Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.02.2008 10:42 - ИЗПРАЩАНЕТО НА ВЕКА
Автор: zaprehoda Категория: Бизнес   
Прочетен: 10058 Коментари: 16 Гласове:
0

Последна промяна: 17.02.2008 15:49

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

За пръв път се замислих дали ще видя новия 21-век някъде в началото на 60-те години.

В училищния коридор висеше цветен плакат със следния надпис:

            ДНЕШНОТО ПОКОЛЕНИЕ ЩЕ ЖИВЕЕ ПРИ КОМУНИЗМА!

                                                               Н.С.Хрушчов

А днешното поколение не знае даже какво е комунизъм. Още по-малко знае кой е Н.С.Хрушчов.

Младият ни оператор Илийчо, който е учил в Америка, събираше от Интернет събития, станали на съответния ден през годините. И един ден ме попита кой е този “Хрусчев”, който на днешната дата открил някакъв си 20-ти конгрес. Така момчето си превеждаше името от английски.

Тогава обаче вярвахме на Никита Сергеевич – “най-големия приятел на България”, както пишеше навсякъде, само че не ни беше съвсем ясно кога точно ще дойде комунизмът.

Едни смятаха до пет години – други след 20.

Аз обаче като невръстен реалист му дадох краен срок края на века.

И тогава се замислих дали на 50 години човек ще може да се наслади на живота, който осигурява най-справедливият човешки строй?

Не знам защо, но ми се искаше комунизмът да дойде поне две години по-рано. Детска му работа.

А представяте ли си, ако някой тогава ни беше казал, че още преди да свърши векът, ще дойде гнилият капитализъм? И че поне в началото повечето хора ще му се радват. Аз специално и днес му се радвам.

Доживяхме да живеем при два различни строя. Така че всеки може да реши за себе си какво е загубил и какво е спечелил.

Малко преди 10 ноември един колега, роден 1956 година, все разправяше колко ми завиждал. Защото аз съм помнел времето отпреди Тодор Живков. А той от първия  си ден до днес - все едно и също.

Слава богу доживя да види какво е без Тодор Живков.

И двамата обаче завиждахме на един старец – бежанец от Беломорието, който беше живял и при султана, и при царя, и при бай Тошо.

Беше видял наистина много. Можеше да сравнява, но си мълчеше.

Хрушчов си отиде, но увереността, че бъдещето ще бъде по-добро, не ни напусна. Даже се увеличаваше - поне до началото на 70-те години.

Вече ни беше ясно, че едва ли ще доживеем до комунизма, но оптимизмът като че ли висеше във въздуха – и то над целия свят.

През ден, през два ту руснаците, ту американците пращаха ракети в космоса и всички деца мечтаеха да станат космонавти.

В Африка освободените от “игото на колониалното робство” празнуваха бурно и не знаеха, че лошото иде тепърва.

Туберколозата беше победена, всеки момент чакахме да се намери лекарство срещу рака.

Още не бяхме забравили за намаленията  на стоките от 50-те години /лимонадата на чаша беше поевтиняла пред очите ми от 20 на 15 стари стотинки/ и доста време вярвахме, че животът ще става все по-евтин.

Американците пратиха хора до Луната, сега беше ред Съветският съюз да завладее поне Венера…

1968 година беше година не само на Пражката пролет, а на някакво световно опиянение – може да перифразираме Вазов и да наречем онова време “Пиянството на един свят”.

Музиката от 60-те направи това, което никое оръжие не би могло да направи – накара младежта от Източния блок духом да се пресели на Запад.

Сигурно е много смела идеята ми да направя обзор на поне половин век, но продължавам нататък.

Стигаме до въпроса какво се промени в живота на човечеството в последните десетилетия на века?

Преди няколко дни в коментарите към поста “На училище в Америка” припламна този съдбовен дебат.

Дали сме забравили как се изпращат хора до Луната – така, както египтяните са забравили как се издигат пирамиди, а римляните – как да си поправят покривите?

30 години живея с подозрението, че нещо такова може да стане. Не защото съм много умен. Просто го прочетох. Но не мога да го цитирам буквално.

През 70-те години излезе един преведен от полски сборник с интервюта с професори от Станфордския  университет.

В тази книга един от професорите отправяше това предупреждение –че “ако не си сменим парадигмите” ще повторим съдбата на Римската империя. И че никога повече няма да изпратим човек на Луната. Мисля, че това е първият човек, отправил страшното предупреждение – и то само няколко години след историческия полет на “Аполо”

Поне за Луната – позна.

Какво ни чака още?

Някъде вече май споменах за това пророческо интервю. Извинявам се, ако повтарям някои неща. Напоследък все по-често се сещам за парадигмите, сред които живеем.

“Парадигми” човекът наричаше онези общоприети господстващи правила в живота на човечеството от ХХ век, над които даже не се замисляме.

Например – че продължаваме да отричаме явленията, които просто още не можем да си обясним.

Точно по това време – когато се появи  книгата, елитът на държавата и партията чакаше на опашка пред дома на баба Ванга, но първият филм за нея просто беше спрян. За да не се  натоварва народът с необясними неща.

Повечето от формулираните от станфордския професор пагубни парадигми имаха точен аналог в социалистическата пропаганда. Предупреждавайки как съсипваме планетата с консуматорското си отношение към нея, се сетих за мъдрата мисъл на Мичурин, която учехме в училище. Помня я до днес:”Ние не трябва да чакаме милости от природата, а трябва сами да си вземаме от нея.”

Къде е мястото на България в цялата тази работа?

Миналата година в дните, когато Европейският парламент започна да търси пътища за спасяването на света от глобалното затопляне, надявайки се вече на милостта на природата, ние, новоизпечените европейци,  оревахме орталъка с проблема за акциза на домашната ни ракия.

Дали домашната ни ракия не е българската парадигма номер 1?

Иначе нощта, в която дойде новият век, беше гадна.

Жена ми ме закара в София на голямото тържество.

Неестествено въодушевени хора си хвърляха пиратки в краката, гърмежите заглушаваха музиката, шампанско се наливаше в пластмасови чашки – после чашки и бутилки се хвърляха на земята.

Уви, по времето на Хрушчов си представях по друг начин идването на новия век.

Добър, лош – това е.




Гласувай:
0



1. viovioi - Да, остава ни само да си спомняме как се вееше хамериканското знаме в условията на безтегловност на луната????
17.02.2008 14:13
Дали този "лунен" пейзаж не е сниман в някоя пустиня? Нека да остане загадка.А новия век ни донесе ЕС. И сега говорим по същия начин. Да живее Европейския СЪЮЗ. Вечна дружба между народите на ЕС. Всичко по линията на ЕС. Няма граници между държавите.Значи сме ЕДИННИ. Имаме си знаме, парламент, химн, който много ми напомня Интернационала - защо ли? От утопия на утопия и от век на век!!!
цитирай
2. ingodwetrust - Минало
17.02.2008 15:31
Мисля, че да живеем в миналото не е уместно.
Комунизмът умря!
Вече е в забравен. Колкото по-малко хора се сещат за него, толкова по-добре. Добре е да живеем с настоящето, а още по-добре и в бъдещето. Защото това е нашият живот, животът и на нашите деца. Какво ще оставим на новото поколение? Носталгия по комунизма или пък някаква първобитна злоба? Все едно, комунизмът умря, а аз не искам да го изваждам от гроба. Колкото по-малко такива постинги, толкова по-добре.
цитирай
3. анонимен - Въпрос към #1.
17.02.2008 17:55
Бих искал да попитам, Вие къде го гледахте това знаме? Защото аз помня много добре, че българската телевизия тогава не ни показа нито един кадър, нито една снимка. Може би единствената в света. (Незнам за съветската).
цитирай
4. vmitkov - viovioi,
17.02.2008 20:11
Забрави за комисарите - сега евро, а още при Ленин - червени, но все КОМИСАРИ!!! Дали комисар не идва от комисионна, а не от комисия?

ingodwetrust,

Все още живеем в комунизЪма, но така както не си разбрал предназначението на този постинг и този блог, така и не си разбрал, че точно комунизЪмът не си е отишъл от България. Поради което все още живеем в миналото, а не в настоящето (да не говорим чак пък за бъдещето).

Даже нещо повече - има твърде много общи неща между болшевизма и СССР от една страна и сегашния ЕС с неговите евроКОМИСАРИ (виж по-горе), от друга страна.

Тъй че блогът на zaprehoda е точно за такива като тебе - дето бързо забравят или се правят, че такова животно нема!!!

цитирай
5. анонимен - До Митков
17.02.2008 20:34
Съгласна само отчасти с Вашето мнение.Би следвало да говорим за псевдокомунизма точно така,както говорим за псевдонациналсоциализма,идеи прегърнати от най-алчните и мракобесни сили на миналия век,довели до изтребление на милиони невинни хора.Октоподи с пипала,шаващи и търсещи жертви и до днес.Миналия век : век на техническия прогрес,революциите,войните,злото и човешкия регрес.Изпратихме го като песимисти.
Новият век : век на тероризма,продължаващи кръвопролития,сблъсък на религии и новата шестата раса казват,надеждата за по-добър и мъдър свят.Но дали да бъдем опитмисти !?
цитирай
6. vmitkov - Не разбрах какво общо има
17.02.2008 21:26
мерната единица век с другите неща, които споменаваш разбъркано и несвързано.
цитирай
7. анонимен - до г-н Митков
17.02.2008 22:08
Уважаеми учителю,написала съм че ви подкрепям само отчасти.Не живеем в миналото,живеем днес със спомена за него.Дори в това,което не разбрахте, има тънка хронология.Бих добавила и още:изпратихме старият и посрещнахме новият векове,в условията на див псевдодемократизъм.
Това е просто мнение,нямащо за цел да влиза в спор,нито имащо претенции за веща политология.
Все пак не влагайте зловещ смисъл на думата комисар.
Комисар -означава просто 'служебно лице'.
цитирай
8. vmitkov - Благодаря за подкрепата, Вишничке!!!
18.02.2008 08:07
И за уважението!!!

Има един руснак с псевдонима Виктор Суворов. Той е написал над десет книги за СССР и Сталин. В една от тях казва на какво са го учили в специализираното училище на КГБ: "Опитвайте се да видите онова, което искат да скрият от вас, а не гледайте това, което искат да ви покажат!"

Много мъдра мисъл!!!

Та и аз реших да направя именно това - да покажа някои от нещата, които искат да скрият от нас управниците. Защото има мно-о-го за криене...

А от КГБ има какво да се научи. И да се приложи за градивни дела!!!
цитирай
9. анонимен - viovioi
18.02.2008 10:43
Нали нямаше да пишеш повече милиционерке гадна
цитирай
10. viovioi - промених си решението бе кретен такъв.
18.02.2008 11:52
Завръщам се по гневна от всякога и ще ви разпилея.
цитирай
11. gogelf - @viovioi
18.02.2008 13:56
Не е загадка това със знамето, има си просто обяснение. При забиването на пръта в твърдата лунна повърхност по него се разпространяват вибрации, които разтърсват знамето (то по принцип е направено да седи изпънато за пропаганден ефект, да виси клюмнало на пръта не им върши рабора за пред телевизията). Заради липсата на атмосфера тези вибрации затихват по-бавно, отколкото на Земята.

До анонимен N=4: тия кадри могат да се гледат в разни "конспирационни" филмчета на тема как американците на били кацали на Луната. А за обяснение на "доказателствата", които представят тези филмчета, човек трябва да се порови и почете малко. НАСА официално е отказала да ги коментира, не им се занимава с подобни глупости.
цитирай
12. анонимен - Интересно...
18.02.2008 14:11
За "развятото" знаме на Лунта говорят същите хора, които разправят колко безмислено е е кацането на човеци по разните му планети. Дали тук някъде не мож' се откри синдрома "високото кисело грозде", а?
цитирай
13. анонимен - Те го те, Хрушчов "Кукурузника"
18.02.2008 14:22
http://oshte.info/authors/reni-neshkova/zashto-svetyat-prozortsite-na-kremal.html
Той беше най-голямият приятел на Бг народа.
До идването на Брежнев. Той стана още по-най големият приятел. След това умря. Ние страдахме. Много. След него си "уйдяха" още 1-2 от старческия дом, наречен ЦК на КПСС (фактически и на БКП) и нЕмаха време да ни станат най-големи приятели. И тогава дойде Горби.Още кат' го видях с тоя белег, изтръпнах - разбрах, че нещо с приятелствовото ще ни закуцука. Даже не ни даде да русолизничем, както си бяхме свикнали. Отряза ни.
Мръсник!
цитирай
14. dansker - Луната и Марс
18.02.2008 14:22
аз лично не съм съгласен, че е загуба на време изследването на космоса и дори космическото състезание, тъй като това води до изобретяване на нови технологии във всички сфери на нашия живот. много от технологиите на НАСА се интегрират в обикновени сфери на живота, а са плод на комсическата надпревара. някои от тези технологии се използват за прогнози за времето, в самолетната и автомобилната индустрии под формата на ударо и ледоустойчиви сплави, дори на скоро ми попадна фирма, която прави възглавници и одеяла от топлоизолиращи материи на НАСА.

така че според мен космическото състезание по скоро ни дърпа напред отколкото да спъва развитието ни.
цитирай
15. dansker - dansker@bogoizbrania
18.02.2008 17:28
според мен е неуместно да се прави сравнение между космическите изследвания и войната. най-малко защото войната предполага че ще се бием срещу някой, а в космоса още не сме открили някой с който да се бием. но въпреки това, парадоксът е че след всяка мащабна война в историята следва и огромен технически подем - това е доказано. затова мисля че вместо да стимулираме техническиа подем с война, комсическото състезание е много по добра алтернатива.

а колкото до НАСА и нейните пари, разбира се НАСА работи с много на брой компании които разработват нови технологии. ролята на НАСА е да ги прилага и да ги тества. така че въпреки че парите идват от държавата, те отиват в частни ръце на състезателен принцип.
цитирай
16. thomas - Първо към двата щрауса...
23.02.2008 07:25
@ingodwetrust
Някой беше казал, че онези, които забравят миналото, са обречени да го преживеят отново. Така че недей да си криеш главата в пясъка, че да не уцелиш някой път бетон при тези опити. От друга страна ти не само искаш да забравиш миналото, ами и да идеализираш настоящето. Ако първото говори за обикновен страх, чудя се какво изобщо може да значи второто, което да звучи по-мило от "сериозно се заблуждаваш".

@bogoizbrania
Не знаеш колко си прав, когато плахо си задаваш въпроса дали пък войната не ни движи напред. Ако погледнем в историята, няма нищо по-безспорно от това твърдение. Между другото, тази теория е споделяна съвсем открито от "империалистически учени" и съм я учил още в училище, по времето на "комунизма", разбира се като пример за нещо много лошо (т.е. като доказателство за това колко са лоши империалистите и техните учени). За съжаление истината не винаги е приятна за нас. Войната може и да е ужасно нещо за тези, които са пряко засегнати от нея, но всъщност едновременно с това тя е стимул за мобилизиране и особена форма на освежаване на популацията ни. Дори се чудя дали американците не си направиха умишлено всичките тези войни напоследък - просто за да не губят форма.

И вече без връзка с отричането на действтителността...
@vmitkov
Не си много прав. Това, в което живеем днес, изобщо не е комунизъм - не си прави изводи само от това, че в управлението на страната ни участват хора, които са били изградени като личности с участието на "партията". Друг е въпросът, че едва когато получихме възможност да се наслаждаваме на капитализма пряко, можем да разберем и за какво точно обичаха да го критикуват комунистите.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zaprehoda
Категория: Бизнес
Прочетен: 9455879
Постинги: 999
Коментари: 6456
Гласове: 8615
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031