако не искаме да ни обвинят в национално предателство.

Само че на мен вече ми се повръща от скудоумното иконотворчество. Не може само  Ботев, Левски и баташкото клане да дадат на новите поколения потенциал за национално самочувствие.

Не знам колко години събирам късчета от пловдивската история – за уж дребни случки и за уж обикновени хора. Те не са препускали на коне с калъчки в ръка, не са писали революционни стихове и в крайна сметка са умирали в леглата си, а не на бесилката. Но са живели достойно – като истински благородници. Думата им е тежала, мислели са не само за семействата си, но и за съгражданите си. И техният пример – ако трябва да бъда честен, ме вълнува повече от високопарните слова за Ботев и Левски.

…Май пак изпаднах в местни чувства.

Ако трябва да бъда обаче искрен докрай, местният шовинизъм и мен от известно време започва да ме дразни. Писна ми от дилемата, която кара пловдивчани да не спят – още ли сме втори град или не сме?

Писна ми от бавното течащо време и ориенталското бездействие.

Но в същото време не мога да простя на онези пловдивчани, които станали –нестанали столичани и почват да издават присъди.

Едно такова малко лайно се ожени за софиянка и след година ми изнесе лекция как в Пловдив всички били мързеливи и закъснявали за срещи, докато софиянци били работливи и делови.

Делови, делови, ама като отидеш да ти свършат работа, ти искат 50 000 лева рушвет.

 

 

 

 

 

Когато тръгнат рушвети да се искат, всички изведнъж стават адски делови...

А аз, бидейки софиянец, съм израснал с убеждението че в България има три града с културен живот на високо равнище (София, Пловдив и Варна) и още няколко с приличен такъв, и чак след тях може да се говори за провинция.
От изложеното от автора и показаният подход към темата, с огорчение разбирам че Пловдив изглежда е станал провинция.
В София портокали нямаше всеки ден, ще отбележа в заключение.
Решенията които се взимаха в София, рядко се взимаха от софиянци.
Жалко, никога не съм обичал противопоставянето на местен признак.

Да ти припомня един стар виц:"Попитали един пловдивчанин кое е любимото му място в София и той отговорил -Централна гара...Защо,бе ?-учудила се компанията. Ами, щото от там тръгват влаковете за Пловдив!

@2 Питай тези дето са взимали решенията дали са софиянци? Предполагам досещаш се какъв ще бъде отговорът. Моите уважения за едната шепа истински софиянци. Много жалко, че точно когато София е започнала да прилича на нещо, "другите" софиянци са обявили война на най-великата колониална сила в света (сигурно защото са ги смятали за провинциалисти). След което естествено тя е пратила самолети да бомбардират де що има читава сграда.

@3 Централна гара е най-гадното място в София (ако изключим някои крайни квартали). Влаковете може да са за Пловдив, но ги притежават държавните БДЖ, което значи София. Не че има значение, защото не ползвам БДЖ.

поздрави:

Обичам Пловдив! Макар, че съм софиянка и май Пловдив не е този, който помня от годините когато бях студенка там.

Да живее Заарата

що е туй кореняк-ХХХ. Колко поколения трябва да имаш зад гърба си, жители на ХХХ, за си кореняк? Англичаните имат стандарт - три поления предци да са живели като джентълмени, за да се каже, че четвъртото е то - "джентълменското поколение".
Ако подходим от тази позиция, хммм, голяма ножица ще има, защото голЕмата урбанизация е почнала по комунистическо - нали по устав марксистко-ленинский е трябвало да има индустриализация.
Та така погледнато, на много т.н. "кореняци", още са им миришещи цървулите, скрити по места злачни и потайни.
А пропо, най-много "майносват" (употребяват усилно "майна") учениците от околните села, демек - чрез "майна" в устата сега - кореняк-майна утре...

Няма значение кой град по големина сме. За много хора Пловдив означава столица. Столица на детството, на юношеските години и т.н.Столицата на емоции, вълнения и трепети.Единственото "вкъщи", дори и в крайния квартал до влаковите линии.

нима Вие сте същия човек, който написа онези хубави думи против митингите срещу смяната на натрапените имена на турците? С какво сте по-различен тогава Вие? Някакви хора тогава, по вашите думи, лесно разпалили омразата у българина, като се надявали да се възползват от нея...
Някакви пловдивски журналисти сега лесно разпалват омразата у пловдивчанина срещу софиянеца. И смятат да се възползват от нея.
Пишехте и за толерантност. Разказвахте с ирония за естонските Паша и ... (забравих второто име).

Да, парадокси. Или?

Обяснете ми, нужно ли е, за да обичам родното си място, да ненавиждам всички "другоселци"? И сте прав, че в столицата животът през комунизма беше по-лек. И какво от това? На запад от София беше още по-лек. Да мразя ли и французите (например)? Ааа, ама французите не са разпределяли портокалите, а софиянците. Те разпределяха и бюджета. Да оставим настрана дребната подробност, че в комунистическия апарат почти нямаше софиянци, а преобладаваха селяци от врачанско и видинско, но кажете в коя държава столицата не играе тази роля? Може би само в Швейцария, но пак не съм много сигурен.

Но това трябва да е ясно за човек с вашия опит (житейски и професионален)!!!

А ето ви няколко контрапункта, върху които можете да разсъждавате - Пловдив западна, въпреки че от града само през последните 15 години се издигнаха един президент, един премиер и няколко министри. Един-двама крупни финансисти, един президент на футболния съюз, няколко по-незначителни фигури, работещи обаче на важни постове...

Тъжни мисли навява този глог днес...
Прави са хората като питат кои са взимали решенията в София...
Провинциалист е манталитет, не произход.
Даже се чудя дали да не напускам София, че не се търпи вече-народ и простотия.

Разпалване на омразата на пловдивчанина срещу софиянеца :) Ама аз наистина нямам нищо против хората. Да си живеят в грозния град и да се блъскат в градския транспорт, нямам проблеми с това.

През целия ми живот България е била олицетворение на простотията. София просто е столицата, нищо лично. И докато променях себе си и хората около мен, разбрах, че има нещо тотално сбъркано в тази държава.

В коя държава столицата не играе тази роля: Щатите (Ню Йорк), Италия (Милано), Германия (Франкфурт и Рур), донякъде Англия, също донякъде Испания (Барселона), дори Китай (Шанхай), Турция (Истанбул) и Индия (Мумбай).

Типични държави които могат да се делят на столица и провинция са Франция и Русия.

И не смятам, че през последните 15 години Пловдив запада. Дори се съвзема въпреки, че софиянците държат много неща още (напр. летището).

приятна вечер:

Правилно ли разбирам? Твърдиш, че в изброените страни бюджетите се разпределят в градовете, които са сложени в скоби?

"Щатите (Ню Йорк), Италия (Милано), Германия (Франкфурт и Рур), донякъде Англия, също донякъде Испания (Барселона), дори Китай (Шанхай), Турция (Истанбул) и Индия (Мумбай)."

Също така ше помоля да обясниш какво печели София от това, че пловдивското летище се "държи от софиянци", както и какво точно губи Пловдив?

Ще е добре да разгледаме и случая с пловдивската топлофикация, която се държи от пловдивчани (ако имаш сили и за такъв анализ)? :)

Не твърдя такова нещо. Нито е толкова просто, колкото искаш да го представиш. Това, което аз искам като пловдивчанин е местните сами да си определят данъците и парите да остават в града.

Почти навсякъде някаква част от данъците отиват в столицата на съответната държава. Проблемът е, че в София отиват почти всичките пари от цялата страна.

Нямам против пловдивското летище да се държи от софиянци, стига да са сериозна частна компания, която знае как се прави. Иначе, авторът е давал примери как държавата обучава, лекува и ... стопанисва летища, в случая. Имам и още опасения, особено ако държавата притежава и софийското и пловдивското летище.

Пловдивската топлофикация не ме интересува, защото не съм й клиент.

няма ли да свършва вече този ден:

че повечето коментатори са прочели този постинг както дяволът чете евангелието.

Че всъщност хората четат, но разбират това, което им се иска. Едни стигат дотам, че възкликват патетично - " Ех, г-н Тодоров,
нима Вие сте същия човек, който написа онези хубави думи против митингите срещу смяната на натрапените имена на турците? С какво сте по-различен тогава Вие?" И по-нататък -" Някакви пловдивски журналисти сега лесно разпалват омразата у пловдивчанина срещу софиянеца. И смятат да се възползват от нея. "

Интересно какво ще спечелят тези журналисти от разпалването на тази вражда, и в частност списващият този блог.

Истината е, че дали ни се иска или не, такъв местен патриотизъм съществува и няма никакво значение дали тук го отричаме, наричаме нетолерантност или нещо друго.
Това е същото като да кориш един футболен запалянко, че подкрепя своя отбор и ругае съперниците му. Бихте ли го попитали дали той е онзи, които е написал такава прочувствена статия за турскита имена ? Не, нали?

Разбира се, редно е да подкрепяме своя отбор. Но все по-ясно става, че съдията свири срещу нас, че няма начин да спечелим не само този мач, но и следващите.

За да стана по-ясен, освен доводите изтъкнати от г-н Тодоров, искам да добавя, че в началото на прехода в Пловдив имаше повече фирми на глава от населението отколкото в София. Започна бързо да се оформя една многобройна, енергична и предприемчива прослойка от хора
Съвсем сами, без заеми, без каквато и да е подкрепа, при пасивната съпротива на държавната и общинска администрация, под масирания рекет на "борческите групировки" и данъчните, те оцеляваха в тази неравностойна борба. Но за да има активен стопански живот са необходими държавни поръчки, необходими са свежи пари!
Само,че те не стигаха до Пловдив, не стигат и сега.Да не говорим за това,че "далновидните" пловдивски кметове отстъпиха на безценица апетитни терени на чуждестранни супермаркети, които от своя страна съсипаха зараждащата се средна класа в града. Днес Пловдив е на първо място в страната по хипермаркети. Да ни е честито!!! А до месеци ще отворят и още.Липсата на свежи пари съсипа пловдивскат средна класа. Не че сега я няма, но забави равзвитието й, а това се отрази върху платежоспособното търсене.

Нека не забравяме,че липсата на инвестиции в производството в пловдивската община се дължи в голяма степен на изкуствено поддържаните общини "Марица" и "Родопи".Това също зависи от София. Сега вече може да се каже, че София не се управлява от софиянци
Изобщо не ми пука,че в София, софиянците са малко. Да си софиянец е манталитет а не местообиталище.Като какви трябва да се възприемаме, когато бивш пловдивчанин се завърне от Пловдив в София и на въпроса -Откъде идваш? - той отвръща - "Абе, бях за малко в провинцията".
Да си столичанин е да си като французин, руснак или англичанин. Не се държиш различно, не обиждаш, не натякваш, но не позволяваш никой да забрави, че си поданик на велика империя, а ти - не.

Уморен съм и е късно. Написах неща, за които не съм много убеден, че са такива каквито ги представих. Ако съм засеганал някого, моля за извинение.

още една вметка, че вече даже не е забавно, а пошло - знаете ли къде има най-много изгорели от пирамидите - не като %, а като бройка - да ви кажа - в Пловдив.Защото искат да станат милионери за един ден, не даже за 2, а за 1. Писачът на този блог, колкото и да се прави на разказвач, е част от тези селски хитреци. преставам да го чета, че леко ми се гади - все някой друг им е виновен.

Пирамидите ги измислиха в Пловдив. Познавам обаче десетки софиянци, които търсеха връзки и те да си дадат лептата и да се запишат в пловдивските игри. Обяснявах им, че това е чиста далавера, но те намериха начин да си дадат парите. След като не можаха да станат милионери за един ден, започнаха да търсят начини да си върнат парите - чака сега прозрели, че нещо не е в ред.
Така че за баламите и тарикатите няма столица, няма провинция.

Съжалявам хората, които от този пост са разбрали единствено единствено елемента на противопоставянето. Май наистина са чели както дявола чете евангелието.

Аз съм софиянец, горе-долу истински, и мога да ви кажа следното: от моя лична гледна точка, позицията "София е мръсна и задръстена, Пловдив е върха на г*за" е точно толкова пуберска и селска, колкото и "Пловдив е ленива и заспала провинция, целия екшън у нас е в столицата"

И още нещо, което намирам за важно: по отношение на ърбън произхода си, аз деля Българите на три категории: селяни, селяндури и граждани. Само втората от тези категории носи обиден привкус, и това е напълно умишлено."

До артанис: ""Щатите (Ню Йорк), Италия (Милано), Германия (Франкфурт и Рур), донякъде Англия, също донякъде Испания (Барселона)" - това може да го каже само човек, който е виждал Северна Америка предимно по филмите и в новините. Ню Йорк е толкова USA, колкото Докторската Градина зад СУ-то е в същия град, в който и Люлин 10.

http://nname.org/wp-content/uploads/2008/01/provincia.jpg дано не получа БАН затова :)))

Живял съм в Масачузетс 6 месеца - в Кеймбридж и Милтън и на двете места, на около 300 метра от Бостън. Да, USA не е само Ню Йорк, Бостън, ЛА, Сан Франциско и Чикаго. Но не е и само Детройт, Синсинати, Минеаполис и Шарлот.

Има и друга страна на въпроса. Америка е една, ако си там като турист и съвсем друга, ако си там като гастарбайтер ;)

поздрави:

но да си го кажа - Ню Йорк все още не е столица, на никоя държава, не само на САЩ.
И точно по тази причина САЩ са изключение от изводите, които прави в поста си от "12. artanis 100jan 04.02 19:29". Това е една от малкото държави, в които не съвпадат столица и водещ град. Така беше в Германия, когато столицата беше Бон.
Може би Холандия е в тази категория с разделението м/у Хага и Амстердам, но не съм добре запознат.

Аз съм горния, от #21. Бързата кучка - срам за майстора... Неправилно съм изтълкувал цитирания пост.
Извинявам се на artanis.

http://nakom.biz/?p=120

Прочетете го, пък дано откриете и дългата ръка на София :) Ще съм благодарен да ми я посочите.

Господа глупави хора,
В портокалите или бананите ли се състои благосъстоянието на хората?!
Благодаря, нека да си ги вземат капиталистите обратно!
Върнете ни придобивките на социализма!
Върнете ни безплатното здравеопазване!
Върнете ни безплатното парно!
Върнете ни безплатното обучение!
Върнете ни спокойните и градивни дни.....
..............................................................
По дяволите портокалите!
И къде може те да се сравняват с НАШИТЕ ябълки, с НАШИТЕ круши, с НАШЕТО грозде, с ПЛОВДИВСКИТЕ ПЛОДОВЕ И ЗЕЛЕНЧУЦИ, с ..........
Къде са ТЕ сега сред повсеместния внос и ментетата?
Глупави,глупави,глупави ... хора!?!?

Видях, че комундарчето е писало 8 месеца след последния пост, което означава, че и аз мога да пиша след още 5 месеца.
Да, комундарино, наистина не портокалите или бананите се състои благосъстоянието на хората. То е във възможността сам да правиш избора си КОГА да ядеш банани, портокали, киселици или Бьоф Строганоф, а не такива като теб да определят нашите желания и потребности, както и къде ще живеем, кого да любим и мразим, коя партия да ни управлява, а ако не искаме - в кой лагер да ни изпратят.
Това, вероятно, ти, комундарино няма да го прочетеш и/или разбереш този текст, но аз съм длъжен да го напиша, защото иначе пак ще дойде вашето време - на студен, мрачен, зъл КОМУНИЗЪМ!