Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.11.2008 10:46 - КИНОСПОМЕНИ: ПОЛСКАТА МЕЧТА
Автор: zaprehoda Категория: Бизнес   
Прочетен: 8232 Коментари: 5 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

                                 

Който е чел автобиографичните книги на Кшищоф Зануси и на Андрей Михалков-Кончаловски, не може да не е забелязал с каква откровеност и двамата признават за една и също голяма младежка мечта – да се махнат от любимата си родина и да отидат да правят кино някъде другаде. Най-вече на запад.

И двамата успяха да го направят. Въпросът е колко още не успяха.

Познавах много млади българчета, които през 60-те години си мечтаеха същото.

Двама –трима от моите приятели почти успяха. С една малка разлика - отидоха да учат кино, но на изток. В Москва.

Всъщност поляците първи ни дадоха надеждата, че изобщо е възможно човек от социалистическа страна да прави кино някъде другаде. Даже в Холивуд.

Така че американската мечта всъщност минаваше първо през Полша.

Първият, който премина успешно през Желязната завеса, и стигна до Холивуд беше Роман Полански. След нашумелия филм „Нож във водата” /мисля, че не е даван у нас/ той бързо става световно име.

Сред студентите-кинолюбители името на поляка будеше завист и пораждаше някакви неясни бъдещи цели.

Полански не само правеше филми в Америка, той имаше къща в Бевърли Хилз и беше женен за холивудска звезда.

Защо и ние да нямаме някога такава къща и такава жена? – питахме се тогава, държейки 16 милиметрова камера „Красногорск” в ръка?
image Роман Полански

Всъщност – доколкото си спомням, първият поляк, който работи зад граница, е Александър Форд – още тогава той минаваше за ветеран. В някакво югославско жълто списание се коментираше бумът на порнокиното – след като то беше разрешено в някои страни. Тогава Александър Форд моментално заминал на екскурзия на запад и докато тамошните режисьори още се ориентирали или просто се гнусели от  сюжети с много пъшкане, човекът  за месец направил няколко такива филма и спечелил доста пари. Чак след това разни момченца започнали да учат занаята.

Роман Полански започна да прави филм след филм, но изглежда се самозабрави, защото се пробва като любовник на едно 13 годишно момиче, а даже и в Холивуд не гледат благосклонно на тези неща.

Някой ще каже – Полански е евреин или полуевреин, затова са го допуснали в Америка.

Аз обаче бих погледнал на темата от друга гледна точка – кой знае повече за живота?

Полският режисьор, чиято майка е изчезнала в Освиенцим, или българският, пратен да учи в Москва, защото баща му е виден партиец?

Пак по онова време редом с Полански изгря и звездата на Йежи Сколимовски. Всъщност първият негов филм, който гледахме, беше белгийски. Даваха го в рамките на Седмица на белгийското кино и се казваше „Le depart”.

Главният герой имаше фикс идея – автомобилите „Порше 911”. Той мечтаеше не за Холивуд, а да участва с такава кола в някакво състезание. И когато всичко се уреди, се появи някаква жена, заради която героят се успа и закъсня за старта.

Сюжетът на филма разказах на приятелите си, които не бяха се вредили за билети, така – от гледна точка на героя:”Не научих занаята, най научих любовта”.

Най-популярният полски режисьор Анджей Вайда обаче продължи да работи за Полша. Той също имаше възможност да работи в чужбина, което и направи, но за малко. Предпочете филмите му да участват в големия дебат за оценката на полското минало и настояще.

Не помня колко пъти съм гледал „Пепел и диамант” с незабравимия Збигнев Цибулски. Впрочем тогава малко от нас знаеха какво е Армия Крайова и какво Армия Людова, но усещахме, че филмът бърка в някаква отворена за поляците рана. И че такъв прочит на историята у нас едва ли може да се случи.

Детайлно си спомням и финалът на „Човекът от желязо”. Героят умира, но кой е виновен не става ясно. И човек напуска салона, продължавайки да мисли.

Да си призная този номер скоро го преписах – по някакъв повод.

Много гледахме в онези години първите филми на Зануси. По същото време за пръв път бях в Полша и поляците, с които разговарях, се учудваха, че знаем толкова много за Зануси – даже имената на филмите му на полски.

Малко по-късно имах възможност да разговарям със Зануси. Той беше започнал да работи и за разни телевизии – нещо, което маститите световни режисьори смятаха за под достойнството им. Зануси гледаше на нещата по-реалистично.

Не знам защо, но от първите му филми най-близък ми се стори  най-непретенциозния -  „Тримесечен отчет на чувствата”. Финалът също си го спомням детайлно – преживялото драматични перипетии семейство се събира отново на масата, счупва се чаша с чай и пара изпълва кадъра…

Нещо подобно – героите са заедно на финала, уж е същото, но не е точно така – го има и при Бунюел в „Дневникът на една камериерка”.

И този финал  съм се опитвал да „препиша”  в един сценарий, но не се получи – режисьорът ли не го разбра, актьорите ли…

И накрая още два спомена за полски филми, чиито заглавия съм забравил.

Първият излезе на екран някъде към 1973-а. Бях войник в София и всяка неделя ни водеха в кино „Петър Берон”.

Тази неделя филмът беше полски и разказваше за драмата на един мъж, който се разкъсва между две жени.

Имаше постоянна  връзка със сексапилна жена, но срещна друга, по-скромна, но с по-богата душа, както се казва.

Дойде моментът, когато истината трябваше да бъде казана. Героят отиде в дома на досегашната си приятелка, тя още не се досещаше, че любимият й смята да прекратява връзката и поърза да го вкара в леглото – както вероятно са правили стотици пъти до този момент.

Човекът обаче се колебаеше Продължи да се дърпа даже и тогава, когато девойката реши да използва и най-силното си оръжие – впечатляващите си цици.

Героят обаче и този път остана непоклатим – решил да бъде верен на новата си любов.

И тогава киното избухна. Стотиците войници неможеха да разберат как един мъж може да откаже на такава жена. Крещяха неистово, като най-слабата обида беше „педераст”…

Вторият филм беше документален.

През 70-те години в програмата на Пловдивския фестивал на късометражното кино имаше представяния на наградени филми от други подобни фестивали – Краков и Манхайм, доколкото си спомням.

Та един награден на Краковския фестивал филм разказваше как започва денят на един полски работник.

Човекът ставаше в три часа сутринта, качваше се на колелото си и в минаваше през дъжд и сняг няколко километра. Оставяше велосипеда при приятел в някаква гаричка, качваше се на нощния влак и пътуваше още час .

След това слизаше на друга гара и се качваше на влака за Варшава.

Слизаше на столичната гара към 7 часа и оттам с трамвай стигаше до завода, в който работеше.

Вечерта минаваше обратния път. Прибираше велосипеда от кантона, влизаше скапан в селската си къща и заспиваше преди да си дояде вечерята…

В този филм нямаше никакъв коментар. Само накрая питаха героя каква е мечтата му в живота?

Той отговори кратко и ясно: да пуснат директен влак до Варшава. За да не се прехвърля.

Друга мечта човекът нямаше.

А по същото това време Роман Полански въртеше любов с Настася Кински край басейна си на Бевърли Хилз.

Разни поляци, разни мечти…



Тагове:   мечта,


Гласувай:
0



1. анонимен - KAKVOTO TI LIPSVA ...TOVA TI SE KIRIZI.....VASILIS QNIS
02.11.2008 12:23
KINOTO E ....DA TI NOSI RADOST I SPOKOISTVIE...
PROBLEMITE CHOVESCHKI SA TOLKOVA MNOGO CHE AZ PREDPOCHITAM DA IZBQGVAM FILMI....
KOITO PREDIYVIKVAT RAZMISAL I OT KOITO MI SE SVIVA SARCETO........
ZATOVA SAM ZAPOMNIL SAMO ....CHETIRIMATA TANKISTI I KUCHETO...
I KAPITAN KLOS....
RAYBIRA SE CHE SAM GLEDAL I DRUGI POLSKI FILMI......NO ETO NA ZABRAVIL SAM GI....
POMNQ SAMO EDIN FILM NA VAIDA KADETO GLAVNITE GEROI HVARLQHA ZAROVE I SE SABLICHAHA.....KOETO ME NAKARA VEDNAGA DA SI KUPQ ZARCHETA I DA KANQ MOMICHETA NA GOSTI.....NE CHE BEZ ZAROVE NQMASCHE DA DOIDAT.......
цитирай
2. tehanu - Новата полска мечта
02.11.2008 14:02
Е показана в документалния филм на двама студенти със същото име - "Полска мечта".
Видях го преди няколко години, на София Филм Фест.
Мечтата на поляците беше да си имат Мол - като място за забалвение, за разходки и пазаруване с намаление. Ако се не лъжа, тогава тук си нямахме молове. Видяното ми изглеждаше абсурдно - да си прекарваш времето добре, зяпайки витрините на много магазини, събрани на едно място. Оказа се, че поляците (отново) са на светлинни години пред нас. В киното естествено, не в моловете.
цитирай
3. анонимен - Напразно е мечтал Андрей Михалк...
04.11.2008 14:03
Напразно е мечтал Андрей Михалков-Кончаловски,защото работи в Ю ЕС ЕЙ,но не направи нищо запомнящо се.Докато брат му /Никита Михалков/ направи по-голяма част от шедьоврите си в СССР и Русия.Впрочем най-добрите филми на Кончаловски са правени в родината му!
цитирай
4. анонимен - Имаше един хубав лаф по времето на ...
05.11.2008 10:20
Имаше един хубав лаф по времето на соца: че има два вида живот - лайф и жизнь :)
цитирай
5. анонимен - за писането
08.11.2008 00:27
тук описвате описанието си за бъдещи спомени за прочетени описани мисли.
то е полезно,то е човешко,то е толкова емоционално.
че чак остава да забравя да не попитам:
за какво говорихме в началото-
а в началото говорихме за мечтите за бягство на запад.
после обърнахме разговора неусетно за холивуд и се задънихме в р полански.
оттам се промуши и надъхваща нишка за евреите,която нищо не казва тук,ама друго си е да се понамекне за всеки случай.
после кончаловски е за десерт-най-добри филми направил в родината си.
а тук започна обещаващо-с автобиографии.
несъмнено,краят е посредствен-оказва се,че не си говорим за личности и за съдби,а за преднамереното и предпоставено изображение на еТ,с което той ни ощастливява тук.
не ме питайте и не ме укорявайте -вижте по -горе какво пише.



цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zaprehoda
Категория: Бизнес
Прочетен: 9456448
Постинги: 999
Коментари: 6456
Гласове: 8615
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031