Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.07.2009 18:42 - ЗА ПРАНЕТО И ЧОВЕЩИНАТА
Автор: zaprehoda Категория: Бизнес   
Прочетен: 15994 Коментари: 15 Гласове:
13

Последна промяна: 29.08.2009 17:23

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Ех, колко пране имаше тогава!
 По дворове, по балкони – навсякъде.
Прането беше нещо като символ на всичко чисто в живота. Във филмите, разказващи за действителността  по фашистко време, перяха положителните герои, а лошите си имаха слугини. В един от тези филми доброто момиче с прогресивни разбирания се срещаше с приятеля си - комунист между чаршафите на двора, наблюдателната ми майка обаче забеляза, че бедната девойка има на врата си наниз от поне сто щипки за пране, а ние в къщи имаме само 20. Макар отдавна да бяхме победили експлоатацията на човека от човека. Не само при нас прането играеше важна роля.. В един от прочутите си ранни филми „Пепел и диамант” Анджей Вайда кара героят си /Збигнев Цибулски/ да умре, кървящ сред бели чаршафи. Прането беше нещо като символ на новото време, а кръвта на героя – на старото. Особено в провинцията хората живееха все още  в къщи с дворове и там, между крушата и ябълката, имаше опънати безкрайни телове с окачени чаршафи и гащи. По-късно, когато започнаха да се издигат слънчевите социалистически блокове, обзавеждането на новия апартамент започваше от изграждането на многоредови простори на балконите. Имах щастие да изживея детството си в един от първите пловдивски блокове с неповторима сталинска архитектура. Казвам неслучайно „щастие”, защото блокът си имаше всичко – даже свое противоатомно скривалище. Ако ни нападнеха империалистите, просто слизахме в избата и се настанявахме в просторни тунели -  с пейки, мивки, тоалетни. Ако блокът се срутеше, щяхме да излезем от резервния изход на двайсетина метра встрани. Ако по някаква причина попаднехме под обсада, можеше да ползваме и пералня под земята. Незнайният архитект беше планирал до скривалището обща пералня. Тя, разбира се, беше предназначена да се ползва и в мирно време. Пералнята представляваше едно тъмно и студено помещение с 5-6 бетонни корита. Топла вода нямаше – може би е било предвидено след време топлофициране. В самото начало една жена се опита да пере в тъмното, но скоро се отказа. Постепенно общата пералня се превърна в кенеф, за което допринесохме и ние, децата – вместо да се качим до вкъщи три етажа нагоре, когато ни налегне нуждата, по-лесно ни беше да слезем десетина стъпала надолу – до пералнята. В това време империалистите вместо да ни нападат, строяха небостъргачи, където на всеки етаж или през етаж инсталираха автоматични перални машини, в помещенията миришеше на хубав прах за пране и никой не пикаеше в тях. Първите ми спомени, свързани с прането, са от едно дървено корито на двора, над което се беше привела майка ми. Беше зима, имахме само една малка печка, на която можеше да се затопли най-много една тенджера вода. Доживяхме обаче раждането на пералните машини. Бяха малки и кръгли. Първите май бяха български, не помня марката, но като всичко ново много се разваляха. Най-търсени и дефицитни бяха съветските „Рига”. Освен че перяха, те и изстискваха – прането минаваше между два валяка, който се задвижваха с нещо като манивала. Баща ми не бързаше да купи пералня – чакаше може би следващото чудо на техниката. И то дойде – пералня ,която имаше отделна центрофуга. Машината беше полска, овална и тежка. Когато се завърташе центрофугата, цялата сграда започваше да трепери. Почти всеки месец се разваляше по нещо – я ремък, я лагер. Бях още дете и само се въртях около пералнята, така че не мога да си спомня дали тогава вече имаше прах за пране. Или се употребяваше настърган сапун. След 9 -и клас трябваше да се ходи на бригада – да садим борчета. Мина някой и друг ден, свършиха ми чистите моряшки фланелки и чистите чорапи. За пръв път трябваше сам да се пера. Дълго мислих върху технологията и накрая измислих. Реших да експериментирам с чорапите. Събрах от общата мивка изоставените люспи сапун, напълних с тях мръсните си чорапи, сложих вътре и по кило чакъл и получените фишеци хвърлих в близката планинска река – точно на бързея. На другия ден извадих чорапите от водата, изстисках ги и започнах да ги душа. Никога повече не съм държал в ръка чорапи с по-свеж дъх. Планински. Появиха се прахове за пране в големи картонени кутии. Не помня марките, но едно беше общото при тях – прахът се сипеше от процепите на кутиите и никога не трябваше да се слагат в обща чанта с хранителни продукти. В квартала се появи магазин „Битова химия”, той бе на самообслужване и на дъното на пластмасовите кошници винаги имаше по един пласт изсипан прах за пране. Не само западът, но и югосляваните ни изпреварваха в областта на прането – те далеч преди нас започнаха да произвеждат автоматични перални, а по Радио Белград звучаха реклами на праха „Црни бик”. Мисля, че рекламата беше следната – в свободен превод:” Църни бик не е трик – запомнете неговия лик!” Когато обаче и в Югославия се появил дефицит на месо и особено на телешкото, се родил следния виц. Срещат се двама сърби и единият пита защо по магазините вече няма телешко. А другият отговаря: „Защото църният бик вече пере само гащи, а не „пере” крави. Праховете за пране ги правеха в заводите „Верила” край София.По едно време започнаха да ги опаковат в шарени кутии, в единия ъгъл на които имаше очертано с пунктир ъгълче. С натискане на пръста точно там трябваше да се отвори дупка, през която да се изсипва тънка струйка прах.. Също като на кутиите на европейските прахове. На една демонстрация на новия дизайн обаче се появи проблем. Обикновените жени натискаха ъгъла на кутията, но той не щеше да се скъса. Сред публиката беше олимпийският ни шампион Наим Сюлейманов – още не беше станал Наум Шаламанов.Извикаха го на помощ. Момчето успя да пробие кутията още с първия допир на палеца си. Получи невероятни аплодисменти – все едно, че беше вдигнал 300 килограма. Големият ни удар обаче беше появата на „Веро” –то. Името му идваше от Верила, но и днес казваме „веро” на препаратите с най-прочути марки. Продаваха го в пластмасови полупрозрачни бутилки с форма на …на водна кула, може би. Не винаги го имаше в магазините, затова някои се запасяваха. Запомнил съм, че бутилките винаги лепнеха неприятно, но това беше най-малкият проблем. По-късно научих, че в разкриването на формулата на домакинския препарат било впрегнато цялото ни разузнаване. Най-накрая един наш храбър разузнавач успял да вербува известен американски химик. Американецът попитал каква тайна искат от него – на ракетното гориво или на атомните бомби, а нашият човек казал, че му трябва рецептата на онова нещо, което мие мазни чинии. Прясно вербуваният шпионин не можел да повярва – той сигурно се надявал, че ще остане в човешката история с по-велико дело, но все пак изпълнил задачата. И скоро „Верила” започна да бълва мазни бутилки в телени каси… А първите автоматични перални ги прекопирахме от сърбите. Те от своя страна – от италианците. Нашите обаче са най-модерни – шегуваха се първите притежатели. – Имат и програма „простиране”. Истината беше, че при центрофугиране пералните не само подскачаха, но някой път тръгваха сами нанякъде – често към балкона, където трябваше да се простре плодът на техния труд. Имаше „Перла 04”, после „Перла 05”. За да се сдобие човек с това чудо на техниката, трябваха сериозни връзки. Моята първа автоматична пералня си купих не от магазина, а от едно дворче. Шофьорът, който пренасяше пералните от склада до магазините, беше разтоварил случайно една бройка в двора на собствената си къща. За да свърши работа на един приятел, който беше мой приятел. Колко беше подкупът – ще попитате? Нула. Едно време хората вършеха добри неща не заради парите, а заради човещината. Сега имаме сто вида перални машини, двеста вида прах и триста вида веро, но човещина, човещина няма...       



Гласувай:
13



Следващ постинг
Предишен постинг

1. krotalka - Хе хе!
30.07.2009 19:28
Също съм израснала в такъв блок с противоатомно скривлище, но при нас на най-горния етаж имаше голяма тераса на която да простираме.
Нямаше прахове за пране, стържехме сапун за пералните. По едно време за малко се появи настърган и пакетиран по магазините. Появата на първото Веро, наистина ни зарадва, но това стана след появата на първите прахове за пране. До тогава съдовете се миеха със сапун.г
Имаше много вицове за първите автоматични перални, по точно за "ходенето им" при центруфугиране.
цитирай
2. анонимен - Милица копира Андреа ---- http://vbox7.com/play:1f96b542
30.07.2009 21:03
Милица копира Андреа ---- http://vbox7.com/play:1f96b542
цитирай
3. анонимен - doni
30.07.2009 23:16
За скривалищата- по принцип ги има във всеки блок, строен преди 91-ва.
цитирай
4. elementarenprorok - В ТОЗИ МОМЕНТ ЕЛЕМЕНТАРЕН ПРО-РОК Е СТАРТИРАН
31.07.2009 03:19
за всички живи твари са отредени парцелите на тази планета...не е редно червеи или къртици да заемат местата на хората,а човешкия свят да се рови в подземия...мутирането е белег на несъвършенство и израждане на чоовешкия род и до неговия по ранен край...
цитирай
5. venercheto - А не мислите ли, че човещината беше ...
31.07.2009 12:07
А не мислите ли, че човещината беше до голяма степен породена от факта, че хората трябваше да разчитат едни на други, за да живеят по-добре? Във всички бедни общества всъщност е така. Ходиш да помагаш, защото знаеш, че винаги ще ти се наложи и на теб- я при строеж, я при ремонти, я при нещо друго. То ако не се прави нещо заедно, въобще не става.
Беше хубаво, наистина, да се чувства човек благороден и благословен- помагаики, и дa му помагат- но се страхувам, че коренът на тая човещина е съвсем тривиален..

поздрави!
цитирай
6. анонимен - И още за верото
31.07.2009 12:21
Изпразнените вече бутилки (спомням си и неприятно мътно-зеления цвят на пластмасата) се превръщаха в нашия-си, детски еквивалент на водните пистолети, каквито през 80-те нямаше. И цяло лято на село всички се гонехме и пръскахме точно с тези бутилки. Затова ако някой изгубеше скъпоценната бутилка, ходеше и се молеше на батата да свърши следващата по-бързичко за да я освободи за вода :)

Ееех!

Поздрави за чудесния пост отново!

Марина
цитирай
7. анонимен - за пералните
31.07.2009 13:01
Баща ми беше голям техничар и с поглед винаги вперен в прогреса, не я помня, но майка ми скоро ми разказа за първата пералня, която е купил в началото на 60-те. Тя е перяла с вибрация. " Рига" си беше върховна пералня, особено с изтисквачката, тя дойде поне 15-20 години по-късно.
цитирай
8. анонимен - gkowachew
31.07.2009 23:12
З!дравей,Евгений !През последните дни прочетох доста други блогове-досега бях чел само твоя.Искам да те поздравя,че пишеш само за това,което си преживял,видял,пипнал и т.н.Някои твои неща бих искал да съм ги написал аз/щом не продаваш авторски права-да ги разиграем на табла,както някога!/ ...Повечето от блоговете,които прочетох,са или извън реалността,или имитират реалност! Най -страшен е един от тях-борец срещу наркоманиите,които отговаря на всеки коментар с "обичам те".И удвоява коментарите си със своите отговори...После пуска песен от 70-те и пак отговаря на всеки "обичам те"...Сега е пуснал стихотворение... Друга пък беше написала колко оргазма има на света - 6 бр.Сигурен съм,че ако ти и аз я опънем,ще разбере 7-ми и 8-ми оргазъм що е.../мисля,че не знае дори как чекия се прави/ Уди Алън беше казал:"Когато ходех по купони и започваше секса,мен ме пращаха за цигари..."Нали не сме на опашка за цигари,Евгений?
цитирай
9. анонимен - gkowachew,към № 5
31.07.2009 23:25
Гледай по-просто на живота,момчето ми! В етой жизни умирать не нова...
цитирай
10. potv - до gkowachew
01.08.2009 07:28
Един прятел пък казваше: откакто ебането стана спорт, ние станахме публика...Виж на табла още държим. Скоро направих 5:0 на играч с голяма уста.
Е.т.
цитирай
11. анонимен - още за пералните
03.08.2009 15:34
Помня как мама слагаше в неделя коритото на масата в кухнята, надипляше чаршафите, настъргваше сапуна и заливаше с врялата вода. Която пък се топлеше на печката (старата кухненска машина с фурна). Бях в 5-ти клас, когато мама купи пералната си - кръгла, българска ІІ-ро поколение. Беше, милата ми мама, толкова щастлива!
Моята първа перална и то автоматична, дойде през 79 година. Перла-3, с 40% сръбски части! Работеше много добре, като изключим тропането и разхождането из кухнята. А си я купих от Куклен, след като чаках цял ден да я докарат и после с такси си я прекарах в Пловдив.
Времето на връзките. Помните ли клетвата "да ти умрат връзките".
Та си мисля за човещината, дали тя е била причината или е било едно негласно и неосъзнато противопоставяне на вечните забрани и ограничения? Но признайте си поне пред себе си, че всеки от нашето поколение носи този порив да помага безкористно. Понякога се питам кое е по-добро: да превръщаме всичко във финикийски знаци или да правим неща "за ползу роду". Аз лично, за съхранение на душевното си здраве, имам нужда от доза идеализъм. Как мислите Вие?
цитирай
12. анонимен - И АЗ....
07.08.2009 12:21
МИЛА РОДНА КАРТИНКА.СПОМЕНИ НАВЯВАЩИ УСМИВКА.А , АЗ НАСКОРА СЕ ОПИТАХ ДА ОБЯСНЯ НА ДЕЦАТА СИ, ЧЕ ЕДНО ВРЕМЕ В СУПЕРА ИМАШЕ САМО ДЪВКИ"ИДЕАЛ" И ТОЛКОВА.ПАДНА ГОЛЯМ СМЯХ.МНОГО МИ ХАРЕСА ЗА ПРАНЕТО.
цитирай
13. анонимен - Имам чувството, че сме раснали з...
08.08.2009 15:14
Имам чувството, че сме раснали заедно, в същия блок, но в друг един град. Благодаря за събудените спомени.
Най-важното е, че днес човещината отпътува нанякъде и не знам дали разузнавачи, агенти и т.п. биха могли да я върнат, защото тя сама едва ли ще се сети да хване обратния влак. Имам чувството, че днес трябва да бъдеш разтърсен от много сериозен личен катаклизъм, за да се сетиш, че има и такова животно - ЧОВЕЩИНА.
Благодаря!
цитирай
14. анонимен - за белотата на старото пране
12.08.2009 22:57
Аз също съм от това поколение. Ароматът на изпраните със съпун за пране "петел" чаршафи се носеше от двора зад блока, в който живеехме. Чакаше се ред за да се простира.Имаше го и скривалището. Мен ме беше страх да слизам, но армията от подрастващи момчета нахлуваше там по време на игрлите на "криеница" или "стражари и апаши". Освен таванските помещения за сушене на пране - стоманените релси на двора на блока приютяваха шумящите бели крила на семейните спални. Дъщеря ми израстна в същия блок. Дворът беше разрушен и приобщен към междублоковото пространство на "Зона Б-5". Вместо подвикванията на лелките от прозорците - да пазим прането- тя чуваше чалгата от някой прозорец на комплекса, вместо да бягат по мазетата, криейки се от "противниковия отбор", се прибираха докато се разотидат наркоманите и техните доставчици. Срещата й с това "наше" детство стана с няколкото български детски филма, които я разплакаха с безгрижието, взаимопомощта, милостта, прадателството и приятелството. Това не беше време на "борба за оцеляване". Това бяха неписаните норми на поведение, попити в книжките. Тях пък си предавахме от ръка на ръка, защото не всичките ги имаше по библиотеките. Повечето от нас бяха абонирани там и четяха.Просто живеехме в свят на безгрижие и по-скоро оскъдица (от днешна гледна точка), но с много повече въображение и чистота на поривите. Дали сега ги има при нашите деца? Ние не знаем отговора, а не знам дали те биха разбрали въпроса...
цитирай
15. анонимен - didi77
16.08.2009 10:26
имаше един прах малби мисля че беше сръбски страхотно переше ,и старите перални рига и роса и те переха перфектно
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zaprehoda
Категория: Бизнес
Прочетен: 9455749
Постинги: 999
Коментари: 6456
Гласове: 8615
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031