Преглеждам въпросите, по които съм търсил мнението на зрителите през 2002, и установявам, че през онази година като че ли много сме се тревожили от опасността да не изчезнем в европейското море, чиито вълни вече са почвали да ни заливат.

Това, че не щем да си продаваме земята на чужденци, е ясно открай време. Но през онази година се надигна и всенародна вълна срещу чуждите “агенти на короната”, които сложиха ръка на българските митници.

По едно време народът беше готов да направи жива верига пред съветските ракети СС 23, на които разчитахме, ако ни нападнат. Питах: “Кой ще ни нападне?”– на този въпрос зрителите или многозначително мълчаха или  машинално повтаряха урока, който си знаеха от малки – “Гърция и Турция”. Може да сме съюзници в НАТО, но все пак трябва да имаме едно на ум.

Тогава Волен Сидеров още не беше политик, но пробваше почвата със статии в “Монитор” – ако не бъркам годината.

И без “Атака” обаче започна да се очертава контурът на “заговора срещу България”.

Когато някой зрител се увличаше по тази тема, обикновено питах какво целят тези, които заговорничат срещу родината ни, за какво им е България?

Получавах много интересни отговори. Например, че американците знаят за полезни изкопаеми, за които ние не знаем, и като ни поробят, ще ни откраднат подземните богатства.

Или че искат да откраднат талантливите ни младежи и девойки и да ги отведат в Америка да работят за тях. Тъй като се знае, че ние сме най-умните на света.

Обясненията, че за всичко са виновни евреите, се чуваха все още инцидентно. Домораслият антисемитизъм обаче набираше скорост.

Пред надигащата се опасност да попаднем в лапите на “световния заговор” започна да се издига защитният щит на БЪЛГАРЩИНАТА.

Думата започна все по-често да се появява в публичното пространство.

Зад нея се криеха очевидно някакви скрити български качества, които другите народи не притежаваха.

И до ден днешен не мога да си отговоря – какво точно съдържа “българщината”. Ако е само любов към родината, за това чувство си има друга дума. Ако тя съдържа някакви уникални качества – моля, някой да ми ги разтълкува. Дали сме най-сърдечни, най-гостоприемни, най-умни, най-смели…Или нещо друго?

Така или иначе обяснимо човешко качество е да се уважава преди всичко общността, към която принадлежиш. И всяко посегателство към нейната цялост е обяснимо да предизвиква ответна реакция. Размиването на границата на общността навсякъде по света предизвиква най-малкото страх.

Преди време нарекох това състояние “Синдромът на булката” – да не преразказавам – виж http://blog.bg/search.php?q=%F1%E8%ED%E4%F0%EE%EC%FA%F2+%ED%E0+%E1%F3%EB%EA%E0%F2%E0=

Колкото повече се приближавахме към Европейския съюз, толкова по-страшна ни се виждаше загубата на идентичност. Търсехме и продължаваме да търсим спасението в “българщината”.

Всъщност спорът Алеко – бай Ганю не е ли спор за различния поглед към ценностите пред прага на един нов свят?

Що време е изгубено в спора за социалното и националното в образа на прочутия българин. Не е ли по-интересно да погледнем на тази може би най-велика българска книга от гледна точка на днешния ренесанс на национализма?

Да си спомним  за проявите на национално самочувствие на нашия прародител, за демонстрациите в банята, за закачките със сърбите, за гордостта от гюловото масло и лютата чушка?

Ако трябва да назовем истинския пазител на българщината, кой ще бъде той – Алеко или бай Ганю?

И днес продължаваме да търсим българските символи.

На хърватите е лесно – от едно интервю на Даниела Горчева с Дубравка Угрешич научих кои са хърватските символи – вратовръзката /кроват/,  химикалката и т.н. Башчанска плоча.

Кои ли са нашите? Розата, бобената чорба, кирилицата, домашната гроздова, луканката, шкембе чорбата, киселото мляко?

Около всеки от тези символи може да се разрази спор, от някои от тях няма как да не се лишим след като се огледаме. Просто защото е по-голямо от нашите граници.

Има обаче едно нещо, с което на никаква цена няма да се разделим. Това, че сме били пет века под робство.

Много е изписано по темата, че положението ни по онова време може да се нарече по-различни начини, но най-малко това е робство в приетия от историците смисъл на думата. Ние обаче не си го даваме. Държим на всяка цена дедите ни да са били роби и ние да сме наследници на роби.

Скоро някой коментираше – мисля, че беше Евгения Иванова, че желанието на всяка цена да се изживяваш като жертва, било присъщо най-вече на сърбите.

Няма такова нещо. Ние изживяваме същата вътрешна драма. Твърдя го след дълги диалози със зрители за ценностите в българската история.

Истерията около “Проекта Батак” още веднъж потвърди, че може бе най-ясно се откроява идентичността ни на фона жертвени и кървави картини.

Други народи търсят източниците за национална гордост в  спомени за героични битки,  ние -  в “три синджира роби” и в баташкия дръвник..

Та повтарях не знам колко пъти в едно телевизионно предаване, посветено на робството, че аз не искам да се призная за наследник на роби, но аудиторията единодушно ме заклеймяваше и като един повтаряше: “не, няма да си дадем робството!”

Всъщност дали робският синдром, залаган вече няколко поколения в основата на националното ни самосъзнание като висша ценност, в крайна сметка не ни е увредил?

На времето приписваха на Радой Ралин епиграмата: ”Трай народе наш, имаш петвековен стаж”.

Не знам дали някои е изследвал този феномен през годините – как и кога в новата ни история започва да се изгражда опозицията “роби - поробители”, та и днес е извор на върховна емоция?

Как 7 години след Освобождението си търсим помощ от довчерашните ни поробители – да ни помогнат срещу агресията на нашите западни православни братя през 1885 година, а днес сме си изградили съвсем различни непоклатими парадгми, които са толкова здрави, че все повече политици се надпреварват да се изкачат върху тях и оттам да възседнат властта.

Ако някой знае дали има сериозен историк, който да е отговарил на последните въпроси, моля да ми помогне.

 

 

не може да ви отговори историк, а социолог и психолог. Историците търсят обяснения за нещата в събития, политолозите - в постоянните прегрупирания във и по повод на властта, социолозите - в плановете и проблемите на големи групи хора. Тези професии търсят рационалната страна на причинността. Психолозите осветляват ирационалните - неподлежащи на разумно оспорване - причини. Те обясняват нещата с дълбочинните емоционални състояния на хората.
1. Густав Льо Бон, социолог, 1899-Психология на масите
2. Вилхелм Райх, психолог, 1932, Психология на масите и фашизма
3.Ерик Хофър-Истинският вярващ
4.Георги Марков-писател 1972-Когато часовниците са спрели, Задочни репортажи за България
5. Хосе Ортега и Гасет-Въстанието на масите
4.Е.Фром-бягство от свободата, Адорно, Маркузе, Хевеши М.А-Тълпа, маси, политика;Алекс Дьо Токвил,Канети-маса и власт и Серж Московичи

Благодаря за библиографията. Но интересът ми е главно към отговора на последния въпрос - как темата за робството се развива през годините, за да се превърне днес в толкова важен елемент от "психолгията на масите". И как се променя отношенето към т.н. език на омразата, за да стигнем до днешния момент, когато към него почти няма реална обществена съпротива
от автора

за робството и как то е същностен елемент на психология на тълпата са обект на разсъжденията на посочените автори. Според Льо Бон, то идва от понятиетоа националния характер и душевен склад на нациятат."Там, където свободата е реалност, масите се стремят към равенство, а там, където има равенство, към свобода се стреми само едно малцинство", пише Хофър през 1949.

Дьо Токвил уточнява, че за обезпечение на на свободата трябва вековно възпитание.

„Хората се стремят към свобода и равенство и пълното осъществане на тези два принципа е идеалът на демокрацията, но обичайки свободата, повече ценят равенството. А равенството, казва пак той, води до развиване в обществото на наклонности, заплашващи с установяване на деспотизъм, равнодушие към обществения интерес и предоставяне на повече права върху правителството, което да му осигури ред и спокойствие.”
Най точно какъв е интимния механизъм на любовта към робството и как ирационалната ни същност става социална реалност е показано от Райх. "Слушай, малки човече" е една от студията, следващата е "Емоционалната чума". Сетне посочената вече "Масовата психология и фашизма"
Писал съм доста по темата, има ги нещата в нета.
А как конкретно стана това в България, през годините 47-70 та- няма по точен часовник от Георги Марков. Фром има великолепни разсъждения за харатера в "Бягство от свободата" и "Душата на човека" А последният мислител по темата е обобщил всичко-Серж Московичи-има го в линка

кажа, че всичките неща ги има в нета. http://www.gumer.info/bibliotek_Buks/Psihol/_Index.php
Ето тук има част от библиографията на руски. Мога да ви посоча линкове за всичко на руски и английски

Моля, посочи. Особено на английски, че руският ми е мъчително да го ползвам (от незнание, разбира се).

как да ти се вярва,като една известнаепиграма от средата на 60-те н ецитираш правилно и я приписваш на Забой Ралин?
Оригиналът е КУРАЖ,КУРАЖ НАРОДЕ НАШ, ТИ ИМАШ ПЕТВЕКОВЕН СТАЖ.
Неин автор е студент и е казана на студенско литчетене на сатирични творби в СУ, след което става скандал в ЦК на БКП и 90% о участниците-автори са изключениот СУ.
Ето още една епиграмаот това четене - "За две-три петилетки бавно и полека, цените порастнаха с някорко века".
А Радой Ралин държеше в дома си на видно място голям едновремишен тефтер с твърди корици озаглавен с едри букви "ЕПИГРАМИ НЕПИСАНИ ОТ МЕН, ПРИПИСВАНИ НА МЕН".