Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.05.2009 13:23 - ГОЛЕМИТЕ УДОВОЛСТВИЯ В МАЛКИТЕ СЛАДКАРНИЧКИ
Автор: zaprehoda Категория: Бизнес   
Прочетен: 13473 Коментари: 20 Гласове:
1

Последна промяна: 08.11.2009 16:47

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
              Пиша тези редове в един турски хотел – една витрина ме дели от  безкрайни редици от ориенталски сладкиши. Вкусни са, но ги гледам равнодушно и без никакъв ентусиазъм. Изобщо не могат да се сравняват със съдържанието на няколкото очукани тави в кварталната сладкарница „Волга” преди 50 години. Много неща се появяваха и изчезваха, но баклава винаги имаше. В продължение на десетилетия цената й остана неизменна – 15 стотинки. Плюс една боза от 8 – цялото удоволствие ставаше 24 стотинки. За един лев 4 души можеше да отидат „на сладкарница”. И това превръщаше денят в празник. Цената не се променяше, но не можеше да се каже същото за съдържанието. Орехите поскъпнаха или просто нямаше кой да им вади ядките и държавата – за да запази цената, ги  смени с фъстъци. Домашната баклава обаче се правеше с орехи и с масло, което я правеше несравнима с купешката. Затова и чакахме с нетърпение Нова година, когато майките ни ще ни връчат съответните инструменти, за да чукаме орехите и да вадим ядките им. Мама правеше най-хубавата баклава. Баба я беше научила да слага ябълки в сиропа и малко лимонтузу. Може би имаше и други тънкости, но те така си и отидаха в небитието. Най-черната Нова година бе, когато решихме да празнуваме заедно с няколко съседски семейства. Живеехме в един от първите в Пловдив жилищни блокове, в него Жилфонд беше събрал хора, които никога дотогава не се бяха срещали, но явно беше дошъл моментът, когато се бяхме сближили достатъчно. При разпределението на отговорностите не помня какво се падна на мама, но във всеки случай не баклавата. Обзеха ме тревожни предчувствия. Празникът вървеше нормално – мъжете вече играеха карти, когато дойде време за баклавата. Съседите донесоха две големи тави, сипаха първо на децата по няколко парчета, боднах първото и ... Вкусът беше ужасен. Погледнах жално мама, тя си взе едно парче, явно го изяде насила, след което се наведе и ми прошепна „Направили са я с мас, някои така я правят – за по-икономично.” Между другото семейството, което беше окепазило баклавата, не беше от бедните, но явно такава си беше тяхната семейна традиция. Не помня дали успях да убедя мама да ми направи след празниците истинска баклава или трябваше да чакам цяла година, но тогава запомних, че най-важната новогодишна работа не трябва да се доверява на стиснати хора. Изкуството на домашната баклава преживя труден период някъде през 70-те години, когато на мода излязоха фините кори, които се продаваха по няколко броя в кутия. На мода излезе баклавата на охлювчета. Корите се развиваха малко, пълнеха се с орехи и после се режеха на резенчета. Печаха се и се поливаха със сироп – и готово. Но не беше същото. Баклавата може да съществува само като ромб или триъгълник – иначе духът й излита. 40 години по-късно опитах една баклава, която и мама би оценила. Една арменка беше наела в края на 90-те години същата слакарница „Волга”, около която мина детството ми. Сама правеше и продаваше арменска баклава със съвършена ромбоидна форма, с невероятен аромат на масло и орехи и веднага ставаше ясно, че майсторката не пестеше материала. Няколко месеца по-късно краката ми сами тръгнаха към сладкарницата, водеше ме  неудържимото желание да се върна към вкуса на детството, но вече нямаше и следа от баклавата и арменката. Явно беше фалирала. Може би времената вече бяха други – малко бяха хората, които можеха да оценят истинската баклава... От същата категория на сиропираните ориенталски сладкиши от 15 стотинки бяха още тригуната и каламара. Различаваха се по формата, но мисля, че съдържанието беше едно и също. Имаше и саралия – вита баклава във формата на подкова и с малко по-висока цена – ако не се лъжа. Имаше и кадаиф – струваше някъде около 10 стотинки, малко по-евтини бяха тулумбичките, но затова пък една тулумбичка не стигаше и на децата. Някъде ги наричаха „тиквени дръжки”. Две тулумбички и боза – това си беше класика. В друга категория можем да включим реването и саварината. Срещу несъществуващата отдавна пловдивска баня Цар Симеон беше сладкарницата на възрастно семейство арменци, чиито деца живееха в Америка. В началото на 60-те години те правеха опити да се изселят, баща ми им беше уредил медицинско, според което и двамата бяха толкова тежко болни, че можеха да се излекуват само в Америка. Някъде по това време разрушиха и банята, и сладкарницата и може би като ненужни вече хора милицията разреши на старите сладкари да заминат при децата си. На тръгване дойдоха в къщи с една огромна тава със саварини и на всяка саварина отгоре имаше каймак с невероятен вкус. Много саварини съм изял и всеки път като стигнех до каймака отгоре се сещах за семейството - сладкари. И установявах, че това, което сега ям, няма нищо общо с онова сладко нещо – сигурно последното, което бяха направили в живота си. Било е сигурно нещо като прощаване... Заминаха и повече нищо не се чу за тях. В онези години още бяха живи хората, корените на чийто майсторлък водеха далече назад в историята. Още работеха учениците на Зомбори, който е бил свидетел на раждането на Добуш тортата и на Гараш тортата в кухните на Австроунгарския императорски двор във Виена. Но това е друга история. Сега разказваме за времето, когато много сладкиши биваха изхвърляни с лека ръка от номенклатурата на новите сладкарски цехове. Набиращите мощ санитарни власт забраниха производството на място и така убиха индивидуалния майсторлък, забраниха сервирането на табли - клинтът сам избира какво ще изяде, останалото не се плаща. Това и сега се прави в Турция и не знам някой да е бил отровен. Забраниха млечния сладолед. Почти изчезна Добуш тортата – тя просто трудно се прави на конвейр. Изчезна бялото сладко, бал суджукът. Устояха малебито и ашурето. Още има хора, които предпочитат ашуре със сироп и сладолед пред което и да е производство на съвременната сладкарска промишленост. За да приключа със сладкарниците от 50-те и 60-те години, трябва да спомена нещо и за пастите. Спомените ми в този жанр са хаотични – споменавам няколко имена, пък който иска да ме поправя и допълва: Витоша, Пънче, Монблан...Имаше още еклери и млечни пити. По-късно се появи парфето... За сладоледа ще пиша отделно. Старите сладкарнички си приличаха – бяха съвсем скромни на вид, с малки масички и табуретки. Тези в центъра винаги бяха пълни. Някъде в средата на 70-те години санитарните власти направиха един революционен компромис – разрешиха поставянето на маси по тротоарите. Някъде по това време масово навлязоха и машините за еспресо кафе. Хората се научиха да пият кафе и да пушат на открито. Така лентяйстваха с часове – вместо да работят.  А какво беше пради това – хапнеш набързо баклава или толумбичка, пийнеш бозичка и бързаш да излезеш, защото някой диша във врата ти и чака за твоето място. И зареден с енергия си готов за още работа. Дали с края на сладкарничките не започна упадъкът  на социализма?    


Тагове:   баклава,


Гласувай:
1



1. dorichela - Като каза баклава, калмари. . . . ...
09.05.2009 13:41
Като каза баклава, калмари.... сещам се за някакъв прекрасен вкус, който ми напомня за моето детство, но уви... сега го няма....
цитирай
2. loli - Като малка..
09.05.2009 14:27
Като малка изяждах по 5 толумбички.. и една голяма боза - КЕФ!
цитирай
3. kaksiika - Вкуснооо!
09.05.2009 14:38
И аз харесвах класиката саралия/по-скоро,отколкото баклава/плюс боза.
цитирай
4. nkf - loli,Ти си била герой :)
09.05.2009 17:00
loli,Ти си била герой :)
цитирай
5. loli - Но само толумбички..
10.05.2009 21:43
Но само толумбички, защото не са много сладки, докато баклава или саралия, чоплех, чоплех и мама дояждаше...
цитирай
6. nkf - Трябва да опишеш сладкарските си ...
11.05.2009 23:21
Трябва да опишеш сладкарските си "преживявания" :) от детството.
цитирай
7. loli - Да, имам доста такива...
16.05.2009 16:00
Да, имам доста такива - отивам на шоколадовите бонбони..да описвам..
цитирай
8. анонимен - Така е ...
21.05.2009 16:04
Чакаме ли да ни сервират винаги е така.

Много са направили българите преди нас - лошото е че днес нищо не правим.Един протест през януари и полицаите го згазиха и до тук.Предлагам да си се приберем по къщите и да не излизаме докато не се реши въпроса с демокрацията .Няма референдуми.Стъкмят някакви избори уж че сте упражнили демократичните си права и след това ви качват на кола без волан и спирачки и те засилват по нанадолнището и викат Ами вие сами се качихте - и е така.Никакво излизане от домовете си докато не решат въпроса с референдумите.Да ги видим какво ще правят в обезлюдена България или поне София.Да особено столицата - без транспорт, без магазини - нищо , пълно мъртвило.Може ли българина да направи такова нещо?
цитирай
9. анонимен - :)
09.12.2009 02:46
kaksiika написа:
И аз харесвах класиката саралия/по-скоро,отколкото баклава/плюс боза.

DUNKIN DONUTS FOREVER!
цитирай
10. анонимен - Вашето мнение
12.12.2009 16:36
zaprehoda много добре.аз обичах най много тригуни и от години си мечтая за тях,но уви.
цитирай
11. анонимен - yxhnOmnRy
20.06.2011 03:49
It's spooky how cevler some ppl are. Thanks!
цитирай
12. анонимен - xXsFVjcCpuQ
20.06.2011 10:36
7eISt4 <a href="http://vzwanwivwsaz.com/">vzwanwivwsaz</a>
цитирай
13. анонимен - IogNRlMmCbngEKBZRng
20.06.2011 19:20
Walking in the presence of gaitns here. Cool thinking all around!
цитирай
14. анонимен - bGyctJEqsCTMmr
21.06.2011 11:02
153Aul , [url=http://rthvkcmxpzok.com/]rthvkcmxpzok[/url], [link=http://rzxmazavuols.com/]rzxmazavuols[/link], http://ogdizcnyskws.com/
цитирай
15. анонимен - TBSbaVxMsoFTKkzovVX
21.06.2011 11:56
wvhdP8 <a href="http://bjgylmtcqpqi.com/">bjgylmtcqpqi</a>
цитирай
16. анонимен - EPmxxSZyqUoJWYMLl
21.06.2011 15:56
ojwy1Q , [url=http://nijpsrmkshhg.com/]nijpsrmkshhg[/url], [link=http://qlgrslclplxx.com/]qlgrslclplxx[/link], http://qfwjidkqxkia.com/
цитирай
17. анонимен - ZMnMRNas
22.06.2011 11:43
IKZCoi <a href="http://eprgjcznoihm.com/">eprgjcznoihm</a>
цитирай
18. анонимен - NWijxpcPyoqrq
22.06.2011 12:38
kv32iw <a href="http://pqhylcvzqniu.com/">pqhylcvzqniu</a>
цитирай
19. анонимен - eijfagMOhdEZysaLcDg
23.06.2011 19:21
UW9Gke , [url=http://qzwpesvmuwud.com/]qzwpesvmuwud[/url], [link=http://zajmizljtpna.com/]zajmizljtpna[/link], http://fevzbyjzfpht.com/
цитирай
20. анонимен - EQQfJwZutlnGZUxYeNM
23.06.2011 19:39
NZtUdA , [url=http://xjuoxyyiwima.com/]xjuoxyyiwima[/url], [link=http://houfnokngmch.com/]houfnokngmch[/link], http://gxqhskvltwdh.com/
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zaprehoda
Категория: Бизнес
Прочетен: 9455556
Постинги: 999
Коментари: 6456
Гласове: 8615
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031