Прочетен: 26378 Коментари: 15 Гласове:
Последна промяна: 19.07.2008 12:42
Аз ли грешно се изразявам, някой грешно ли ме разбира – но бързам да зарежа спора за столицата и провинцията и продължавам да си пиша за това, което знам и което съм преживял.
По онова време – 98-а – 99-а, нашата телевизия излъчваше час-два програма на ден. Разни тарикати идваха да ми продават филми, но аз – както се бях научил от търговията, търсих “майката”, първата ръка. Най-накрая намерих адреса на “Ара аудио видео”. Бяха ми казали, че там филмите ги продават по 50 долара парчето, което тогава беше непостижимо скъпо за мен. Оказа се, че посредниците наистина са се опитвали да ме работят. В крайна сметка се спазарихме за 12 долара.
Не можех да повярвам – 12 долара за цял филм. Сериалите бяха още по-евтини. Между заглавията имаше и много стойностни творби – Спилбърг, Кешловски, Стийл.
Музикалните къщи даже не искаха пари – достатъчно беше да въртим някакви рекламни клипове за албумите им.
Така телевизията разшири програмата си. Още нямахме куража/и парите/ да правим новини, но затова пък можеше да си позволим да снимаме документални филми. И то каквито си искаме.
Нямаше нужда да съгласуваме, да искаме разрешения, да планираме дългосрочно, да заявяваме мощности, да чакаме някой да благоволи да ги излъчи.
Един ден дойдоха Драган /светла му памет/ и оператора Румен Немски и казаха, че искат да направят филм за Мильо.
- Че правете – казах аз и с това цялата организационна работа завърши.
Един ден в студиото се изсипаха цяла сюрия с хора, имащи какво да разкажат. Начело беше госпожа Спространова – майката на Томата.
Батето, който правеше предаването за пенсионерите, писах за него, се вдигна и отиде до София – да се срещне с художника Христо Стефанов.
Мильо хванат от камерата на Недялко Немски
Малко по-късно в студиото дойде един човек, чул, че правим филм за пловдивския чешит. Като ученик той беше успял да му направи няколко кадъра с филмова камера “2х8”, както ги наричахме. Така че имахме за няколко секунди и “живия” Мильо.
Сега тези, които не са от Пловдив, ще питат кой е Мильо. Ами един починал пред повече от 35 години човек. Хахо, чикименто, ампи – както искате го определете. Като ученик заболява от менингит и превърта. Всъщност беше съвсем безобиден, даже учтив. Всички си спомняха, че е имал добро сърце. Но не всички около него имаха добри сърца и често издевателстваха над него. Бяха го хвърляли в ледените води на градското езеро – да си направят кефа.
Всъщност около него витаеше една вълнуваща легенда – легендата за големия му член. Не съм го виждал – не мога да твърдя.
Не мога да твърдя, че е бил и най-големият в България – страх ме е да не ме обвинят отново в местен шовинизъм.
По онова време всички зевзеци гледаха да го замъкнат някъде, да му разказват разни истории за жени и да го карат да се възбуди. За да зърнат легендата.
Имаше и друга история – как един недалновиден млад мъж завел годеницата си пред прозореца на Мильо – да го гледат като се съблича. Гледали, видели за какво става дума, след което момичето – като направило сравнение на “онова” с това, което ще е в леглото й може би цял живот, развалило годежа.
Веднъж с приятели го поканихме в една сладкарница, започнахме да му говорим за жени, но изглежда Мильо вече беше остарял – или беше вече болен, защото скоро след това почина, и не влизаше в темата. Само повтаряше, че “най-важното е жената да е набожна”.
Много истории се разказваха за него, но една е най-популярна. Някаква докторка, в чиято спалня от години царяла пълна тишина – както сега е модерно да се изразяваме, решила да провери легендата. Поканила Мильо, изкъпала го, проверила го, нахранила го и накрая му казала да не казва на никого какво се е случило.
Тръгнал Мильо да си ходи, по стълбите повтарял заръката и когато слязъл на улицата, се обърнал към балкона на своята благодетелка и започнал да вика:
- Доктор Иванова-а…Доктор Иванов-а-а! Обещавам да не кажа на никог-о-о-о…
До вечерта вече целият град знаел какво се е случило.
Какво е интересното – това, че най-големите художници на града бяха рисували лудия Мильо. Златю Бодяжиев го беше нарисувал като пастир, ако не се лъжа, след него Йони Левиев, после Христо Стефанов.
Колко ли големци по онова време, пък и по-късно са мечтаели да бъдат увековечени от художници от такъв ранг.
Чашата обаче преля, когато преди няколко години Георги /Джордж/ Лазаров, лекар, работил дълги години в САЩ, даде пари за паметник на Мильо.
Скулптурът Данко Данев не беше виждал на живо своя герой и дойде да гледа филма.
Труди се много отговорно и един ден Мильо цъфна на Главната в цял ръст. Едната му ръка беше мушната дълбоко в джоба – който знаеше за какво става дума, се досещаше какво държи.
Оттогава насам градът се е разделил на две.
Едната половина проклина Мильо и изброява на колко истински герои още не са направени паметници. А на един луд правим.
От години се събират пари за паметник на Незнайния войн – един лев не е събран. А за Мильо пари се намериха.
Джордж Лазаров даде пари и за паметник на Сашо Сладура – също чешит, па макар и с всичкия си. Хапливият му език го беше затрил. Историята е известна.
От един месец правим допитване до пловдивчани какви паметници още трябват на града.
Официално кметът иска първият да бъде на Александър Батенберг. Въпреки че Пловдив дължи славата си на български Ваймар /символ на духовна столица/ от годините на Източна Румелия, точно защото най-светлите умове на България са бягали от режима на Батенберг и са намирали подслон и истинска демокрация във васалната провинция. И че пловдивчани правят Съединението без Батенберг. И че точно след това съединение градът запада.
Резултатите от допитването са доста интересни.
Почти няма предложения за паметници на герои. След Мильо се предлагат архитект Чинков и бай Иван Карачомака.
Първият е известен архитект, когото вицовете вкарват в затвора.
Вторият е нещо като пловдивски барон Мюнхаузен.
Представям си какво ще стане, ако и на тях се издигнат паметници.
А може би го заслужават?
Хайде вместо да се караме кой град е по-велик, да си спомним за незабравимите чешити, които ги има във всеки град.
Чакам любопитни истории.
Четири невербални улики, че връзката ви ...
Два извънредни часа Бургас
Но ето, че имаме управа, която си мисли, че като се маскира с народни носии на заседанията, то непременно става и застъпник на народа... Ама те май имат идея да построят паметници на всички български ханове и царе. :)
А най-тъпите паметници са на Стамболов и на Захари Стоянов...
06.02.2008 01:18
06.02.2008 08:46
В това отношение Пловдив е много напред. Силно се впечатлих миналата година, когато открихте паметник на един градинар - Шевалас или нещо подобно и на Дрангов. И за двата свалям шапка. Те отмиват лошия вкус от помпозния хан Крум.
И да не забравя - преди три години пак пловдиванка възстанови гробницата на Кръстевич в Истанбул.
06.02.2008 08:47
06.02.2008 13:41
Преди години имаше интервю в "Марица" с патоанатома, който е бил дежурен, когато е починал нашия герой. С чувство за хумор разказваше за всеобщото разочарование, когато се установило, че това , което се подаваше от панталоните му през лятото е било ... вследствие на т.н. мъдна херния - болест, при която някое от черват се свлича в тестисната торбичка (не сьм доктор, бъдете милистиви към терминологията ми) и я разтяга наистина до чудовищни размери.
Та това е било... Както се казва - не плюйте вестоносеца.
Интервюто го имаше и в сайта на "Марица", който вече не съществува, изчистиха цялата информация, от '92 година. Те това остана - http://www.eunet.bg/bgnews/media.html?media=1515788
06.02.2008 14:23
аз по принцип се интересувам от видеообработка - споменавате "Сещам се само за две неща – чистене и дешифриране на предавания. От ДВД на компютър. Който иска – да пита."
В един от предишните ми коментари споменах, че съм работил в ТОП ТВ и сега това ми остана като хоби.
Моля Ви за малко повече информация.
Благодаря предварително.
Юродив (на ц.сл. глупав, безумен) – светец,приел по Божие призвание подвига "юродство заради Христа", та като стане "от долен род" на тоя свят, презрян, "измет на света", да намери милост в очите на Господа. Юродивите по благочестиви съображения съзнателно симулирали безумие, за да скрие от света своето съвършенство и да избегне суетната светска слава. Затова те приемали вид на безумни и се подлагали доброволно на всевъзможни лишения, унижения и страдания. Те пророчествали, вършели чудеса, обръщали грешници в пътя на покаянието и смело изобличавали неправедните управници, като при това вършели такива подвизи на любов към ближните, каквито са недостижими за повечето хора. Техният подвиг намира оправдание в думите на св. апостол Павел:
"Ако някой от вас мисли, че е мъдър на тоя свят, нека стане безумен (юродив), за да бъде мъдър. Защото мъдростта на тоя свят е безумство пред Бога" (1Кор.3:18-19)
"Бог избира онова, що е безумно на тоя свят, за да посрами мъдрите; Бог избира онова, що е слабо на тоя свят, за да посрами силните; Бог избира онова, що е от долен род на тоя свят и е унижено и това, що е нищо, за да съсипе онова, що е нещо" (1Кор. 1:27-28) ( Pravoslavieto.com)
Разбира се, човек не може да избере да се роди слабоумен, но пък може да избере юродство заради Бога! В този свят, на тези географски ширин, не е лош избор?! Може би!
до номер 8 - и аз знам тази версия, но други хора твърдят, че и двете версии са верни. Аз нямам лични впечатления.
до Бовари - интересен поглед към образа
10.10.2008 22:41
Той ни питаше коя от възрастните жени от махлата да "уважи". Ние в хор му пдсказвахме някоя. После диалога продължаваше - той ни питаше за подробности от бельото и какво е на цвят, модел и пр., които тя въображаемо сваля от себе си, а ние хорово му подсказвахме. И така докато той с свършваше "работата". Да той имаше херния и "инструмента" му беше с внушителни размери, особено за нашите тиненджърски представи,но и ние не се зазяпвахме в подробностите,защото за нас по-важен беше сеира, защото малко се и гнусяхме от тази гледка. Но той в никакъв случай не беше педофил! въображението му заемах обикновено дами прехвърлили четиридисетте.
25.04.2009 12:12
2. Имаше и други махленски симпатяги, срещаха се в градинката на "Капитан Райчо" и "Леонардо да Винчи"-кръчмата Топалчето на изток и сладкарница "Калинка", в къщата на Матеви на запад.
-Борето Слепеца-симпатичен младеж, потропваше с бастунчето и познаваше всички по гласа. Възхитено - възбудено с месеци наред ни спираше и споделяше великото си преживяване- Матеви го поканили на кафенце и им ползвал тоалетната. "- И да ви разправям, на Матеви кенефа-голяма работа- и вода си пускаш, и не мирише!" Това са пак 50-те години, дето и хабер си нямахме от други, освен нашите дворни барачки-кенефи.
-Васко лудия-младеж, с осанка на горила, ръцете му до коленете. Все ходеше остриган гола глава, в очакване да го вземат войник, много му се искаше. "-И к,во? Дойде панаирно време и на забират с Мильо лудия и още няколко на хижа" Здравец"! Аз да не съм луд, бе!" Така и не го взеха войник...
2. За паметниците- шапка свалям на Филибелиите, допринасяйки за духа на града. За изградените паметници, не касаещи национализма, политиканството, А СА ЕМБЛЕМАТИЧНИ...
Гюро Михайлов
Мильо Лудия
Сашо Сладура
Люсиен Шевалас /погребан в Католишките
гробища/
.........................................................................
Дай, Боже, да се почетат и арх. Борис Чинков, и баса Борис Христов, и сме убедени, има още много други...
......Дали ще се преодолее надменността и нафукастността на управниците, да ни налагат решенията си за въздухарски монументи, водени от мисълта да останат в историята на града? От нас зависи....
13.05.2012 12:43