Началото на новия век започна с работа за Държавната лотария.
Вече споменах, че доста време правихме предавания за етническото разбирателство с пари на Белгийската лотария. Изглежда там са печелили достатъчно, имали са бол пари – както казва бай Ганю, за да си ги хвърлят в България за този, дето духа.
Пак по онова време прочетох някъде, че българската Държавна лотария е единствената в света, която работи на загуба.
Защо е така – никой не обясняваше. И аз размишлявах над феномена, но не можех да намеря отговор.
Съдбата обаче си каза думата.
В един момент начело на Лотарията застана пловдивският депутат Иво Трайков. Имахме общи познати, които ни срещнаха, и от дума на дума ни обедини амбицията да възродим западналата българска лотария. С помощта на пловдивския интелектуален потенциал.
Ива Трайков искаше да модернизира овехтелия облик на лотарията, която свързвахме все още с награди като москвичи и волги.
Началото щяхме да дадем с награда Мерцедес. И то бял.
Измислихме слоугана – “Държавната лотария се завръща – на бял МЕРЦЕДЕС!”
Клипът представляваше един стар вестник с реклама на Лотарията и снимка на черна волга, зад кадър един истински стар продавач на билети редеше нещо като ода за билетчетата, след това всичко се разкъсваше и като бял кон се появяваше белият мерцедес – символ на новото време.
На тази база направихме и радиоклип, който занесохме в Радио София. Заедно със сумата от няколко хиляди лева. Само че ни върнаха. Не можели да излъчат клипа, защото на мястото, където говореше билетопродавача, имало много висок “фонов шум”. Т.е. чуваше се шумът от улицата.
Не можех да повярвам. Ако някой ми беше донесъл на мен тези пари, пък ако щеше нищо да не се разбира от клипа, пак щях да го пусна.
Но някакви момичета, на които данъкоплатецът им плащаше заплатите и не им пукаше какви пари влизат в държавната медия, искаха да ни дадат урок.
Записахме гласовете с актьори в студио, стана истинска манджа с грозде, но сега големите специалисти от Радио София вече бяха доволни и благоволиха да вземат парите.
Образът на лотарията все още се свързваше главно с продавачите –пенсионери. Започнахме да умуваме как да привлечем млади хора.
Ива Трайков беше поръчал фланелки с надписи и шапки за млади продавачи, нови павилиончета, планираше тегленето да става по телевизията…
Аз бях видял в САЩ, че билетите се продават на касите в магазините. Пробвахме идеята в Пловдив и тя заработи.
Работихме заедно няколко месеца, нещата започнаха да се раздвижват, след това какво стана – не знам.
От този период съм запомнил една история, която донякъде обяснява защо нашата лотария беше единствената губеща в света.
В онзи период ми се налагаше често да ходя до управлението на лотарията. Някой път пред кабинета на Иво Трайков имаше чакащи, но като ме видеше, ме викаше да вляза първи, за да мога да свърша и друга работа в София.
Един ден обаче секретарката каза, че този път се налага да се чака. А пред вратата нямаше други хора.
След половин час излезе Иво Трайков – имаше вид на човек, който е на зор, даде ми знак да търпя и пак изчезна.
След два часа от кабинета излязоха няколко души с тъмни костюми и бели ризи. Дойде и моят ред.
Оказа се, че това са хора от икономическа полиция. А посещението им е било свързано с неща, които са се случили преди това в лотарията, при незнам си кой директор.
Сигурно тогава съм обещал да не разказвам за това, което съм чул, но сигурно има вече давност. Интересното е, че никъде после не срещнах потвърждение на тази история. Ако някой е чул нещо, да добави.
Та някъде в края на 90-те години Държавната лотария сключва договор с някакви фирма, която ще осигури наградите.
Не става дума за фирма-спонсор. Лотарията превежда парите, а онези само купуват с държавните пари. Сигурно защото чиновниците от лотарията не знаят как се пазарува.
Превеждат се парите за награди за една година.
Наградите са купени, след което се сключва нов договор – за “отговорно пазене на наградите”.
Идва обаче времето, когато наградите ще трябва да се раздават, но се оказва, че тях ги няма.
Няма я и фирмата, на която е оказано висшето доверие. Потънала е вдън земята.
Не е лесно да се сети човек, че награди изобщо не са били купувани. И че сценарият с източването е написан някъде по-високо от тъмните канцеларии на Държавната лотария.
Срещал съм различни схеми на източване, но тази е гениална с наглостта си. Със сигурност никой от участниците в схемата не е лежал в затвора, но ми се иска поне да разбера кои са били те. И къде са те сега?
Виждал съм различни начини на източване. Един от най-лесните е с реклама. Доста публични личности от днешния ден направиха първите си милиони с парите на загиващи държавни предприятия.
Аз се надявах, че някой ще ме вкара в подобна схема, но все не се сещаха за мен.
Един ден разговарях с човек от този бизнес, представяше се като “червен милионер”, та от него разбрах, че конците се дърпат в партийните централи. А аз като се бях заинатил да не влизам в никоя партия – хак да ми е.
Не знам дали някой още помни каква реклама му удари “Кремиковци” – тогава, когато бяха почти фалирали. Запомнил съм билбордовете на пътя за летището. Обяснението бе, че така се вдига пазарната стойност преди приватизацията.
И наистина много се вдигна – от 50 стотинки на 1 лев.
Играчите в онова ограбване днес ни учат на справедливост.
Не знам дали другите им вярват, но аз все още помня всичко.
И като им видя физиономиите – изключвам телевизора.
19.02.2008 21:32
12.03.2009 23:25
29.11.2011 10:06
кражби и измами, та чак с думи не мога да опиша. Крадеше се много сериозно от най-низшите служители до директора, че и по-нагоре. Тя затова и почти фалира, особено по време на управлението на Веселин Цветков.
