Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.05.2009 11:54 - За локума на клечка и разни други сладки неща
Автор: zaprehoda Категория: Бизнес   
Прочетен: 10242 Коментари: 8 Гласове:
0

Последна промяна: 08.11.2009 16:48

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Преди две седмици реших, че вече съм стигнал до бонбониерите, но колкото повече посягам към тях, толкова повече те се отдалечават. В старите сладкарници кутиите с шоколадовите бонбони обикновено стояха зад сладкаря, а пред него лежаха кутиите с по-дребните неща. Много от тях се продаваха на бройка. Ако ще да влезеш в сладкарницата за една малка боза, погледът ти ще мине през пъстрите шарени изкушения и често вместо да се пресегнеш за рестото от левчето, посочваш нещо сладичко. Става дума за кафявите стари левчета, с които можеха да се купят поне две сладки неща. Някой път с лукчето за ресто ставаха три. И сега си представям как влизам в кварталната сладкарничка и какво виждам пред себе си… Направете го и вие, за да ми помогнете – все пак не мога да помня всичко. Ето, когато разказвах за бонбонките в пликче, изпуснах зелените топчета на „Росица”. Спомних си как езикът ни ставаше лилав от „Теменужките”, но забравих как ставаше червен от „Малинките”. Имаше и бананчета, ако не се лъжа. Имаше и небет шекер на пакетчета… Сега за десертчетата. Те бяха мънички като грамаж и закономерно на повечето имена прикачвахме накрая по едно умалително –„че”. Родопчета…Байкалчета…Чайчици…Е, „Република” не може да има умалителна форма. Не мога да се сетя „Балканче” десертче ли беше или суха паста. Или и двете. Също така имаше „рибки” – името им идваше от формата. Трябва да призная, че никога не съм обичал десертчетата и затова ги описвам без особено вдъхновение. Особено гадни бяха чайките – тънка обвивка шоколад и бял много сладък и безвкусен пълнеж. По си падах по вафлите. Те се продаваха на бройки по 5 стотинки. На кутии ги купуваха най-вече новобранците, които в първите казармени дни ги тресеше нечовешки глад. Купуваха си кутия „Тракия” или „Добруджа” от лавката, скриваха се някъде на тъмно и хрупкайки като зайчета бързо компенсираха изхвърлените по плаца калории. По-късно се появиха и други видове вафли – по-малки, в целофанена опаковка. Класика обаче си останаха и до днес локумените вафли. Имаше и продълговати, и триъгълни. Локумът в тях се просмукваше в корите и почти винаги бяха меки. Докато обикновената вафла криеше изненади. Някой път беше фантастично хрупкава, друг път – жилава и безвкусна. Класика си беше и „Детската закуска” – тя преживя и прехода. Появата пък на „Златна есен” беше знаменателна. Славата й се разчу бързо из цялата страна, но количествата не можеха да достигнат до всеки, решил да пробва новото постижение на родната хранителна промишленост. Върти ми се името „Наслада” – дали това не беше нещо подобно, като в мъгла ми плува някаква неравна шоколадова повърхност, но не мога да фокусирам… Ясно обаче си спомням пускането на първите „Морени”. Който имаше късмет да ги намери, купуваше по десетина. Малко по-късно се появи и „Плезирът”. Беше от скъпите удоволствия, но си струваше. Да не забравим „Домашната бисквита”. Някой технолог беше успял да постигне наистина домашен вкус. Те се продаваха на кутия, но по-предприемчивите лавкаджии ги калкулираха и на бройка. Кутиите бяха без никаква картинка, чисто бели и задължително мазни – мазнината избиваше и това си беше особен вид реклама. От останалите бисквити патриаршеското място се заема от Обикновените бисквити. Те бяха корави и не особено вкусни – ако човек не прояви малко фантазия. Вкусът им се „отваряше”, ако ги натопи човек в мляко с какао. Сетих се, че ги омекотявахме и на чешмата – подлагахме ги под струята и след това прост изсмуквахме меката каша. От тези бисквити можеха да се правят и сандвичи – с малко сладко между тях, да не говорим за домашната торта, която ще надживее всички ни. По-късно се появиха няколко вида чаени бисквити – те бяха крехки и ронливи. Топнати в кафето бързо се разпадаха – както прочутата „мадленка” на Марсел Пруст. Сега за фигурките. Много сладки неща имаха формата на плод или животинче. В началото трябва да поставим захарното петле и червената ябълка. Впрочем ябълката май не се продаваше в сладкарниците, а по панаирите и по циганските сватби. От типа на петлетата май имаше и други животинчета, но не съм сигурен. Имаше и полупрозрачни пластмасови зайчета, пълни с бонбонки. Най-.вече с „Детска радост”. Шоколадови фигурки се появявах рядко – не като сега, не знам дали нямаше и животинчета от някаква бяла захарна смес, без шоколад. Някъде в края на 50-те години се появиха за кратко пластмасови плодове, пълни със сироп. По тях нямаше никакъв отвор и трябваше с нещо остро да се направи отвор. След като приключвахме със съдържанието, пълнехме опаковката с вода и „църкахме” по момичетата. Тогава нямаше водни пистолети, но описаните самоделните устройства вършеха същата работа. Да не пропуснем захарните пръчки, които еволюираха във форма на бастун. А названието „шекерена пръчка” се употребяваше в разговори със скрит или явен сексуален подтекст. Стигаме до категорията на сухите пасти. В началото на 70-те години имаше поне 5-6 вида, но никой не си правеше труда да им помни имената. Както сме свикнали да казваме на всички копирни машини „ксерокс”, така сухите пасти бяха приели името на своя пръв прародител – жокейчето. Цените бяха „под 10 стотинки”. Най-евтина беше сухата паста „Лиляна” – само 6 стотинки. Недобросъвестни лавкаджии обаче я пробутваха по 10 стотинки. Най-много жокейчета май произвеждаше софийската кооперация „Христо Ников”. Опаковани бяха в безлични бели кутии по 20-30 бройки. Бързо побеляваха и ставаха корави, но това се случваше рядко, защото не се задържаха. В складовете на едро трябваше да имаш връзки или да улучиш момента, за да заредиш с така търсената стока. Онзи ден бях подсетен за „златните пари” – шоколадчета във формата на монета, обвити в златен станиол. Спомням си, че те се появиха в кварталната сладкарница един единствен път. Предполагам, че е било веднага след Пловдивския панаир. На Панаирите не само се зяпаше, но можеше и да се купи нещо, което никъде другаде не можеше да се намери. Една година имаше щанд със съветски сладки неща. Имах само един лев в джоба, но се наредих под жаркото слънце. По едно време щях да припадна. Та какво запомних след тричасовото чакане – освен златните пари. Имаше едни големи шоколадови бонбони, опаковани като нашите карамели, с картинка отгоре. Дълго пазих хартийката с прочутата картина на Шишкин „Утро в сосновой рощи”. Същата картинка – със сладките мечета, я имаше къде ли не. Даже на съветските стенни часовници. Бонбоните бяха с пълнеж, а в пълнежа имаше късчета от портокалови корички. А може би и разни други неща. На панаирния щанд имаше още какао „Золотой ярлык” и прочутата „сгущенка” – концентрирано сладко мляко. Мисля, че съветската държава освен ракети произвеждаше и някои добри сладки неща. Имаше един прочут  завод „Красный октябрь” – ако не се лъжа. Който ходеше в командировка в СССР, все носеше нещо сладко за почерпка. Най-вече описаните по-горе конфети с мечетата на Шишкин. Много неща можеше съветският сладкарски гений, но никога не достигна до локума. Локумът се оказа по-дълговечен и от нашия социализъм. Дълги години кутийките бяха едни и същи. Никой не се сети, че може да има и друг вид опаковка. Как може да се развива локумотворчеството и как то става печеливша част от международния туризъм, ни показват нагледно нашите по-южни съседи. Та най-напред имаше „Обикновен локум”. Имаше „Цветен”. И с фъстък. Най-вкусен беше с орех. Е, не можеше да мине бал суджука, но все пак го биваше. Стига да го намериш. Имаше локум със сметана с бели ивици вътре. Не знам дали веднъж не опитах и локум със стафиди. А имаше ли локум „Роза”? Май в някакви периоди имаше и локум на килограм. Ако се прави паметник на локума обаче, това трябва да бъде едно единствено локумче със забодена клечка. Мисля, че беше забранено да се продават локуми на бройка, но много сладкари го правеха. Клечките си ги купуваха сами. А който минаваше през Ябланица, си купуваше тамошна халва, носили са ми и някакви други тамошни специалитети, които съдържаха сушени плодове и локум. Та ето, стигнахме до халвата. Едва ли мога да добавя нещо ново – тахан, бяла, нуга. Част от историята обаче ще останат кръглите шарени тенекиени кутии, които служеха години след изяждането на съдържанието. По едно време се разчу, че нашата халва е евтина в сравнение с международните цени и започна куфарна търговия с нея – не помня за Македония ли беше, за Сърбия ли? А сега като си помисля – колко сладки неща внасяме и колко малко изнасяме? Впрочем преди 7-8 години ми донесоха снимки от един пазар в Монголия. И там, на едно дрипаво чердже, зърнах няколко морени. И като ме обзе едно патриотично чувство…          


Тагове:   локум,


Гласувай:
0



1. kaksiika - , , Балкан" е суха паста, пр...
10.05.2009 12:18
,,Балкан" е суха паста,продава се и днес.Обикновените вафли също се похапваха в комбинация с вода,особено на ученически и студентски бригади.Имаше и вафли с халва,по форма правоъгълни в големи бялокафеникави кутии.Освен захарни петлета другите фигурки бяха катеричка и зайче.Да не пропуснем и захарния памук,сладките ракети с цилиндрична форма,пълни с лек крем,които се продаваха по стрелбищата,лунапарковете и пред цирка.
А за руските шоколадови конфети,опаковани в красиво изрисувани станиоли,имаше момент,когато
в магазина за шоколадови изделия се продаваха около десетина вида,всеки с различен и превъзходен вкус.
цитирай
2. анонимен - A помните ли
10.05.2009 12:35
оризон-а? Май така се казваше. Шарени и сладки дребнички като оризчета ... :)
цитирай
3. borjanmljakov - Ебати тъпотията.
10.05.2009 14:11
.
цитирай
4. kaksiika - Да добавим и рачел/сладко от тик...
10.05.2009 15:05
Да добавим и рачел/сладко от тикви/,пестил/оформени като пръчка сушени плодове/,сладко от рози,мармалада в дървени сандъчета,откъдето се отрязваше парче и се претегляше на кантара.
цитирай
5. анонимен - Насладите
15.05.2009 18:15
Аз си спомням добре насладите. На форма (и не само) бяха като някои сухи пасти, продълговато-четвъртити. Шоколадова (по-скоро марципанена) обвивка, сухо вещество отвътре и слой крем в средата, който разделяше "насладата" на две половини. Този крем беше най-вкусната им част, но за жалост изглежда технологията за полагането му не е била добра, защото понякога слоят беше дебел, но друг път съвсем тънък, почти липсващ.В последния случай "насладата" ми идваше прекалено суха, особено ако не беше съвсем прясна.
Продаваха се както поединично, така и цели кутии.
цитирай
6. анонимен - картината е "утро в сосновном лесу"
18.05.2009 11:23
картината е "утро в сосновном лесу"
цитирай
7. анонимен - За обикновенните вафли
05.09.2009 00:44
Имаше само два вида обикновенни вафли - "Искър" и "Тракия". "Искър" бяха с по-тъмен пълнеж, а "Тракия" - с по-светъл пълнеж. Една кутия струваше мисля 1,69 лева. Този спомен е от годините 1969-1979 год. За бисквитите - освен "Чаика" имаше и "Добруджа" в кутия с изобразено момиче в народна носия.
цитирай
8. анонимен - масленки
06.02.2010 17:07
Имаше и едни произведения на българския сладкарски гении - масленки. ...от много тежко маслено тесто , но засищаха. От бонбоните - дражета имаше "Снежанка" - с фъстък вътре и на форма като морска мина - с шипчета. Като малък си купувахме и лимонада на прах , която изипвахме така в устата си и се наслаждавахме на мини експлозията там.
От консервите особено ценях пюрето от шипка-за малки деца , но за 1.30лв си вземах 2 и обожавах да ги "ударя " почти на екс....
За шипковия мармалад няма да говоря - не изговарям името му напразно ! :)) ... няма го вече
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zaprehoda
Категория: Бизнес
Прочетен: 9455942
Постинги: 999
Коментари: 6456
Гласове: 8615
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031