За прехода. . . :: КАФЕ ЗА СМЕТ

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

27.02.2008 23:05 - КАФЕ ЗА СМЕТ

Автор: zaprehoda Категория: Бизнес

Прочетен: 15353 Коментари: 25 Гласове:

Вчера забравих една история, свързана с Лино.

Още в началото на нашето партньорство – пролетта на 2001-а, ако не се лъжа, седнахме да мислим какво може да се направи, за да се разшуми около телевизията. Нещо като ПР акция – както му се вика днес.

И тогава се сетих за нещо, което бях виждал в Чикаго през 94-а.

В градския парк имаше фестивал на чикагската кухня. Хиляди гладни и любопитни обикаляха около стотиците палатки, където се приготвяха пред очите на публиката стотици вкусни неща. Единствено не видях скари с кебапчета.

Колкото и да са напред американците с чистотата, не може да се каже, че липсваха боклуци по алеите. Някаква организация беше измислила нещо, което веднага ме накара да спра кулинарната обиколка.

Идеята беше: бутилка минерална вода за смет. Раздаваха чували и който върнеше чувала пълен с боклук, получаваше бутилка минерална вода. За минути икономисваше два долара.

Предложих на Лино така да почистим пловдивския парк Лаута, който се намираше срещу офисите му. За всеки чувал боклук да дава по 100 грама кафе “Порто Рико”, което Лино продаваше.

- Ще давам не по 100 грама, а по килограм кафе за всеки чувал – заяви малко лекомислено Лино и кампанията започна.

В Общината приветстваха идеята, оповестиха я на официална пресконференция, осигуриха камиони, чували и ръкавици, медиите раздухаха идеята – такива работи по принцип се харесват на журналистите.

Дойде уречената събота, опънахме покрай Лаута транспаранти, някакво радио предаваше на живо – изобщо всичко вървеше по план.

Започнаха да се събират кандидатите за сметосъберачи. Идваха все нови и нови, от близката махала пристигаха цели семейства.

След два часа паркът беше като излизан.

Пред склада за кафе се нареди внушителна опашка. Имаше един мургав мъж с 22 чувала боклук. Трябваше да получи 22 килограма кафе.

Фотографите от вестниците чакаха да снимат как хората получават пакетите с кафе, но церемонията нещо се бавеше.

Влязох в офиса на Лино и намерих там един уплашен човек.

- Ако дам на всеки по килограм, Еудженио, ще фалирам – призна си Лино.- Никога не съм предполагал, че в България има толкова боклук.

Опитах се деликатно да обясня, че ако не изпълним обещанието, щетата ще бъде много по-голяма.

И тогава измислихме схемата – по килограм само за първия чувал. За останалите – по 100 грама.

Раздадохме кафето и всички останаха доволни.

На другия ден във всички вестници имаше обширни репортажи. Името на телевизията беше навсякъде, но никъде го нямаше името на Лино, нито пък се споменаваше каква марка е кафето.

Лино се обади по телефона – беше меко казано разочарован.

Опитах се да му обясня, че не аз пише статиите във вестниците.

Работата беше в това, че Лино вече си беше плащал някои добри новини, свързани с него, да излязат във вестниците. А веднъж научиш ли медиите, че можеш да плащаш, не чакай аванта.

Някой път благосклонността на журналистите не струва много. Но не кафе и сандвич, както мислят някои. Макар че има хора готови и за една почерпка да те похвалят.

Тези дни ми се обадиха от ПР агенция, която организира откриването на нов моден салон в Пловдив. Поканиха ни на откриването и на коктейла в Новотела след това.

Казах веднага, че снимането на събития, свързани с търговска дейност, по принцип се заплащат.

Организаторката заяви, че нямали бюджет за медии, но даже и да не изпратим екип, биха се радвали да ни видят на коктейла. Тогава попитах – защо се стискат за 200 лева, след като ще похарчат за коктейла 8 000 – примерно.

- Повече са от 8 000, г-н Тодоров – призна искрено девойката.- Ама така са решили…

Идеята “кафе за смет” си струваше масрафа. Пловдивчани получиха най-чистия парк в историята на града. Така беше цели три дни. След което лека-полека всичко се върна в първоначален вид.

В циганската махала сигурно поне един месец е мирисало на италианско кафе.

Каква е ползата от коктейлите – питам се някой път, когато видя събрани едни и същи хора, които са толкова преситени, че почти не посягат към храната. И поне 8 000 лева отиват на боклука.

От години и ние имаме своя предколедна инициатива, с която се опитваме да привлечем вниманието на хората. От 10 години определяме “Малкият голям пловдивчанин” на годината.

В това време другите правят “Бизнесмен на годината”, “Инвеститор на годината”, “Мъж на годината” и какво ли още не.

Всички класации завършват с пищни коктейли.

Единствено ние не го правим. Не мога да си представя как бай Гроздан – нашият избор отпреди две години, един бездомник, който победи студа и глада и преживя зимата на улицата, ще получи някаква награда край маси с храна, която би му стигнала за три години поне. И разни добре облечени кебапчийски котета ще му ръкопляскат.

Купихме на бай Гроздан две торби с храна – това му беше наградата.

Има обаче богати хора с парвенюшка психика, които си плащат на медиите, за да разберат хората с какво точно са отрупани масите им.

Гледат или четат хорицата за омари, хайвери и 12 годишни уискита и псуват.

Една година правехме репортаж от Дом за сираци – децата се нареждаха в столовата и получавах една единствена печена чушка и филия хляб.

Същият ден ми попаднаха кадри от пищен коктейл на банкери.

Доктор Янчев, лека му пръст, пловдивски кинолюбител, ми беше отворил очите – по някакъв подобен повод ми беше пуснал “Картини от една изложба” от Мусоргски и по-точно темата за богатия и бедния.

Подложихме музиката при монтажа и покрихме паралелно двете теми със съответните кадри – дечицата с чушките и банкерите с купищата деликатеси.

Получи се нещо много популистично, но ефектно.

Иначе хубаво нещо е боклукът. Кой не се е захванал с него, той не се оправил за цял живот. За съжаление, ние само минахме край него. И пихме по едно кафе.

Нагоре

Гласувай:

Следващ постинг

Предишен постинг

С ДВЕ ТЕЛЕВИЗИИ ПОД МИШНИЦА

ВРЕМЕ ЗА ПРОДАЖБА

Коментари

1. artanis - хареса ми
28.02.2008 00:13

Боклукът е един от двата основни бизнеса на София. Другият е преразпределяне. Много често си мисля как софиянците купуват боклук, а някой прави луди пари от това: Бейк Ролс, Кубети, Брускети, скапани торти, скапани зеленчуци 5та ръка, скапано месо с изтекъл срок на годност, отровни фъстъци, китайски играчки и т.н. Даже предполагам какъв ще бъде следващият хит. Трохи в шарено пликче, цена 1.20 без ДДС :)

лека нощ: