Един ден из Пловдив тръгна страшен слух – пуснали са Кока кола. Напитката, от която се напиват американските войници – както пишеше в нашите вестници. С вкус на дървеници – както разказваха познавачи. Шокът беше същият, ако някой беше казал, че са пуснали дънки или плочи на Бийтълс – с левове. Трябва да е било някъде в средата на 60-те години, бяхме още ученици. С няколко приятели се затичахме към Плод- зеленчука на „Генерал Заимов” и какво да видим – на витрината наистина бяха наредени стъклени бутилки с митичната кафява течност. Бръкнахме се по 15 стотинки и надигнахме първата си кола в живота. Традиционният български вкус дълго време се съпротивляваше на американската напитка, натрапчивият образ на дървениците дълго не ни напускаше,  но лека полека й свикнахме. В един момент търсенето изпревари предлагането и колата направо изчезна от магазините.Като видеха шареният камион да спира някъде, и всички се нахвърляха да се запасяват. Няколкото каси не стигаха за всички, ставаха скандали, тъй като беше ясно, че бакалите крият от скъпоценната стока в склада – само за приятели. Имах един колега, Иван Гогов се казваше, който поправяше телевизори в извънработно време. Тази професия беше невероятно ценена, беше истинско щастие да имаш познат техник, готов да се отзове при всяка повреда на телевизора. И за заздравяване на това приятелство всеки ремонт завършваше с почерпка. Само че Иван Гогов имаше табиет – пиеше само манджа – разредено бренди „Слънчев бряг”. Тогава „Слънчев бряг” имаше във всеки дом, но не навсякъде имаше подходящ разредител. А Иван Гогов признаваше само колата. Затова винаги държеше в багажника на Трабанта си по една каса кола и когато дойдеше време за черпене, изтичваше до колата и донасяше две бутилки от скъпоценното питие. Кола обаче имаше почти винаги в ресторантите на „Балкантурист”, но на цена 26 стотинки. Най-скъпо струваше във вариетето на „Слънчев бряг”  – някъде към 80 стотинки. Така разправяха хората – аз и не си помислях, че мога да дам толкова пари за една бутилка. Специалисти от цял свят се опитваха да разкрият тайната на прочутата напитка или поне да създадат нещо с подобен вкус. В България се появи „кооп кола”, нещо подобно имаше в ГДР, в Чехия пък ерзацът май се наричаше „цитро кола” и в закусвалните се наливаше с маркуч от една машинка, която приличаше на малка бензиноколонка. Класният ми в гимназията Давид Яков веднъж се опита да ни обясни защо чуждите напитки така бързо навлизат на пазара, а нашите родни се мъчат с години. Не знам дали другите ученици обърнаха внимание на тези думи, но аз дълго размишлявах над тях. Очевидно имаше някаква война на технологиите, която ние от социалистическия лагер губехме. Вместо да изнасяме „Етър” за Съветски съюз, а да внасяме руски квас, купувахме кока кола, а братушките минаваха на Пепси. Кой спечели войната – включително на фронта на газираното, стана ясно малко по-късно. Но не се предадохме веднага. По едно време в България нашумя името на Стефан Найденов – изобретател, който се ползваше с личната подкрепа на Тодор Живков. Той не само създаде гориво от чиста вода – виждал съм как я пали, но твърдеше на ухо, че е разкрил тайната на кока колата. Логиката му беше интересна – отишъл в Америка и започнал да проучва какво се е продавало в аптеките по времето, когато е изобретена историческата напитка. И така открил оригиналните съставки. Стефан Найденов твърдеше, че е патентовал своята формула в Лондон и скоро и той, и България, ще забогатеят от неговото откритие. Но и то, както и водата - гориво, изчезнаха в годините на прехода. През всичкото това време лимонадата продължаваше да държи позиции. Сменяха се капачките, в Хисаря почнаха да я правят с минерална вода, в разните райони жълтата напитка имаше различни вкусови отенъци. Познавачи разправяха, че най-добрата лимонада правил един майстор от района на Стамболийски, но човекът си отишъл, без да разкрие тайната. Свои фенове си имаше и  т.н „Етър”. Тази напитка все още се произвежда – па макар и в големи бутилки. Имам едни племеничета, които бяха закърмени  в България с  етър, след което се преместиха да живеят в Полша. Но като си идваха през лятото, се нахвърляха на етъра като невидели и веднъж пред очите ми изпиха по 6 бутилки една след друга. Някъде през 85-а бях в Унгария в командировка и на една среща с техен виден икономист разбрах колко сме изостанали. Унгарците имаха по онова време над 120 марки безалкохолно. А нашите се събираха на пръстите на една ръка. На това се вика гладен пазар. Останалите няколко дни от командировката посветих на дегустация на унгарските напитки, те като вкус се повтаряха, разбира се, но поне една ми стана любима. Тя се произвеждаше от гроздов концентрат. През следващите години и в България започнаха да се правят някакви опити с разни вкусове, имаше даже с вкус на бъз, но напитката не можа да се наложи. Между другото доста по-късно попаднах в музея на кока кола в Атланта и там установих, че компанията произвежда и непознати нам напитки – специално за региони, където има търсене на напитки с традиционен вкус. Там опитах някакъв продукт, който се произвежда само в Латинска Америка – нещо като медовина с лимонов сок. Невероятно вкусно. Бях и във фирмения магазин на компанията в Ню Йорк – май беше на самото Пето авеню. Купих си метални таблички за сервиране на напитката от 30 –те години – с рисунки на стари фирмени камиони по тях. Окачихме ги по стените. Това се случи след 1989 година, разбира се. Държахме заведение и един ден дойдоха емисари на Кока кола да предлагат някакви рекламни материали. Аз им показах какво виси по стените, те ококориха очи и попитаха откъде имам такива скъпоценни неща. -         От вашия магазин на Петьо авеню – отговорих скромно и те тутакси разбраха, че съм по-напред от тях с материала. Скоро обаче намразих компанията. Имахме супермаркет и емисарите най-напред донесоха фирмен метален стелаж. Червен, разбира се. Радвахме се, че започваме да приличаме на западен магазин. След това донесоха още по-голям стелаж. След това малка хладилна витрина. След това още по-голяма витрина. Един ден на посещение дойде почти цялото ръководство на пловдивската „Кока кола”. Разбрах, че очакват да ги посети някакъв световен бос на компанията. И тъй като тогава още нямаше хипермаркети, решили да го доведат в нашия представителен за времето си магазин. Извадиха някакви папки и започнаха да ми обясняват как трябва да се  наредят бутилките. Четири коли в редица, после три фанти, след тях три спрайта…За да се напълнят рафтовете започнаха да ми нареждат какво още да купя. Тук обаче се запънах. И казах, че в моя магазин аз решавам какво да купя и как да го наредя. Те не отстъпваха, аз също. Тогава директорката на завода си проби път да рафтовете и сама започна да ги подрежда. А другите бършеха праха. Гледах ги и ги съжалявах – те се страхуваха за работата си. А може би успехът на компанията се дължеше на тоталния перфекционизъм? Босът дойде в Пловдив, но не ни удостои с вниманието си. Скоро разбрахме, че още вечерта уволнил цялото ръководство, което ни накара да залорадстваме. Разнесе се слух, че за да му се натегнат, нашите хора му организирали пищен банкет с много хайвер. Човекът като разбрал, че това разточителство е с пари на фирмата, тутакси започнал да пише заповедите за уволнение.Дали точно така е било, не знам –слухове. След като в 90 –те години стъпи здраво на пазара хората на Кока кола се опитаха да командват парада. Искаха дистрибуторите на безалкохолно да продават само тяхната марка, искаха витрините в магазините да бъдат винаги пълни – независимо от оборота. Ако някой им се опънеше, веднага заплашваха, че ще си вземат хладилната витрина. Един ден не издържахме и им казахме да прибират всичко, което имат. Така приключиха личните ми сметки с компанията. Една малка победа в една загубена война.    

Всички можем само малки битки да печелим в тази война.Но нищо,нека това бъдат проблемите на човечеството.

С удоволствие си припомних някои моменти от миналото. Светът е различен, държавите също, хората и манталитета, а на някой не му харесва това.
Струва ми се, че много хора се опитваха да правят бизнес в Бг. по "западняшки", но май малко от тях успяха.

Моята малка война пък се състои в това, че още от средата на 90-те не пия от този боклук. Те пък нахитряха и накупиха първо натурални сокове (на чийто състав въпреки приятния вкус спрях да вярвам точно защото те ги произвеждат), а накрая - и минерални води. Тука вече няма измъкване! ;-) Пък ако измислим как да не пием и минерална вода, предполагам, че ще купят чистия въздух...

Освен "благодаря", ще добавя и:
- В Чехия колата се нарича "Кофола", така е било от време оно. Като си поръчаш "лимонада", те питат "кафява или жълта", защото не им излиза от тъпите кратуни схващането, че лимонадата би трябвало да има вкус на йод, а не на лимон. Щото кофолата си е баш йод, според мен.
- "Етър" е най-великата напитка на овой бели свет! Само че от години не мога да намеря нещо, което дори малко да прилича.
- Унгарската гроздова напитка също си я биваше - по едно време я бяха пуснали на "Алеко". През осемдесетте.
- Наздраве!

гроздова напитка се казваше "Траубишода".

я разкажи за този Стефан Найденов – изобретателя и това с водата... поздрави, че започна да пишеш по-често ;-)

Както се цепеше Стефан Найденов по телевизията: "8 милиарда долара са джобни пари за мен". Джобни, не джобни, ама като се завъртят отново в производството, дават в излишък и хладилните витрини, и всичко необходимо, за да се печели войната и да се оставят онези под масите и върху тях да се радват на спечелените си битки.

Благодаря!

Първите опити у нас да се имитира кока-колата наистина бяха с напитките "кооп-кола" и "алтай". Май повчко намирисваха на канела. Пуснаха ги през лятото на 1962 година, малко преди да излезе на нашия пазар кока-колата, а през зимата - в края на 1962 г. или в началото на 1963 г. кока-кола вече можеше да се купи в някои софийски сладкарници. Гледахме оргиналните малки стъклени бутилки и почти не вярвахме на очите си. Вкусът и обаче не ни впечатли особено. Оценихме ролята на рекламата. Съдържанието струваше 15 ст., а с шишето - още толкова. Бях първа година студент в София и при първа възможност, при поредното ми пътуване до Пловдив в куфара ми имаше десетина бутилки с кока-кола, за да се запознаят и роднините ми със свтовната напитка.

ЕДИН ДЕН ЗАЖАДНЯЛА ЗА СТАРИЯ УНИКАЛЕН ВКУС НА КОЛАТА ,минавайки покрай малко магазинче видях стари алкохолици да опъват от старите бутилки с бели надписи.Беше изумително -в днешна България отдавна е на мода ментето.Купих си и установих че това е онзи уникален вкус който едно време харесваше на млади и стари.Човекът явно беше връзкар..........оттогава такава кола не съм пила-простих се завинаги със старите си навици и удоволствия да отпивам от еликсирната напитка

3. thomas, и аз съм в твоята малка война. Само че и минералната вода не им пия. :-)

Когато бях малък ,майка ми работеше в ресторант в Балчик ("Дионисополис") и кола имаше на корем .Но сега най-много ми липсват "Алтай" и "Ябълка" .

са така направени, че да ПРЕДИЗВИКВАТ жажда, а не да я утоляват!!!

Имайте това пред вид винаги когато си купувате продуктите им!

Освен това съдържанието на кока, макар и в малки количества, ви прави наркозависими от кока-колата.

Накратко - всички продукти на Кока Кола Къмпани са направени с цел ПЕЧАЛБА, а не с цел ВАШЕТО здраве!

Какво да се прави? Такъв е пътят на цивилизацията - от невежество, през познание към съвършенство!

@vmitkov: Е ти явно си на фаза невежество все още.

В началото на 20-ти век подменят кокаина с кофеин в рецептата на колата. Преди това е била голямата веселба :-))

К'во каза? Началото на 20-ти век ли? Че тая напитка да не е от 19-ти? :-)

И каква е разликата?

Я вземи да прочетеш какво пише в Уикипедия за кофеина - може пък да ти светне нещо под шапката!!!

През 1959 година в Москва, руски интелектуалци ме поканиха на гости, като скришом ми довериха, че тази вечер на масата ще има някакво фантастично, невероятно питие, което домакините бяха получили с големи усилия и на висока цена... Направихме кръг и домакинът, с маниерите на древен заклинател, внесе в центъра на кръга една голяма бутилка, пълна с кафеникава течност, на която пишеше „Кока-Кола“... появяването ѝ предизвика вълнение, почти равно на това, пред свещенодействие... “

Георги Марков, „Задочни репортажи от България“, том I, 1969-1978 г.

трябва да се уважават дори само заради кока колата и джинсите, наричани у нас дънки.
Гениални неща.

пилчо,
етър има. Просто търси по-упорито. В големи 2 литрови бутилки.:))))))))

И една смешно-тъжна история:
В Шумен едно време произвеждаха Кока Кола.
И купили италиански машини за капачките. Въщност не знам, дали машините са били за капачките на Кока Кола или за капачките на лимонадата, няма значение.
Открива се линията, капачките се редят една след други, нови новенички.
След няколко дни обаче машината за капачки се поврежда.
Идват италианците, оправят я, демонстрират, тръгват си.
След няколко дни пак повреда.
Пак идват италианците...
Оказало се, че машината работи перфектно с италианска ламарина, която явно е много добре направена.
Италианците си носели ламарина. А като си тръгна, нашите като набутат родната ламарина и всичко се скапва.
Това беше нивото на икономиката по онова време, общо взето.
Една ламарина като света не можехме да направим.

Това с ламарината може да се откриеи в много други области, и за голямо съжаление, то не е характерно за "онова време", а в почти пълна степен - и за днес. Приемам, въпреки че нямам никакви доказателства, че преди 1944 година не сме били такива. Приемам, че са ни го предали руснаците, но не мисля, че точно комунизмът има нещо общо с това. Само ми е чудно защо и сега продължаваме да сме такива? Карбовски го беше формулирал много точно - описаното от теб явление в България се обяснява най-простичко с думите "и така става".

социализмът научи хората да не работят.
Да се задоволяват с "и така става".

Тъкмо комунизмът като идеология, тоест програма за следване, е причината за некадърността, която се шири и днес в обществото ни.

Това е така, защото некадърниците приеха комунизма за своя идеология и свое оправдание за некадърността си и за да прикрият собствената си некадърност, налагат със сила комунизма на всички останали хора. И това е още от 1917 г. насам.

Да си видял кадърен и честен човек да споделя комунистическата идеология?

Що се отнася до Русия, никога не я смесвай с комунизма! Комунизмът там е наложен със сила и страхотни жестокости. Не забравяй, че тъкмо болшевиките веднага след техния преврат натрапват на руския народ 4 години гражданска война - именно за да му наложат със сила и жестокост комунизма. Освен това тази война се е ползвала, за да бъде ограбен руският народ - така той е доведен до пълна разруха и нищета и принуден да се покори на чудовището, което стои зад болшевиките и което иска да покори по този начин целия свят - световния ционизъм.

Нали се сещаш, че богатият човек със собствен бизнес има и собствено мислене и такъв човек не можеш да подчиниш на волята си, освен ако не го ограбиш и принудиш да се бори за оцеляването си.

Тъкмо това се извършва с българския народ вече цели 20 години. Защото благодарение именно на пробългарската политика на Тодор Живков, който несъмнено е бил принуден да се съобразява с "великия" СССР, българският народ можа да се замогне доколкото комунизмът му позволяваше това - 95% от населението имаше собствени жилища и мнозина имаха собствени вили, автомобили, хладилници и телевизори (доколкото социндустрията можеше да ги произведе). Всичко това правеше хората независими от властта в някаква степен. А независими хора се управляват трудно от невежи управници каквито са комунистите.

И за да бъде отново подчинен българския народ, той трябваше да бъде ограбен - беше му скроена инфлация, после и хиперинфлация по времето на Жан Виденов. Паралелно с това вървеше тоталното ограбване на държавната собственост вместо тя да се модернизира. За целта излъгаха народа, че именно приватизацията е средството за модернизация, а то се оказа, че е средство за ограбване.

Паралелно с грабежа на материални блага вървеше и грабежът на духовност и култура като най-жестокият грабеж с най-жестоките и дълготрайни последствия бе продължаващото и до днес унищожаване на образователната ни система. За това сега болшинството от младите хора не познават дори майчиния си език - масово се говори и пише "тея" вместо "тия" или "тези", "незнам" вместо "не зная".

Масово се съкращава учебния материал и то на фундаменталните науки като физика, математика, химия, биология и роден език.

Знаеш ли, че когато аз учех физика в гимназията - в периода 1970-1973 години - само единият учебник по физика (за който и да е от трите класа) беше в обем над 350 страници текст и превъзходна графика, а сега целият гимназиален курс няма и 300 страници заедно с кориците. Да не говорим за ужасната графика, която е правена с компютър. А тогава как са правили графиката като нямаше такива мощни компютри, а?

Знаеш ли, че болшинството ученици от масовите средни училища не знаят какво е това степенуване, да не говорим за логаритмуване?

И след такъв разгром на образователната система, която е в основата на развитието на всяко общество, какви специалисти очакваш да се получат и каква икономика могат да развият те?

За това и всички що-годе способни и знаещи млади хора търсят своята реализация извън България - именно защото тук няма условия за реализацията им - нито икономически (най-вече), нито идеологически.

То бива теория на конспирацията, ама при теб ми прилича на практика на констипацията на мисълта.

Навсякъде ти се привижда някой отгоре, който дърпа конците. А истината е, че единственото, което може да направи някой отгоре, е да разплете конците, които хората в едно общество винаги си заплитат. Всъщност всичко зависи и от качеството на тези "долу". Ако те са прекалено старателни във взаимното прецакване, каквито българите безспорно са, даже и случайно "горе" да има някой, който иска да оправи нещата, той няма да може да се справи. А защо казвам случайно? Защото когато в една държава долу са хора, които предпочитат да си завиждат и да се прецакват, отколкото да градят, няма как горе да се появи някой, различен от тях - просто мнозинството долу си избира адекватно представителство горе.

Не се усещаш и как възхваляваш неща, които току-що си оплюл. Оплю цялята комунистическа система и в следващия момент изнесе ода за учебниците си по физика в периода 1970-1973 година. Хвалиш времето преди комунизма и изобщо не разбираш каква пурковщина е царяла и тогава у нас. Ама имало построени по-щедро и по-хубави сгради, отколкото в следващия период? Че замисли се колко хубави пирамиди са построили египтяните - да не би да е от по-съвършеното държавно устройство! :-)

И накрая - голямото ти противоречие. Ти не искаш изобщо да признаеш, че това, което имаме в последните 20 години, е най-нормален капитализъм. Такъв, какъвто имат всички, които наричаме развити. Само че ние не умеем да се възползваме от него, защото той не е подходящ за нашия етап на развитие. Защото това е капитализъм ЗА развити, а не за ставане развит. Не с този капитализъм богатите страни са станали такива. Когато са били бедни като нас, са имали съвсем друг - именно онзи, който ни размахваха като плашило по време на социализма. Той е и онзи, заради който изобщо е възникнал социализма. Всъщност социализмът е явление, за което е виновен капитализмът.

Пак капитализмът е виновен и за развитието на консуматорското общество. Само че и то при нормално развилите се държави е дошло СЛЕД като са изградили основите на своето богатство, а ние го приехме "на гладно". В развитите общества е имало много сериозен по мащабите си елит, който притежава научния потенциал и знанията как да направи живота на хората лесен и чак тогава масата от хората са решили да се отпуснат на вълните на лесния живот и да се откажат да развиват мозъците си и да се превърнат в консуматори. У нас ни заляха направо с посланията за това колко по-щастливо можеш да си живееш, ако си тъп, а това беше пагубно. Не бих казал, че това е желание на управляващите - това е желанието на корпорациите навсякъде по света. Защото колкото повече тъпаци имат за клиенти, за толкова повече неща ще могат да ги приучат да им плащат. Преди 20 години поне всеки български мъж знаеше как работи всяка част в автомобила и знаеше какво трябва да направи на пътя, за да продължи със закъсалата си жигула. Днес сигурно единици знаят дори как работи четиритактовият двигател, да не говорим за някои по-незабележими елементи на колата му. И всички са абсолютно безсилни да разберат дори какво се е случило, да не говорим - как да го оправят.