Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.07.2009 16:33 - КОНФЕКЦИЯ
Автор: zaprehoda Категория: Бизнес   
Прочетен: 8029 Коментари: 8 Гласове:
12

Последна промяна: 29.08.2009 17:26

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
                              Ех, каква хубава конфекция имахме. Българска. Платовете – български, етикетите – български,  марките  – български… „Дружба”. „България”. „Андрей Юруков”... Отначало – през 50-те години, готовите дрешки си приличаха като две капки вода, но и хората бягаха от различното – да не се набиват в очи. Малко бяха тези, които държаха на рискованата индивидуалност. Един от тях беше бащата на известния днес адвокат Тодор Батков – известен на времето журналист. Ушил си старият Батков сако на едри карета и така облечен цъфнал на пресконференция на самия Никита Сергеевич Хрушчов. Съветският партиен лидер теглил пред журналистите от цял свят пламенна реч и през две минути се обръщал към представителите на западните медии, които също били дошли в София, за да отразят посещението..  - И запомнете вие, господа американски журналисти… Викал и сочил с пръст… Батков. Тогава във вестник „Стършел” американските журналисти ги рисуваха точно със сака на квадрати. С пура в уста и с писалка „Паркер” в ръка, с която пишат антисъветските си пасквили. Напук на американските заговори леката ни промишленост се развиваше с бързи темпове. Ушитите в България дрехи разнасяха славата на страната ни в цял свят. Особено в Съветския съюз. А ние мечтаехме да върнат от износ някоя партида с криви тегели и да я пуснат по магазините. За наше щастие връщаха най-вече откъм запад. Веднъж обаче върнаха и от изток. „И руснаците започнаха да се правят на интересни” – така обясни случката един директор на известно шивашко предприятие. Този случай обаче беше малкият проблем в братските ни взаимотношения. Имаше една голяма търговска тайна, която никой не искаше да сподели публично. Братушките купуваха от нас най-евтината стока. Вместо костюми, купуваха пенюари. Вместо маратонки купуваха чехли. Не знам на каква цена ни плащаха, но Рафаил Иванов, директор на фабриката за маратонки и чехли със звучната марка „Кочо Честименски”, сподели на ухо, че колкото повече изнасяме, толкова повече губим. Утешението беше, че сигурно така се е оплаквал и тогавашният директор на „Газпром”. Продавахме на съветския пазар един пенюар сигурно за няколко преводни рубли – какво можеше да се спечели? Печалбата идваше от стоки, в които има вложен повече труд – като костюмите, примерно. Само че Москва купуваше костюми от Белград. Титова Югославия трябваше да бъде ухажвана и това ставаше на наш гръб. За щастие навлязохме в епохата на ишлемето. Западняците ни даваха техни платове и кройки, а ние продавахме евтин труд. Срещу така нужната ни валута от „второ направление”. Така свенливо наричахме доларите. Така че номерът с ишлемето не е измислен при демокрацията. Разликата , е че тогавашните шивачки се гърбеха под ръководството на наши директори, а сегашните – са подчинени на гърци и турци. На ишлеме се шиеха и спортни фланелки „Лакоста”, и дамски блузки „Триумф”, и  поли „С&A”. Всичко се изнасяше. Ако останеше някакво парченце плат, се заделяше за приятели и началници. В „Арда ” – Русе, където шиеха блузки за Германия,  видях пред кабинета на директора жена с позната физиономия. Подсетиха ме, че това е Станка Шопова – първият секретар на Комсомола. И  тя беше дошла да се премени с нещо западничко. По онова време правехме телевизионното предаване „За един милиард”, в което се състезаваха най-добрите за времето си стоки, и имахме доста връзки, където трябва. Един ден известният спортен коментатор Людмил Неделчев се обади на колегата Иван Кайдъмов и го помоли да му потърси някакъв спортен летен костюм не знам си какъв размер. В София такива работи нямало. Ако може да е нещо от това, което се прави за износ. Колкото и да имахме връзки, изпълнението на поръчката хич не беше лесна работа. За това решихме първо да погледнем какво има на нормалния пазар. Влязохме в първия ни попаднал магазин и на щендера с големите номера веднага привлече вниманието ни някакво светло сако на цветни райета. То се открояваше на фона на сивата гама на останалите дрехи и отдалеч миришеше на Запад.. Беше само една бройка – незнайно как попаднала в обикновен пловдивски магазин. След кратко колебание купихме сакото, скъсахме етикетите и на следващия ден заминахме за София. Притеснявахме се – дали Люпи щеше да открие измамата?  Не, той беше искрено възхитен. А ние заразказвахме какви усилия ни е струвало да убедим директора да отклони една бройка от някаква специална поръчка за известна западна верига. Ние лъжехме откровено, Люпи се радваше като дете. Прости, приятелю, където и да си сега. Не сме виновни ние, такова беше времето, такива бяха малките ни радости. Най-трудно беше с кожусите, които се правеха в „Пулпудева”. Там директорът имаше лимит от един или два кожуха на месец. Всичко друго се изнасяше. Съветските делегации, които често идваха в града – и политици, и артисти, знаеха две имена – Альоша и Пулпудева. И направо питаха как да се уредят с „дубльонки”. Проблемът с конфекцията е в загубата на идентичност – ако използваме съвременната терминология. Може да се чувстваш удобно, но знаеш, че поне още хиляда души са облечени по същия начин. Когато тези хиляда живеят в чужбина, се понася по-лесно. Но когато само в махалата има десет души с един и същ костюм или една и съща рокля, тогава има нещо смущаващо. Не бях суетен, при мен проблемът беше, че все не намирах подходящия номер или ръст. Или в магазините нямаше достатъчен асортимент, или просто бях нестандартен. Един ден случайно прочетох в списание  „Наука и техника” как компютрите навлизат и в конфекцията. Умните машинки, които до този момент бяхме виждали само по панаирите, можели да проектират дрехи за всякакви фигури, за разкрояват, да нареждат по най-икономичния начин кройките върху плата… По това време на мода бяха книгите на Артър Хейли, който описваше с най-малките подробности живота на едно летище, в един хотел, в автосалон, редакция и т.н. Още не беше описал как се прави конфекция. Започнах да събирам информация и бързо съчиних сценарий за трисериен филм със заглавие „Конфекция”. Главният герой се опитваше да въведе компютърната технология, за която до този момент българските специалисти в бранша не бяха и чули. Той се опитваше да прави конфекция, която запазва индивидуалността на хората. Занесох сценария в БНТ, той мина на Художествен съвет и бе категорично отхвърлен с резолюцията, че не е художествено произведение, а сценарий за научно-популярен филм. Хората или не бяха чели Артър Хейли, или аз нещо бърках. Продължих обаче да работя по текста, докато един ден на Пловдивския панаир открих щанда на някаква габровска фирма, която предлагаше точно компютърни технологии в областта на конфекцията. На щанда седеше самотно едно момче. Заразпитвах го какви програми ползват и се оказа, че момчето само е измислил всичко. Седнахме на кафе и се поразговорихме. Гледах и не вярвах на очите си. Срещу мен седеше моят измислен герои. Едно към едно. Той също искаше да индивидуализира конфекцията, да й даде човешко лице… Не мина много време, когато в един магазин намерих костюм, който ми легна точно. И десенът беше оригинален, и кройката удобна.. Разбрах, че животът ме е изпреварил и захвърлих недописаната книга. Конфекцията се развиваше с бързи темпове в целия свят, моделите ставаха все по-разнообразни, но в същото време все по-малки ставаха шансовете човек да се облече така, че да бъде единствен. Някои все пак устояваха.. Тази пролет в Пловдив дойде поетът Евгений Евтушенко. Беше облечен като палячо. Риза, вратовръзка, сако, панталони, каскет – всичко беше различно и от шарено по-шарено. Поетът знаеше какво си мислят за него и без да го питат обясни:”Имах тъжно детство, затова се обличам по-весело”. Всъщност той цял живот е бягал от конфекцията. Тя е вървяла по петите му, предлагала е все повече и повече модели и разцветки, предлагала му е сигурно пари и постове, но Евтушенко е устоял – един шарен палячо в последното незаето от конфекцията кътче. И въпреки всичко изглеждаше като тъжно дете…    



Гласувай:
12
0



1. krotalka - Трябваше да сме еднакви!
21.07.2009 16:48
Конфекцията вършеше тая работа. На шивачките им беше забранено да шият в къщи, и трябваше, ако искаш да си различен, да прибягваш до услугите на шивашките кооперации. Когато се появи първото списание "PRAMO" издание на ГДР, бледо копие на "BURDA", се втурнахме да вадим кройки и си шием сами.
Спомням си манията на мъжете по ризи с розичката(малка розичка избродирана отпред). Мисля,че ги шиеха във Видин за NEKERMAN. Всеки успял да се снабди с такава риза, се фукаше с нея и беше обект на завист!
Спомените ни се препокриват.
цитирай
2. анонимен - Пловдив,ул."Чирпан" 2 А
21.07.2009 17:37
Постингът ти ме развълнува!Мисля,че е съвършен...Особено финала...За колко ще ми продадеш авторските права? Все търся начин да ти се извиня за някои недопустими ...беше ме налегнала скръб и не изтрезнявах...Ако можеш-прощавай!
цитирай
3. potv - До Чирпан 2 - от ап.5
22.07.2009 18:11
За извиняването - извинен си. Разбираме те. Но авторските права не се продават. По-добре напиши и ти ..или добави...Има какво да кажеш.
цитирай
4. анонимен - Да не стане като ...
23.07.2009 10:25
Да не стане накрая само като онзи твой комшия, дето го чакаш да каже "Ех, каква ДС имаше навремето...". Иначе - чета с удоволствие, добре е, когато има хора, които споделят опит и събития
цитирай
5. анонимен - Уникални разсъждения
25.07.2009 09:30
Те просто ме подмладяват.Когато ги чета,се сещам за една действителна случка:Отишли журналисти на село при един столетник от еленския балкан.Разпитавалиго и накрая го попитали:-Добре,дядо, като си живял при толкова режими,при кого беше най-добре? -При Стамболов,отговорил дядото.-Защо бе дядо ,точно при този душманин? -попитали журналистите.- А ми тогава бях на 18-отговорил дядото.
Та и аз така.
цитирай
6. mapplethorpecala - ТОВА Е МНОГО ИНТЕРЕСНО. как худо...
25.07.2009 21:03
ТОВА Е МНОГО ИНТЕРЕСНО.как художественото измисляне много често не се отличава от научно-техническото.

може да се поговори по тази тема.
особено,ако се има предвид,че роботите са влезли по художествен начин от двора на аристокрацията.

_____________

съжелявам много но ще пусна това тук.ако някой има нещо да каже повече по това долу,да намери снимки -ще се радвам да го направи.


1973-75 ,,тогава бях дете и помня на гроба (зад театъра градинката се събираха около 20 тина хипита-момчета и момичета.имаше пейки.,те ходеха с едни дълги коси до кръста,с тесни блузи и ризи от тензух или кенар с бради. дънки тесни и плитки,много по- плитки от днешните ниски талии на дънките ,онези бяха адски тесни ,нали така.
та ..тези дънки бяха много светло сини или тъмни изтъркани на колената с тухла...
долу мого широки..почти се влачеха по земята ,въпреки големите "танкове" обувки с много дебели платформи,висок ток над 12 см и отпред също имаше напластено.
всичко това беше призрачно.говорих с тях..целия людмиложивковски окулт а ла николай райнов тогава си беше на мястото..в онзи момент..беше си според епохата..но след това вече загни!

.повечето колелета бяха балканчета,но имаше и западни-пежо..чопъри..това бяха безкрайно красиви велосипеди.днес не се правят такива.Балкан бяха изкопирали модела,но имаше някои деца на моряци,които имаха оригинални.за тези велосипеди си заслужава да се говори с дни.това е едно от нещата,които никога няа да забравя.самата гледка може да те направи щастлив,заради това,днес бих платил само и само да мога да погледам малко моята улица от детството ми през 1974.друго,което беше супер омайващо ,бяха лепенките .югославия беше запад по онова време и два пъти бях ходил 1973 и 75 -та оттам имах лепенки,други от франция и англия,които носеха приятели на родителите ми или роднините.
.изключително красиви моменти ..освен сгъваемите и "бегачите" колелета ,лепенките,другото,което беше неузнаваемо бяха дъвките...такова многообразие от дъвки....
(това съм го писал на друго място за дъвките далеч по-подробно има и за всичко останало..

а така също всевъзможни кибритени кутийики-дори в българия продаваха серии,кутии с различни картинки..имаше едни югославски серии-рисове,пума,,,освен това беше пълно с вносни цигари.
някой днес може ли да си купи
-astor (в 3 различни кутии)
-dunhill (p100 ml ,king size red, и 100мл син)
pall mall
st moritz
HB
Belvedere
PEER
peter stivensen
dumont
и още поне 20 марки.
продаваха ги в безистена..в едно магазинче с голяма витрина която гледаше към джамията,през 1978 влязох за първи път в кореком.
имаше велики касетофони.с такъв дизайн..ще ви падне шапката.днес по отношение на дизайна всичко е еднакво
както е с цигарите.
до 1989/90 продължиха да ги правят с аромати.(както е при gitanes до днес)
така и не стана ясно защо спраха да ароматизират скъпите цигари.дънхил например имаха най-благородния аромат..след тях слагам JPS-john Player Special
и на 3 то ,KENT -100 пакет,rothmans 100..,marlboro

според мен ароматите изчезнаха навярно след като започнаха да съдят компаниите затова,че не водят превенционна кампания за борбата с карциномните морбидалии.
вероятно са решили,че все едно е да продаваш хероина в красиви дизайнерски шишета,като парфюмите,или да ароматизираш самата субстанция на коката,когато я поднасяш към носа си.

много искам да намея сними...особено на хипитата от 1974..

а да..имаше и страхотни колички..на polistyl ,matchbox,имах около 40 колички и 30 бяха донесени от франция..но за съжеление не помня френските компании.
имах и два москвича.един червен и един син..отваряха им се вратите.това бяха може би най-красивите играчки,които СССр направи..(освен пушката с топчета от стериопор -може и да бъркам името.)
цитирай
7. анонимен - Удоволствие беше да прочета!
08.08.2009 15:27
Удоволствие беше да прочета!
цитирай
8. анонимен - някой днес може ли да си купи -a...
07.12.2009 23:19
някой днес може ли да си купи
-astor (в 3 различни кутии) -има в доста бледа полска версия
-dunhill (p100 ml ,king size red, и 100мл син)- има, с тоталнио променен дизайн на кутията (дори са добавили и черен - medium) и вкус, нямащ нищо общо с оня тежък, класически , артоматен Dunhill
pall mall- навсякъде... но в гадна румънска интерпретация- по-добре е да не се пуши
st moritz- марката бе ликвидирана след поглъщането на Turmac B.V от всемогъщата BAT. Съвременен наналог няма, както и на More.
HB- в Австрия могат да се купят с тотално променен дизайн и друг вкус.
Belvedere- не съм ги виждал и навън, дори и в родната им Австрия
PEER - в Турция има в доста серт местен вариант.
peter stivensen- една малка корекция- кръстени в чест на Peter Styuvesant- основателя на NY, NY, - марката е "пенсионирана" от Philip Morris след поглъщането на малката нюйоркска компания, която ги е произвеждала. Бяха едни от малкото американски цигари с типичен "английски" вкус.
dumont- чат-пат могат да се видят в Англия- не сым опитвал съвременната версия.
Мартирологът на цигарените марки може да продължи с :
Salem- купена от Japan Tobacco и тотално съсипана
Merit
Vantage
Tareyton
John Player Special
Lark
Gladstone
Hi-Lite (?)
Memphis
и много други.

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zaprehoda
Категория: Бизнес
Прочетен: 7471796
Постинги: 733
Коментари: 6220
Гласове: 7633
Архив
Календар
«  Септември, 2020  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930