Прочетен: 10058 Коментари: 16 Гласове:
Последна промяна: 17.02.2008 15:49
За пръв път се замислих дали ще видя новия 21-век някъде в началото на 60-те години.
В училищния коридор висеше цветен плакат със следния надпис:
ДНЕШНОТО ПОКОЛЕНИЕ ЩЕ ЖИВЕЕ ПРИ КОМУНИЗМА!
Н.С.Хрушчов
А днешното поколение не знае даже какво е комунизъм. Още по-малко знае кой е Н.С.Хрушчов.
Младият ни оператор Илийчо, който е учил в Америка, събираше от Интернет събития, станали на съответния ден през годините. И един ден ме попита кой е този “Хрусчев”, който на днешната дата открил някакъв си 20-ти конгрес. Така момчето си превеждаше името от английски.
Тогава обаче вярвахме на Никита Сергеевич – “най-големия приятел на България”, както пишеше навсякъде, само че не ни беше съвсем ясно кога точно ще дойде комунизмът.
Едни смятаха до пет години – други след 20.
Аз обаче като невръстен реалист му дадох краен срок края на века.
И тогава се замислих дали на 50 години човек ще може да се наслади на живота, който осигурява най-справедливият човешки строй?
Не знам защо, но ми се искаше комунизмът да дойде поне две години по-рано. Детска му работа.
А представяте ли си, ако някой тогава ни беше казал, че още преди да свърши векът, ще дойде гнилият капитализъм? И че поне в началото повечето хора ще му се радват. Аз специално и днес му се радвам.
Доживяхме да живеем при два различни строя. Така че всеки може да реши за себе си какво е загубил и какво е спечелил.
Малко преди 10 ноември един колега, роден 1956 година, все разправяше колко ми завиждал. Защото аз съм помнел времето отпреди Тодор Живков. А той от първия си ден до днес - все едно и също.
Слава богу доживя да види какво е без Тодор Живков.
И двамата обаче завиждахме на един старец – бежанец от Беломорието, който беше живял и при султана, и при царя, и при бай Тошо.
Беше видял наистина много. Можеше да сравнява, но си мълчеше.
Хрушчов си отиде, но увереността, че бъдещето ще бъде по-добро, не ни напусна. Даже се увеличаваше - поне до началото на 70-те години.
Вече ни беше ясно, че едва ли ще доживеем до комунизма, но оптимизмът като че ли висеше във въздуха – и то над целия свят.
През ден, през два ту руснаците, ту американците пращаха ракети в космоса и всички деца мечтаеха да станат космонавти.
В Африка освободените от “игото на колониалното робство” празнуваха бурно и не знаеха, че лошото иде тепърва.
Туберколозата беше победена, всеки момент чакахме да се намери лекарство срещу рака.
Още не бяхме забравили за намаленията на стоките от 50-те години /лимонадата на чаша беше поевтиняла пред очите ми от 20 на 15 стари стотинки/ и доста време вярвахме, че животът ще става все по-евтин.
Американците пратиха хора до Луната, сега беше ред Съветският съюз да завладее поне Венера…
1968 година беше година не само на Пражката пролет, а на някакво световно опиянение – може да перифразираме Вазов и да наречем онова време “Пиянството на един свят”.
Музиката от 60-те направи това, което никое оръжие не би могло да направи – накара младежта от Източния блок духом да се пресели на Запад.
Сигурно е много смела идеята ми да направя обзор на поне половин век, но продължавам нататък.
Стигаме до въпроса какво се промени в живота на човечеството в последните десетилетия на века?
Преди няколко дни в коментарите към поста “На училище в Америка” припламна този съдбовен дебат.
Дали сме забравили как се изпращат хора до Луната – така, както египтяните са забравили как се издигат пирамиди, а римляните – как да си поправят покривите?
30 години живея с подозрението, че нещо такова може да стане. Не защото съм много умен. Просто го прочетох. Но не мога да го цитирам буквално.
През 70-те години излезе един преведен от полски сборник с интервюта с професори от Станфордския университет.
В тази книга един от професорите отправяше това предупреждение –че “ако не си сменим парадигмите” ще повторим съдбата на Римската империя. И че никога повече няма да изпратим човек на Луната. Мисля, че това е първият човек, отправил страшното предупреждение – и то само няколко години след историческия полет на “Аполо”
Поне за Луната – позна.
Какво ни чака още?
Някъде вече май споменах за това пророческо интервю. Извинявам се, ако повтарям някои неща. Напоследък все по-често се сещам за парадигмите, сред които живеем.
“Парадигми” човекът наричаше онези общоприети господстващи правила в живота на човечеството от ХХ век, над които даже не се замисляме.
Например – че продължаваме да отричаме явленията, които просто още не можем да си обясним.
Точно по това време – когато се появи книгата, елитът на държавата и партията чакаше на опашка пред дома на баба Ванга, но първият филм за нея просто беше спрян. За да не се натоварва народът с необясними неща.
Повечето от формулираните от станфордския професор пагубни парадигми имаха точен аналог в социалистическата пропаганда. Предупреждавайки как съсипваме планетата с консуматорското си отношение към нея, се сетих за мъдрата мисъл на Мичурин, която учехме в училище. Помня я до днес:”Ние не трябва да чакаме милости от природата, а трябва сами да си вземаме от нея.”
Къде е мястото на България в цялата тази работа?
Миналата година в дните, когато Европейският парламент започна да търси пътища за спасяването на света от глобалното затопляне, надявайки се вече на милостта на природата, ние, новоизпечените европейци, оревахме орталъка с проблема за акциза на домашната ни ракия.
Дали домашната ни ракия не е българската парадигма номер 1?
Иначе нощта, в която дойде новият век, беше гадна.
Жена ми ме закара в София на голямото тържество.
Неестествено въодушевени хора си хвърляха пиратки в краката, гърмежите заглушаваха музиката, шампанско се наливаше в пластмасови чашки – после чашки и бутилки се хвърляха на земята.
Уви, по времето на Хрушчов си представях по друг начин идването на новия век.
Добър, лош – това е.
17.02.2008 14:13
Комунизмът умря!
Вече е в забравен. Колкото по-малко хора се сещат за него, толкова по-добре. Добре е да живеем с настоящето, а още по-добре и в бъдещето. Защото това е нашият живот, животът и на нашите деца. Какво ще оставим на новото поколение? Носталгия по комунизма или пък някаква първобитна злоба? Все едно, комунизмът умря, а аз не искам да го изваждам от гроба. Колкото по-малко такива постинги, толкова по-добре.
17.02.2008 17:55
ingodwetrust,
Все още живеем в комунизЪма, но така както не си разбрал предназначението на този постинг и този блог, така и не си разбрал, че точно комунизЪмът не си е отишъл от България. Поради което все още живеем в миналото, а не в настоящето (да не говорим чак пък за бъдещето).
Даже нещо повече - има твърде много общи неща между болшевизма и СССР от една страна и сегашния ЕС с неговите евроКОМИСАРИ (виж по-горе), от друга страна.
Тъй че блогът на zaprehoda е точно за такива като тебе - дето бързо забравят или се правят, че такова животно нема!!!
17.02.2008 20:34
Новият век : век на тероризма,продължаващи кръвопролития,сблъсък на религии и новата шестата раса казват,надеждата за по-добър и мъдър свят.Но дали да бъдем опитмисти !?
17.02.2008 22:08
Това е просто мнение,нямащо за цел да влиза в спор,нито имащо претенции за веща политология.
Все пак не влагайте зловещ смисъл на думата комисар.
Комисар -означава просто 'служебно лице'.
Има един руснак с псевдонима Виктор Суворов. Той е написал над десет книги за СССР и Сталин. В една от тях казва на какво са го учили в специализираното училище на КГБ: "Опитвайте се да видите онова, което искат да скрият от вас, а не гледайте това, което искат да ви покажат!"
Много мъдра мисъл!!!
Та и аз реших да направя именно това - да покажа някои от нещата, които искат да скрият от нас управниците. Защото има мно-о-го за криене...
А от КГБ има какво да се научи. И да се приложи за градивни дела!!!
18.02.2008 10:43
До анонимен N=4: тия кадри могат да се гледат в разни "конспирационни" филмчета на тема как американците на били кацали на Луната. А за обяснение на "доказателствата", които представят тези филмчета, човек трябва да се порови и почете малко. НАСА официално е отказала да ги коментира, не им се занимава с подобни глупости.
18.02.2008 14:11
18.02.2008 14:22
Той беше най-голямият приятел на Бг народа.
До идването на Брежнев. Той стана още по-най големият приятел. След това умря. Ние страдахме. Много. След него си "уйдяха" още 1-2 от старческия дом, наречен ЦК на КПСС (фактически и на БКП) и нЕмаха време да ни станат най-големи приятели. И тогава дойде Горби.Още кат' го видях с тоя белег, изтръпнах - разбрах, че нещо с приятелствовото ще ни закуцука. Даже не ни даде да русолизничем, както си бяхме свикнали. Отряза ни.
Мръсник!
така че според мен космическото състезание по скоро ни дърпа напред отколкото да спъва развитието ни.
а колкото до НАСА и нейните пари, разбира се НАСА работи с много на брой компании които разработват нови технологии. ролята на НАСА е да ги прилага и да ги тества. така че въпреки че парите идват от държавата, те отиват в частни ръце на състезателен принцип.
Някой беше казал, че онези, които забравят миналото, са обречени да го преживеят отново. Така че недей да си криеш главата в пясъка, че да не уцелиш някой път бетон при тези опити. От друга страна ти не само искаш да забравиш миналото, ами и да идеализираш настоящето. Ако първото говори за обикновен страх, чудя се какво изобщо може да значи второто, което да звучи по-мило от "сериозно се заблуждаваш".
@bogoizbrania
Не знаеш колко си прав, когато плахо си задаваш въпроса дали пък войната не ни движи напред. Ако погледнем в историята, няма нищо по-безспорно от това твърдение. Между другото, тази теория е споделяна съвсем открито от "империалистически учени" и съм я учил още в училище, по времето на "комунизма", разбира се като пример за нещо много лошо (т.е. като доказателство за това колко са лоши империалистите и техните учени). За съжаление истината не винаги е приятна за нас. Войната може и да е ужасно нещо за тези, които са пряко засегнати от нея, но всъщност едновременно с това тя е стимул за мобилизиране и особена форма на освежаване на популацията ни. Дори се чудя дали американците не си направиха умишлено всичките тези войни напоследък - просто за да не губят форма.
И вече без връзка с отричането на действтителността...
@vmitkov
Не си много прав. Това, в което живеем днес, изобщо не е комунизъм - не си прави изводи само от това, че в управлението на страната ни участват хора, които са били изградени като личности с участието на "партията". Друг е въпросът, че едва когато получихме възможност да се наслаждаваме на капитализма пряко, можем да разберем и за какво точно обичаха да го критикуват комунистите.