Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.03.2008 22:03 - КОНКУРСИ, ПАНАИРИ...
Автор: zaprehoda Категория: Бизнес   
Прочетен: 4032 Коментари: 3 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Някъде по онова време – 2001- 2002-а, получих учтиво писмо от ръководството на Международния панаир с покана да се включим в конкурс за изработване на филм за предстоящето международно изложение.

Искрено се зарадвах. Казах си – свърши времето на далаверите, вече всичко в държавата става прозрачно и честно.

Започнах да броя колко филма досега съм направил, стигнах до 100 и им загубих бройката. Игралните неща даже не ги броях. И си рекох – този конкурс ми е в кърпа вързан, то просто няма кой да се мери с мен.

Посочих и цената, за която можем да направим филма – някъде към 3000 долара, което си беше без пари за един такъв богат възложител като панаира.

Изпратих офертата и зачаках. Отговор въобще не дойде.

След време разбрах, че конкурсната комисия е избрала офертата на някаква млада колежка от държавния телевизионен център.

Рекох – майната му, и забравих случая.

Преди следващия панаир отново получих покана за конкурс. Намалих цената на 2 500 долара и пратих оферата.

И този път – нищо. Пак същата колежка спечели.

Скоро след това се  случих на една маса с един стар познат от панаирния пресцентър. От дума на дума стигнахме до офертите. Попитах го каква цена дава конкуренцията, та все печели.

Колегата започна да се смее.

-         А бе ти луд ли си? – заливаше се от смях човекът.- Как може в България да се спечели конкурс, без да имаш човек в играта.

-         А кои са в играта? – попитах аз.

-         Ами единият съм аз – скромно си призна човекът.- И мога да ти помогна.

Идваше ми да литна от щастие – птичето най-после ми беше кацнало на рамото.

Протегнах ръка, но птичето не протягаше своята и гледаше въпросително.

-         Твойто не се губи – сетих се аз за сакралната фраза и си стиснахме ръцете.

Няколко дни след получаването на следващата покана, ми се обади моят човек и каза:

-         Госпожицата този път дава 2400, ти дай 2200.

Написах 2 200 и изпратих офертата. И пак загубих. Отидох при моя човек, за да направя рекламация. Той ми обясни, че спечелилата колежка в последния момент сменила офертата с 2 100. И че нейният човек в играта май че е заместник директор. И че там освен мангизи май има и чувства.

Поканите обаче продължаваха да идват.

При следващото раздаване на картите вече знаех, че няма какво да губя. И дадох цена 100 /сто / долара. Този път вече нямаше начин да не спечеля.

Отговор пак не дойде.

Скоро след това смениха директора на панаира. След като НДСВ спечели изборите, нормално беше да махнат синия директор и да сложат техен човек. Както преди синия имаше пък червен директор.

През 2002 за пръв път се заговори за приватизация на панаира. И тогава всички пловдивски политици скочиха като един – няма да дадем тази българска светиня на частниците.Всяка партия се надяваше, че един ден ще спечели изборите и ще сложи свой директор. Той пък ще огради с партийни другари. Те пък ще докарат свои хора и т.н.

Минаха няколко години и Георги Гергов ги изигра всичките. Или по-точно ги купи. Но това е друга тема.

Та през 2002 за известно време имаше двама директори. Редом до синия застана жълтият Йордан Радев.Беше ясно, че той е силният човек и че скоро той ще управлява еднолично.

20 години преди това Йордан Радев беше директор на предприятието “Ученически столове”. Това предприятие направи стол в държавната телевизия, където работех тогава. В нашия стол пък се хранеше ръководената от Йордан Радев администрация. Излишно е да уточнявам, че ядяхме по-вкусни неща от учениците, заради които беше създадено предприятието. Та искам да кажа, че с новия директор на панаира се познавах от много години.

Скоро след като зае новия си пост, се срещнахме някъде и аз му разказах за далаверите с конкурса за панаирен филм.

Йордан Радев очевидно се ядоса. Стисна юмрук и се закани, че ще разкатае мамата на всички далавераджии в панаира.

А аз зачаках  да дойде следващата конкурсна покана. И да възтържествува най-после справедливостта.

Още я чакам.

Изглежда някой просто ме беше зачеркнал от списъка на поканените…

 




Гласувай:
0



1. анонимен - Продан
20.03.2008 23:27
Евгени, "конкурс" не е българска дума, ние нямаме точно съответствие, поради което изглежда, че по-особено разбираме смисъла и.
цитирай
2. анонимен - Misho
21.03.2008 05:04
Otvorih posta na toia po pogreshka,molia da ne bada vkluchvan v broikata "procheteni"
цитирай
3. анонимен - Съчувстваща
21.03.2008 11:46
Сте пример за това, как човек не се учи от наученото. Или по-скоро сте от онези, дето знаят как са нещата, но отказват да ги приемат и все си удрят главата в стената...Така ще сте до края на дните си. Искате не да ви уредят, а да ви изберат. Могат обаче да ви ИЗБЕРАТ хора, които сами се нуждаят от това. А те винаги са малък процент, във вс.общества не са голям процент, а у нас са сбутани в ъгъла...Все пак, във вс.това има и нещо хубаво. То е в поредното очакване. И като се има предвид, че истинското удоволствие е не в постигането на нещо, а в пътя към него, не сте съвскем на загуба...Поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zaprehoda
Категория: Бизнес
Прочетен: 9454984
Постинги: 999
Коментари: 6456
Гласове: 8615
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031