Още през 98-а се сетих, че трябва да снимаме бай Иван Карачомака. Направихме го точно навреме - скоро след това той почина.

Става дума за една от пловдивските легенди –човек, чиято фантазия съперничеше на фантазията на барон Мюнхаузен.

Дълги години с него живяхме в един вход, но разликата във възрастта беше значителна и нямам много лични впечатления. И все пак някои истории съм чул лично. Останалите са ми разказали очевидци. Събирам историите много години, миналата седмица открих още един човек, който помни много неща.

Занимавам ви с бай Иван, защото и до днес не мога да си дам отговор що за човек беше той – махленски бърборко или истински талант, предпочел да наблюдава живота отстрани, с насмешлив поглед,  вместо да се блъска в калабалъка. 


 
Карачомака на млади години  и като пенсионер

Карачомака разбираше от всичко. Четеше много и можеше да води съвсем аргументирани спорове със специалисти от най-различни области.

Беше най-големият рибар, художник, конструктор, табладжия, летец, мотоциклетист и т.н. и т.н.

Имаше своя теория за потъването на “Титаник”, за загубата на Германия във войната, за това как е трябвало да се екранизира “Тютюн” и т.н.

Като студент гледах няколко пъти един прекрасен спектакъл по “Приказки от единия и другия джоб” на Карел Чапек с Ицко Финци и Меглена  Караламбова. И тогава си задавах въпроса – къде е магията на текста?

Мисля, че най-накрая я открих – тя бе в преплитането на приказното, на измислицата с битовия неоспорим факт.

Ламята от Приказките на Чапек се криеше в избата на кръчмата на бай Хонза от Пардубице- примерно, когото всички познават.

Когато Карачомака излита със самолета, за да отскочи до морето и да потопи вражеската подводница, той взема за свой помощник Гочето, “който живееше отсреща, зад банята”.

Подводницата е потопена, но самолетът има проблеми с колесника – също като самолетът на Първанов. Не че не  може да се прибере – още по-лошо, не може да се спусне.

Добре, че самолетите тогава са били шперплатови. Двамата с Гочето избиват с ритници пода, провесват крака и правят контра на пистата с голи пети. Самолетът спира в последния момент…

Бай Иван е бил близък с царското семейство. Един ден Борето /цар Борис/ го вика да му прави компания при пътуването му до Германия по покана на Хитлер.

Взели и таблата да не скучаят. Преговорите свършили и българските гости седнали да учат фюрера на ориенталската игра.

Направили една петица, но Долфи /Адолф/ взел да шмекерува. Тогава бай Иван му забърсал един шамар и му изнесъл урок по табладжийски морал…

Вече в по-ново време отишъл Карачомака да дава кръв. Напълнил няколко банки догоре и точно да става, влязла една сестричка с къса поличка. Огледал я бай Иван, заговорил мъжът в него и …всичката кръв като засмукана изкочила от банките и се върнала във вените на дарителя. И най-вече в една специфична вена…

Нямаха край и рибарските му истории. На риба ходеше с едно прочуто мотопедче.

След един риболов тръгнал обратно, когато вече се било стъмнило. Трябвало да се мине по някаква тясна пътека, но преди него карал някакъв с голям мотор и не давал път.

Бай Иван бибипкал, бибипкал, но онзи се правел на разсеян.

“Тогава пуснах дългите светлини и му запалих ватенката ” –сложи финал на историята Карачомака.

Баща ми си говореше някой път с него на рибарски теми и естествено не  му вярваше. Все пак оценяваше майсторството в хипорболизациите.

Един ден обаче баща ми донесе два шарана, остави ги на масата и се замисли сериозно.

Историята била следната. Предишната вечер Карачомака минал край пейката, където били седнали мъжете от входа, и им казал, че отива на другия ден за риба. Та ако има някой да му поръча нещо.

Всички му поръчали различна риба – ей така, майтап да става.

Карачомака си записал прилежно всичко и се прибрал. На следващата вечер тръгнал от врата на врата с две торби в ръце – бил изпълнил всичките поръчки.

Всичко това става в онези години, когато в рибарските магазини имаше три вида риба, двата от които океанска.

Години след това баща ми разказваше тази история, без да намери обяснение. Освен това, че Карачомака наистина е бил гениален рибар.

Има и други истории, будещи размисъл. Колеги от завода, където той е работил като стругар ли, като фрезист ли, разказваха как са били получили поръчка от Съветския съюз за някакви много сложни детайли. Предполагали, че са за ракети. Събрали се всички инженери, умували, смятали, нищо не могли да направят.

Дошъл Карачомака, сметнал нещо на един картон с молив, после  застанал зад машината и изкарал детайла без грешка…

С очите съм виждал единствената картина, нарисувана от бай Иван в младежките му години, когато учил Художествена гимназия. Легендата разказваше, че на нея има къща, заобиколена с дървен стобор. А на стобора се виждат дупките от дървоядите.

Преди две години един от летописците на Пловдив Тошо Африката си направи труда, посети вдовицата на бай Иван и донесе в студиото прочутата картина.

Като се вгледа човек и наистина вижда миниатюрните дупчици.

Дали този човек не беше измислил и хиперреализма?

Работата ми беше такава, че преди 10 ноември трябваше да следя литературния живот в града. Имаше автори, чиито книги по една или друга причина излизаха в големи тиражи. Организираха се срещи с читатели. Вестниците поместваха рецензии – по принцип положителни.

Дойде 10 ноември и много от тези автори просто бяха забравени. Оказа се, че това, което са описвали, само е изглеждало истинско. А всъщност те просто са лъгали.

А лъжите на бай Иван – без никой да ги записва, и до днес се помнят и разказват.

Тези дни се обадиха зрители и казаха, че този човек заслужава паметник.

Че защо му е паметник, той вече си го има.

 

 

 

"Дойде 10 ноември и много от тези автори просто бяха забравени. Оказа се, че това, което са описвали, само е изглеждало истинско. А всъщност те просто са лъгали.

А лъжите на бай Иван – без никой да ги записва, и до днес се помнят и разказват."
Точна забивка. Без коментар!

Барон фон Мюнхаузен е наистина най-доброто сравнение! Само за едно се лъжеш - че някой ги знае тези истории. Аз съм на 40 и изобщо не съм чувал нито за този човек, нито за неговите истории. За което след този разказ искрено съжалявам. Времето лесно погребва историите - не е като някога, когато хората не са имали друга работа, освен да ги пренасят от уста на уста. Та ако ги знаеш и познаваш хора, които знаят други, събери ги, за да ги запазим.

Карачомака го изгонили от подводницата, защото обичал да спи на отворен прозорец.

Карачомака отишал за риба и наловил толкоз много, че нивото паднало с две педи.

Карачомака отишал на световно по лека атлетика. Участвал в дълъг скок, но го дисквалифицирали, защото прескочил трапа.

Карачомака пак на световно по лека атлетика. Бягане на 100 метра. Никой не се явил и нашия стартирал сам, но финиширал втори.

Карачомака играл мач. Отсъдили дузпа и нашия я вкарал с глава.

Карачомака си карал мотора по магистралата, но му изгоряла лампата на километража. Спрял той под една лампа, видял че кара с 200 и продължил.