Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.07.2009 12:15 - ОЩЕ ЗА ТРАНДАФОРИТЕ, ПОЛОВИТЕ ФЛАНЕЛКИ, ДЪНКИТЕ И НЕ НА ПОСЛЕДНО МЯСТО ЗА БРАДИТЕ
Автор: zaprehoda Категория: Бизнес   
Прочетен: 11078 Коментари: 19 Гласове:
7

Последна промяна: 08.11.2009 17:08


  В почивния ден реших да прегледам още веднъж коментарите ви от последните две седмици…И като нахлуха още спомени…. И така – с обши усилия открихме етимологията на тази българска странност – да наричаме джинсите „дънки”. Явно виновни са магаретата на етикетите. Впрочем и тогава имаше познавачи, които упорито държаха на думата „джинси”, но бяха единици. Официално ги наричаха „каубойски панталони”. Убеждаваха ни, че в Америка така ходели само краварите. Някой разказваше, че към 74-а година, когато пловдивските джазмени от „Бели, зелени, червени” попаднали на фестивал в американското градче Рино, първата им работа била да си купят дънки. Влезли в един магазин и тъй като не били сигурно как трябва да се изразят, поискали „каубойски панталони”. След което продавачът им хвърли на тезгяха едни огромни истински каубойски панталони, с гамаши, колани и т.н. Остана обаче да научим откъде идва думата „трандафор”, както забеляза един колега. Който знае нещо, нека да напише. Божидара ме върна към годините, когато сме учили в една сграда и сме живели в една махала. Ако наистина е живяла до пързалката при сегашния хотел „Севън хилз”…   В мен изплува някакъв блед спомен как от вратичката на къщата над пързалката излиза ученичка с чанта…Дали беше с дълга плитка? Спирахме за малко с пързалянето, оглеждахме гаджето, и продължавахме…Дали това не била Божидара? Един читател се съмнява, че е било толкова трудно да се намери „полова фланелка”. Не е ли могло да бъде изплетена? Тогава наистина тормозехме майките си да ни плетат пуловери с високи яки. Аз специално карах мама да ми надплита яки на стари пуловери. Само че домашната плетка не можеше да обгърне врата, така, както машинно плетените. Онази плетка беше тънка и еластична. Полото можеше да се носи под куртка, сако, яке – вместо риза. А най-търсени бяха „силоновите” – те бяха тънки, гладки и леко лъскави. Дънките „Панака”, които коментирате в предишния пост,  бяха един компромис. Може кройката им да е била парижка, но платът беше наистина менте. Доколкото си спомням, той беше син, но в боята нямаше индиго. Затова тези дънки бяха вечно сини – без благородното избеляване. Да си припомним, че избеляване, но на оригинални дънки, се постигаше и с търкане с тухла или керемида. Или с нещо друго – не помня. Сега за брадите, за които правилно се сети някой. Гоненето на брадатите започна в началото на 70-те години. Някъде другарят Тодор Живков казал, че не му харесват брадите, мнението тръгнало отгоре надолу и някакви гъзолизници решили да обръснат цяла България. Та където и да мине някъде другарят Живков, да няма опасност да види брадат човек и да се ядоса. Докато на дългите коси се гледаше само като на младежко подражателство, носенето на брада пораждаше съмнения и в идеологическата чистоплътност на човека. Брадатият едва ли е напълно „наш”. Благодарение на тази кампания си намерих работа в Радио Пловдив – буквално три дни след уволнението си от казармата. В радиото работеше Веско Урумов – истински интелектуалец, журналист, поет, критик. Имаше един кусур – носеше брада. Казваха, че има някакъв дефект на кожата на бузите, който искал да прикрие. Само че от Партията не питаха какво имаш под брадата. И дадоха три дни срок на Веско да се обръсне. Той не изпълни заповедта, не се унижи да обяснява по какви причини е пуснал брада  и освободи бюрото, на което се настаних аз. Някой път се питам – какво би станало, ако бях отказал да седна точно на това място? Със сигурност – нищо. Всички щяха да кажат – какво и тоз се прави на интересен. И не се знаеше и дали ще си намеря работа след такава демонстрация. Веско остана безработен, но с брада. След няколко години угасна. По телевизията беше забранено да излизат хора с дълги коси и с бради. Вече се показвах от време на време на екрана, затова си носих в джоба една щипка – мисля, че им викат „щъркелче”. Захващах си косата отзад и гледах да съм все с лице към камерата и да не мърдам. Проблемът с брадите обаче не можеше да се реши толкова лесно. Как трябваше да се постъпи с Николай Гяуров. Тогава в БНТ сложиха указателно табло – с какви бради може /грижливо оформени като на Гяуров/ и с какви не може да се появи човек по телевизията. Забранени бяха обичките на мъжете – от това си патеше Васко Кеца, и шалварите на жените. Обяснението за шалварите беше, че по този начин се правело реверанс към вековните ни поробители. Най-много ги  носеха естрадните звезди, но ако искаха да ги снимат, трябваше да се преоблекат. Присъствал съм на такава сцена – не помня дали не беше със Силвия Казарова, тогава може още да е била Седае Нури. Сега ще разкажа нещо, което малко хора знаят – как брадите бяха реабилитирани. Един ден в  края на 80-те години Тодор Живков прочел в някакъв доклад, че млади български инженерчета създали суперкомпютър. Бай Тошо много обичаше такива новини и веднага наредил да издирят момчетата и да му ги доведат, за да ги похвали и възнагради. Разтичали се секретари и секретарки, намерили телефоните на изобретателите и им наредили тутакси да се явят при Първия. След минути поканените се изсипали задъхани пред най-голямата врата в държавата  и тук настъпил ужасът – половината били с бради. Пазвантите помислили дали да не ги пратят първо в бръснарницата, но другарят Живков през пет минути питал какво става. И ги пуснали така, с брадите. Не се знаело какво ще стане и кой ще си изпати. Бай Тошо обаче се усмихнал и казал: -         Бради, бради, ама не е важно брадата, а какво има в главата. Всички си отдъхнали. И веднага надолу по етажите на властта тръгнали мъдрите думи за брадите и главите. Някои ги взели за указание и отменили бръсненето. И така настъпила свободата за брадатите. Аз обаче не мога да забравя какво казваше един от нашите командири в казармата: -         Ако имам власт, ще наредят всички брадати интелектуалци до стената, и ще ги разстрелям. Те ще продадат един ден България. Може би не е трябвало да бъде снизходителен до такава степен другарят Живков...

ПП. много ви моля, ако някой има снимки от онова време - с късите поли, с дългите коси и за всичко, за което става дума,  нека да изпрати.
   



Гласувай:
7
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - И така, Вие сте свидна рожба на со...
20.07.2009 12:25
И така, Вие сте свидна рожба на социализма, отгледана през 70-те години, ако:
сте виждали снимката на Тодор Живков със студентска шапка;
чувайки думата “тюрбан“ се сещате за Людмила Живкова;
знаете, че София е град, в който има всичко;
разбирате смисъла на словосъчетанията “загниващ строй“, “идеологическа диверсия“, “зрял социализъм“ и “елементи на волунтаризъм и субективизъм“;
знаете какво е политинформация и свързаните с нея понятия “ескалация”, “дрънкане на оръжие“, “разведряване” и “разоръжаване”;
помните призивите “Българско значи висококачествено”,“Където народът – там и ние”, “Опознай родината, за да я обикнеш” и майтапчийския вариант “Опознай Родината, за да обикнеш София“;
знаете абревиатурите КОРЕКОМ, ТЕКСИМ, ТАБСО, СИВ, КДС, ДКМС, АБПФК, АОНСУ и ПУЦ;
помните Овчарчето Калитко, Митко Палаузов и Ленко;
сещате се имената на Пеко Таков, Мако Даков, Тано Цолов и Ламбо Теолов;
знаете вицове за Тодор Живков и Брежнев;
поне веднъж сте виждали мумията на Георги Димитров;
поне веднъж сте давали пари за борещите се братски народи на Азия, Африка и Латинска Америка;
поне веднъж на открити партийни събрания сте гласували протестни телеграми против американците, без да знаете за какво точно протестирате;
иначе безобидната фраза “на летището той беше посрещнат от ...” и до сега предизвиква у вас асоциации с целуващи се старци, след което ви нагонва прозявка;
помните дивната лексика на в. “Работническо дело” от ония години: “Сепаратистката сделка на Кемп Дейвид”, “Фарисеите от Белия дом”, “Ян Смит – палачът на Родезия”, “Долу ръцете от Никарагуа”, “Две партии – една цел” и “Нов етап в изграждането на развито социалистическо общество”;
кефили сте се на екзотичните имена на чуждестранните лидери, посещавали тогава България: Председателят и основател Мобуту Сесе Секо Куку Hгбенга Вазабанга, Фелдмаршал-президентът Иди Амин Ада, Генерал Жозе Эдуарду Душ Сантуш - председател на партия “Народно движение за освобождение на Ангола”, и други такива;
Помните също така Чомбе, Патрис Лумумба, Пол Пот, Менгисту Хайле Мариам, Юмжагийн Цеденбал и Мохамед Реза Пахлави;
намирали сте за напълно нормално заплати и жилища да се “дават”, а за лека кола да се “чака ред”;
понятията “пуснали са“ и “дефицит“ все още ви звучат мило и родно; словосъчетанието “гирлянда от рула тоалетна хартия” не буди у вас смях;
откакто се помните, в съседство с вашия блок има някакъв строеж, който така и си е останал незавършен,
книжарниците са скучно място, защото половината литература там е партийна; “Паралели” е суперсписание, а “Антени” – направо дисидентски вестник;
убедени сте, че знаете руски език по рождение;
книга със свещено езотерично знание – за вас това е бил оня страхотен каталог, който вуйчо ви е донесъл от Западна Германия (в него все още няма компютри); Каталозите на “Некерман” и “Квеле” са ви показвали нагледно как изглежда Раят;
съжалявали сте, че на баща ви не му стигат връзките, за да се уреди на работа в Либия или Мозамбик за 300 долара на месец;
чичко Филипов е бил част от семейството ви;
Кеворк и Гарелов са предизвиквали възторг у баща ви, а Анахид Тачева/Цонева – злъчната критика на майка ви;

баба ви на село е вземала пенсия 27 лв и редовно ви е снабдявала с мръвка, ракия и вино;
майка ви все още пази в гардероба си полски и гедерейски модни списания;
пращали са ви на фурната за типов хляб от 13 ст.;
чакали сте в събота на голяма опашка за бял ръчен хляб;
помните трамвайните билети по 6 ст., бозата от 4 ст., бонбоните-ролки от 2 ст., самоделната дъвка от чам-сакъз и българската дъвка, която не се дъвчеше;
били сте горди, че знаете разликата между чуинг гъм и бъбъл гъм;
яли сте салам “Кучешка радост” и “Камчия”;
луканката е била скъп деликатес, който родителие ви са купували по мъничко - на празници, за гости или за вас;
купували сте руска салата, завита в амбалажна хартия;
знаели сте два вида шунка – наша и вносна в консервни кутии (страшно вкусна!) , три вида ракия, два вида коняк, два вида кашкавал и два вида сирене;
100 вида колбаси и 200 вида сирена е нещо абсолютно невъзможно;
дънки “Райфъл” и китайски кецове през лятото, а през зимата – овчи кожух, са били за вас супермодно и елегантно облекло;
шили сте си панталони и сафари от български дънков плат, обърнат наопаки; “Плейбой” е било за вас хард-порно списание;
Ходили сте да гледате поне три пъти филма “Златото на Маккена”, защото там показват за пет секунди гола какичка, която се къпе;
най-забраненият филм е “Емануела“;
Още от пубертетна възраст сте знаели, че в Народна Република България секс няма;
Челентано е най-добрият певец на всички времена, “Лед Зепелин” – най-добрата група в Европа, а “Бони Ем” – в САЩ;
Распутин е герой от едноименната песен на “Бони Ем”;
поне един от вашите близки приятели е бил хевиметълист, а друг – брейкър; помните Майкъл Джексън още негър и Лили Иванова – с къса прическа;
по стените на асансьора в блока ви е имало драсканици KISS и AC/DC;
никога не сте можели да запомните цялото име на групата “Крийдънс Клиъруотър Ривайвъл”, нито сте разбирали какво значи то;
така и не сте проумели защо Дийн Рийд от САЩ е отишъл да живее в ГДР;
възхищавали сте се от прическата на Анджела Дейвис;
екскурзията до Чехословакия или ГДР е била едно от най-впечатляващите събития в живота ви;
помните, че за да отидете в коя да е чужбина, е трябвало да имате и изходна виза; слушали сте със затаен дъх диверсионни западни радиостанции;
Полският център в София е средище на Западната култура - там, ако човек добре се поразрови из списанията, може да намери и снимки от филми с голи жени;
виждали сте електронно-изчислителна машина с перфокарти и магнитни ленти;
“Макдоналдс” за вас е страхотен първокласен ресторант;
бананите и пицата са храна за боговете;
не сте виждали на живо киви, авокадо, манго и кокосови орехи, а после сте установили с разочарование, че са пълен боклук;
намирали сте за съвсем нормално руският ви касетофон да прави касетите ви на салата;
VEF е бил за вас голям транзисторен приемник;
с удивление сте разбрали, че освен “Грундиг“ и “Сони“ има още много други добри марки;
цветният телевизор, електронният часовник-певец и най-вече видеомагнетофонът са били върховните чудеса на техниката;
поне веднъж сте ходили на гости, за да гледате видео;

в “Кореком” за пръв път сте видели странни битови уреди с неизвестно за вас предназначение;
мечтаели сте си, че когато порастнете, ще си купувате стока само в “Кореком“;
за вас най-страхотният магазин след “Кореком” е бил оказионният;
Ладата е била символ на престиж;
и досега подозирате, че кока-колата отначало наистина е била алкохолна напитка, но после са я развалили;
единственият начи да се пие Нескафе е като предварително се бърка до припадък с три капки вода;
за вас уискито си остава универсален заместител на ракията и се пие с ракиени мезета;
по принцип пиете каквото има, когато има, колкото има и докато има;
първите ви цигари с филтър са били “Трезор”, “Ком” и “Луна”,
слагали сте български цигари в празни кутии от “HB” и “Кент”, за да го дадете баровец;
ваденките, лепенките и постерите са били суперценности за вас;
Сърбия е била символ на Запада;
тайно сте завиждали на поляците и унгарците за куража им;
чувайки думата “уестърн“ се сещате за Гойко Митич;
индианец номер едно за вас си остава пак Гойко Митич;
знаете кои са Щирлиц и робинята Изаура;
знаете как са изглеждали фашистите, благодарение на ТВ сериалите “На всеки километър” и “Седемнадесет мига от пролетта”
помните филми с Луи дьо Фюнес, Жан Маре, Жерар Филип, Луи Журдан, Жан Габен, Ив Монтан, Бурвил, Фернандел, Мишел Симон, Жан-Пол Белмондо, Ален Делон, Лино Вентура, Марчело Мастрояни, Алберто Сорди, Джулиано Джема, Ричард Бъртън, сър Лорънс Оливие, Кърк Дъглас, Стив Рийвс, Кларк Гейбъл, Грегъри Пек, Спенсър Трейси, Сидни Поатие, Марлон Брандо, Антъни Куин, Ал Пачино, Кърк Дъглас, Бърт Ланкастър, Питър О’Тул, Шон Конъри, Евгени Леонов, Инокенти Смоктуновски, Вячеслав Тихонов и други популярни актьори от онова време;
помните също така Бриджит Бардо, Клаудия Кардинале, Джина Лолобриджида, София Лорен, Елизабет Тейлър, Дорис Дей, Одри Хепбърн и други популярни актриси от онова време;
знаете какво значи “краставицата на Мирча Кришан”;
и сега бихте разпознали безпрогрешно миризмата на одеколоните “Магнит”, “Красная Москва” и “Бич може”
хубав дезодорант – това е три часа чакане на опашка за два флакона “Рексона“; никога не сте изхвърляли празните опаковки от вносна козметика, а сте ги пазили за битови украшения, демонстриращи западен стандарт;
доларите са една такава блага валута, за която може и в милицията да попаднете;
поне веднъж сред старата хартия, която сте предавали в пункта за вторични суровини, сте успявали да си изровичкате две-три чудесни книжки;
сменили сте поне веднъж чисто нова кулинарна книга на майка ви или енциклопедичен речник на баща ви за опърпано криминале на Агата Кристи;
в новогодишната нощ мъжествено сте се борили с дрямката, за да дочакате в 2 часа по телевизията “западната естрада” – ТВ балета на ГДР, Карел Гот и италианците; ровейки се на тавана, случайно намирате стари плочи на Емил Димитров и Адамо и, изпадайки в умиление, се чудите откъде да вземете грамофон, за да ги чуете;
смятали сте “комсомолската” сватба за най-достойния и нееснафски начин да отпразнувате бракосъчетанието си (после сте разбрали, че много сте се минали);
и до сега ви е приятно да вземете в ръка молив "Кохинор" или чертожен прибор “Ротринг”;
и до сега изпитвате неудобство, когато си купувате презервативи;
“лизинг” ви звучи като мръсна дума;
все още помните първоначалното значение на глагола “духам” (насочвам струя въздух) и на съществителните “педал” (част от велосипед), “свирка” (прост духов инструмент), “трева“ (ниско зелено растение по ливади и морави) и “мутра“ (едро, грубовато и глуповато лице);
отдавна сте сметнали на колко години ще бъдете през 2000 г. и не сте се надявали да доживеете до такава преклонна възраст;


цитирай
2. анонимен - СоцЛагеризъмЪт
20.07.2009 12:30
Почти съм сигурен, че "трандафор" има етимология подобна на "дънки".
Вероятно е била някоя изчезнал отдавна от пазара фирма за обувки, защото и Гугъл не ми помогна в търсенето.
цитирай
3. анонимен - "анонимен - И така, Вие сте ...
20.07.2009 12:38
"анонимен - И така, Вие сте свидна рожба на со...
12:25" - конгениално, еваларка...
цитирай
4. анонимен - Евгений, силно се надявах да под...
20.07.2009 13:57
Евгений, силно се надявах да подхванеш ТОЧНО днес темата за кацането на Луната, за което ние официално почни не знаехме - ни ТВ ни радио, ни преса, а бе, ни вопъл ни Стоунс.
За разлика от нас мужиците бяха показвали почрти всичко, а и после години наред се говореше за стъпването на Луната. И заблежете - може да са принизявали значението на този подвиг, НО НИКОГА не са го отричали като факт!!!
А ние, ние си бяхме сателити, от най-долните - мужиците пръдваха, ние - един месец диария...
цитирай
5. анонимен - До №1 "Времето е в нас и ние сме във времето"
21.07.2009 14:07
Прочетох с интерес коментара Ви.Аз съм от това поколение.Дали се чувствам ограбен? Не знам.Предлагам една кратка имитация:"Вие сте свидна рожба на прехода,отгледана в края на ХХ-ти и началото на ХХІ-ви век,ако: 1.смятате,че Левски е роден през 1914 г. в Подуяне;2.разбирате смисъла на "Времето е наше","Време за умните","Избираш Борисов-получаваш Костов";3.строшил си поне един прозорец на парламента /с камък/;4.участваш редовно в мирните шофьорски протести;5.разбираш значението на абревиатурите "ВИС,ВИС-2,СИК;6.виждайки кофа за боклук,се сещате за вашата баба;7.баба Илийца-това е само бабата на Гери /последното ви гадже/;8.Толстой е жк-то,където живее самотната ви лелля /две спирки преди "Илиянци"/;9.Сашка Васева и Кондьо ви хвърлят в джаза;10.Докато Аксел Роуз довършва онази песен,вие не дишате;11.Шварценегер и Брус Лий са най готините актьори и пичове. И т.н.,и т.н.... Благодарен съм на демократизма на автора,че ни позволява да анонимничим.Дано сме му от полза!Поздравявам го!
цитирай
6. анонимен - Хубав блог, хубави в голямото си мнозинство анонимни посетитли и коментатори!
21.07.2009 18:11
Много се кефя на темите в блога, които са и повод да си припомним доста неща със носталгия и самоирония. Голямо попадение на № 1. Живеехме си по-интересно едно време защото забраненото си е винаги по-сладко! Преди ерата на телевизията и " магнетите", с какъв кеф коментирахме в училище какво сме чули във вечерните емисии на "Радио Бейрут" вечер от 22 часа (по-късно разбрах ,че това е "Гласът на Америка" на арабски от студиото им в Бейрут), "Ойропа либера" (Свободна Европа за Румъния), "Рейдио Лаксъмбърг", часовете на Джилда Карол по нашата "Свободна Европа" и "Карашик сабах мюзик" на радио Истамбул всяка сутрин от 7.30.
цитирай
7. mapplethorpecala - тези дни се надявам, че ще намеря ...
22.07.2009 16:05
тези дни се надявам ,че ще намеря време да пусна една "унищожителна критика" към

"запрехода" и тематизма .
всъщност тук нямаме преход,а прекалено детайлно описание(какъв е смисъла от това да

се дава подробното предметно състояние ,обикновено ,в езика простото изброяване

,служи единствено за да не се прескочи в към смуисленост,която е нежелана.така се

осава в повърхнината именно за да не се състоят други важни анализи,,дори не за

процесите,а анализа на предметността дори ни куца в тези блогове) на миналото.това е голям дефект..(ПРОКАРВА СЕ СЪМНЕНИЕТО ДАЛИ НАИСТИНА Е РЕАЛЕН ТАКЪВ КОНЦЕПТ ЗА "ПРЕХОД")
но то е свързано с цялостната бедност на духа на нашата литература и представата ни за нея.(например да се взираме само във видимото и "етмологизацията " да е за нас достъпа до най-дълбокия корен почва hypokeimenon ,същност ,субстанцията на предмета за който мислим/
дано да намеря в себе си достатъчно воля да го напиша това,понеже няма да е кратко,а и изисква концентрация.не искам да прозвучи,като персонална закана.или разправа.
в моят предстоят тракт ще стане ясно,че това ни е завещана като нагласа(която разцъфтя като риторическо-жанрово съзнание след 1988/9 но всъщност тази георги марковщина е така да се каже "задочно неслучила се картина..то ест нещо,което се е случило отдавна да дойде на мястото на нещо,което не се случва сега ,не се случва понастоящем никак,дори и като преход...преход назад.
ако този трансфер наназад бе дори леко състоял се ниещяхме да сме наясно днес все повече и повече с нещо,което вече се проблематизира и изясни в някои централно европейски страни -полша-словения-балтийските :1986 - 1989 -рая на земята.златния век на нещо което бих нарекъл "фукоямизъм" -от книгата на фукояма[края на исторята и последния човек] в която се разгърна идеята на хегел ,маркс,кожев за края на исторята и "последния човек" при фр.нитцзше след 1989 та. златен век който съвпада с периода ,в който нашия строй живееше изцяло в овърдрафта на едно кредитиране от запада
_____

майка ми ми е казвала,че "трЪн-дъфор" е вид остра обувка .предполагам това название

се е появило през ранните 60-те.(дали не е някой музикант,или пък има на някаква

рироднапартикуларност има такива рози трандафир.нищо чудно да са озаглавени така по името "трън"понеже в английския език този модел обуща се нарича winkle пикърс...или близък до него.
все пак мен ме изумява ,че някой е дал име на модел на обувки,защото ние не можем да се похвалим с много богат език на тема предмети на облеклото.обуща,боти,кубинки.сандалети ,гуменки,кецове,маратонки.

по същия начин можем да се питаме и защо високите ботуши с връзки са "кубинки".
цитирай
8. potv - ДО НОМЕР 7
22.07.2009 18:20
С нетърпение чакам унищожителната критика. Но защо да не може да се разказва за едно време чрез вещите. Да си спомним Жорж Перек и "ВЕЩИТЕ". Или да се разказва за състояния чрез природата - Айзенщайн даже беше написал "Неравнодушната природа"?
цитирай
9. mapplethorpecala - не ме разбирате правилно. . . вещите ...
22.07.2009 19:19
не ме разбирате правилно...
вещите са понякога единственото което имаме..но в разказа ние ги даваме

невещево..мъртво..
не съм чел айзенщайновата "неравнодушна природа"
единствено няколко бегли погледа върху японския театър и монтажа.и съм гледал

потьомкин и иван грозни -1.
смятам,че тези два филма познавам добре .
цитирай
10. анонимен - от Б.
23.07.2009 13:57
Евгений, не беше снежната пързалка, а тази в градинката. Къщата отсреща, беше боядисана в кюлотено розово и с жълти плоскости на вратите. Нямах никаква заслуга за кича. Сега къщата е тъмночервена. А момичето беше доста закръглено (не че сега не е :-)).

Комплимент и на номер 1 за "свидната рожба на социализма"! Ами така си беше и те просто ни осигуряваха чувството на радост - купувахме това, което точно бяха пуснали, а не каквото търсехме, нали. Мой е коментарът в предишния постинг за пълния шаш при първото ми посещение в Зап. Берлин. Годината беше 1989. Поздрави!
цитирай
11. анонимен - gkowachew
23.07.2009 15:18
Мисля,че господина с непроизносимото име /ще го наричам № 7/ е натоварен с нещо,което е описано в прелюбопитната книга Международна класификация на болестите /МКБ/,десета ревизия,том І,клас V "Психични и поведенчески разстройства" ( F 00- F 99). Господин № 7,понеже сме се събрали все интелектуалци,ще разкажа вица за "идентичния случай": двама пенсионери седели в хоремага и единият не спирал да обяснява как натрил носа на този,на онзи,на трети,четвърти...По едно време другият го прекъснал и рекъл: "в наше село имаше идентичен случай- един еба една коза и й изправи рогите!" Господин 7,като редови читател смятам,че всеки постинг от този блок е спомен,разказан от автора кога с носталгия,кога с ирония или самоирония,с тъга по напусналите този свят най-близки хора и приятели...Направена е връзка и с днешното време,с днешните нрави...Затова и заглавието на блога е "Този скапан начин на живот"!Но...след като си написал "цялостната бедност на духа на нашата литература и представата ни за нея" и се каниш да раздаваш правосъдие,прочети отново вица за "идентичния случай",драги!И Изправи рогите на тая проста коза!
цитирай
12. mapplethorpecala - думи. . празни думи на празен човек. ...
23.07.2009 15:41
думи..празни думи на празен човек...
не бих ви нарекъл интелектуалец,а идентектуалец
цитирай
13. mapplethorpecala - а да. . и какво толкова "спо...
23.07.2009 15:59
а да..и какво толкова "спомня" един спомен...
някакво усилие ли има около това или автентичност..имам по-различен спомен или имам същия спомен,който ще спомня за пред вас.
съмнявам се силно че това нещо тук е спомен..понеже никой не го е забравил...

така че няма спомняне..
има някаква непракъсната сигнатуруизация на някакви дадености,които верноятно имат някаква стойност в журнал,дневник..но това дори не е журналистически дискурс.понеже има една безпрекословна статичност,която отказва да помръдне нанякъде.
няма анализ..хиляда трохи все още не правят хляб.липсва анализа..
може и да е забавно това,може и да има сантиментален "пълнеж",но стойност...
като литератаура,като текст не мисля,че има..
добре..никой не е и претендирал..
и тук е неразбирането...защо да не се ориентират усилията в някаква посока..
вместо да оставаме при очевидното.
от три години чета блог бг..
все пак в запрехода има четива,които са интересни..всички останали в голямата си част са един и същ текст.
една и съща тематизация,артикулирана по един и същ начин..е за какво е това роене на казваници..
в същото време блоговете могат да бъдат поне ефект в журналистическото поле.

да разгръщат категории на които предстои да се разгърнат..да предопределят нещо,да го антиципират,да подготвят хората за нови категории.на журналистическо ниво..
нека само за да сме наясно с категориала..за мен "постмодерн" ,посттоталитарно" са журналистически категории, в този смисъл.

г.ковчев,
много неудобно ми става ,когато някой още в началото на разговора покаже колко е семпъл..поне да остави това за извода.
не може човек да е осъден на толкова лесни опоненти...това е цяло нещастие
цитирай
14. анонимен - а бе, mapplethorpecala,
23.07.2009 21:38
Каза ли нещо или се оригна?
цитирай
15. анонимен - post factum
28.07.2009 16:11
Тук добре сте се позабавлявали с тоя идиот№7... Жалко, че се е запилял. А и жалко, че чак сега откривам това имане от спомени
цитирай
16. анонимен - За българските маратонки "РОМИКА"
31.08.2009 22:23
Здравейте, често чета написаното в "за прехода" и като всички съм съгласен и несъгласен с някои неща. Не затова обаче става дума сега. Търся помощ от читателите или от автора. Тия дни изхвърлих и последния си чифт Ромика, който носих почти 5 години (3 като официални и още 2 за риболов и тн.). Вече не бяха Ромика, а R-Sport, но си бяха същите. Това са маратонките, които съм насил най-много. Изтъркал съм поне 6-7 чифта. Може ли някой да ми припомни къде ги произвеждаха и дали сега (през 2009 г.) все още ги правят. Ако ги намеря вероятно ще си взема 2-3 чифта, че да ми стигнат до почти до края ... (все пак съм на 54 г.) Ако някой знае нещо по въпроса нека ми пише на bs4@mail.ru Благодаря Ви!
цитирай
17. анонимен - За българските маратонки "РОМИКА"
01.09.2009 12:49
В България не съм ги срещала по магазините, но миналата година ходихме в Испания с брат ми и той снима един спортен магазин с голям надпис Ромика. Вътре имаше само няколко чифта от тази марка с не особенно красива форма. :))) Та ако много държиш ще се разровя да видя точно в кой град беше магазина.
цитирай
18. анонимен - vigo vasil stanev
19.11.2010 13:42
t4rsia si sadryznik za greko magazini za vrska vasil 00306979940088
цитирай
19. анонимен - vigo vasil stanev
19.11.2010 13:44
t4rsia si sadryznik za greko magazini za vrska vasil 00306979940088
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zaprehoda
Категория: Бизнес
Прочетен: 7471714
Постинги: 733
Коментари: 6220
Гласове: 7633
Архив
Календар
«  Септември, 2020  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930