За провинциалните медии местните избори са време на най-голям берекет.
Откривам тогава един голям тефтер, чертая по няколко кутийки за всяка дата и една след друга ги зачертавам.
Няма по-голям резил от това да объркаш графика и да ти дойдат едновременно двама кандидати за кметове.
През 2003-а имаше към 20 кандидати за кмет на Пловдив.
Д-р Иван Чомаков очаквано влезе в борбата за втори мандат.
Неговият предшественик и доскорошен съпартиец от СДС Спас Гърневски се обяви за негов съперник.
4 години преди това Иван Костов беше заложил на новото лице Чомаков –макар докторът да нямаше особен заслуги към СДС.Изтиканият на заден план Гърневски, който през зимата на 97-а се беше борил за победата денонощно, остана с разбито сърце.
Сега идваше времето на реванша.
В СДС имаха и други поводи за притеснение. Малко преди изборите от играта излезе д-р Недялко Генчев – заместник кмет и за известно време заместник председател на градската организация на синята партия. Излезе, защото си беше построил хотел на Слънчев бряг.
Новината беше шокираща. Човекът естествено си имаше стройна версия за произхода на парите и в крайна сметка излезе чист от проверките, но слуховете упорито свързваха строежа на хотела с така наречената “Поправка Генчев”.
Д-р Генчев беше прокарал поправка в правилниците за продажба на общинска собственост, според която можеше да няма търг или конкурс, ако купувачът е “стратегически инвеститор”.
Тоест, вече можеше да става пазарлък на четири очи.
Ако не се лъжа, по този начин “Метро” си купиха общинска земя почти на безценица по времето на Гърневски. Кметът обясняваше щедростта на общината с необходимостта да се “счупи гръбнака на спекулата”.
Истината е, че “Метро” изтика от пазара доста съмнителни фирми, които внасяха парфюмерия и козметика, бяла и черна техника, кафе…Но същевременно нанесе толкова поразии на дребния и среден бизнес, че създаването на средна класа се отложи за неопределено време.
Към Гърневски бяха отправени и много по-сериозни обвинения – че е взел комисионни от една сделка с автобуси “Волво”. Слуховете около тази сделка обикаляха упорито из града и се възприемаха като аксиома, което се оказа фатално за изборния резултат. В крайна сметка бившият кмет беше окончателно оневинен, но реабилитацията дойде твърде късно.
Много пъти съм си задавал въпроса дали все пак Гърневски е заделил някой лев за себе си след 4 години управление. Много хора са ми казвали, че в сделката с автобусите има нещо съмнително.
Днес почти съм убеден, че човекът не е взел нищо. Ако има категория сини идеалисти, Гърневски би бил един от нейните ветерани.
Само че един от неговите близки хора в момент на откровение започна да ми разказва колко е трудно да останеш неподкупен. Как идват едни лоши хора, вадят от джобовете издути пликове и ги оставят на масата. Обаче той не се поддавал на изкушението и направо гонил лошите..
- А имало ли е случаи да си тръгнат, без да вземат обратно пликовете? – попитах аз наивно.
- Разбира се – отговори синият активист.- Но аз даже не ги отварям. Направо ги нося в партийната каса.
Романтични времена бяха онези. След това дойде едно ново поколение партийни кадри, които правеха точно обратното. Идваха лошите и носеха пликове за партийната каса. Но този път новите политици забравяха да внесат дарението и си го слагаха в джоба.
- Питам аз в София дали са получили дарението – разказваше ми един представител на фирма, която корумпираше всички наред, - а те само мигат. И казаха, че сигурно техният човек в Пловдив е прибрал всичко в джоба си.
Един от кандидатите си плати за предизборните участия, но помоли да му издам фактура за 1000 лева повече. Трябвало да се отчете на спонсорите, но имал някои лични разходи…
Един от най-интересните кандидати от онези избори беше независимият кандидатът за кмет Димитър Костов. Той беше развил добър бизнес и се беше приготвил да приватизира “Ален мак”, но го бяха отрязали на финалната права.
Костов ми призна, че е раздал маса пари на разни политици, всички му обещавали, че ще му помогнат, но изяли парите без никаква полза. Затова решил, че е по-добре да инвестира в себе си.
Една вечер трябваше да има някакъв предизборен дебат, Костов беше дошъл първи. Гледахме от прозореца дали идват останалите кандидати, по едно време се зададе един от хората на НДСВ.
- Гледай сега как ще се върне, като ме види – прогнозира Костов.- Защото толкова пари му изсипах, а нищо не помогна.
Жълтият политика се заизкачва по стълбите и в мига, в който зърна доскорошния си благодетел, направи кръгом и избяга.
В предизборните си изяви Димитър Костов изнасяше телевизионни “уроци по корупция” – тази материя той я разбираше, хората изглежда имаха нужда в този момент от човек, който да говори в прав текст и го засипваха с похвали. В крайна сметка новоизпеченият политик не стана кмет, но влезе в общинския съвет. И то след една скромна телевизионна компания.
През 2003 –а за пръв път чух за готвения компромат срещу тогавашния кандидат на ВМРО, а днес вече кмет, Славчо Атанасов. Компроматът лъсна чак след 4 години и то с помощта на същия Димитър Костов. Което май му изяде главата.
Една вечер преди изборите 2003-а ми се обади човек от ВМРО и попита кога най-рано на другия ден можем да се видим .
Пихме кафе в ранни зори и човекът ми разказа как всеки момент от СДС ще пуснат компромат, че Славчо е педофил. Впрочем жертва на компромат през 1999 година беше станал друг кандидат на ВМРО.
- От СДС толкова ли не мога да разберат, че ние сме естествени съюзници –в прав текст ми каза воеводата.- И че ще подкрепим Чомаков на втория тур.
Помислих, че вероятно искат да ме използват за парламентьор, но не се хванах на хорото.
След ден –два на помощ на ВМРО се отзова Богомил Бонев, който започна да разказва пред медиите някакви тайни от СДС-арското минало. Тези неудобни тайни според мен изиграха ролята на катализатор в дясното пространство, в крайна сметка от СДС забравиха за готвения компромат и се прегърнаха с ВМРО преди втория тур. И така управляваха братски 4 години.
Чомаков стана отново кмет, заместникът му д-р Генчев замина за морето да си управлява незнайно как придобития хотел, но “поправката Генчев” остана в сила още известно време.
През вратичката, която тя отваряше, минаваха знайни и незнайни тарикати. С помощта на тази поправка градът се раздели с част от централния си площад. И то с частта, на която се намираше Римският форум.
Започнаха дела, сменяха се собственици и най-накрая се чу, че този много апетитен парцел е попаднал в ръцете на много актуалната днес фирма “Винпром Пещера”. Разказът за тази епохална далавера – следва.
03.06.2011 19:37
