Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.07.2009 19:00 - ПЛАТЪТ УБИЕЦ
Автор: zaprehoda Категория: Бизнес   
Прочетен: 10407 Коментари: 7 Гласове:
3

Последна промяна: 08.11.2009 17:06

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Продължавам с недоразказаната история с японския таргал от януари 1967 година. Преди това обаче да надникнем в магазините за платове по онова време. По пловдивската Главна имаше няколко магазина, най-големият се казваше „Багра”. Той имаше два салона – първият винаги бе пълен с жени, във втория – за мъжките платове, беше по-спокойно. Жените се трупаха една връз друга, всяка се опитваше да привлече вниманието на продавачките и да поиска да й покажат някой топ. Преди покупка платовете задължително се опипваха, мачкаха, изкарваха на светло и т.н. Лятно време вътре беше жега, шумотевицата непоносима и ми беше чудно как младите продавачки издържат. Те обаче не само издържаха, но намираха сили и за любовни приключения. Едно познато шофьорче редовно ги наобикаляше и след това се хвалеше с любовните си завоевания. Уж правеше всичко единствено заради спорта, но след години го намериха мъртъв в някаква кола. Беше се самоубил – от любовна мъка, разказваше клюката. Дали някоя продавачка на платове не беше успяла да нарани смъртоносно сърцето му? В салона за мъжки платове имаше стари и опитни продавачи. Докато новото поколение социалистически търговци не ти обръщаха особено внимание – все пак магазините не бяха техни и нямаше смисъл да се престарават, продавачите в „Багра” идваха сами при клиента, съветваха го, препоръчваха му подходящ плат. Висшето качество на плата беше да е „изпечен”. Клюката говореше, че всички продавачи в този бранш са много богати, защото лъжели при меренето – така слагали палеца си, че открадвали един-два сантиметра. Шивачите, при които си поръчвахме панталони, задължително най-напред питаха колко сантиметра е парчето, след това правеха контролно замерване. Един ден си купих метър и двайсет - толкова ми отиваха за панталон, от някакъв нов еластичен плат. Шивачът го премери контролно – оказа се, че липсват почти 10 сантиметра. Продавачът просто го беше разтегнал при меренето. Подарих плата на брат ми – на него му стигаше метър и десет. Мъжките платовете бяха – доколкото си спомням, шевиот, габардин, тропикал, кадифе…Трябваше да се внимава да не ти продадат целволе – все така съветваше мама. Този плат се правел от дървесина и много се мачкал. През лятото най-много се търсеха шлиферните платове и докът - за летни панталони. По едно време се пробвахме да си ушием нещо, което поне малко да прилича на дънки, и решихме да изпробваме платовете за тераси – груби,  ленени, но с много свежи цветове. Оказа се обаче, че те трудно се шият и не държат тегелите, а се разнищват. На есен се търсеха платове за балтони. По-заможните купуваха флаконе. Не помня дали нямаше и палмерстон. Ние, учениците, ходехме с допотопни шинели, по-късно ги смениха с по-нормални сини балтони. Номерът беше да си подкъсиш балтона и така да станеш по -„джазов”. Жените се редяха на опашки за басма – имаше и руски басми, фру-фру, жарсе, крепон , шантунг, тревира. В магазините за текстил продаваха още хасе, кенар, панама, канаваца…Толкова си спомням. Да не забравим коприната. Най-напред имаше само истинска коприна и се произвеждаше в Карлово. Клюката разказваше как един ден първият секретар на Окръжния комитет завел жена си в Карлово, там й разпънали десетки топове от най-хубавата коприна, която не можело да се намери по магазините, но жената не искала да й отрежат от началото на топа. Разглеждала внимателно метър след метър, докато най-после си харесвала парче някъде в средата на топа. И така разсипала плат за хиляди левове. Но какво са можели да кажат назначените от Партията директори. Все пак окръжният секретар бил партизанин, сражавал се е за тази власт и за това да бъдат взети фабриките на капиталистите. За да може после победителите да си избират най-доброто от тях. Много хубави платове и въобще дрехи имаше на Панаира – в палатата на Леката промишленост. Хората гледаха и се надяваха, че мострите ще се появят рано или късно в магазините. В повечето случаи обаче мострите си оставаха мостри. По едно време на хората им писна и започнаха да записват в Книгата за впечатления това, което наистина мислят. По-страхливите не смееха да пишат, но се събираха да чета. Книгата, естествено, бе прибрана. Властта нямаше нужда от впечатления. А сега историята от януари 67 –а. Слухът, че са пуснали някакво японско чудо, наречено ТАРГАЛ, завладя Пловдив. Убедих нашите, че моментът не трябва да се изпуска, хванах ги за ръка и ги замъкнах на Главната. Стана на моето. Купиха ми три метра за костюм. По 18 лева метъра, ако не се лъжа. Отидох при един от най-опитните шивачи, който за пръв път виждаше такъв плат. Започна да го опипва и очевидно хич не му се зарадва, защото взе да мрънка, докато ми вземаше мярка. Нещо го тревожеше. Подозренията на стария шивач се оказаха основателни. Оказа се, че японският изкуствен плат не може да се шие нормално. В крайна сметка получих лъскав костюм с грозно измачкана яка. Шивачът проклинаше японците и се кълнеше, че нищо повече не може да направи. Преди няколко години се заприказвах с един стар пловдивчанин, който помни всичко за града, стана дума и за старите шивачи – Шикото, Черното и т.н. Разказът за всеки от тях завършваше с „и почина към…година, лека му пръст.” На финала на един от разказите Тошо се замисли и завърши: „през….година той се самоуби, лека му пръст.” Стори ми се странно шивач, чиято работа не е свързана с особен стрес, да завърши така живота си, и полюбопитствах каква е драмата. „Цяла нощ се борил с някакъв нов плат и като не могъл да постигне кройката на костюма, посегнал на живота си.” -         А какъв е бил платът? – продължих да питам. Човекът със спомените се замисли дълго и най-накрая се сети: -         Японски. Таргал. Това не беше моят шивач. Слава богу, моят се беше оказал с по-здрави нерви. Беше издържал още няколко години – докато го съсипе конфекцията. Облякох смачканият си таргален костюм не повече от три пъти. То и нямаше нужда вече от костюми – модата вече беше станала друга…



Гласувай:
3
0



1. thomas - :-)
13.07.2009 19:34
Точно преди последния параграф се канех да започна на скандирам: "Убиец! Убиец! Убиец!" :-) Но, както казваш, добре, че поне не е бил твоят шивач...

Не че има връзка със случая, но може би все пак тук му е мястото как аз станах причина за бомбардировките в Югославия през 1999 година... Точно месец преди тях, посред зима, се прибирахме с двама приятели с моята кола от първото ни посещение на западноевропейско изложение в Германия, бяхме ходили после до Италия, и на връщане ни чакаше цял ден път от Венеция през Словения, Хърватска и Сърбия. Италия, Словения и Хърватска не ни създадоха никакви проблеми, даже Хърватска я запомних като една магистрала от начало до край и я минах без да пусна педала на газта и със средна скорост от 164 километра в час (с малка японска кола, която повече от 180 не може да направи дори и по лек наклон надолу). Но накрая, вече по тъмно, влязохме в Сърбия и проблемите започнаха. Абсолютно несправедливо два пъти ме рекетираха сръбски ченгета с по 20 марки, а за капак - само няколко километра преди българската граница спуках задна дясна гума от някакво камъче, отронило се от скалистия склон върху асфалта. Да сменяш гума в студа, малко преди полунощ, на три километра от българската граница, след като си изминал повече от 800 километра за един ден, си беше меко казано неприятно. Да не говорим, че и за да стигнем до резервната гума, трябваше да извадим всичките си сакове и пликове от малкия багажник. В този момент, точно преди това неприятно преживяване, аз обърнах глава към небето и казах "абе няма ли кой да ви бомбардира скапаната държава!". И само месец трябваше, за да се намери кой...
цитирай
2. boristodorov56 - Организира се среща на блогерите от ...
14.07.2009 02:02
Организира се среща на блогерите от Пловдив -
на 25 юли 2 009/събота/ от 11 часа в ресторант
Малкият Бунарджик - за по бира , раздумка и
приятелско опознаване.
цитирай
3. анонимен - ...
14.07.2009 09:48
Доста отдавна не бях чел нещо толкова приятно ;)
цитирай
4. анонимен - целволето...
15.07.2009 10:20
пояснявам за по-младите посетители на блога:
Целволето е продукт на "германската техническа мисъл". Поради липса на естествени суровини покрай войните, които водят, те разлагат по химически път дървесната целулоза и се получава нишка (по аналогия на паяжината). От там и плата носеше името си - ЦЕЛ(улозна)ВОЛЕ( вълна на немски). Целулозна вълна - германците поне имаха доблеста да обявяват истинския произход на "ментетата" си.
цитирай
5. анонимен - мерси
16.07.2009 16:14
Искам за ви благодаря най-искрено за прекрасния ви блог, написан е превъзходна, може би защото и аз съм във вашата възрастова група и просто ме връщате в ония години. Как помните всичко това! Като го чета и аз "помня", но сама не бих се сетила за много неща, таргалът беше върхът, боже, колко сме били наивни и глупави може би, но и след 10-и майче показахме същите качества... Благодаря ви още веднъж за това, че пишете...
цитирай
6. анонимен - анонимна
17.07.2009 21:44
Великолепно! Доставихте ми истинско удоволствие. Отдавна не бях чела нещо толкова простичко и толкова топло разказано.
цитирай
7. анонимен - Какви времена!
20.07.2009 10:44
Имам допълнение - всяка година ходех в Палатата на леката промишленост / от София съм!/ с молив и тетрадка с малки квадратчета в ръка и набързо скицирах мострите! После следваше най-приятното - набавяне на платове, комбиниране, кройки от списанията Прамо и Бурда - на руски език!!! Имах шевна машина Науман - с програми! Резултатът - аз и моето семейство ходехме елегантни и горди, не купувах конфекция!
Шила съм всичко - от бебешки пелени и чаршафчета с бродерии, до костюми и манта с хастар. Доставяше ми огромно удоволствие!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zaprehoda
Категория: Бизнес
Прочетен: 7471790
Постинги: 733
Коментари: 6220
Гласове: 7633
Архив
Календар
«  Септември, 2020  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930