Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.06.2008 18:20 - КАК НИ ДРЪПНАХА ШАЛТЕРА
Автор: zaprehoda Категория: Бизнес   
Прочетен: 11613 Коментари: 15 Гласове:
1

Последна промяна: 06.07.2008 12:00


                                

 

На 4 февруари миналата година, пет минути преди новините в 19.00, нашият канал изчезна от кабелната мрежа. След секунди на същото място се появи Фокс Крайм.

Животът продължи да си тече – все едно, че нищо не беше се случило.

Имало е  някаква телевизия – имало е  проблеми, няма я телевизията – няма проблеми.

Малко преди това ми бяха казали, че само след 3 дни никой няма да се сеща вече за нас.

Оставаше да се провери.

Сутринта всички дойдоха на работа на време - 40 души, които не знаеха какво да правят.

В студиото беше тъмно и студено. Мониторите зееха черни и безсмислени.

imageПървата сутрин

Започнаха да звънят зрители и да питат защо ни няма. Не знаех какво да им кажа.

Започнаха да се обаждат и колеги –журналисти. Едни търсеха скандала, други искрено ни съчувстваха.

Тодор Божилов, главният редактор на „Пловдивски Труд”,  започна да организира подписка сред главните редактори на медиите. Повечето подписаха, някои след това обаче ме предадоха. Пожелах им само дано да не им се случва това, което на мен ми се случи.

Обадих се на моите приятели от „Българската медийна коалиция”, които денонощно бдяха над свободата на словото.Между другото от години бях член на Управителния съвет на коалицията и бях свидетел как и най-малкото посегателство срещу медиите не оставяше ненаказано – съчиняваха се гневни протестни декларации, организираха се пресконференции и т.н. Този път обаче не последва почти нищо. Някъде по това време пред Съдебната палата някакъв охранител беше блъснал или настъпил журналист – и отново започнаха да се съчиняват пламенни декларации. Този инцидент изглежда беше много по-впечатляващ от унищожаването на една провинциална медия.

Кротко си взех шапката и напуснах Коалицията. Скоро след това тя се разпадна по някакви причини.

Обаждаха се правозащитници, разпитваха и главно се опитваха да вкарат случая в поредния си финансиран проект.

От СЕМ след дълго колебание отчетоха някаква дейност, която завърши с призив при разрешаването на случая да се вземат предвид интересите на всички „заинтересувани страни”. Нещо като призив да се защити жертвата, но без да се обиди палача.

Пак по това време диктаторът Уго Чавес спря някаква венецуелска телевизия, медиите гърмяха безспир, а на нас никой не обръщаше внимание.

Имаше политици, които искрено се възмущаваха, но повечето от тях, след като усещаха, че не могат нищо да направят, гледаха да се преориентират в новата обстановка на пловдивския медиен пазар.

Имаше, разбира се, и хора, които идваха и просто питаха с какво могат да ни помогнат.

И помагаха.

Най-напред обаче трябваше някой да започне да ни излъчва.

Сетих се, че в Пловдив се опитва да пробие един асеновградски кабелен оператор. Даже беше започнал да кабелизира един от кварталите.

Отидох при собственика Иван Гологанов и му разказах историята.

Човекът само попита какво трябва да направи. И го направи още на другия ден.

Три дни след дърпането на шалтера вече работехме – макар и с една шепа зрители.

Сега благославям онова трудно време, защото отново преживях началото – борбата за всеки зрител. Бяха ни върнали 10 години назад.

Излъчвахме, но на предаванията с открити телефони не звънеше никой. Беше повече от тягостно.

Всеки петък вървеше и още върви  една телевизионна игра – „Голямата играчка”. Тя имаше доста зрители, които обикновено скъсваха телефоните. Надявах се поне сега някой да се обади и да каже, че ни е открил.

И стана чудото – телефонът звънна. Оказа се обаче, че това е стар зрител, който си звънял и без да ни гледа. В момента бил на риба, но решил да си пробва късмета.

Следващият зрител също звънеше на тъмно.

Водещият питаше дали ни гледат, а те отговаряха, че няма как.

Докато една женица най-после каза:”Ами да, гледам ви по ДИСИСИ.”

Крещяхме от радост. Имахме вече един зрител.

В събота се обади и втори зрител – от Асеновград. По едно време нашата пловдивска телевизия имаше повече зрители в Асеновград, отколкото в Пловдив. Започна да ни гостува тогавашният асеновградски кмет, докато пловдивският…

Някои разправяха, че когато кметът Иван Чомаков разбрал, че вече ни няма, не можел да скрие радостта си. Други пък твърдяха, че той е поръчителят на смъртната присъда.

И до днес не искам да повярвам, че един пловдивски кмет е способен на такава низост…

Борбата за всеки зрител продължаваше. Всеки ден вземахме имената на новите абонати на новата кабелна мрежа и в новините ги поздравявахме. Ставаше нещо като в онзи виц за албанската телевизия, която започвала новините с „Добър вечер, другарю Енвер Ходжа” -  защото само той имал телевизор. Ние сега започвахме с „Добър вечер на нашите нови зрители – семейство Стоянови, Петрови и Ганчеви…”.

Първата ни работа беше да направим един клип в подкрепа на „събратята си по съдба” – жертви на Уго Чавес. Клипът завършваше с думите „Пловдив и Каракас – два града, един проблем!”

Чудехме се как да лъжем рекламодателите, че имаме отново зрители. Някои от тях обаче се оставяха да бъдат лъгани – знаеха, че така ни помагат.

Иска ми се да благодаря на толкова много хора, благодарение на които оцеляхме. Няма да ги изброявам, защото сигурно ще забравя някого. Не мога обаче да пропусна бате Емо от Каршияка – един инвалид, който едвам ходеше, но обикаляше от врата на врата, за да събира подписка в наша подкрепа. Само че не знаеше на кого да предаде подписката. Просто нямаше на кого.

Един ден дойде някакъв непознат човек, за да попита дали е истина това, което е чул за нас. От години живеел в Полша – там обаче ако някой се опита да спре градската телевизия, градът щял да излезе на улицата.

Е, България не е Полша, нямаше кой да излезе на улицата, но поне по телефона звъняха и ни подкрепяха. И питаха кога новата кабелна мрежа ще стигне до тях, за да могат да ни гледат. А когато тя идваше до тях, бързаха да се прехвърлят в нея.

Проблемът започна да става икономически.

И един ден стигнах до една от най-сериозните дилеми в живота си.

Телефонът звънна и от ръководството на стария ни кабелен оператор „Евроком кабел” ми казаха, че могат веднага да ме върнат, но при условие, че се откажа от новите си партньори.

До мен имаше хора, които разбраха за какво става дума, и ми шепнеха да кажа „да”.

Аз обаче казах „не”.

Още утре можех да си върна зрителите, рекламодателите, парите. Но трябваше да предам хора, които ми бяха помогнали. А какво пък трябваше да обясня на абонатите, които заради нас се бяха преместили в другата мрежа…

Мисля, че повечето от колегите ме разбраха.

Парите не стигаха за заплати, но никой не протестираше.

По едно време обаче на пловдивския пазар се появи „ТВ 7”. Започнаха да правят голямо студио и да си търсят кадри. Напазаруваха си няколко души от моите – срещу двойни заплати.

И това го преживяхме. Само че тези дни студиото на „ТВ 7” ще го закриват. Изхарчиха  поне 1 милион без никаква възвращаемост и след криви сметки и спират. А когато преди година откриването на студиото им бе ознаменувано с пищен коктейл, там се стече целият град. Събитие голямо – софийска телевизия обърнала внимание на Пловдив.

В същото време нашите хора събираха стотинки за автобус, за да дойдат на работа…

…В крайна сметка всичко свърши добре – след 7 месеца изгнание бяхме реабилитирани. Сега даже имаме повече зрители отпреди спирането.

Пуснаха ни точно навреме – хванахме изборите и със спечелените пари си върнахме заемите.

Не знам тези 7 месеца с колко години ме състариха, но поне разбрах истината за много хора. Разбрах, че няма по-ценно нещо от приятелството. И че ако работиш за зрителите, рано или късно ще бъдеш възнаграден.

Всичко това се случи в първата за България европейска година. Аз обаче я запомних като венецуелска…

И остана въпросът кой беше моят Уго Чавес.

Всъщност големият въпрос е друг – това, което се случи с Пловдивската телевизия, утре може да се случи във всеки друг град. Няма никакъв защитен механизъм, няма институция, от която да се потърси помощ, няма политическа воля. Всеки местен олигарх може да намери механизми и да определя какво могат да гледат и какво не могат хората от подопечната му територия.

Но на кой ли му пука…

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 



Тагове:   как,


Гласувай:
1



1. анонимен - Безразличието е проблем.
16.06.2008 00:37
Това е един от основните проблеми в България - " На кого ли му пука?"
цитирай
2. анонимен - Какво ни спаси?
16.06.2008 21:16
Не знам. Някакво разместване в играта. Във всеки случай съвпадна с обявяването на кандидатите за кмет на града - едни се отказаха, други се решиха...
цитирай
3. анонимен - Аз пък не разбрах какво означава ...
17.06.2008 12:03
Аз пък не разбрах какво означава "спряха ни". Отнеха ви лиценза? Ако да предполагам трбва да е имало някакво обяснение. лиценза не се ли отнема от СЕМ? И ако СЕМ не спира телевизия - коя институция го прави и на каква база? Или под "спряха ни" имате предвид, че сте прекратили договор с кабелен оператор, който ви излъчва? И ако е така това не е ли проблем на договореност с оператора и съответон натиск върху него?
цитирай
4. анонимен - Верен приятел е този, който е с теб и в трудни моменти
17.06.2008 13:01
От всичко, което прочетох, за мен най-ценното е изборът, който е направил Евгений Тодоров. Неморално би било телевизия да захвърля една аудитория заради друга. Не просто рейтингът, но и "животът" на тази телевизия зависи от верните зрители. Управниците идват и си отиват, налага ни се да живеем с последиците от техните решения. но именно верните приятели, вярната публика оставят усещането, че работата има смисъл.
цитирай
5. 100jan - До анонимен №4
17.06.2008 16:14
Прекратяването на излъчването на въпросната телевизия по монополиста на кабелния пазар в Пловдив си е равносилно на спиране. Тази телевизия не случайно е наричана първобитно-общинна. Живея в центъра и когато гледах телевия (преди три години, вече не гледам, а и нямам намерение), въпросната беше известна с лошото качество на сигнала си. С антената улавях без проблем всички ефирни телевизии, без нея. По кабела вървеше със задоволително качество, но какво от това? Евгени Тодоров малко преувеличава, пишейки за отказалите се от Евроком само заради спирането на ПОТ (Пловдивска Обществена Телевизия). Истината е, че много от клиентите на Евроком с радост се прехвърлят към друг оператор, стига такъв да се появи. Споменах вече, че са монополисти, нали?

Да, и аз се зачудих как и под каква форма е било спирането. Сега не ми се занимава да търся има ли такава телевизия в ефира. Както вече споменах - не гледам телевия. И ако го направя изобщо (отново да стана телезрител), в никакъв случай няма да е заради ПОТ.

Но от друга страна, ако Евгени Тодоров има основания да говори за незаконно "спиране", то нещата са много страшни. Става дума не за съществуването на някаква незначителна телевизийка, а за свободата и демокрацията. Знам, че много хора с радост биха ги заменили за къшей хляб, но аз не съм от тях.
цитирай
6. анонимен - пловдивчанин
17.06.2008 17:29
Авторът очевидно не иска да навлиза отново в перипетиите около спирането - който се интересува може лесно да научи много неща като пусне в Гугъла ПОТВ или нещо подобно. На аз намерих в един брой на списание ТЕМА от времето на спирането, че новините на тази телевизийка са били най-гледани в града - в сравнение с другите пловдивски телевизии. Може би това обяснява някои неща.
цитирай
7. анонимен - Основното тук е дали тази телевизия ...
18.06.2008 09:23
Основното тук е дали тази телевизия е била спряна незаконно, дали е спряна законно на база на обвиенение, или просто е прекратен договора. Ако е последното, а и което и да било от трите пак може да се интерпретира дали спирането е защото телевизията ае била неудобна на някого.
Въпроса е, че така представената информация на мен лично ми звучи много подвеждащо и някак за да се оформи повествованието. Нямам желание да споря нито с автора нито с когото и да било, просто мисля, че е добре в такива случай да се даде повече информация какво се е случило. Защото на мен до тук ми звучи само като прекратяване на договор между две фирми, едната от които силна и почти монополист на пазара, без обаче в това задължително да се крие политически подтекст. Още повече, че от текста се разбира, че на малко по-късен етап Евроком е искало да поднови договора.
цитирай
8. анонимен - Мъжко момче сте!
21.06.2008 08:51
Хвала! Вас майка Ви е раждала!
цитирай
9. анонимен - защо ги спряха ?
24.06.2008 00:27
Според това което аз знам спряха телевизията от една страна заради злобата породена от това, че показваха много истини за градски далавери и страха, че ще показват неудобни истини и по време на кампанията за местните избори които наближаваха, и от друга страна заради стремежа на друга телевизия свързана с монополния по това време кабелен ператор да вземе по - голяма част от аудиториуята и рекламата. Според сведенията ми страха и злобата на едните се комбинира с алчността на другите и взеха ЗАЕДНО решение за спирането.
цитирай
10. 100jan - Ама какво спиране, боже?
24.06.2008 17:07
Има ли решение за спиране от съд, прокуратура, СЕМ? И ако има - какви са мотивите? Всичко друго си е дъра-бъра.

Освен това не мога да бъда заподозрян в симпатии към Евроком (виж блога ми), но ето и другата страна в този проблем:

"Наложи се да спрем излъчването на т. нар. Пловдивска обществена телевизия, защото тя не отговаря на закона. Афишира се като обществена, за да печели пари от проекти, а е регистрирана като търговска, за да излъчва повече реклами. Освен това по документи се нарича "Пловдивска телевизия Тракия", обясни шефът на "Евроком Пловдив" Георги Барбудев.
цитирай
11. анонимен - до стоян
25.06.2008 21:59
Все е трябвало да се измисли нещо...
цитирай
12. 100jan - Анонимен,
27.06.2008 19:52
не е нужно собственикът на една кабелта мрежа да измисля нещо, за да спре излъчването на една телевизия. Телевизия, която е и ефирна. Въпреки това Барбудев е дал пояснения, като в тях се съдържат няколко любопитни неща, които може и да не забелязвате:

1. Телевизията претендира, че е обществена, за да печели от някакви бюджети. Да ви напомня това на нещо, писано от Евгени Тодоров, само че по повод БНТ?
2. Телевизията е регистрирана като търговска. Това обяснява и силната конкуренция с телевизия "Евроком България" на ограничения (за съжаление) рекламен пазар в Пловдив, но не обяснява редовната рубрика на Евгени Тодоров именно в телевизия "Евроком България".
3. Телевизията е регистрирана под друго название. Доколкото помня, а аз не претендирам за много силна памет, телевизия "Тракия" беше проект на Веселина Каналева (собственик на първото чалгаджийско радио "Веселина"). Ако греша - моля за извинение. Но това не променя факта, че на адреса на ПОТ се помещава всъщност телевизия "Тракия".
цитирай
13. zaprehoda - До Стоян от автора
27.06.2008 21:16
Темта за обещствените и търговски телевизии е много голяма. Законът, приет 98-а - ЗРТ допуска съществуването на обществени частни телевизии, които да се финансират от Фонд Телевизия и Радио. Само че тази част на закона не сработи. Ако беше заработила, щеше да бъде създадена конкуренция на БНТ. Така че никоя телевизия в България освен БНТ не е получила някакво финансиране от пари на данъкоплатеца. За финансиране по проекти също не може да става и дума за злопутреби, тъй като едно търговско дружество не може да бъде финансирано по такъв начин. Така че нека да не търсим под вола теле - умишлено не се ровя в кухнята на вазимотношенията с Евроком. Мисля, че и те бяха в някаква степен жертва на натиск. Прболемът е в това този номер повече да не се повтори. Дано. Не го пожелавам на никого.
цитирай
14. анонимен - слабичка ти беше телевизийката брате
02.07.2008 10:00
След някакъв първоначален интерес,хората съвсем основателно имаха,да видят какво точно става,много ясно се отдръпнаха.А и политическите настроения се промениха,и ви видяха колко пари струвате.Две неща-убийството без причина на Росица,българското момиче в Столипиново и т.нар."бунт" за неплащане на тока,бяха така отразени от вашата телевизия,че съвсем разумно хората спряха да ви гледат...направете си кабелизация в Столипиново,предавайте си.....
цитирай
15. blues - поздрави от Варна!
28.07.2008 12:27
щастлива съм, че има хора като вас! хора, способни да се изправят срещу монополите, без помощта на институциите.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zaprehoda
Категория: Бизнес
Прочетен: 9454872
Постинги: 999
Коментари: 6456
Гласове: 8615
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031