Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.04.2009 21:26 - За евтините бонбонки
Автор: zaprehoda Категория: Бизнес   
Прочетен: 11024 Коментари: 7 Гласове:
0

Последна промяна: 08.11.2009 16:45


Днес погледнах в един магазин какви бонбони продават. Съвсем нови, напълно непознати. Даже лукчета нямаше. Само „Кръц-Кръц” от познатите имена. Никога не съм бил голям любител на бонбоните, сигурно написаното ще бъде непълно – така че ,който помни повече, да допълня. Започвам с насипните бонбони. В началото на 70-те години те се продаваха на едро в найлонови торби по 5 килограма, а 5 торби се събираха в шперплатов сандък. Сандъкът беше закован и трябваше тесла, за да се отвори. Освен „Кръц - Кръц” класика в жанра бяха лукчетата. Още ги има, но не навсякъде. Имаше и едни светлокафяви бонбони, „млечни” ли им викаха – не помня. Децата май най-много си падаха по дъвчащите бонбони. Те имаха един проблем – може би от жегите се размекваха, ставаха криви и грозни, а на всичкото отгоре опаковката така се впиваше в бонбона, че трудно се отлепваше. Най-голям зор обаче видях с едни виетнамски бонбони, които се появиха в София в края на 60-те години. Първата книжка се сваляше лесно, но след това се виждаше, че бонбонът е опакован и с тънък целофан. Мъчехме с часове да отлепим целофана – милиметър по милиметър, докато някой ни каза, че това е някаква желатинова ципа, която не се махала. Направихме проба, лапнахме по един бонбон с обвивката и стана чудо – всичко се стопи в устата. Най- обичах като дете големите карамели. Те бяха с двойна опаковка, с картинка отгоре. Като се отхапеше карамела наполовина и се виждаше, че вътре има крем. Бонбоните обикновено стояха в стъклени буркани, продаваха се на килограм, някъде и на бройка. Който купуваше на бройка, се минаваше. Един карамел не струваше повече от две стотинки и половина, но се продаваше поне двойно. През 80-те години се появиха кубински бонбони – шарени, с цитрусови аромати, и станаха много търсени. Някой ще каже, че съм забравил карамел-лактата. Тези бонбони обаче бяха в кутийки и ги търсехме не толкова заради вкуса, колкото заради цветните станиоли, с които бяха обвити. Сега се сетих, че имаше и „карамел му” – кое беше „лакта”, кое – „му”, не помня. Моля, дописвайте. Сега за бонбоните в пликчета. На първа място – „Детска радост”. Шарени топчета, децата наистина им се радваха, но мисля, че бяха доста безвкусни. Интересно и какви са били оцветителите, едно време обаче за тези неща не се говореше. Никой не можеше и да допусне, че държавата може да трови гражданите си. Най-силна беше боята на т.н. „теменужки”. Езикът направо ставаше лилав. Едва ли боята се е правила от естествени теменужки. Имаше и едни зелени меки ментови бонбони – не бяха лоши. Много търсени бяха „Снежанка”, вероятно още ги произвеждат. Това бяха фъстъци, с бяла захарна обвивка отгоре. Когато бяха пресни, съчетанието на фъстъчения вкус със сладкото създаваше приятно усещане, но когато фъстъкът беше гранясъл – беше отврат. От далечното детство си спомням и за едни навити захарни пръчки със специфичен вкус. Дали бяха вариант на прочутите „бергамонови бонбони”, не знам. Тези, последните, са наричани още „кесме” – т.е. рязани. Опитах от тях преди няколко години – дъщерите на последния пловдивски майстор бай Данаил бяха пуснали машината на баща си и бяха направили едно кило за подарък. Велик забравен вкус. Цветът на Пловдив е чакал на опашка за тях. А кой беше спрял машината – това вече е тема, пълна с политика. Миналия месец видях в Одрин камари кесме бонбони. Там изглежда никой не беше спирал машината никога. В края на 60-те години пуснаха и ядки с шоколадова обвивка. Бяха в малки кутийки и освен в София и то главно в ЦУМ, другаде не съм ги виждал. Май имаше и лешник – голямо щастие беше да улучиш момента, когато ги пускат. А да намериш бонбониера „Троен лешник” – това беше нещо като шестица от тотото. Другата много дефицитна бонбониера беше „Пияни вишни”. Можех да изям една кутия. Сега пияни вишни под път и над път, но вече не ми се ядат. През 80-те години попаднах в една от фабриките, които ги произвеждаха и попитах толкова е трудно да се отговори на голямото търсене. Отговориха ми, че пияните вишни се правят ръчно и това ги оскъпява. Значи просто е трябвало да им се вдигне цената. Само че кой смееше тогава да иска промяна на определената веднъж завинаги държавна цена. Не знам защо, но управляващите страшно се бояха от хорските приказки. Може би си представяха как хората започват да се възмущават: ”Видяхте ли какво е станало? Пияните вишни са ги вдигнали с 40 стотинки…”. Възмущават се и нищо чудно и да се вдигнат на бунт срещу властта. Джон Голзуърти, ако не се лъжа, беше казал следното: „Докато има евтини бонбони и мачове, революции няма да има!” Дали някои не беше чел английския класик и беше решил, че евтините бонбони са гаранция за социалния мир. Продължавам с бонбоните в кутия…



Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Ментолов дропс
30.04.2009 16:57
Прочетеното ме върна с голямо удоволствие в детските ми години. Сещам се за един вид бонбонки, предлагащи се в целофанови пликчета. Сега ги оприличавам на съвременните Тик-Так ароматизатори за неприятен дъх. Малки зелени смучещи се бонбонки-дропс със силно ментов вкус.
цитирай
2. bojilov - Имаше и още...
01.05.2009 22:23
Странно изчадие беше това първото за коет се сещам.Нито риба-нито рак.Нито върви към бонбоните в кутии,нито към тези за които говори Евгени.
Излязаха някъде през 84-85 година-сиреч в епохата на презрелия и вече канещ се да капне социализъм.
Едни желатинови,по скоро като гума(той и вкуса беше такъв).Розови на цвят-около 2 санта дълги и като форма-квадратни но с леко заоблени краища.Приличаха на нещо средно между локум и гумичка за молив.
И поръсени със много финна пудра захар.Кой знае ква химия е било туй нещо но имаше отвратителния вкус на гума.

От желатиновине имаше едни по-готини-едни малки мечета в една пластмасова прозрачна мечка.Продваха ги най-често от РСВ с количката.А количката обикаляше само по експресните влакове.Другъде поне не съм виждал...

И от тия трудно-класифицируемите-лимоновите резенки-те безспорно бяха нещо готино.И сега ги има и редовно си купувам.
цитирай
3. анонимен - За разликата между карамел лакта и ...
02.05.2009 20:40
За разликата между карамел лакта и карамел му - карамел му бяха дъвчащите.
цитирай
4. анонимен - do # 3
04.05.2009 22:32
na tezi vav varna im kazvahme "pliunki" no mislia 4e biaha marciana ili ne6to podobno, ima6e gi v raznovidnost- rozovo i bialo
цитирай
5. анонимен - Още за разликата между "карамел -му" и "карамел-лакта"
06.05.2009 12:15
Основният вкус и на двата вида се придавше от карамелизираната захар, но карамел-му бяха опаковани с обикновени парафинирани хартийки, а не като "лактата", описана по-горе. "Лактата" бяха правени с по-голяма добавка от прясно мляко, окъдето идва и името им (латинския корен на думата мляко - лакта), затова бяха по-меки и по-лесни за дъвчене. По-евтините, "по-простите" - карамел "Му" ги прявеха с пвечко вода и бяха по-твърди. Сестрата на баба ми првеше доста сполучливо по нейна рецепта домашни карамел "Му".
цитирай
6. анонимен - Супер Пост
14.05.2009 11:51
сещам се как от обвивките на Лакта си правехме пръстенчета, сгъваш на лентичка няколко пъти, овиваш около пръста и усукваш двата края.
Страхотен спомен!
цитирай
7. estrella - Ментовите желирани бонбони
05.11.2009 21:57
още ги има. Бях забравила за лимоновите резенки, ще си взема скоро :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zaprehoda
Категория: Бизнес
Прочетен: 9456697
Постинги: 1000
Коментари: 6456
Гласове: 8615
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031