За прехода. . . :: СПОМЕНИ ЗА НАЙ-ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ИЗБОРИ

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

04.07.2009 13:12 - СПОМЕНИ ЗА НАЙ-ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ИЗБОРИ

Автор: zaprehoda Категория: Бизнес

Прочетен: 4154 Коментари: 3 Гласове:

Последна промяна: 08.11.2009 17:04

Едно време изборите бяха истински празник. Нямаше купуване на гласове, нямаше компромати – всички знаеха защо и за какво гласуваха. Гласувахме като един за прекрасното бъдеще на България, което ще ни осигурят кандидатите на ОФ. В училище ни обясняваха защо нашите избори са най-демократичните. Защото нашата система ни дава възможност да гласуваме за кандидатите на народа, а не за кандидатите на капиталистическата олигархия – както правят заблудените трудещи се в онзи лош свят на запад. В училище ни разказваха как има страни, където нямат право да гласуват бедните, черните, жените и не знам си още кой. И само при нас има истинско човешко равенство. Отначало вярвахме по детски искрено, по-късно започнахме да се питаме – как нашата система да е най-демократичната, след като просто нямаш избор. Новините по БНТ в изборния ден не се различаваха много от днешните телевизионни новини. Камерите чакаха от ранни зори по-видните кандидати, снимаха ги как пускат бюлетината, след което следваше дежурният въпрос:”За какво гласувахте?” Отговорът беше и продължава да бъде:”За светлото бъдеще на Родината!” Вероятно Тодор Живков се водеше, че живее на „Оборище”, защото помня, че гласуваше в един ОФ клуб на „Заимов”. Там, където гласуваха по-видните партийни и държавни ръководители, се извиваха непринудени хора и хората се радваха, радваха… Интригата беше не кой ще бъде избран, защото резултатите бяха почти винаги 99,99%, а коя секция ще отбележи най-висока избирателна активност. Местният актив се надпреварваше да се натяга, хвърчаха телеграми – рапорти, активисти обикаляха по къщите да подканят тия, които още се офлянкват, немощни старци се пренасяха на ръце – само и само да се стигне до заветните 100% гласували преди съседната секция. И тогава циганските махали криеха някои опасности. Затова известно време преди изборите започваше едно голямо ухажване на малцинството. Което приключваше, разбира се, в края на изборния ден. По едно време се роди популярният цигански лаф:”Дургар, дургар – до изборите, после пак „да та ибъ в сиганина”. Та хубавото на онези избори беше, че за известно време всички бяхме другари. Големци, които нямаше как да видим на живо, от кумова срама минаваха през трудовите маси – здрависваха се, усмихваха се, държаха по някоя реч. Малко след като постъпих на първата си журналистическа работа в Радио Пловдив, имаше избори. Не ми довериха отговорна работа, трябваше да стоя дежурен в студиото и да нося листчетата с последните отчети на говорителите. По-печените колеги имаха директни включвания. Даваха микрофона на обикновени избиратели, които трябваше да кажат нещо хубаво. В това време началниците се потяха – да не би в ефир да излезе някоя грешна дума. Матьо Матеев, лека му пръст, стар журналист, беше един от репортерите. Питаше той хората, а те – преди да отговорят, шумоляха с някакви листчета. След което започваха да декламират очевидно написан текст. Това ми дойде малко в повече и след като се върна Матьо го попитах наивно защо е допуснал хората да си напишат предварително отговорите. Опитният колега ме погледна насмешливо и ми отгтовори: - Не си ги пишат те отговорите, аз съм ги написал още преди 10 години. И на всички избори си вадя старите листчета и само ги раздавам на хората. Ех, имаш още да учиш, млади колега… Някой път ставаше страшно – процентът биваше не 99,99, а 99,98. Нещо беше станало - някой беше сбъркал или някой се беше престрашил? Много пъти съм си мислил – толкова ли е страшно да не пуснеш бюлетината или просто да зачертаеш някое име? Сигурно много хора са си мислили същото, но много малко се осмеляваха да експериментират. Един от тях беше един колега – телевизионен оператор. Броени дни след едни от последните избори преди 89-а в Пловдивския телевизионен център дойдоха хора от Шесто и казаха, че между нас има враг. И му казаха името. Бяха го разкрили. Доколкото разбрах, колегата беше написал на бюлетината „Докога ще ни лъжете?” Врагът беше изгонен веднага, разбира се. И до ден днешен си мисля, как органите бяха открили провокатора. Предполагам, че първо са анализирали кои от гласувалите в секцията имат причини да смятат, че живеят в един лъжовен свят. А колегата имаше брат в Западна Германия, който живееше доста добре и даже караше „Ягуар”. Едно лято даже ме повози в скъпата кола и като минахме край моя зелен Москвич и аз си помислих, че ни лъжат постоянно колко добре си живеем. Но не посмях да напише нещо на бюлетината на следващите избори. Чувствах се виновен, че не мога да намеря смелост да направя нещо в тъмната стаичка –нещо по-различно от останалите 99,99%. В крайна сметка не намирах кураж. Утешавах се, че просто няма смисъл. …Утре сигурно ще тръгна към изборната урна, ще имам право да избирам между много бюлетини, но пак ще се питам същото – какъв е смисълът?

Нагоре