Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.02.2008 18:26 - ЗАПИСКИ ОТ АМЕРИКАНСКИЯ ТЕФТЕР
Автор: zaprehoda Категория: Бизнес   
Прочетен: 3036 Коментари: 1 Гласове:
0



През 30-те години излиза една много остроумна книжка, описваща правилата в таблата. След 10 ноември тя е преиздавана многократно. Та   в нея има едно невероятно ценно със своята философия  правило – че “епици, погледнато от Америка, си е чист дюшеш”. Става дума за зарове – 1 и 1 на зара, погледнато отдолу, е 6 и 6. Както и обратното.

Въпрос на гледна точка.
Графиката, за която стана дума вчера, обхваща периода от 1968 година и свършва в края на 1999 година. Максимумът на кривата е 45 – затова в скоби ще давам докъде се издига графиката.

През 68-а – предполагаме, че става дума за братската ни помощ за разгрома на Пражката пролет, кривата достига 4, след което се връща на нулата. През 1973 имаме нов възход на интереса към България – до 6. Не мога да си спомня някакви специални събития от онова време освен едно първо насилствено преименуване.

След 75 –а следват години на нулев интерес – докато дойде 1979 и пик на височина почти 10.Това вече е отзвукът от убийството на Георги Марков.

83-а височината на графиката стига до 24 – това вече е атентатът срещу папата.

През 87-88- а България все едно, че я няма, докато идва възродителният процес, а след него 10 ноември 1989 с непостижимата за всички времена височина от 43.

До 96-а интересът към България рязко спада, през 94-а /Световното първенство по футбол/ има едно кратко задържане на ниво 4, и през 96-а интересът е отново почти нулев.

Събитията от началото на 97-а вдигат графиката до 20, отново след това нула и единствено посещението на Клинтън съживява интереса към нашата страна.

Това е. Не е трудно да се сети човек. Единствено надценяваме успехът ни Световното първенство 94-а. Вече описах онова време като свидетел и мога да твърдя, че няма какво да се лъжем –  на сериозната Америка не й пука за футбол. Интересът идваше от страна на емигрантите с по-южна кръв. Най-голямото постижение бе, че CNN включи в прогнозата за времето температурите в София.

Сега още няколко записки от американския тефтер.

При първото си ходене в Америка се върнах с няколко идеи, които реализирахме – макар и с променлив успех.

Сега – през 99-а, също прилежно записвах всичко, което имаше отношение към бизнеса.

Град Ноксвил беше по- малък град от Пловдив, но имаше 5 телевизии, които бяха в несъмнено добро финансово състояние.

Най-голямо впечатление ми направи обаче не техниката, а това, че никъде не видях да се пуши, нито да се яде на работното място. Неща, с които водех жестока битка в нашата телевизия. Бях забелязал, че  някои рекламодатели, които идваха при нас и подушваха веднага цигарения дим, започваха да се мръщат. И сигурно си викаха – каква е тази телевизия, в която се пуши навсякъде. И що трябва да си оставям парите при тия мърлячи?

След като видях какъв ред цари в американските телевизии, щях да имам повече аргументи да отстоявам забраните. Което и направих.

Някъде към края на пребиваването ни стана дума, че в града има е шеста, обществена телевизия. Обясних на домакините, че се опитвам да правя частна обществена телевизия, и много искам да видя как се работи там.

И макар че такова посещение нямаше в програмата, домакините го организираха.

Пристигнахме и веднага се почувствах като у дома си.

Колегите се разхождаха по коридорите с цигари в уста.

На режисьорския пулт имаше кутии с недоизядена китайска храна.

Палтото на режисьора беше закачено на един от шалтерите.

Хората просто си живееха, без да се притесняват от мнението на рекламодателите и посетителите. Телевизията нямаше право на реклама и не беше на пазара – финансираше се като БНТ с готови пари.

В търговските телевизии, където ни бяха водили преди това, задължително се интересувах каква е програмната им схема – белким открадна нещо като идея. По онова време нашата телевизия имаше поне 15 рубрики, а конкурентният “Евроком”, който все още беше регионален – към 30.

Оказа се, че местните телевизии поддържат не повече от 2 рубрики – новини и още нещо.

Попитах ги – нямат ли шоу програми, състезания и т.н., а те само вдигаха рамене. Един от директорите обаче каза нещо, което запомних за цял живот:”Защо да правим такива неща, след като в Холивуд ги правят по-добре?”

Всъщност местните телевизии поддържаха не повече от 2 часа местна програма, през останалото време излъчваха програмата на една от големите национални мрежи.

Босът на най-гледаната телевизия в града призна, че печелят близо 1 милион долара на месец. От едни никакви си провинциални новини.

А нашата телевизия до този момент даже нямаше собствени новини – препредавахме емисиите на приятелската “А и К”. Но и този път господ си знаеше работата – още на втория ден получих мейл от колежката Веселина Божилова, която ме заместваше, в който с тревога ме уведомяваше, че “А и К” закриват програмата си и се налага да се правят новини. И че първият опит вече бил направен.

И след като се бях уверил какъв бизнес са местните новини, пратих указание всички сили да се хвърлят в новинарството.

Впрочем в американската тв практика новините се смятат за търговски продукт, затова те отсъстват от програмите на обществените им телевизии – за да не се прави конкуренция на самофинансиращите се търговски телевизии.

Представяте ли си – да спрат новините на БНТ, само защото не може едни телевизии да ги правят с пари от бюджета, а други – със собствени средства?

Интересувахме се, разбира се, какви са заплатите на колегите тук.

На другия ден ни дадоха официална статистика – колко е минимумът и максимумът при всяка професия.

Оказа се, че най-много получават водещите на новините. След това водещите на прогнозата на времето. Чак след това идва заплатата на главния мениджър. Последни са операторите.

Американският тв пазар е разделен на 200 района –средно по 4 в щат. Всеки пазар си има своя икономически център. И заплатите са в зависимост от икономическия потенциал на района. Ако някой смята, че заслужава по-висока заплата от приетия от всички участници в пазара максимум, трябва не да изнудва шефовете си, а просто да си потърси по-богата телевизия. Което и става – започваш от пазар номер 180, после отиваш в пазар 98 – примерно, по някое време стигаш в челната десятка на най-гледаните телевизии, получаваш сериозни пари, но не се знае в кой момент можеш да тръгнеш по стълбицата обратно надолу.

Един ден професор Суон тържествено ни обяви, че утре ще ходим CNN. Впрочем до Атланта пътят беше само няколко часа.

И въпреки че вече бях видял колко назад в класациите по печалби е прочутата новинарска телевизия, още щом наближихме комплекса, замириса на бизнес.

Тед Търнър беше превърнал телевизията си в туристическа дестинация. Наоколо беше пълно с автобуси. В един огромен вътрешен двор се разхождаха стотици туристи и щракаха с фотоапарати.

Имаше и импровизирано студио, в което всеки можеше да се включи като зрител. При нашето посещение гост беше писателят Майкъл Крайтън – видях го на живо.

Партерните етажи на няколкото сгради бяха превърнати в закусвални- алъш-веришът вървеше очевидно добре.В огромен магазин се продаваха стотици видове сувенири с емблемата на телевизията.Емблемата вдигаше цената поне 30%.

Посетителите имаха възможност да разгледат студията – водени от екскурзоводи. Всичко се плащаше, разбира се. Имаше и ВИП обиколка – на по-висока цена.

Срещнахме се Ралица Василева, която веднага реши да ни уреди някакъв бизнес. Извика един сърбин, който ни предложи да станем кореспонденти на CNN. Нищо не се плащало, но сме щели да получим правата за излъчваме някакви рубрики.

Вече се бяхме включвали от Пловдив, макар и по телефона, в директни предавания на “Уърлднет”, с което бяхме много горди. Ако можеше да си прибавим към визитката и “кореспонденти на CNN”, щеше да стане супер. Но като пресметнах колко струва изпращането на една касета през океана, срещу което щяхме да получим само слава, и първоначалният ми ентусиазъм започна да се изпарява.

Сърбинът обаче като че ли четеше мислите ми и веднага предложи вариант – аз му изпращам една касета, той ми връща 20, тъй като при тях касетите били безотчетни. Става дума за Бетакам касети, които струваха по 30-40 долара. Ако можех да им намеря пазар, работата се уреждаше.

Започнахме да обсъждаме какво от Пловдив би било интересно за американците. И стигнахме до Стоичков и Стефка Костадинова – сърбинът много добре знаеше кои са те.

Стиснахме си ръцете, след което сърбинът добави само, че не иска никакви кадри от състезания. Защото всяко състезание със сигурност било защитено с авторски права. Да снимаме само тренировки.

И като си помислих как ще карам Стоичков да тренира на пловдивския стадион, заради един кашон стари касети, меракът ми да правя бизнес със CNN, отмина завинаги.

 



Тагове:   тефтер,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. fire - Никога не казвайте никога, г-н Т...
13.02.2008 15:29
Никога не казвайте никога,г-н Тодоров!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zaprehoda
Категория: Бизнес
Прочетен: 9457122
Постинги: 1000
Коментари: 6456
Гласове: 8615
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031