Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.05.2008 11:18 - СЪЕДИНЕНИЕТО – ОПИТ ЗА ВЪЗСТАНОВКА
Автор: zaprehoda Категория: Бизнес   
Прочетен: 5268 Коментари: 9 Гласове:
0



            

Някъде през 1984 година нещо си говорих с драматуржката на Пловдивския театър и тя неочаквано ми каза: “Защо не напишеш една пиеса за Съединението?”

През следващата година се навършваха 100 години от онова знаменателно събитие, което по-късно стана и национален празник.

Десетина години преди това Съединението едва-едва се споменаваше в историята. Може би защото съществуваха опасения някой да не попита:”А защо руските ни братя този път не са дошли да ни съединят, та е трябвало сами да се оправяме?”

Вече бях участвал в правенето на документален филм по случай 90-тата годишнина и имах някаква представа от събитията. Спомням си, че в този филм прокарвахме идеята, че Съединението е народно дело – продължение на Априлското въстание. Казал го е и Захари Стоянов. Дали е точно така е отделен въпрос.

Та започнах аз да пиша пиеса – на юнашко доверие. Ударих му едно голямо четене – търсех нещо, около което би могло да се завърти драматургията.

И един ден намерих разковничето. В един вестник от 1903 година открих съобщение, в което се казваше, че английският оператор Чарлз Райдър Нобл, кореспондент на “Блек и Хуайт”, кани всички “останали живи сподвижници на Съединението” да участват във възстановка на събитието.

Какво е станало – историята мълчи. Във вестниците няма и ред дали идеята на англичанина е реализирана, липсват и материали в английските архиви. Някъде прочетох, че Нобл всъщност бил английски шпионин. И толкова.

Така че се наложи да фантазирам – какво би могло да стане, ако наистина участниците в събитията от 1885-а са се били събрали на едно място след толкова години и какво ли са си казали?

Започнах да се ровя в спомените на героите от Съединението и открих, че те доста се различават – особено по въпроса кой е изиграл главната роля. Което си беше вече жива драматургия.

В един юбилеен лист от 1925 година открих и едно заключение, което стана пътеводна звезда в опитите ми да разбера българския характер. Неизвестният автор беше написал по повод 40-тата годишнина от Съединението: ”Българинът е инатчия на ента степен – заради бълхата  изгоря юрганя.”

По-късно открих и една турска поговорка, която гласи ”Гърците ги мори салтантлъка, българите – инатлъка.”

Та в пиесата живите сподвижници се събираха пред камерата на английския шпионин и започваха да разказват спомени. По едно време работата стигаше до скандали и стрелби.

Работата уж вървеше, смениха се няколко души кандидати за режисьори, но беше ясно, че всъщност ръководството на театъра залъгва и тях, и мен.

Накрая ми казаха, че текстът не отговарял на “юбилейния патос”. И че предпочитат друга пиеса, в която има повече патос и родолюбие.

Другата пиеса бе поставена набързо и имаше цели две представления. С което театърът отчете мероприятието, а аз пих една студена вода.

Мина ми бързо – наистина не бях вложил в текста задължителния  юбилеен патос. Тъкмо напротив. Съединението не изглеждаше и съвсем народно дело. Освен това бях прекалил и с местния шовинизъм. Бях вкарал почти буквално в устата на един от героите текст от известния пловдивски общественик Недко Каблешков, който описва как Пловдив – градът, който е щял да стане номер 1 на Балканите, българският Ваймар, след Съединението е рухнал. Книги и музейни сбирки са ограбени и заминали за София и т.н.

Предвидливо си запазих целия архив. Написах няколко статии, радиопиеса в две или три части – не помня. И най-важното – остана в мен убеждението, че този епизод от нашата история не е това, което искат да ни представят.

Годините минаваха, пред паметника на Съединението всяка година на 6-и септември идваха първите държавни мъже, произнасяха с фалшив патос фалшиви речи и въобще всячески експлоатираха събитието.

Всъщност тезата за “нуждата от съединение на целия народ”, защото в това била силата, е много удобна за всяка власт, тъй като тя изключва всякакво противодействие на политиката на управляващите…

И сега стигаме – 20 ГОДИНИ ПО-КЪСНО.

През 2005 започна подготовка за 120-тата годишнина на Съединението.

Рекох си един ден – я да видя какво пазя от онова време. Намерих папката с отхърлената  пиеса, прочетох я и не ми хареса особено. Но основната драматургическа линия си беше точно на място, фактите си оставаха факти, по-голяма част от диалога, който си беше документален, можеше да се използва.

Седнах и написах нов сценарий. Колегата Здравко Гълъбов го прочете и ми даде кураж. За два дни намери изпълнители за главните роли – и то не какви да е актьори, а първите имена на театъра. Те харесаха текста и един ден се събрахме в една от къщите в Стария град – дойдоха Георги Василев, Стоян Миндов, Панайот Добрев- Понко, Стефан Попов, Марин Младенов, Соня Ботева.

Събрахме оттук-оттам камери и микрофони, отупахме джобовете за някакви символични хонорари и за ден и половина свършихме работата.

Успяхме да монтираме материала и се получи нещо, което някои харесаха повече, други по-малко, трети хич.

Един родолюбив пловдивчанин – бившият депутат Христо Марков си поръча десетина копия и ги разпрати по посолства и културни центрове по света. Така че нашият труд достигна до Торонто, Варшава, Лондон и не знам къде още.

Не надценявам резултата, но мисля, че като подход към събитията се получи може би най-сериозното, което е правено на тази тема.И то без да поискам от никого една стотинка. Което ми е най-голямото удовлетворение.

Беше дошло времето, когато вече не ме интересуваха какво ще кажат художествените съвети, органите, институциите, спонсорите. Не бях длъжен никому, но нямаше и на кого да се сърдя. Можех да се сърдя само на себе си.

Разбрах какво значи да се работи с приятели. Не ми се разделяше с актьорите, а имах чувството, че и на тях им се играеше още.

Седнаха и написах нов сценарий и така следващата година със същия екип направихме един филм за корупцията в местната власт, който се наричаше “Голямата бакалница”.

За него – по-нататък.

Иначе през 2005 –а тържествата пред паметника на Съединението минаха блестящо, президентът или министър-председателят – не помня кой точно, държа реч, в която говори за единението на народа.

Патосът беше същият – ама едно към едно,  като този от 1985-а.

Общинското ръководство успя да събере и награди всички, които са написали поне два реда за Съединението през последните 30 година.

Мен и този път ме забравиха…

 

 

 



Тагове:   опит,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Възможно ли е да видим тези матер...
18.05.2008 11:47
Възможно ли е да видим тези материали онлайн.
цитирай
2. анонимен - онлайн
18.05.2008 11:56
Нямам представа как да стане - материалът е около час. Дайте акъл.
цитирай
3. анонимен - data.bg, rapidshare.com или друг сървър
18.05.2008 12:18
Ако е много голям файл да се разцепи на архиви. Или ако е на малки може и в http://www.youtube.com/ има и български аналози www.vbox7.com/ и www.zazz.bg/
цитирай
4. анонимен - Google video
18.05.2008 12:36
До колкото знам няма проблем да се качи в video.google.com. Поне там съм виждал документални филми с продължителност от час-час и половина.

Мисля и, че там автоматично се променя качеството на филма, така че да отговори на изискванията за размер на файла, но не съм абсолютно сигурен.

Филмите, за които споменах бяха с размер около 300М. Може да го качите на 2 или 3 части с максимално позволения размер.
цитирай
5. анонимен - YouTube ограничава времетраенето ...
18.05.2008 15:42
YouTube ограничава времетраенето на материалите до 10 минути.

Google Video позволява качване на файлове над 100 МБ (препоръчват инсталиране на нарочна програмка). Напълно безплатно е. Струва ми се, 60 минути 640х480 могат да се съберат под 200 МБ. Качването на такъв файл в зависимост от интернет връзката може да отнеме от 2-3 часа до цяла нощ.
цитирай
6. анонимен - Съединението
18.05.2008 20:51
"Опит за възстановка" е страхотна пиеса, струва си да се види от повече хора. Сигурно е най-доброто нещо, писано за Съединението. А и за ролята на обикновения човек в нашата политика изобщо.
цитирай
7. анонимен - tranz.it
19.05.2008 10:14
Може да го качите в tranz.it. Позволява файлове до 1 GB и да пуснете линка тук. Който се интересужа ще си го свали.
цитирай
8. анонимен - TRANZ.IT
22.05.2008 07:55
http://tranz.it/load.php?id=arsC5BuqaGnjxTs729030

Евгени, това е сайта на който можете да качите файла и да обявите тук, че сте го направили,

защото има ограничение на престоя на файла там,
за да може всеки, който желае да си го свали.

Писнало ми е от стойкаджийство и лицемерие.
От фалшиво надуване на фанфарите за един мачкан народ от многовековни робства от чужди поробители, диктатури /чужди и свои/, загубени войни с много човешки жертви и загуба на територии и който не може да се отърси от мекеретата си с мания за величие.

С години се руши ценностната система на българина и му се внушава, че да бъдеш скромен и честен е порок, а първенющината се издига в култ.

Нам не са нужни себехваления, нито излишъм песимизъм, а честно отношение към събития и факти, обективност.


РУЖА
цитирай
9. vmitkov - Не сте ли чували
25.06.2008 11:54
за kolibka.com?
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zaprehoda
Категория: Бизнес
Прочетен: 9455467
Постинги: 999
Коментари: 6456
Гласове: 8615
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031