Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.07.2009 19:12 - КОГАТО ЧИСТОТА БЕШЕ ЗДРАВЕ
Автор: zaprehoda Категория: Бизнес   
Прочетен: 24560 Коментари: 24 Гласове:
13

Последна промяна: 29.08.2009 17:25

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
По онова време всичко беше чисто. Не само помислите ни, но също така и врата, ушите и краката. А ноктите ни бяха винаги изрязани. В училище имаше проверки и щем –не щем трябваше да сме чисти. Иначе ни връщаха да се измием. Култът към чистота се пренасяше и в интимния живот. „Гаджето ми ме кара всеки път преди да се легнем, да си мия краката - оплакваше се младият тогава поет Георги Богданов, светла му памет, който мразеше му се нарежда.- Някой път обаче аз я лъжа и си мия само единия крак.” Миенето със студена вода се ценеше повече, отколкото с топла. Студената вода каляваше мъжете. И помагаше на жените да си запазят младежката форма на гърдите. „Всяка сутрин обтривайте гърдите си с кърпа със студена вода и така те ще останат стегнати”. Този съвет съм го чел в „Жената днес” и съм го запомнил най-вече заради сексуалните фантазии, които той пораждаше. Може би мечтата ми тогава е била да съм пешкир за обтриване. Тогава нямаше силикон и вечният женски проблем се решаваше по толкова прост начин. Радио Ереван обаче имаше още по-лесна рецепта. На въпроса „Как да ми се изправят увисналите гърди?” прочутото радио било отговорило:”Просто ходете на четири крака.” Този виц го чух от баща ми – бях дете и подслушвах разговорите на възрастните. За да бъдем всички здрави и чисти,магазините бяха пълни със  сапун. Някой беше питал преди време – кое е това нещо, което го имаше винаги в магазините. Мисля, че беше сапунът. За пастата за зъби не съм сигурен. Не знам защо, но не мога да си спомня ясно сапуните, които  употребявахме. Може би точно заради това, че не трябваха да се чака на опашка за тях. Имаше един розов голям яйцевиден сапун – не му помня името. Имаше бял – „млечен”. И зелен. Имаше глицеринов – полупрозрачен. Някои от сапуните бяха голи, други – с опаковка. Една от опакованите беше с някакво лилаво цвете отгоре – кое беше, не помня. Най-силно ми са се запечатали малките сапунчета от 5 стотинки. Мисля, че ги продаваха и на касата на някои бани – ако си си забравил сапуна – жертваш 5 стотинки, след това даже можеш да оставиш остатъка в банята. Да не забравя – ако имахме пърхут, си миехме главата със сапун за бръснене. Или с черен катранен сапун. Миришеше гадно. На екскурзии ходехме с „Туристически сапун”. Това беше нещо като тефтерче с десетина странички, който представляваха книжни листчета, напоени със сапун. Късаш листчето, потапяш го във водата и се търкаш. Накрая остава листче без сапун. В къщите рядко имаше бани, първите блокове обаче вече имаха задължително бойлери и душове. Бойлерите бяха с печки отдолу. Печката беше до клекалото и след избърсване смачквахме парчето вестник и го намушквахме в печката. Когато не оставаше вече празно място, драсвахме една клечка, хартията изгаряше и водата леко се затопляше. Бойлерите не бяха емайлирани и водата изтичаше ръждива. В банята освен бойлер имахме и курна. Курна се нарича – ако младите не знаят, нещо като голяма зидана мивка, легнала на земята. До нея имаше място за сядане. Запушваш курната, в нея се събира топла вода, загребваш с таса и се поливаш. Всичко това като модел беше пренесено от баните. А баните във вида, в който ги помним, са ни наследство от турците. И днес в Пловдив има една баня от 500 години. Останалите вече ги няма – и турските, и тези, които бяха построени по време на социализма. Обикновено баните работеха 5 дни като женски и два дни като мъжки. Чифте баня – банята, която е от 500 години, впрочем днес тя е вече изложбен център, имаше „чифте” салони – мъжки и женски. Билетчето беше 12 стотинки, доплащаше се за теляк още някакви стотинки. Днес това достъпно удоволствие струва в спа центровете стотици пъти по-скъпо. Освен със сапун на баня се ходеше и със спарче. В ръцете на теляка спарчето се превръщаше в невероятно средство за почистване – след него задължително оставаха масури кир по цялото тяло.
След махането на кирта следваше насапунисването. Някои използваха за тази цел отново спарчето, което си беше чиста грешка. Ако не се изпереше основно, спарчето ставаше хлъзгаво и при следваща употреба сцеплението с тялото намаляваше и кирта едва едва се отделяше.
Дунапреновите гъби не бяха познати, още се употребяваха гъби от едно растение, което даваше плод като краставица. Теляците обаче използваха за насапунисване ластици - цяла топка тънки голи ластици.
Тогава не беше нужно да си носиш от вкъщи джапанки. Банята предоставяше безплатно налъми - па макар грозни и хлъзгави. В добрите бани продаваха лимонада. Едно от най-големите удоволствия беше след излизане от банята, да полегнеш на някоя кушетка в съблекалнята, завит с чаршаф, и да му люснеш една студена лимонада. Лека – полека все повече апартаменти се обзавеждаха с електрически бойлери. Душове вече имаше навсякъде, но изчезнаха курните. А къпането на крак си е половин удоволствие. То и днешните спарчета не са като онези – търкаш, търкаш, никаква кир не излиза. И няма теляк да ти помогне. Колкото и да имаше избор на сапуни, ненаситното човешко око искаше още и още. Все по-големи, все по-шарени и миризливи. Класически подарък от човек, имал късмета да бъде в чужбина, беше чуждоземският сапун. Обикновено той не се използваше за миене – беше прекалено ценен, най-често просто се мушкаше между чаршафите – за аромат. Тогава нямаше ароматизирани прахове, переше се със сапун за пране. Тези сапуни бяха по 10-15 стотинки, в магазините пристигаха в дървени сандъчета. Най –скъп беше сапунът „Чайка” – по 25 стотинки, ако не се лъжа, но беше двоен. И цветът му беше по-светъл и благороден. С него се перяха бебешките дрехи. А за бебешкото тяло имаше сапун „Бебе” – да не забравим. Да се върнем към вносните сапуни. Мисля, че много популярен беше сапунът „Лукс”, но не помня дали идваше само  от Запад или го имаше и в Унгария. Нямаше българин да иде до Унгария и да не донесе поне десетина миризливи сапуна. Помня една опашка на приземния етаж на универсалния магазин „Корвин” в Будапеща, където всеки втори клиент беше българин. _ Пешо-о-о – извиси се женски глас откъм опашката, - ще ми останат малко форинти, какво да купя-я-а… -         Още един сапун, ако ти стигн-а-ат! – отговори пазещият дисагите Пешо с глас, който отекна до петия етаж. Една наша културна делегация беше ходила в някаква скандинавска страна на турне и минавали по коридорите на хотела точно в момента, когато зареждали стаите. Във всяка баня слагали по две шарени сладурски сапунчета тип „Лукс”. Нашите артисти използвали, че вратите са отворени, и обрали сапунчетата. Обрали и оставените без надзор колички на камериерките. Като си тръгвали им пожелали да посетят отново техния хотел и добавили: -         Ако толкова харесвате нашите сапуни, трябваше да ни кажете да ви подарим. А не разваляте комплектовката на стаите. Не знам дали ченгето, което винаги пътуваше с такива групи, беше докладвало случая. Или и то беше напълнило джобовете си с армаганчета – за роднини и началници. Дойде демокрацията, пазарът се напълни с турски и какви ли не сапуни. Не знам дали станахме по-чисти. Освен това вече няма кой да ни проверява ушите и врата. Няма и кой да ни подсеща, че чистота е здраве. Някой път си спомням за Георги Богданов, мия си само единия крак и си лягам. Надявам се, че така прецаквам някого, но не знам кого.      



Гласувай:
13



Следващ постинг
Предишен постинг

1. krotalka - Съжалявам за централна баня!
23.07.2009 19:26
Сега там е дупката срещу Тримонциум. Въпреки, че си имахме бойлер-самовар в апартамента, предпочитахме да ходим на баня и то именно в централна баня. Хем близко до в къщи, хем добре се напарваш и кирта се смъква по-лесно. По онова време нямаше шампоани и жените си миехме косите със сапун, задължително си носехме в едно шишенце оцет и накрая поливахме измитата коса с оцетена вода.
Розовия сапун се казваше Мир, беше най-евтен от тоалетните сапуни. Паста за зъби си имаше, но тогава не се наблягаше много на миенето на зъби. Имаше само един вид паста - Лайка, по-късно излезе и Поморин.
цитирай
2. katan - За теляк също се доплащаше по 12 ст.,ако не се лъжа...
23.07.2009 19:49
Е,може и 15 да са били.
Но се усмихнах на "спарчето", защото тази дума е типична за Пловдив.:) Иначе се казва "кесия за баня" или "кесе",както му казваха в София...
Аз си спомням и сапуна "Идеал".
А "Ликс"-а си беше направо истински лукс,но той се появи по време на моето студентство...
цитирай
3. krotalka - Катан,
23.07.2009 20:22
теляка струваше скъпичко и не всеки можеше да си го позволи.Търкахме си гърбовете една на друга.
Лукса е от много по-късни времена,тогава вече се появиха и първите шампоани за коса.
цитирай
4. korinakora - sapyn
23.07.2009 21:45
Interesno!I az v4era se setix za malkite sapyn4eta za banq!Miri6exa mnogo svejo!Sega ima podobni v xotelite.Vzemete edin izkupete se ,da vi mine nostalgiqta......
цитирай
5. анонимен - банята ни...
23.07.2009 22:17
Къщата, в която живях беше построена през 1918 г, но си имаше течаща топла и студена вода. Водата се подряваше от серпентина монтирана в готварската печка в кухнята, която беше съседно помещение до банята. От там топлата вода се подаваше в преливно казанче с поплавък ( също като клозетните казанчета, но покрито отгоре, за да се губи по-малко топлина). Това се е правило така, за да падне налягането на водата от водопровода до "0" атмосфери, защото бойлерите по онова време си бяха като варели от обикновена ламарина и не бяха пригодени за високо налягане. Банята ни беше и със вана, зашото къщата ни беше "чорбаджийска". По-късно тази система подменихме с обикновен електрически бойлер, като много по-удобен.
цитирай
6. empire - xx
24.07.2009 00:33
Аз съм на 19 години и мога да се похваля,че като съм си в родния Самоков почти всяка неделя отивам на Белчин баня на минерална баня и използвам услугите на теляк и си взимам народен сапун :S
цитирай
7. korinakora - banq
24.07.2009 12:18
Telqcite sa ne6to kato sega6nite masajisti!Vsi4ko te4e,vsi4ko se promenq!Vremeto e takova. Kakto e kazal LEVSKI :Vremeto e v nas i nie sme v nego! Neka da se vuzpolzvame ot NA6ETO vreme....
цитирай
8. stix - Спомням си само една марка сапун - ...
25.07.2009 12:35
Спомням си само една марка сапун - "Идеал" и това, че тогава нямаше дезодоранти и мн. рядко се използваха парфюми(мисля, че само розовата вода беше на почит), но дядо ми винаги купуваше един сапун с розов цвят, който имаше страхотен аромат...
цитирай
9. анонимен - Сапунът "Камбана"
26.07.2009 20:21
Сапунът "Кмбана", произвеждан в Бургас, се смяташе като нй-добър за пране, но го ползувахме и като универсален. Произвеждаше се с релефен отпечатък на камбана. Мисля, че го е имало отпреди 9.IX.1944г. При приватизацията след "демокрацията", марката му се загуби.
цитирай
10. korinakora - demo
26.07.2009 21:09
Че то всичко се загуби! Не марка,ами тухла в/у тухла не остана!
цитирай
11. djuliasno - Много хубаво. Ще прочета и други ...
26.07.2009 23:13
Много хубаво. Ще прочета и други постинги "от едно време", защото не знам защо никой не ми е разказвал с такива подробности за живота преди. Само най-общо за бананите, пълнолетието и мечтите. Поздрави! :)
цитирай
12. анонимен - Спарче?
28.07.2009 02:28
Според мен книжовната дума за "спарче" е "тривка". Колега Тодоров, опитайте Wordpress и ще разберете какво значи пък "блог". Направо изправя циците!
цитирай
13. анонимен - Още за баните
28.07.2009 16:59
А ние си имахме баня в къщата, с курна и места за сядане. Беше в избата, облицована с бели плочки и с кахлена печка, която хем топлеше банята, хем и водата. Бойлерът беше в кухнята на първия етаж. Да, ама нещо не беше наред. Така и не можаха да го ремонтират. И в петък вечер - на баня "Тракия". После дойдоха модерни времена, появиха се газови и електрически бойлери и вуйчо ми реши да сме независими от спирането на тока (!) и купи и двата. Но "можещите" български майстори така ги монтираха, че както тече топла вода от душа, изведнъж теква студена и т.н. Кой да ти знае през 70-те години, че това било здравословно...:-) И хайде пак на баня "Тракия".
А пък за сапуна, помните ли яйчения шампоан? Той беше универсален, ставаше и за тяло. Имаше и разни други, розови, бели. А в Полския център на Главната продаваха не само духи, но и сапуни и шампоани. Може пък да е било вече през 80-те.
цитирай
14. анонимен - Koga chistotata beshe zdrave?
29.07.2009 16:45
Kogato vsichki poddarjaha chisto! A sega mnogo hora da chistqt - edin da capa , pak nqma da e chisto...
цитирай
15. djuliasno - Спомнете си какъв е бил бай Ганьо и ...
29.07.2009 20:23
Спомнете си какъв е бил бай Ганьо и тогава да говорим пак за мръсното.
цитирай
16. анонимен - ами прането ?
29.07.2009 23:12
Освен телесната чистота, състоянието на дрехите и бельото ни също се включват в комплексната хигиена.
В детските ми години в България, малцина са били тези, които са чували, а още по-малко виждали електрически перални машини. Сега със задна дата мога да оценя хамалогията на майка ми, на нейните връстнички и тези преди тях. Електричеството беше скъпо удоволствие и не са били много тези, които са си позволявли лукса, да го ползуват за затопляне на водата за пране. В двора си имахме пристройка - "пералнята". Предполагам, че повечето пловдивски домакинства са процедирали горе-долу по същия начин. Големите медни бакъри с водата се загряваха с дърва на голямо огнище. Прехвърлянето на водата в коритото и самото пране на ръка си беше чисто женска работа, кято майките ни приемаха безропотно като нещо естествено съвсем в реда на нещата...
цитирай
17. анонимен - Страхотен блог! Браво и благодаря.
30.07.2009 20:50
Страхотен блог! Браво и благодаря.
цитирай
18. анонимен - къде отиде Пенофиксът?
31.07.2009 13:04
Първите два масови български шампоана бяха "Пенофикс" в тубичка и "Елана" в пластмасово шише. "Пенофиксът" се пенеше като за последно. И двата имаха силна натрапчива борова миризма. А хитът в средата на 70-те беше унгарският шампоан "Мелинда", един познат дори си кръсти детето на него.
цитирай
19. анонимен - Чудесно написано и до болка позн...
08.08.2009 15:22
Чудесно написано и до болка познато. Добри бяха хората, обаче. Много по-добри.
цитирай
20. анонимен - didi
11.08.2009 15:52
Аз пък си спомням шампоан зелена ябълка
цитирай
21. анонимен - старите шампоани бяха супер, а сега ...
16.08.2009 10:22
старите шампоани бяха супер ,а сега са пълни боклуци и много скъпи,
цитирай
22. анонимен - Ех, човече....
18.08.2009 19:13
Отдавна не бях се смяла така - с носталгия, радост и мъка едновременно. Браво! За това, че ни подсещаш за разни стари неща, за това, че търсиш хубавото и го намираш, за това, че го казваш така добре! Сполай ти!
цитирай
23. анонимен - приятно
20.08.2009 12:35
Чудесно написано и ме върна към детството ми. Баните бяха наистина добри и чудесно се накисваше в тях. Лошото беше, че майка ме събуждаше рано-рано в 6 сутринта за да отидем - винаги имаше опашка.
А всеки вторник банята беше за войници и ходихме там да чакаме, за да видим брат ми и да подадем нещо за ядене. От тези "свиждания" съм запомнила как строяваха войниците, един даваше тон за песен и така строени и пеещи колкото се може по-фалшиво цялата рота (изкъпана) се връщаше към поделението, а след нея вървят майки, баби, приятелки и т.н.
Сапуните и шампоаните наистина бяха много качествени, а пък и косите и кожите ни тогава са били също доста "по-качествени" отколкото сега :).
Благодаря за спомените!
цитирай
24. анонимен - За розовия сапун
08.09.2009 16:56
Казваше се "Вечерна среща"
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zaprehoda
Категория: Бизнес
Прочетен: 9456014
Постинги: 999
Коментари: 6456
Гласове: 8615
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031