Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.05.2009 08:49 - ДА ОТВОРИМ КУТИЯТА С ШОКОЛАДОВИТЕ БОНБОНИ
Автор: zaprehoda Категория: Бизнес   
Прочетен: 18266 Коментари: 17 Гласове:
1

Последна промяна: 08.11.2009 16:51


          Дойде моментът да отворим кутията с бонбоните. Едно време това ставаше бавно и внимателно. Науката още не беше измислила пластмасовата формичка, в която днешните бонбони лягат и не мърдат. Едновремешните бяха като живи – като отвориш кутията ги виждаш струпани в единия ъгъл. А някой път даже се разсипваха – усетили свободата. Всеки бонбон си имаше накъдрено книжно легло, но рядко го намирахме точно в него. Умните отваряха кутията някъде настрани, далеч от погледите на чакащите да бъдат почерпени, подреждаха бонбоните и тогава започваше ритуалът. В училище черпенето на рождените дни предизвикваше радост не само заради сладостта от бонбона, но заради и загубата на технологично време за изпитване. Всеки от нас дълго се колебаеше кой бонбон да избере, макар всички да бяха еднакви и най-вече да бяха карамел му. Не помня на кого от съучениците му хрумна гениалната мисъл – да не ядем веднага бонбоните, а в междучасието да ги връщаме отново в кутията и да направим дубъл на черпенето следващия час. Изиграхме номера 5 пъти, поне 5 души се разминаха с изпитването. Когато се купуват бонбони, за да се черпи, винаги възниква въпросът – а колко бройки има вътре? Голям конфуз настъпва, когато бонбоните се 20 – примерно, а хората -22. Ами ако хората са 18, а човекът, който черпи, е взел две кутии – за всеки случай? Излишен разход. Затова някои производители изписват бройката на бонбоните. При немските бонбониери „MAUXION”, популярни в началото на 90-те години, всичко беше ясно. Тези от 200 грама имаха 20 бонбона, тези от 300 – 30, а тези от 400 – 40. Освен за черпене бонбоните служат и за подкуп. Или за благодарност. Преди 40 години даже Министерството на здравеопазването със заповед беше разрешило на лекарите да получават освен цветя и „до 1 кутия бонбони”. На едно събрание пловдивският чешит д-р Общински беше попитал най-сериозно: ”Това „до” какво означава – затворена кутия или от нея да липсва поне един бонбон?” Имаше слухове, че някои доктори, на които им писнало от бонбони, връщали кутиите при някой приятел бакалин. И други обекти на благодарности правили този номер. Така един щастливец си беше купил кутия, в която имало не само бонбони, но и банкноти. Очевидно в случая благодарността е била по-сериозна. Както вече писах, според мен най-добрите бонбони бяха „Пияни вишни” и „Троен лешник”. Появяваха се рядко на пазара, защото ги правеха ръчно и в малки количества. Беше върховна сладост да сложиш бонбона в устата, да започнеш да го смучеш и в един момент да усетиш нахлуването на ликьора…Можех да изям цяла кутия, че и да обера накрая шоколадовите пръчици, които оставаха.. По-често се намираха „Фини млечни”, които също ставаха за по-важно черпене. От тях обаче никога не съм изяждал повече от три бонбона. Подобни на вкус май бяха "Морско дъно". Имам чувството, че съм виждал и по-луксозни бонбониери, които сигурно са се намирали единствено в барчетата на министерствата или с връзки в Търговията. Спомням си и за една кратка и рядка серия бонбони с форма на бутилка, а бутилката беше пълна с ликьор. Като че ли на кутията имаше нарисуван грозд. Шоколадовите бутилчици бяха наредени отвесно в отделни клетки, но въпреки това много от тях бяха смачкани и протекли. Един път ги опитах и повече не ги видях. Не трябва да пропускаме и нешоколадовите бонбони в кутия, които също имаха своите почитатели. Да споменем „Белмекен”. Тук е мястото да упоменем и вечните „Лимонови резанки”. Имаше май и мандаринови, имаше и във форма на буби и май се наричаха „Желе”. И днес предпочитам резанките пред разни измислени шоколадови глупости. Като „Таралежките” – примерно. Тези бонбони са направо епоха в българската история, но никой не може да ме убеди да изям цяла таралежка. Сред „вечните” марки челно място заемат пловдивските „Тримонциум” и бургаските „Черноморец”. Още с появяването си „Тримонциум” бързо спечелиха симпатиите на любителите на сладкото, но и тези бонбони не можеха да се намерят всеки ден. Леля Маргарита имаше скрита една кутия и посягаше към нея само, когато идваха много скъпи гости. Независимо от местния ми патриотизъм тази марка никога не съм я уважавал. Пловдивският захарен комбинат имаше едни бонбони за диабетици със счукани орехи вътре, които бяха много по-вкусни. За съжаление поръчките за тях не бяха големи и ги ликвидраха. В онези времена да си купиш бонбони за диабетици беше все едно да си признаеш, че си толкова болен, че за нищо не ставаш. Спомням си още „Лилия”, „Русалка”, „Паризиана”…Пловдивските „Афродита”… гадост. Не помня кога тръгнаха „кремовете” – „Ягода”, „Кайсия” и не знам какво още. И „Кафе-крем” май имаше. През 80-те години излязоха нови бонбони – с карамелизирана захар и счукани ядки за пълнеж, виждал съм как ги произвеждат, но не си спомням името им. Помня и първата бонбониера от прозрачна пластмаса – но кога беше това. Какво имаше вътре – също не помня. След 10 ноември имаше един кратък период на шоколадов глад. След това нахлуха бонбони от цял свят. Най-напред от Турция – големи шарени кутии, но с никакъв вкус. Предполагам, че сме внасяли най-евтиното. След това една софийска фирма започна да внася на бартер стока от един словашки захарен завод. Мисля, че имаше даже бонбониери от 800 грама. По времето на кооперациите едни студенти внесоха от бивша Югославия не знам колко тира пияни вишни – бяха супер. Лично аз съм участвал в пренасянето на цял камион кашони с пияни вишни на третия етаж – в момента нямаше къде другаде да ги складираме. Същата фирма внасяше и прочутите вафли „Наполитанки” Малко по-късно Стефан Шарлопов направи удар с немските бонбониери, за които стана дума по-горе. Между другото и те нищо не струваха, но изглеждаха добре и много вървяха. Не след дълго дойде приватизацията и сега си имаме каквото човек се сети. Онзи ден видях в МОЛ-а шоколадов бутик – бонбони всякакви. Гледах – гледах, но не ми се прияде. Де, онзи глад за бонбони, приятели…     П.П. Както знаете, първите 200 постинга в този блог наскоро бяха отпечатани на хартия. Книгата се казва „Записки по българския преход”. На 21 май, четвъртък, в София книгата ще има премиера. Премиерата ще бъде в Къщата-музей „Иван Вазов” – на ъгъла на „Раковска” и „Иван Вазов” от 18.30.Ще се радвам да се видим на живо. Е.Т.                      



Гласувай:
1



1. vminev - Хм,...
16.05.2009 09:03
Хм,...понеже е публикувано в отдел "Политика", то и докрая чета и гледам за прехвърляне на паралела в политиката..не че не може да се направи , де... ;-) .

И така- глада за сладките и "нови" тогава бонбони, глада за истинската свобода и друг живот, май си остават в душите български, стига да не е злоупотребено до повръщане с термини, за сметка на изпълнимост и качеството, де...

Поздрави за статията.
цитирай
2. анонимен - Амфора??
16.05.2009 10:23
Бате, къде забрашяш бобоните "Амфора"?????
цитирай
3. alvarez - Мдаааа
16.05.2009 11:09
И "Диана" - на кутията беше отпечатана богинята с лък и някакви сърни или елени - но не си споням какъв вкус имаха.
цитирай
4. анонимен - и още едни
16.05.2009 12:52
имаше едни ситни шоколадови кръгли-приличаха на кози дърдонки.... :)))
цитирай
5. alvarez - Мдааа
16.05.2009 15:21
В сини правоъгълни кутии бяха - наистина качествени - вътре бяха кухи.
цитирай
6. loli - Сега ще разкажа..
16.05.2009 15:46
Сега ще разкажа, пак един откъс от моето "вълшебно детство", свързано с бонбоните..Мама купуваше редовно пияни вишни и ги криеше, ама не само от мен, но и от баща ми. Веднъж аз ги намерих и докато учех, една по една - излапах почти цялата кутия..и какво, какво да направя, взех, че направих едни топчици от салфетки и ги завих със станиолчетата от бонбоните, защото аз си ги изглаждах и подреждах в една книжка. Но на другия ден идва моята учителка "на посещение" /била съм може би 2-ри клас/ и мама най-тържествено постави кутията с пияните вишни на масата и сложи кафенце на печката..Аз изчезнах веднага в тоалетната и стоя, стоя..никаква реакция няма, по едно време чувам мама казва: - "не мога да се справя нито с нея, нито с баща й.." - оплакваше се от нас, че ядем бонбоните като семки..както да е.
Когато учителката си отиде, мама беше станала на петна от конфуза и направо запрати кутията с бонбоните по мен, НО аз съм с много бързи реакции, веднага клекнах и кутията счупи едно стъкло на холовата врата. В този момент се върна баща ми и като видя "екшъна" се пукна от смях..събрахме стъкла, бонбони/2-3 все още истински имаше/ и...ги изядохме с него..НО - това "НО", може да се каже, че е най важното в живота ми, защото имах сериозен разговор с баща ми за волята..На другия ден пак купиха едни пияни вишни, той отвори кутията и ми я тупна пред погледа, под носа и ми каза, че ако не си взема нито една бонбона, значи имам воля. Аз обещах и наистина изпълних обещанието си, но гледах по-бързо да изчезна да играя навън, защото едва се сдържах да не го наруша..и така сега мога да кажа, че съм благодарна на баща си, че наистина имам голяма воля и мога да си наложа всякакви диети и да се отказвам от всякакви удоволствия, които са вредни за здравето.. Стана..разказче, но...
Приятен ден!
цитирай
7. анонимен - прекрасен разказ, Лоли. - автора
16.05.2009 17:01
прекрасен разказ, Лоли.
- автора
цитирай
8. анонимен - Мои приятел ми разказваше, как м...
18.05.2009 10:30
Мои приятел ми разказваше, как майка му брояла бонбоните и съответно правела големи проблеми ако липсват. Съответно за да няма пробелми той и брат му изяли по половин бонбон от всички - и вълка сит и агнето цяло. :)
цитирай
9. анонимен - баба ги криеше
18.05.2009 11:20
Спомням си как баба ми изправяше кутията с бонбони и я слагаше на полицата между книгите!
Така не можеше да я намеря, докато един ден не се бях заровил из библиотеката да търся книжка с картинки! Изядох всички бонбони и оставих кутията пак така!
Мина време и една приятелка на баба ми дойде на гости. поговориха си, пиха кафе и като видях че наближава момента за бонбоните побързах да извикам "Бабо, аз тази книга вече я изчетох!" Много ми се смяха, дадоха ми 2лв, ония с гроздоберачката да изтичам до магазина за нова кутия!
цитирай
10. nkf - loli, поучителен разказ, освен че е ...
18.05.2009 21:25
loli,поучителен разказ,освен че е забавен.Бих ти предложил заглавие:"За Бонбоните и волята" :)
цитирай
11. loli - И друга полза...
18.05.2009 22:09
И друга полза имах от този случай - научих се бързо да уча, без да се разсейвам. Навивах си часовника да звъни на 20 минути за всеки предмет и така страшно бързо учех, само и само да избягам от изкушението на тази бонбониера, а и за да не наруша обещанието си. Сега, като си спомняме за това, баща ми се чуди на себе си и на педагогическите си методи на възпитание. Дори казва, че е било издевателство над детската ми душа, но пък съм се калила, а и съм се научила да отстоявам обещаното.
Да, може - Бонбоните и волята.
цитирай
12. анонимен - за миризмите
19.05.2009 09:32
Гледах Ви тази сутрин при Бареков. Желанието Ви да съхраните описан спомен за парченца минало показва вродено усещане за историзъм.
Разбира се, с предметите от недалечното минало е сравнително лесно. Нека усложним задачата. Опитайте с миризмите.
Пред мен например е наполовина пълен флакон с духи может бьiть. Не искате ли да си припомните уханието? Имам и няколко запечатани шишенца с над 50 годишни есенции, ползвани в домакинствата тогава.
Йори
цитирай
13. анонимен - До Йори
19.05.2009 16:39
Добра идея. Веднага се сетих за миризмата на саждите от парните локомотиви..Обещавам да напиша. Автора.
цитирай
14. thomas - @13
20.05.2009 12:30
Последната все още може да се усети във влаковите тунели, и то дори не само у нас :-) Явно е много, много прилепчива.
цитирай
15. анонимен - ама как не се сетихте за още една класика?
26.05.2009 22:21
Разбира се "Дипломатически"! Излязоха някъде в средата на 50-те. Кутията съдржаше бонбони с различна форма и различни шоколадови смеси - фин млечен, натурален, кафе-крем и др. Освен това тези бонбони бяха по-дребни от обикновените, но за сметка на това бяха повече бройки в една кутия и бяха много практични за черпене на повечко хора.
цитирай
16. анонимен - ah...
04.06.2009 11:49
"През 80-те години излязоха нови бонбони – с карамелизирана захар и счукани ядки за пълнеж, виждал съм как ги произвеждат, но не си спомням името им."
Kazvaha se "BOTEVGRAD" i vupreki 4e mnogo obi4am sladko za vseki rojden den iskah samo tjah a baba mi s vruzki gi kupuva6e ot lafkata v "Kremikovci"
цитирай
17. анонимен - Ах тези шоколадови бонбони!
24.06.2009 15:28
И аз като малък много обичах шоколадови бонбони. Майка ми редовно купуваше кутии "за гости" и ми забраняваше да ги бутам. Обаче като ми се яде, какво да правя? С два пръста повдигах кутията отстрани и си измъквах бонбона. Като не можех вече да достигам до шоколадовите лакмоства, обръщах кутия и повдигах от другия край. Накрая като дойдеше гост и майка отвореше "неразпечатаната" кутия, се оказваше, че има бонбони само в средата т. е. почти половината липсваше. Аз веднага си признавах пред гостите, за да й мине на майка яда по-бързо. Иначе на саме можех да отнеса някой шамар...:)))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zaprehoda
Категория: Бизнес
Прочетен: 9454984
Постинги: 999
Коментари: 6456
Гласове: 8615
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031