Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.04.2008 13:13 - СЪДЪТ НА ЖИВО
Автор: zaprehoda Категория: Бизнес   
Прочетен: 3101 Коментари: 2 Гласове:
0



В продължение на три години правихме съдебни възстановки, последната година даже започнахме да работим на живо.

Превърнахме студиото в съдебна зала – с всичките банки, знамена и гербове. Зрителите даваха прогнози по телефона каква ще бъде присъдата, но даже екипът ни не знаеше до последния момент какво ще реши съдебният състав.

По това време в България дойде една известна американска съдебна журналистка и каза, че даже при тях още нямало  съдебни драми на живо.

Така че поне тук ги изпреварихме американците.

Дотук със самохвалството.

Сега с проблемите.

През тези години на няколко пъти ни посещаваха съдии и съдебни журналисти от цяла България, за да видят как ги правим тези работи. Показвах, обяснявах, пишеха се проекти, но не знам дали някой направи нещо. За което си има обяснение.

На първо място е много трудно да съчиниш такъв процес, който да свърши за час или два – след като всички знаем, че у нас делата се влачат с години.

На второ място участието на истински магистрати – колкото и да е убедително и колкото и да съм им благодарен за помощта, не позволява по обясними причини да се репетира. А класическата съдебна драма привлича с добре изигран  диалог, с точно подадени реакции, с точно изчислени  паузи...При едно репортажно излъчване и господ не може да се справи.

Най-трудно обаче беше да се направи от една папка протоколи истинска  драма. Да има образи, конфликти, катарзис –ако щете.

Когато накарах актрисата, изпълняваща ролята на инспекторката  от ХЕИ, след произнасянето на неочаквано голямата ефективна присъда да извика:”Аз ли съм най-корумпираната в тази държава?”, косите на магистратите се изправиха. Те твърдяха, че такива емоционални изблици може да ги има в американските филми, но не и в българските съдилища. При нас всички отговаряли кротко на въпросите и обикновено гледали притеснено в пода. И всичките присъди били точни и справедливи. Може би с изключение на жестоките присъди за притежание на наркотици, много от които очевидно бяха трудно защитими от морална гледна точка.

Почти буквално възпроизведохме съдебен процес срещу едно момче, в чийто дом бяха открити няколко грама хероин. Заради което то излежа в затвора няколко години. От показанията, документирани в стенограмите, се прокрадваше истината, че подсъдимият поема и вината на своята приятелка. Чийто баща на всичкото отгоре е ченге.

По онова време почти половината от делата, които се водеха в съдилищата, бяха за притежание на наркотици. Полиция, прокуратура и съд се хвалеха с оптимистични статистики за разкрити престъпления и осъдени престъпници. А всъщност ставаше дума за прекършени съдби на нещастни момчета и момичета, които вместо да бъдат лекувани, лежаха в затвора и излизаха още по-зависими и с разбит живот.

От време навреме залавяха и съдеха и по някой дилър. Когато дилърът обаче се казваше баба Айше и беше от циганското гето Столипиново, съмненията, че се води истинска война с търговците на дрога, оставаха...

Сещам се и за една друга история.За поредния “съд на живо” трябваше да намерим човек, който да изиграе ролята на стар и болен човек, който с последни сили се бори за справедливост. Не познавахме подобен актьор. Колегата Здравко Гълъбов, който се занимаваше с кастинга, се сети за някакъв си Владо. Доведе го и тогава разбрах, че това е мой съсед от детските години.

Владо не беше толкова стар, но небръснат и с големите си очила, заради които още от малък си беше спечелил прякора Дердека, изглеждаше подходящ. Цялото му излъчване беше на класически “лузър” – както е модерно да се казва. Намираше си лошо платена работа от време навреме, нямаше семейство, едвам свързваше двата края. Този ден нямаше даже с какво да си купи билет за автобуса.

Дадох му някакъв дребен аванс и си помислих дали Владо изобщо ще дойде за снимките.

На другия ден обаче той ми се обади по телефона и ми зададе няколко съвсем професионални въпроса около подготовката на образа – облекло, реакции, поднасяне на диалога.

В деня на снимките дойде първи, зададе още няколко въпроса и изигра на живо блестящо ролята си. Едва ли някой професионалист можеше да постигне нещо подобно. И не само защото до голяма степен Владо играеше и себе си. Той беше схванал драматургията – доколкото я имаше, беше изградил образа в главата си.

Тогава се замислих дали този човек не е един природен талант и дали би могло този талант да бъде открит по-рано? Съзнателно или подсъзнателно Владо се въртеше около хората на изкуството, последно го бяха наели за няколко месеца като общ работник в кукления театър.

Подобни драми се случват постоянно около нас, но ние не ги забелязваме.

В същата постановка взе участие и една истинска прокурорка, чиято визия напомняше звезда от корицата на някое светско списание. Жената трябваше да си закопчава чак догоре прокурорската тога, за да не възбужда у зрителите неудобни асоциации.

След излъчването мобилният телефон на прокурорката започна да писука безспир. Есемесите идваха един след друг. Полюбопитствах какви оценки дават познатите за нашата работа.

Прокурорката ми довери съдържанието само на последното съобщение – и другите били подобни. То гласеше:”Искам да съм твой подсъдим!”

Свършвам със съдебния период в моя живот, остава обаче открит главният въпрос – какво толкова има в съдебната ни система, че тя е толкова критикувана от Европа. И с каква цел американците наляха толкова пари в нейната реформа.

Честно казано – не разбрах.

След като контактуваш известно време с хора от дадена институция неминуемо идва мигът, когато някой започва да проклина системата, в която работи. И разбираш за какво става дума. Тук обаче никой не каза нищо.

Подсказваха ми елегантно, че има проблеми, които никой никога не би се наел да коментира, че има законодателни несъвършенства, които трябва да се подминават, че е по-добре да се мълчи за неща, по които някой някъде може да си направи превратни изводи.

Веднъж престоях цял следобед в районната прокуратура в очакване на предварително уговорена среща, редът ми все не идваше, но утешението беше, че работата на другите пред мен беше по-важна от моята. Двама мъже нетърпеливо чакаха да получат подпис, за да арестуват някакъв престъпник, но докато влязат, мина толкова време, че престъпникът можеше да е минал вече две граници.

В дъното на коридора беше архивът, идваха хора, търсеха преписки, на които бяха изпуснали края, молеха за справки, проклинаха.

Иначе в коридорите на съдебната система беше пълно с бързащи делови хора с папки в ръка. Сигурно всеки от тях знаеше какво трябва да се промени, но всички мълчаха.

Някъде вече бях виждал подобно, но не можех да се сетя къде.

След време се сетих – по същия начин сновяха мълчаливи и загадъчни хора в коридорите на властта преди 20 години...

 

 



Тагове:   живо,


Гласувай:
0



1. анонимен - за мълченето
23.04.2008 21:42
мълчанието : като тема на разговор и тук.
Говоренето: (многото говорене)като хубавото мълчане.
хубавото мълчане:като златото.
цитирай
2. анонимен - съдът на живо и на умряло- все тая
23.05.2008 13:23
Ами да не си мълчат. Всаки прави това, което може или иска.

Наложи ми се да се явя като свидетел във ВТърновски окръжен съд с призовка, дата,зала,номер на дело, 10 часа.

Каква беше изненадата ми когато явявайки се там, установих, че за същият ден и час са назначени още 10 дела и моето беше последното измежду тях!? Т.е. от 10 до 16,30 часа прекарах на етаж, на който нямаше дори тоалетна. /Единствената, която имаше беше заключена за персонала./

Три часа след този, обявен в призовката такъв сканал дигнах на председателя на окръжният съд, че ще ме помни дълго време...после написах мнението си за работата на окръжният съд в местният вестник

изисках е.майл адреса на окръжният съд и го вписах лично на видно място, за да бъде достъпен за всички граждани

всички мълчат, гледам ме сякаш съм пияна или луда, коментират ме, не ме подкрепят, а някои дори се възмутиха, че не съм "преклонена главица" или "надупена гражданка"..аха..точно надупена гражданка. Гишето на пропуска е на нивото на гениталиите ми и за да разговарям с намиращият се вътре служител, аз трябва да му се поклоня в надупена поза, за да може да ме чуе.

Настоях не аз да се дупя, а той да излезе и да ме изслуша, защото лесно не се дупя, а по принуда точно НИКОГА.

Обърнах специално внимание на председателя на окръжният съд за това и му обещах, че ако ми се наложи отново да посетя тяхното гише, следващият път ще си нося диамант в чантата и ще им отБележа точното място, където да преместят прозорчето. Ба си. Що търпите да Ви унижават?
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zaprehoda
Категория: Бизнес
Прочетен: 9455269
Постинги: 999
Коментари: 6456
Гласове: 8615
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031