Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.08.2008 15:17 - НА КИНО В ЧУЖБИНА
Автор: zaprehoda Категория: Бизнес   
Прочетен: 5503 Коментари: 6 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

                 

Едно време хората, които обичаха киното – а кой ли не го обичаше, трябваше да чакат седмици и месеци, докато им се усмихне щастието и да видят някой прочут филм. В останалото време гледахме, каквото ни подхвърлят.

Оправданието беше, че държавата няма пари за безбожно скъпите западни филми, затова трябвало да избират само  по 20-30 на  година. Впрочем западното кино било пълно с боклуци, ние сме избирали само шедьоврите и затова те толкова изпъквали на фона на 120-те съветски филми, които ни ги даваха може би и без пари.

Тогава – говоря за 60-те и 70-те години, нямаше интернет и касети, така че филмите нямаше как да дойдат по друг път до нас.

Оставаше ние да отидем до тях.

Нямаше нужда да ходим далеч, имаше и социалистически страни, където можеха да се гледат повече и по-добри западни филми.

Имаше интелектуалци, които ходеха в Полша на т.н. „Конфронтация” – веднъж в годината там се прожектираха наградените на разни световни фестивали филми. Мечтата ми беше и аз да попадна там, но не ми се случи. Четях в „Киноизкуство” какви чудесии са гледали кинокритиците и страшно им завиждах.

Нещо подобно се организираше и в Белград. Тогава не беше хич лесно да се отиде в западната ни съседка, но един познат художник на филмови плакати успяваше с покана от роднини всяка година да се добере до заветните белградски киносалони. Разправяше как  гледал от сутрин до  вечер, главата му бръмвала, ама нямал насита.

Най-накрая попаднах в Полша, не във Варшава, а в Лодз, и веднага започнах да търся програмата на кината. И о, радост, даваха „Челюсти” – далеч преди филмът да дойде у нас.

Беше някъде около Коледа и улиците бяха затрупани със сняг. Роднините, у които бях отседнал, имаха малки деца и нямаше къде да ги оставят. Качихме децата на шейна и така, през снеговете, тръгнахме да търсим киното. Намерихме го, гледахме прочутия филм и после цяла вечер обсъждахме страхотиите, които бяхме видели. Паралелно с това се успокоявахме с водка.

В Полша успях да гледам и втората част на „Кръстника” и два трилъра-  единият с Чарлз Бронсън, другия с Джон Уейн. Забравих им имената, но сюжетите още ми са в главата.

В Чехия пък за пръв път гледа филм на Бийтълс. Даваха го в някакъв квартален работнически дом на културата.

Залата беше пълна с хора моя възраст, въодушевлението беше забележимо, в главата ми се заблъскаха любимите от едни по-минали години мелодии. Излизайки от салона, усетих, че звуците в главата ми се увеличават, докато не се сляха в някакъв убийствен вой. Нещо като сирени.

Години преди това един познат психиатър беше гледал в Швеция същия филми, и разказваше, че публиката изпадала в състояние, което е на границата с психологическото разстройство.

И реших, че съм полудял. Сирената цепеше главата ми е то очевидно само моята, защото останалите хора си вървяха спокойно из улицата и по нищо не личеше нещо да дразни слуха им.

Изведнъж настъпи страшна тишина. И пак никой не реагира. Не можах да разбера какво всъщност се беше случило.

На другия ден споделих с чешки приятели опасенията си, че филмът на Бийтълс ме е повредил – макар и временно. Те се засмяха и ми обясниха, че в онзи край на града имало топлоцентрала. Всяка вечер в определено време изпускали малко пара и оттам било всичко. Хората от квартала просто били свикнали.

В Чехия, в Бърно, гледах и „Извънземното”. Пак го даваха в някакъв краен квартал. Ориентирах се с карта в ръка, смених няколко трамвая и накрая закъснях само с две минути.

В Ленинград, в началото на перестройката, ходих да гледам „Покаяние”. Вече беше дошло времето, когато човек трябваше да ходи в чужбина, за да гледа някои съветски филми.

Салончето беше малко и претъпкано и прехваленият филм ми мина малко отстрани.

Години преди това гледах „Трите дни на Кондора” в Будапеща, в България тогава и не бяхме чували за него. И дума не знаех унгарски, но в програмите на кината все пак можех да разчета имената на актьорите. След като направих връзка между „Кондор” и „Редфорд” и реших да се пробвам.

Разбрах почти всичко. Скоро след това книгата, по която беше направен филмът, се появи на руски, прочетох я и си доизясних детайлите.

Сега мога да седна и да разкажа филма епизод по епизод. А са минали повече от 30 години.

Окрилен от лесното преодоляване на езиковата бариера, реших да гледам в Будапеща и някакъв уестърн. Касиерката разбра, че съм чужденец и се опита да ми обясни, че няма нищо да разбера и е излишно да си давам парите.

Аз обаче не се отказах.

Уестърнът беше с малко повече психология и наистина нищо не разбрах, но затова пък преди филма даваха някакъв световно известен анимационен филм с главен герой една ябълка, тук вече всичко се разбираше и това ми остана кяра.

Последно в Будапеща през 88-а гледах „Twins” – с Шварценегер и Дани де Вито. Горе-долу схванах сюжета.

Но най-голямото ми филмово приключение беше през 1978 година в Белград.

Връщах се от Унгария, минавах транзит, но изпуснах нарочно Ориент експрес, за да се пошматкам няколко часа из югославската столица.

И точно срещу гарата откриха кино. Беше 10 часа сутринта и можах да хвана утринната прожекция. Филмът беше датски и се казваше „Хопа-цупа у кревету”. Преведох го като „хоп-троп в кревата”. А и снимките във фоайето ясно говореха, че действието ще се развива повече в креватите, отколкото по улиците.

Помня, че във фоайето имаше барче с голям надпис на стената „Разбиjена шоля се плача одмах” – счупените чаши се плащат веднага.

Салонът се напълни само с мъже – небръснати, по потници и по джапанки. Явно бяха от махалата и си запълваха неделната сутрин.

Отначало ни запознаха със скучния живот на едно младо семейство. Мъжът беше бизнесмен и работеше от сутрин до вечер. Прибираше се уморен и не сайдисваше русата си сексапилна жена, която цял ден готвеше. Между другото с особено замечтан поглед белеше краставиците и морковите.

Един ден жената се записа във фирма за осигуряване на секретарки за бизнесмени в командировка –просто от скука. Скоро й се случиха няколко случки, докато дойде върховният момент. Всички „секретарки” бяха наети за някакъв купон, организиран от голяма фирма, и се оказа, че всъщност това е фирмата на съпруга й.

Настана вакханалия, но съпругът единствен отказваше да се възползва от сексуалните услуги на наетите секретарки. Почти насила го вкараха в някаква стая, където едно русо маце си търсеше гащичките.

Тук верният съпруг не издържа, приближи се отзад на мацето и след малко то изохка от удоволствие. Вдигна поглед – а отсреща имаше голямо огледало, и какво да види…Същото видя и съпругът й.

Вместо сексът да премина в скандал и побой датските съпрузи завършиха елегантно и си признаха, че по-хубаво нещо никога не са преживяли. И че ще забравят обстоятелствата, при които са се преоткрили.

Разказвам целия сюжет, защото най-интересното се случи след като лампите светнаха. Докато излизахме, сърбите коментираха финала. Техният балкански морал се бунтуваше, те искаха отмъщение за поруганата мъжка чест.

-         И защо не я остави, като разбра, че е курва? – питаше възмутен младеж.

-         Че как ще я остави точно сега – отговори му малко по-възрастен мъж по потник, - „тачно сад, кад жена так добро се е опраксала у йебане”.

Та от втората серия в коридора на гаровото сръбско кино научих, че трябва да се ценят  жените, които са се „опраксали”…

 



Тагове:   чужбина,


Гласувай:
0



1. thedarkangel1977 - мерси за подробния разказ за фил...
09.08.2008 16:27
мерси за подробния разказ за филмите които си гледал преди 20 г и кусур години... не 4е някой от нас го вълнуват филми,които ниога не сме гледали...
е,аз съм от поколението за което да имаш видео беше лукс, за касетофон да не говорим.... и си спомням,бях на 10 когато бате - един приятел,по-скоро син на приятел на дядо ми, с който и досега семейството ми е близко, а връстника на дядо ми отдавна не е жив... та, думата ми беше този батко пътуваше и ни беше купил касетофон, и веднъж беше донесъл видео, та на това видео с брат ми се радвахме на първите серии на Междузвездни войни...
цитирай
2. blast - Много яко!!!:)
09.08.2008 19:32
Не съм ги изживял тези неща, но много интересен разказ, като пътепис и малка препратка в комуноидното ни минало! Още веднъж много благодарности за стойностния разказ!;) Поздрави!
цитирай
3. krankar - въпрос към blast
09.08.2008 20:23
можеш ли да обясниш какво е комуноидно минало?
цитирай
4. thomas - @demovision
09.08.2008 21:10
Тези 200 поста да не са ти дошли в електронната поща? Или пък в домашната пощенска кутия?!?!?!
цитирай
5. silencemurmur - Пишеш като...
10.08.2008 18:52
... стар човек дето живее само със спомени от миналото си.
Дано само така да ми се струва.
Silence
цитирай
6. blast - @krankar
11.08.2008 14:13
Извинявам се за грешката, то е и настояще!!!:) Чугунените кратуни станаха капиталисти и тероряги от друг ранг!;)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zaprehoda
Категория: Бизнес
Прочетен: 9455516
Постинги: 999
Коментари: 6456
Гласове: 8615
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031